ВЪПРОС №57 РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.

Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.

Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.

Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК. Това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските му права. Чл.70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.

След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения Някои казват - обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените по отношение на които родителите имат определени права и задължения.

Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са , защото има насрещен субект - детето Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост към конкретен субект, но и към всички останали

Това са характеристиките на родителските субективни права.

Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.

Предполага се, че родителите действат заедно. Законът позволява пред съда да се водят спорове по отношение на родителските права. Но сериозни спорове, а не какво да закуси детето. Законът позволява в процеса да се изслуша и детето, ако е навършило 14 г. между 10 и 14 г. възраст съдът преценява дали детето да бъде изслушано в процеса.

Друго общо правило за упражняване на родителските права и задължения се съдържа в чл.73(1) СК Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Действията на родителите са винаги в интерес на децата.

С това приключваме общата характеристика на родителските права и задължения. След това изложението на въпроса се разделя на две:

1) за имуществото на детето; 2) за упражняване на правата на детето. Вторите са уредени най-общо в чл.68 - "Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Значи родителите са длъжни да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тези грижи са насочени към личността на детето, неговите живот, здраве, телесна неприкосновеност и т.н. неимуществени блага на детето. За имуществените права на детето се грижи чл 73(1) СК (виж по-горе). Задълженията на децата към родителите. Чл 69(1) СК "Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат". Какво означава това задължение? Това е морално задължение, както и задължението по втората алинея

Единственият проблем е въпросът с местоживеенето. Чл.71 СК урежда най-напред задължение на детето да живее при родителите си. Това е свързано и с правото на родителя да иска връщането на детето, ако то го е напуснало без да има важни причини. И тук е уреден един бърз механизъм. Дежурният съдия резюмира искането на родителя и издава заповед за връщането на детето, ако няма важни причини. Става дума за една административна дейност на съда. Заповедта се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

В чл. 1(2) СК има хипотеза, при която родителите не живеят заедно. Ако има съгласие между родителите къде да живее детето, до съд не се стига. До спор се стига, когато родителите не са в брак или са в процес на фактическа раздяла. Съдът ще реши при кой ще живее детето Но от това следва нещо друго - ако детето е при майка си. бащата може ли да упражнява родителските си права. Законът мълчи. А при развода в бракоразводното решение се определя не само къде ще живее детето, но и какви ще са контактите с другия родител, каква ще е издръжката и т.н.

Имуществени права на детето Прочетете ги от чл.73 СК.

Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имуществата на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна полза децата.

Даване на заем - защо детето, ако има пари, да не даде заем на родителите си. За паричните средства на детето нищо не се казва. Бабата прехвърля на детето апартамент, даден под наем. Детето печели по 300 лв. месечно. Родителите са длъжни да изразходват тези средства за възпитанието детето. Ами така детето ги кредитира, а нали заемът е забранен.

Основният проблем е, че няма ефективен контрол за действията на родителите по отношение имуществото на детето. При попечителството има подобни механизми като: съставяне на опис на имуществото на запретения, парите му се влагат в банка и г.н.
2.Представителство и попечителско съдействие

Настойничество и попечителство.
Н. и П. имат комплексен юридически характер. Обхващат 2 разновидности от грижи, които се обуславят от възрастта на детето, сьотв. от вида на запрещението. Н. и П. се отнасят до 2 категории лица - деца и запретени.

Настойничество - учредява се над 2 категории лица:

- над малолетни лица (ненав. 14 г. ), чиито родители са неизвестни (важи и за смърт, обявена със съд. решение); произхода на детето не е установен но съотв. начин; лишени от родителски права (цялостно лишаване). Необходимо е тези обстоятелства да се отнасят до 2-мата родители;

- над пълно запретени (лица. които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за работите си).

Производство - поставяне под запрещение може да стане с искова молба от близки роднини. прокурора и всички имащи интерес лица. След разпита на лицето, за което се иска запрещение, съдът са произнася по молбата. За да се учреди Н. комп. е окръжният съд по местожителство на лицето.

Охранителни мерки - вземат се от органа по Н. и П. до назначаване на настойник и попечител. Те са както следва:

- опис на имуществото;

- др. охранителни мерки, които се вземат относно личността и интересите на лицето Настойнически съвет - учредява се от органа по Н. и П. по местожителство на лицето. Назначават се настойник, зам настойник, двама съветници измежду близките и роднините които трябва да се грижат за лицето. Членове на нает. съвет не могат да са:

І-ва категория - лица, които са юридически негодни (недееспособните);

- лишените от ролит. права по отношение на собствените си деца;

- осъдените за тежки умишлени престъпления

П-ра категория:

- юридич. годни, но са нецелесъобразни, поради алкохолизъм.

- непристойно поведение, користни прояви;

- болни лица;

- лица, чиито интереси противоречат на интересите на поднастойния.

дейността му е почтена;

- грижи за личността на поднастойния (при малолетни и при запретени са необходими различни грижи);

- представителство на поднастойния -законен представител е настойника - черпи представителната си власт от закона;

- грижи за имуществото на поднастойния; местоживеене на поднастойния при настойника - по важни причини допуска се отделно живеене. Ако поднастойният се е отклонил, нека иска от РС заповед за връщането му. Отчети - пред нает. съвет: ежегодно, при освобождаване от длъжност; при поискване. Дейността на настойника е под надзора на органа по Н. и П. Зам. настойник -когато:

- настойникът е възпрепятстван да извършва дейността;

- възникнало несъответствие м/у неговите и интересите на поднастойния;

- смърт на настойника; поставянето му под запрещение

Съветници те са 2 ма, подпомагат н-ка и. зам н-ка уведомяват за възникване на неблагополучия, изслушват отчета на настойника. Особени случаи на Н. (Н. но право):

- настойник на малолетно дете, настанено в общ. заведение;

- настойник на запретения съпруг - дееспособният съпруг, като съчетава съпружески и настойнически права и задължения;

- настойник на запретен без съпруг- ако има родители, годни да упражняват родит. права - те са настойници по право. Прекратяване на Н. - преустановяване на самата настойническа функция по отнош. на лицето.

Причини - 1) ако няма налице малолетен или запретен, смърт на лицето, навършв. на 14 г. , поставяне на лицето от пълно в ограничено запрещение; 2) - ако детето или пълно запретеният престане да бъде без родители, способни да упражн. родит. функции. Н. отпада по право При прекратяване на Н. настойникът представя пълен отчет на своята дейност.

Попечителство:

1. учредява се на лица от 14 - 18 г. , останали без родители (неизвестни, починали, лишени от родит. права). Възможно е да е възникнало чрез трансформация на Н. в П Встъпилият в брак непълнолетен не е адресат на П. ;

2. учредява се на лица, поставени под ограничено запрещение (пълнолетни страдащи от слабоумие или душевна болест и на могат да се грижат за своите работи). Производство - след влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение, съдът съобщава на органа по Н. и П. решението да се учреди П. Охранителни мерки - опис на имуществото, мерки относно личността и интересите на лицето под П.

Учредяване от органа по Н. и П. Назначава се попечител, зам. попечител, не се образува попечителски съвет. П-л и зам. п-л се назначават измежду роднини и близки, които най-добре ще се грижат за интересите на лицето под П. П. не могат да са:

- недееспособни;

- лишени от РП;

- осъдени за тежки умишл. престъпления;

- нецелесъобразни;

- болни;

- чиито интереси противоречат

- дейността му е почтена;

- грижи се за личността на подопечния;

- запазва интересите му;

- дава мнение за осиновяване на непълнолетния:

- съгласие за извършв. на пр. действия - за управит действия, за разпорел, действия;

- местоживеене на подопечния при попечителя - освен, ако важни причини не налагат друго Обяснения - органът по Н. и П. надзирава дейността на попечителя. Ако той поиска, п-лят дава обяснения за дейността си. Органът по Н. и П. може да направи по всяко време промени в п-ля, ако:

- интересите на подопечния го изискват;

- задълженията не се изпълняват

Зам. попечител - замества попечителя, когато го няма; п-лят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си; възникнало противоречие м/у интересите. Особени случаи на П. П, се учредява по право по силата на закона, а не от органа по Н. и П. Тази функция е еднолична:

- попечител на непълнолетно с неизв. родители, настанено в общ. заведение

- управителят на заведението;

- п-л на ограничено запретен съпруг е неговият дееспособен съпруг;

- ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, п-л са неговите родители, ако са живи, известни и не са лишени от РП. Преминаване от Н. към П. - когато детето навърши 14 г. , то по право се освобождава от Н. и органът по Н, и П. му назначава попечител. До назначаването му, дейността се изпълнява от настойника. Преминаване от П. към Н. - ако лицето, което е било под огранич. запрещение, поради влошаване на състоянието бъде поставено под пълно запрещение. Прекратяване на П. преустановяване на самата попечителска функция, поради отпадане на предпоставките за учредяването и.

Причини:

- вече няма непълнолетен или огранич. запретен;

- освобождаване от огранич. запрещение;

- специф. : встъпването в брак на непълнолетния;

- появят се родителите, годни да упражняват РП. Във всички случаи П. отпада по право.

3.Ограничаване и лишаване от родителски права

Това се двете мерки, които законът урежда понастоящем. Чл.74 и 75 СК съдържат най-напред основанията. В двата случая мерките се налагат от съда. Третата обща характеристика на двете мерки е, че те засягат само правата на родителите, а не и задълженията Най-накрая трябва да се подчертае, че при изменение на обстоятелствата мерките могат да се променят или отменят.

1. Производството е исково и пред районния съд. иск може да предяви единият родител, прокурорът, а може и съдът служебно да образува производство. Дори да не е започнало по искане на прокурора, той задължително участва в производството. В чл.75(2) СК се говори за съдебни заседатели, но тази част да се смята за отменена, защото ЗСВ отмени участието на съд. заседател и по гражд. дела.

2. Съдът не е длъжен да се ръководи от искането в смисъл, че ако в него се иска лишаване от права, той може и само да ги ограничи.

3. Задължително трябва да бъде изслушан родителят, чийто права са предмет на делото. Законът не предвижда детето да бъде изслушано - този пропуск е поправен в проекта. Та нали заради него ограничават или лишават правата

4. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. При изменение на обстоятелствата мерките може да бъдат променени и тук говорим за администриране от съда, макар и в един исков процес. Основанията за ограничаване на родителските права е наличието на опасност за интересите на детето. Чл.74 СК разграничава в двете си алинеи две възможни причини за този иск: 1) виновно поведение на родителя; 2) други обективни причини, напр. болест - физическа или душевна. Това деление на причините не е практично. В крайната сметка основната цел на мерките е да се защитят интересите на децата от някаква опасност. На второ място отстъпва значението на тази мярка като санкция за родителя. При болест въобще не можем да говорим за наказание. Какво е виновен родителят, че се е разболял и защо да бъде наказван? Бихме могли да потърсим едно значение на това разграничение, но само при лишаване от родителски права. Ако поведението е било виновно чл 91(3) СК урежда една санкция за родителя - той не може да иска издръжка от детето си. А при ограничаване на родителските права е все едно дали има вина или няма.

Основания за лишаване от родителски права. Чл.75 СК ги изброява в три точки: "Родителят може да бъде лишен от родителски права:

1. при особено тежки случаи по предходния член;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3. когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

Последните две точки ги разглеждахме във връзка с осиновяването. При осиновяване на тези две групи родители не се иска съгласието, т.е. все едно, че са лишени от родителски права.

