Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика



страница68/77
Дата21.02.2024
Размер162.45 Kb.
#120395
1   ...   64   65   66   67   68   69   70   71   ...   77
Socialna Pedagogika Temi
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
Социалното осигуряване възниква като клон на личното
застаховане и цели постигането на социална защита. Социалното
осигуряване представлява провеждане на социално-икономически
мероприятия от страна на държавата, свързани с осигуряването на
гражданите при временна нетрудоспособност и други случаи. Той е
елемент от социалната политика на държавата.
Главната цел на социалното осигуряване е материална издтъжка на
лицата, не можещи да задоволят своите потребности чрез трудови доходи.
За да може да съществува социална закрила на лицата от осигурителната
съвкупност е необходимо да се обособи специален фонд, наречен осигурителен фонд, чиито средства се образуват от държавата и от осигурителните вноски на гражданите. Държавата винаги субсидира социалното осигуряване, защото е заинтересована от възпроизводтвото на населението, от потребностите на нетрудоспособните.
Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и
пенсии при: временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт.
Въпрки, че социалната политика като обществена практика е почти
толкова стара, колкото и човешкото общество, науката за социалната политика се появява значително по-късно. Социалнополитическите знания
се обособяват като научно и учебна дисциплина в края на XIX и началото
на XX в. Днес социалната политика се преподава навсякъде в развитите
страни, което показва голямото значение на тази спезифична човешка
дейност за развитието на икономиката и обществото.

Въпрос№18: Гражданско образование и правата на човека и детето


1.Гражданско образование
1.Въведение:
Началото на идеята за гражд. Обр. се корени още в антична Гърция и
древен Рим.Тази идея е толкова стара, колкото е стара идеята за демокрацията, държавата и правото, колкото е стар стремежът на човека за свобода и справедливост. Гражд. Обр. в своя исторически, теоретичен и практически контекст е неделимо от историята на педагогическата мисъл и общественото образование. По един или друг начин до идеите за гражд. обр. са се докоснали такива мислители като: Сократ, Платон и Аристотел, Емануел Кант, Георг Хегел, Ж.Ж. Русо, Томас Джефърсън, Джон Дюи и др. Всеки един от тях свързва гражд.обр. с осмислянето на целта на обр., с формирането на качествата на гражданина на съответната държава и общество. Голямо значение Русо отдава на хората, които ще учат децата на гражд. добродетели и ценности за формиране на гражданското поведение у
тях от най-ранна възраст.
Първите уроци по "Гражд. Обр." са поместени в издаваното в Източна Румелия сп."Училищен дневник'.
Идеята за формирането на граждански ценности у младото поколение не е нова за българското общество. Тя е вписана в българските традиции в образованието ни още през периода на Възраждането, когато идеите за свободна, автономна и обществено активна личност, познаваща своите и на друите права и отговорности, стават знаме в борбата за национално освобождение и българско самосъзнание.
Гражданското образование в България е неразделна част от педагогическия процес през втората половина на 19 и първата половина на 20 век. През втората половина на 20 век в процеса на развитието на българското общество се наблюдават известни "дефицити на демокрация", които са тясно свързани с ограничаване на гражданската мисия на образованието. Понятието гражданско възпитание се използва в нашата литература от Освобождението до 1944г. в духа на европейските схващания. В познавателен аспект то обхваща система от знания, идеи, теории, методологии, методи и средства за запознаване на учениците е въпросите на правата и задълженията на гражданина като член на държавата и обществото.
Последното десетилетие на 20 век постави редица въпроси и предизвикателства пред българското общество, типични за обществата в преход – силни миграционни процеси, включително и сред младите и високообразовани хора, безработица, бедност, корупция и пр. които изискват нови социлно-икономически и политически подходи и стратегии в т.ч. и образователни. У нас понятието „граждансдко образование” стана особено популярно след стартирането на образователната реформа през 1999 г. Един от приоритетите на тази реформа е създаването на условия, необходимата организация, нормативно обезпечаване и осъществяване на гражданското образование на българските деца. Чрез гражданското образование личността научава правата си като гражданин и придобива умение и компетенции да ги упражнява и изпълнява. Гражд. обр. като идея е призвано да изгради чов. индивид като "добър гражданин" на своята страна.




Сподели с приятели:
1   ...   64   65   66   67   68   69   70   71   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница