Дефиниция на социалната политика: Социалната политика е съвкупната, специфична дейност на правителствени и неправителствени органи и организации за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Този функционален подход разглежда
социалната политика като дейност за регулиране на отношенията на
равенство или неравенство в обществото. Той дава възможност да се търсят неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка
със собствеността, труда и условията за труд, разпределението на доходите
и потреблението, социалното осигуряване и здравеопазването, да се търсят
източниците на тези неравенства и тяхната социална оправданост или неоправданост.
2. Функции на социал. политика: •Независимо коя концепция за същността на социалната политика се разглежда, на преден план винаги е защитната функция. Тази функция е най-стара и първична на социалната политика. Някои автори
различават два нейни компоненти: екзогенен и ендогенен.
Екзогенната защитна функция се свързва с необходимостта да се
защити човекът и в частност работникът от външни причини. Като проява
на екзогенна страна на защитната функция се разглеждат всички закони за
забрана на детския труд, за закрила на жените и младежите в труда, за
регулиране на работното време и други. В по-ново време тази функция се
свързва плътно с идеята за „хуманизиране на трудовия свят".
Ендогенна защитна функция- тя се свързва с ендогенните (вътрешни) фактори, които изискват социална защита, напр. здравословното състояние, семейното положение и др.
• Друга Функция на соц.политиката е разпрелелителната функция.
Нейн централен въпрос е какъв да бъде разпределителния модус. Това
решава пазарът в условието на пазарно стопанство, а ролята на държавата е да следи да се спазват установените правила. Държавата може да се намеси чрез т.нар. косвени данъци и чрез участието и в определянето на минималната работна заплата.
Действието на пазара не е „справедливо", поне що се отнася до онези, които не са участници в трудовия процес. По обективни причини децата, болните, инвалидите, възрастните и безработните не участват във
функционалното разпределение pia доходите. Те получавата средства по
пътя на преразпределението.
Разпределителната и преразпределителната функция са важни за социалната политика, не само защото чрез тях се гарантират средства за осъществяване на защитни мерки, но и защото те в най-висока степен са израз на солидарността, справедливостта и равноправието в обществото.
• Производствено-икономическа функция
Тя изразява както преки, така и косвени въздействия на соц. политиката
върху икономиката. Социал. политика има макроикономически ефекти, т.к. с мероприятия от рода на образование, квалификация и преквалификация, политика по заетостта и други, съдейства за общата икономическа резултатност в страната.
• Социалната политика има и обществено-политическа функция.
Социал. политика може да се преврърне от системостабилизираща в
системопреобразуваща. В зависимост от характера и целите соц. политика може да предизвика разместване на съществуващите класи и социални групи, да съдейства за тяхното сцепление в името на общонационални интереси и ценности или да въздейства дезинтегриращо.