Последици при ограничаване на родителските права. За този случай законът се е задоволил с най-общия израз, че съдът взема "съответни мерки". Съответни на вида на опасността, на нейният източник, за да бъде премахната. Ако да речем родителят харчи средства на детето, можем да забраним да се разпорежда с тях. Ето една конкретна мярка. Самият закон посочва друга В примерна мярка - настаняване на детето на подходящо място: при баба, дядо с тяхно съгласие; настаняване на детето в приемно семейство - това ще новият институт. Приемното семейство отглежда детето без да упражнява родителски права. Малко трудно ще му е на това приемно семейство. Освен то да бъде нещо като представител. Приемните семейства се определят от общинските комисии за защита на децата. Предвижда се още настаняване в приемно семейство да става и в следните случаи: когато родителите са починали, неизвестни са, лишени са от родителски права. Но кой ще упражнява родителските права? По принцип на детето се назначава попечител. Като че ли по-разумният вариант е приемното семейство да получи статут на настойник или попечител. Настаняване на детето в обществено заведение. Издръжката, която родителят ще дължи по общия ред се определя от съда. Този, който се грижи за детето, не е длъжен сам да поеме издръжката. Личните отношения между детето и родителите съдът определя служебно.

Последици от лишаване от родителски права. Ясно е, че те са по-сериозни. При всички случаи тук детето ще бъде отделено то родителя. Фактически това ще засегне и другият родител, който не е лишен от родителски права, ако живеят заедно.Лишеният от родителски права все пак запазва личните си контакти с детето. Те са установени в интерес на детето и като право на детето. Друго право, от което лишеният от родителски права не е лишен е да иска от съда прекратяване или заменяне на съдебното решение. Той има възможност да даде мнение и при осиновяване на детето.

Той губи:

1. при осиновяване не дава съгласие, а мнение;

2. ако е виновен, няма право на издръжката по чл.91;

3. засяга се и статусът му. Такъв родител не може да осиновява друго дете, да бъде настойник или попечител.

4. един дискусионен въпрос е дели съдебното решение за лишаване от родителски права има действие само по отношение на това дете или спрямо правата му спрямо всички деца. Аргумент за абсолютното му лишаване от родителски права се черпи от извода, че такъв родител не дава съгласие за осиновяване. Аз споделям не тоталното лишаване от родителки права, защото родителят може да има специално отношение към едно дете - напр. смята, че то не е заченато от него. Защо тогава да лишаваме от родителски грижи и останалите деца.

За упражняване на прит. права е необходимо задълженото лице да осъществи или да спазва продължително време дължимото поведение. В тяхното съдържане се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.

Прит. права са: абсолютни (напр. вещните права) и относителни (облигационните).

1. 
   Общ режим.
   

Чл. 80 (1) СК "Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:

1 .от съпруг или бивш съпруг;

2.от деца;

3 от родители;

4.от внуци и правнуци;

5.от братя и сестри;

б.от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Издръжката е едно семейноправно задължение, макар че може да се разглежда като парично вземане. Но по произхода си тя е задължение от семейноправен характер.

Обща характеристика на издръжката:

1. издръжката е едно притежателно право;

2. тя е имуществено право, защото предметът й са пари,

3. издръжката е право, свързано с личността;

4. издръжката е ненаследимо и непрехвърлимо право. Това се отнася и за правото, и за задължението.

5. издръжката е относително право, защото се знае кои са задължените лица.

Съотношението между двата вида издръжка е на несъвместимост. Този, които има право на договорна издръжка, няма право на законна издръжка. Щом има договорна издръжка, законната отпада. Даже това да се посочи като пречка за издръжка.

1.наличието на семейноправна връзка;

2.според чл 79 СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това е фактическо качество, породено от болест, възраст и т.н.

