ВЪПРОС № 93 ДОБРОВОЛЕН АРБИТРАЖ

1. 
   Понятие и обща характеристика
   

1. А е недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване. Арбитражното производство (АП) е несъдебен исков процес, основан на договор за А. А е връхна проява на диспознтивното начало в ГПс.

2. А трябва да бъде допуснат от правопорядъка на държавата, с които е свързан. В такъв смисъл той е винаги национален.

За тази връзка е меродавно мястото (седалището) на А. Според чл.1 ал.1 ЗМТА той се прилага, ако мястото на А е в България. Тачи териториална привръзка е основната стълкновителна норма за А. Тя е повелителна: страните не могат да подчинят па чужд закон А, чието място

е в България. Това се отнася за вътрешния А. Но ако А е международен - могат.

За компетентността па А не важат териториалните и личните препели на юрисдикцията на съдилищата на държавата, в която е неговото седалище. От тачи гледна точка той е транснационален.

Мястото па А се определя по взаимно съгласие па страните.

3. За разлика от ГПК, ЗМТА съдържа предимно диспозитивна уредба. Субсидиарното прилагане па ГПК по неуредени от ЗМТА въпроси е изключено от чл.24 ЗМТЛ.

II. Видове А

1. Според устройството:

а) постоянни арбитражни институции

б) А ад хок (инцидентен А)

2. Според местожителството или седалището на страните:

а) международен - поне едната страна има местожителство или седалище извън България;

б) вътрешен (местен) - и двете страни - в Българияя;

3. Според предмета на спора:

а) А по правни спорове;

б) А по неправни спорове (за приспособяване на сключения договор към нови обстоятелства).

2. 
   Арбитражно споразумение и неговото значение
   

1. Същност на АС

а) АС е договор за А. С него страните възлагат на А определен възникнал или евентуален спор между тях относно определено частноправно имуществено отношение, което може да бъде предмет на А АС е източник на правораздавателиото правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение.

б) АС е процесуален договор. То трябва да отговаря както на изискванията за валидност на договорите, така и на изискванията на процесуалния закон: арбитруемост и писмена форма.

2. Допустимост п сключване на АС

а) Допустимостта па АС съвпада с допустимостта на А. Споровете, които могат да бъдат предмет на А са арбитруеми. Такива са:

- само граждански (частноправнн) спорове;

- само имуществени спорове (за оценими в пари права);

- само за права, които са в разпоредителната власт на техния носител - това са правата, за които може да се сключи съдебна спогодба; А е недопустим по дела, конто могат да бъдат започнати от прокурора или чието разглеждане става с неговото участие (обществен интерес);

- по силата на чл.9 ал. 1 изрично са изключени от обсега на А споровете относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка и права, произтичащи от ТПО;

- вътрешен А е недопустим, когато страна по спора е българската държава или българско държавно учреждение (по международен може),

Арбитражното решение по неарбитруем спор е нищожно.

б) АС трябва да бъде сключено и писмени форма (за действителност)

3. Правни последици на АС - те са процесуални и важат само между страните.

и) АС е относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иск по същия спор пред държавен сьд. Ответникът трябва

Да се позове на него до края на първото заседание.

б) АС поражда правомощие (компетентност) на арбитражния съд да разгледа и реши възложения му спор.

в) АС поражда между стрините насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на А.

3. 
   Възможност за съдебен контрол на доброволния арбитраж
   

1. Между стрините и арбитрите има особено гражданско (а не публичноправно) правоотношение. Страните дължат на арбитъра възнаграждение

2. Образуване на арбитражен съд - уредбата е диспозитивна. Процедурата по чл. 12 ЗМТА важи, ако страните ме са уговорили друга.

а) Когато Л съд е едноличен, страните по взаимно съгласие избират арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, той се назначава от назначаващия орган. Тона е председателят на ПТНII при търговски спорове и Софийският градски сьд при нетърговски спорове.

б) Когато Асъд е колегиален, всяка страна посочва по един арбитър, след което посочените избират третия, които е председател па АС. Ако някой не посочи или двамата не изберат трети, това прави назначаващият орган.

3. Арбитърът трябва да бъде независим и безпристрастен. Иначе -отвод н заместване.

V. Арбитражно производство (АП)

1. Диспозитивното начало важи с по-голяма сила, отколкото в съдебния процес - тон е конвенционален процес.

Принципите за равенство и участие на страните важат и имат повелителен характер - те са предел на договорната свобода. Устността и непосредствеността важат. Участието на прокурор е недопустимо. Публичността е недопустима.

2. АП започва в деня, когато ответникът получи искането за арбитраж, отправено от ищеца, освен ако страните са уговорили друго. Това е важно, защото от този ден се прекъсва погас. давност.

АП се развива съобразно с уговорената процедура. По неуговорените от страните въпроси се прилагат диспозитивните правила на ЗМТА, а по неуредените от тях вьпроси съдът преценява. ГПК не се прилага субсидиарно!

Разглеждането става в заседание, освен ако страните се съгласят спорът да бъде решен само въз основа на писмени доказателства, без те да се явяват. Страните трябва да бъдат уведомени.

Доказването е сходно с това в съдебния процес. Особеното е, че са допустими доказателствени договори. Когато е необходимо, държавният сьд трябва да съдейства за събиране па доказателства.

3. Прекратяване на АП

а) Когато съдът е десезиран: оттегляне на иска, взаимно съгласие, спогодба;

б) когато АП е недопустимо: Асъд е некомпетентен (той проверява

сам).

VI. Арбитражно решение.

АС трябва да основе Р на приложимия закон.

Може да се постанови Р при уговорени условия - въз основа спогодба, която Р възпроизвежда.

АР е окончателно и не подлежи на обжалване Може да се атаку само по исков ред.

2. Правни последици па АР - приравнено е на съдебното Р: а)СПН;б) ИС; в) КД

Когато АР е чуждо, трябва първо да бъде признато.

3. Поправка, тълкуване и допълване на АР

Поправката може да стане по искане па всяка от страните или почин на съда. Когато едната страна иска, трябва да уведоми друга когато съдът предприема поправката - да уведоми и двете страни. Когато съдът действа но свои почин, той трябва да извърши поправката в 60 дневен срок от постановяване па решението. Ако е по искане па страна 30-дневен от получаването. Срокът може да бъде продължен. Т изслушва страните в заседание, па което ги призовава. Дава 1 възможност в определен срок да представят писмени становища Решението за поправката става част от арбитражното решение.

За тълкуване важи същото, е тази разлика, че съдът не може по свой почин да го прави.

Допълнително решение - когато е пропуснал да се произнесе по някое от исканията. Става но молба на страната, която уведомява другата страна в 30-дневен срок от получаване на непълното решение. Касае се възобновяване на арбитражното производство относно неразгледаното искане. Съдът постановява допълнителното решение в 60-дневен срок от сезирането. Това решение, за разлика от решенията да поправка и тълкуване, няма обратна сила.

4. Отмяна на АР - уредбата е повелителна. Става по исков ре Компетентен е Софийският градски съд. Иск за унищожаване -тримесечен преклузивен срок. За нищожност - безсрочно.

Основания за унищожаемост:

- недееспособност;

- липса на арбитражно споразумение;

- произнасяне по въпроси извън предмета на спора;

- неуведомяване на страната или препятстване да вземе участие;

- съществени процесуални нарушения. Основания за нищожност:

- неарбитруемост на спора;