Това лице не може да се издържа от имуществото си в смисъл от активите на това имущество. Имат се предвид всички възможни активи: доходи, суми от действия на разпореждане със свои имот, лихви и т.н. Тук трябва да си припомним и за една друга граница -става дума за секвестируемост и несеквестируемост. Без несеквестируемото имущество лицето не може да живее.

3. от чл. 84 СК извличаме последната предпоставка. Тя се отнася до задълженото лице - то трябва да е в състояние да прати издръжката. Размерът на издръжката се определя според възможностите на лицето, което я дължи. Ако възможностите на дължащия издръжката са равни на нула и издръжката е равна на нула. Възможностите пък се основават на имотното състояние на лицето, трудоспособност , доходи, други имущества. Но се взимат предвид и пасивите му, защото ако те надвишават активите той няма как да дава издръжка. Преценка се прави и кого още той трябва да издържа. Първо себе си и след това тръгваме по реда на чл.81: на деца, съпруг и бивш съпруг, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и възходящи. Ако възможностите на дължащия издръжката се такива, че не покриват нуждите му, нуждаещият се ще се обърне към следващия по реда в чл.80 (1) СК. Ако няма близки се отива към реда на социалното подпомагане.

Плащането на издръжката става ежемесечно. При забава се дължи лихва. Така гласи чл.89 СК. А според чл.90 СК не се допуска прихващане на вземането със задължение за издръжка. За този текст има две становища, първото е, че забраната е абсолютна. Компенсацията е забранена, независимо кой я извършва. Значи, ако я извърши длъжникът, е забранена. Това е редно. А ако я извършва кредиторът - не е редно. По-склонен съм да приема другото мнение - наистина издръжката е несеквестируемо вземане, но според чл.105 ЗЗД "Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени то деликти, и вземания за данъци." Защо кредиторът трябва да вземе тези 100 лева и след това да ги върне на същата минута. Неговият интерес е защитен, той сам преценява, че има достатъчно средства и се съгласява с компенсацията.

За издръжката има специална давност. Срокът е погасителен, а не преклузивен. Той забранява да се иска принудително издръжка за повече от една година преди предявяване на вземането. Чл.87 СК "Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска". Така формулираното правило значи, че съдът няма право служебно да иска плащането на издръжката за повече от 1 година назад. Но парите могат да бъдат дадени доброволно и то за пет години назад дори. И ако срокът би бил преклузивен, то това ще е неоснователно обогатяване

Този едногодишен срок важи за правото, което все още не е съдебно установено А след съдебното решение важи петгодишният давностен срок. Това е т.нар. изпълнителна давност. Бариерата от една година е използвана за да не може издръжката да се използва за натрупване на капитали. Щом е живял една година без издръжката, значи кредиторът се е справил.

Прихващането на насрещни задължения е възможността на две страни, които си дължат взаимно заместими и еднородни вещи, всяка от тях, ако вземанията са изискуеми и ликвидни, да го прихване срещу задължението си.

Предпоставките за компенсация са:

1 да има идентичност на лицата.;

2.задълженията не е необходимо да са породени от едно;

3.предмет на тези задължения да са еднородни и заместими вещи;

4.вземането на страната, която прави компенсацията де е изискуемо;

5.вземането да е ликвидно, т.е. установено по основание и размер;

6.вземанията да са валидни, а не нищожни или унищожаеми.

Ако едното задължение е погасено по давност, прихващането се допуска, дори и ако лицето се е позовало на давността. Давността погасява само правото на иск, а не и самото субективно право.

Компенсацията е едностранна сделка, е нея се упражнява едно потестативно право.

Последици от компенсацията:

1. насрещните вземания се считат за погасени, до размера на по-малката сума;

2. другата страна няма право на дуплика. Страната, която извършва волеизявлението избира кое задължение да погаси. Но без модалитети.

Не могат да се компенсират вредите от умишлен деликт. Не се компенсират вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение и вземанията от данъци, пенсии и издръжка. Но за тях е възможна договорна компенсация.

2. 
   
   Изтегляне 12.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: