ВЪПРОС №54 ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

1. 
   Основания
   

Принципно разводът е бил допустим по българското право и преди години, когато отношенията са били уреждани от екзархийския устав. В това отношение източноправославната църква била по-либерална от католическата. Разводът се допуска от законодателствата с оглед житейската необходимост. Това е една реалност, с която трябва да се съобразим. Основен принцип в правото, е че правното положение трябва да съответства на фактическото.

Законът урежда две групи проблеми. Първата група са тези по допускането на развода. При какви предпоставки може съдът да допусне развод? - тук можем да кажем нещо за развитието на законодателството. Принципно в него са възможни два подхода

- подход на абсолютни основания и

- подход на относителни основания.

По екзархийския устав са били необходими само абсолютните основания: прелюбодеяние, разделяне на хляба и постелята, детеродна неспособност, и т.н. Абсолютни ще рече, че щом се докаже, че е налице този факт, съдът трябва да допусне развода. Значи няма място за преценка доколко е тежко това нарушение, как се е отразило то на съпрузите и т.н. Има ли препюбодеяние - дава се развод. Чисто формално съдът преценява.

Относителното основание се е появило в ЗЛС. Там е била установена смесена система - наред е абсолютните основания се появява и относителното основание - дълбоко разстройство на брака. Или пък грубо нарушаване на брачните задължения.

В крайна сметка с Кодекса от 1968 година абсолютните основания отпадат като остава единствено основание - дълбоко разстройство на брака, което е относително основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда е едно друго основание за прекратяване на брака. Наред с това СК урежда и едно друго основание за прекратяване на брака - взаимното съгласие между съпрузите. То е било познато и на ЗЛС, но е било отменено Сега действащият СК урежда тези два вида основания за развод.

Развод по исков ред е равно на развод поради дълбоко разстройство на брака. Това е едно исково, спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК.

Втората група проблеми, които урежда законът във връзка с развода е свързана с неговите последици:

- личните последици, които са свързани със статута на съпрузите и положението на непълнолетните им деца, ако има такива:

- имуществените последици. Те при развода по исков ред са извадени от производството, с цел опростяване на производството. Те задължително се разглеждат отделно. При развод по взаимно съгласие те трябва да бъдат уредени в споразумението между съпрузите.

В проекта се предвижда една чест от имуществените последици да бъдат уредени още в брачния договор. Но само относно дяловете в общото имущество. Предварителни последици извън тези в брачния договор са недопустими: издръжка, семейно жилище и т.н.

2. 
   Развод по взаимно съгласие
   

Макар че сериозното съгласие на съпрузите е основание за съд да допусне развода, то не е част то ФС, т.е. при заплаха, измама и други пороци на волята на един от съпрузите разводът може да бъде отменен. А ако съгласието е част от фактическия състав, разводът не може да се отмени. Разводът е последица от съдебното решение. Не можем да говорим за смесен фактически състав: съгласие плюс съдебно решение.

Законът установява един срок, в който от сключването на брак такова искана не може да се прави - 3 години. Възможно е от неулегнали отношения да се стигне до развод и да не се отива към лекомислено решение, а тази норма е това ограничение. Всъщност съпрузите могат са се разведат по исков ред. Разликата между двете производства, е че по исков ред се доказва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а по чл. 100 СК това не е необходимо.

Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. В този случай първото заседание също е помирително. За разлика от развода по исков ред тук на помирителното заседание трябва да присъстват и двамата съпрузи. Иначе се прекратява делото въобще. Какво трябва да съдържа споразумението: В първата си част споразумението по нищо не се отличава то една спогодба по съдебен ред. Приема се, че споразумението относно децата има по-особен характер, тъй като става въпрос за друг субект. Но принципно и в тази си част споразумението се доближава пак до съдебната спогодба, макар че проф. Ненова го нарича сюи генерис.

Първата група въпроси се уреждат от съпрузите значително по-свободно. Да си установят общите имуществени отношения те имат пълна свобода. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно - това е един вид делба.

Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При който са децата, на него остава и ползването на семейното жилище.

Друг съществен въпрос от споразумението е свързан с издръжката.

Възможно е са се каже, че те не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна.

1. Кой ще упражнява родителските права.

2. Какви ще са контактите между детето и другия родител. Някакъв режим трябва да е уговорен.

3. Каква издръжка ще дължи родителят, който няма да се грижи за детето. Въпросът за семейното жилище също е съществен.

Освен тези въпрос съпрузите могат да включат и други факултативни елементи. Това не е забранено, стига да не противоречат на морала или на императивните норми в закона. За да утвърди споразумението съдът прави преценка дали то е пълно. На второ място, дали са защитени интересите на детето. Ако открие нередности, съдът трябва да даде указания на съпрузите да го поправят. В определен срок. Неспазването на тия указания води до отхвърляне на иска.

Ако няма недостатъци, споразумението се утвърждава от съда с решение. За разлика от спогодбата, която се утвърждава с определение.

Понеже споразумението наподобява съдебната спогодба, то и при пороци на волята уредбата е аналогична. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда. Това не се отнася до въпросите за родителските права - тях съдът разглежда служебно и те не могат да се променят. Само при изменение на обстоятелствата и тези въпроси могат да се атакуеми. Като ищецът доказва това изменение - напр. доказва, че може да полага по-добри грижи.

Съдът може служебно да се сезира и да измени постановените по-рано мерки. Това е едно изключение в гражданския процес, защото в него служебното начало е стеснено.

3. 
   Развод по исков ред
   

Съдът трябва да прецени тези два момента: дълбоко и непоправимо. Колкото и дълбоко да е разстройството евентуално би се стигнало до прощаване. Тези факти "дълбоко и непоправимо" трябва да бъдат доказани. Доказва ги ищецът. Не е достатъчно само твърдението на съпрузите, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Доказването ще въведе в процеса и нови факти. Обикновено се установяват причините за да се стигне до този разрив. Дали е имало изневяра, дали несходство в характерите и т.н. В момента има още една необходимост за това, че съдът трябва да изследва причините за разрива и това е чл.99 (2) СК "С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите". В проекта съдът ще се произнася за вината само ако това бъде поискано.

Много често като доказателство се изтъква фактическата раздяла между съпрузите. Фактическата раздяла може да бъде от една страна причина за разстройството на брака, а от друга страна може да бъде и проява на разстройството на брака. За фактическа раздяла се говори не непременно, когато съпрузите живеят разделено, а:

1. да има важна причина за раздялата и

2. да е свързано с прекъсване на семейните отношения. Може да живеят разделено, но всеки уикенд да са заедно.

Между другото в проекта е сложена една граница - бракът се прекратява, ако съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от две години. Но това прилича на абсолютно основание.

Освен фактическа раздяла в съдебната практика има ботата основа на причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Масовите случаи са физически тормоз, изневяра и т.н.

В проекта това правило е изоставено. Вината там няма процесуално значение, но мисля че това не води до отпадане на възможността при развод по исков ред за в бъдеще съпрузите да постигнат споразумение и съдът да провери дали то ще отговаря на интересите на децата и да го отпусне. Това е възможност делото да завърши със спогодба, те. имуществените отношения отпадат и остават за уреждане само въпросите за децата. Добре би било и едно такова правило, каквото е чл.99(3) СК да остане в проекта. Отпадането на въпросът за вината не значи, че и проблемът за споразумението ще отпадне.

Защо в момента вината е поставена на централно място? - това правило бе уредено през 1985г и обяснението е много важното отношение на вината при определянето на последиците на развода. Вината по-нататък има значение при решаването на въпроса за родителските права. Според чл 106(2) СК "Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно за отглеждането и възпитанието на децата. Дори и да липсва това правило, съдът надали ще повери децата на виновния за развода съпруг.

Съпрузите винаги водят битката за вината във войната за децата. Въпросът за вината е свързан и със семейното жилище. Ако има вина, има деца; на когото поверят децата, той печели и семейното жилище. Според чл. 107(1) СК "При допускане на развод съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства".

Другото значение на вината е във връзка с издръжката. Съгласно чл.83(1) СК"Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг".

Има и други случаи, в които вината е от значение - разноските по делото се поемат от виновния. Друг случай, при който винта е централна има в чл.102(1) СК. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Смъртта е основание за прекратяване на брака. При това положение обаче, щом бракът е прекратен, преживелият съпруг остава наследник наравно с наследниците по закон и завещание. Ако делото беше решено своевременно, това нямаше да се случи. Наследниците продължават делото, но с цел доказване вината на преживелия. Решението, към което те се стремят е установително. Искът вече е установителен. Кои наследници могат да предявяват този иск? - по принцип с наследниците по завещание съпругът не се конкурира и те нямат интерес. Остават наследниците по закон.

Предпоставка да се продължи делото е починалият де е поискал от съд да се произнесе за вината Не може тепърва наследниците да правят тази молба за оценка. Ако бъде уважен иска, преживелият не наследява нито по закон, нито по завещание. Все едно че разводът е изпреварил смъртта.

Някои особености в производството по исков ред за развод. Това е един особен исков процес, който се развива по чл.258 - 270 ГПК.

Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. При започнало дело тя винаги може да бъде поискана от всеки съпруг, е той да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н.

Чл.260 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини -- при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже.

Другото важно нещо - първото заседание винаги е помирително Помирителното производство е първо съдът се опитва да покани съпрузите да се помирят лично, не адвокатите им. Неявяването на ищеца на това помирително заседание води до прекратяване на процедурата. Има едно изключение да не се проведе помирително заседание - чл.259 ГПК. Също и като изключение да се проведе второ помирително заседание - виж същия член.

Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака - той е окончателно прекратен.

4.Брачен процес

Брачен процес (чл. 256-270) - особености:

(Тук разглеждаме исковия брачен процес - при него има спор. Разводът по взаимно съгласие е охранително производство - няма спор.)

1. Кои са брачните дела (искове)? - чл.258:

а) искове за развод;

б) искове за унищожаване па брака;

в) искове за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните;

Първите два иска са конститутивни, а третият - установнтелен.

Споровете, предмет на брачни искове, не могат да се разрешават инцидентно по повод на възражения срещу други искове, а само по повод на предявен брачен иск,

2. Легитимацията на страните е ограничена - от единия срещу другия съпруг. Само при бигамия може от прокурора н от съпруга но първия брак.

Искът от трето лице за съществуването на брак не е брачен иск, не се прилага тази уредба.

Специална процесуална дееспособност по брачните искове имат непълнолетните и ограничено дееспособните - лично водят делата, не се нуждаят от попечител.

3. Подведомственост на българските съдилища при смесени бракове, когато единият съпруг е български гражданин; и между чужди граждани, когато единият живее в България (чл.7 ал.З и 4).

Подсъдност - районния съд по местожителството на ответника (общото нравило). Договорна подсъдност е недопустима. 4. Особености във връзка с производството:

а) Първото заседание е помирително (чл.259 ал.1 и 2). По функция това заседание се различава от първото заседание в общия исков процес, което е подготвително.

Помирителното заседание се провежда при закрити врати. В него е недопустимо да се изяснява фактическата страна и да се правят доказателствени искания. Целта му е да се осуети обществено неоправданият развод. В помирителното заседание съпругът-ищец трябва да се яви лично, иначе делото се прекратява.

Ако се постигне помирение, то има значението на отказ от иска (нов иск за развод може само въз основа на факти, възникнали след помирението).

Ако не се постигне помирение, производството продължава.

б) процесуална консумция - принцип за еднократност и изчерпателност на брачния процес.

Основание на иска за развод не е дълбокото и непоправимо разстройство - това е правна квалификация за опр. факти. Всеки един от течи факти е основание ча отделен иск за развод.

Във висящия брачен процес съпругът-ищец с исковата молба или до приключване на УС, а ответникът с насрещния брачен иск са длъжни да изтъкнат всички известни им факти за разстройството на брака. Тъй като всеки факт е отделно основание - има съединяване на искове с един петитум, но различни основания.

Санкцията е: непосочените основания (факти), които са настъпили до приключване на УС и са били известни на съпрузите, не могат да послужат като основание за последващ иск за развод. Тази санкция се прилага при отхвърляне на иска. Пс консумция по чл.260 ал. 1 е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.

в) широко допустимо е обективното съединяване на искове:

- Насрещен иск може да се предяви до края на УС.

- Могат да се съединяват не само брачни искове от един и същ вид, но и различни по вид брачни искове (напр. за развод + за унищожаване на брака). Това съединяване ще бъде евентуално.

- Наред с брачните искове в брачния процес задължително се

съединяват и някои небрачни искове - чл.260 ал.2 (за родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име).

г) Привременни мерки - чл.261 - съдът може да ги постанови при висят процес за развод или унищожаване на брака (за установяване -не!). Те се отнасят до жилището, издръжката па съпругата, родителските нрава и издръжката на децата. Ползват се с ИС, но не и със СПН, защото тези въпроси се решават окончателно със съдебното решение. Определението подлежи па обжалване по общия ред.

Л) С Р за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройство на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина па съпрузите

(чл.99ал.2СК)

е) По брачни дела процесуалното правоприемство е недопустимо поради личния характер на отношенията. При смърт на съпруг делото се

прекратява.

Чл.267: Когато съпрутът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Това е особен случай на изменение на иска - от брачен тон се превръща в установнтелен - дали наследодателят е имал право да прекрати или унищожи брака. Целта е да се лиши преживелият съпруг от качеството наследник.

5. Особености във връзка с обжалването - чл.265: решението за развод влиза в сила макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Брачните искове не подлежат на отмяна по чл. 231 (чл.231 ал.2).

6. Последици - СПН важи спрямо всички.

7. Разноски - чл. 270 - виновния (или недобросъвестен); ако няма такъв или и двамата са - както са ги направили;

II. Съдебна делба (СД) (чл.278-293а) 1. Обща характеристика

а) СД е особено исково конститутнвно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба

(ПД).

б) Особеностите на СД произтичат от особения и предмет. Предмет на СД е правото на делба (ПД) - то е потестативно право,

но давност.

ПД е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на това производство, независимо от волята на останалите съсобственици, може да предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички.

в) Производството е конститутивно, защото правото е потестатпвио.

г) Производството е двуфазово: в първата фаза се установява ПД (фаза по допускане па СД), а във втората фаза съдебно признатото ПД се

осъществява.

д) Страни в СД трябва да бъдат всички настоящи участници в имуществената общност, предмет на СД. Другарството е задължително и ако някой от съсобствениците не участва, СД е недействителна (чл.75

ал.2 ЗН). Съдът следи служебно.

е) Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите - ответник. Това се отразява върху отговорността за разноските - съответно па дела.

ж) Съсобствеността може да има различен произход: наследяване; прекратяване па СИО; съвместно купуване или др. сделка. Ето защо СД може да се окаже обусловена от различим по естество правоотношения (произход, брак, осиновяване, облиг. от и др). Тези ПО могат да бъдат спорни - имуществената общност е спорна. Законът дава възможност такива преюдициалпи въпроси, когато са подсъдни на делбения съд, да бъдат предявени п решени в делбеното производство, което по този начин се усложнява н разширява по предмет. Има две групи преюдициални въпроси:

- тези, които са подсъдни на делбения съд, могат да бъдат предявени чрез инцидентни установителни или конститутивни искове, които се съединяват с иска за СД. Съдът ще се произнесе по тях с Р - със СПН;

- когато не са подсъдни на районния съд (напр. над 10 хил. лв. или за произход) - те не могат да се предявят с иск, а с възражение и съдът ще се произнесе по тях в мотивите - без СПН.

з) Производството може да има и други усложнения:

- съделителите могат с осъдителни искове да предявят взаимни иритезания, произтичащи от съсобствеността (напр. за добиви, подобрения и др.)

- Когато съсобственият имот е неподеляем и е жилище, което е било СИО, прекратена със смъртта па единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители е други имоти или с пари (чл.288 - има и други правила).

е) Подсъдност - районния съд, независимо от цената. 2. Фаза по допускане на СД.

а) Започва с писмена молба (по общите изисквания), към която се прилагат различни документи в зависимост от характера на съсобствеността, (напр. за наследство - удостоверение за смъртта на наследодателя и за това кон са неговите наследници).

б) В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял или принадлежността на някои от имотите към имущ. общност (чл.279). Това са трите въпроса, по които във втората фаза не може да се спори, защото се решават със СПН с Р за допускане на делбата.

Споровете могат да се отнасят до всякакви преюдициални правоотношения (примерно, неизчерпателно изброяване - чл.281). Могат да се повдигнат до допускането на делбата (след първото заседание - с отг. но чл.65 за закъснялото оспорване). Възможностите на съда са различни в зависимост от това дали споровете са му подсъдни (вж по-горе т. 1.7.)

Няма ограничения за доказателствата

в.Първата фазза завършва с Р, което се получава със СПН по 3 въпроса

- между кои лица,

- произтичащи от договори за заем, за наем, за влог;

- произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цепи до ]()()() ли.

- чл издръжка;

- за упражняване на родителски права при разногласия между съпрузите;

- владелчески и за граници;

- за ограничаване или лишаване от родителски права (чл.74, 75 СК);

- по искове по чл. 252, 254 и 255 (при спиране на изпълнението);

- по чл. 19 от Закона за гражданската регистрации (за промяна на име);

- по искове за защита срещу незаконно уволнение (344,ал. 1, т. 1,2,3 КТ);

- по искове за парични вземания по ТПО;

- по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско право.

Не се допуска бързо производство при обективно съединяване на искове (с изключение на тези за защита срещу уволнение) и изменение на иска по чл. 116..

2. Производство

Започва по искане па ищеца. В деня на постъпване на ИМ съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок (този отговор замества първото заседание).

В 5-дневен срок след изтичане на срока за отговор съдът в закрито заседание се произнася по допускане на доказателствата и насрочва делото за след 15 дни. Не се спазва 7-диевиият срок за призоваване по чл. 41 ал., както и 5-дневният срок за представяне на заключението на вещото лице по чл. 157 ал.1 (значи може и в последния момент да се извърши).

Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

По искане на ответника съдът може да постанови преминаване към общия ред, ако е налице фактическа или правна сложност или ако събирането или проверката на доказателствата изискват продължително време.Прави го с определение, което подлежи на обжалване.

Субсидиарно се прилагат правилата на общото исково производство.

При обжалване на решението горната инстанция трябва да реши спора в едномесечен срок.

IV. Бързо производство за защита па нарушено владение

(чл. 126ж-126и)

Легитимирано лице - владелецът на недвижим имот.

Как - чрез молба за възстановяване на владението по административен ред.

Компетентен е районният съд (по местонахождение на имота).

Предпоставки - владелецът е лишен по насилствен или скрит начин от владението си, или допуснатият в имота ползвател отказва след покана да го напусне;

Преклузивен срок - 1 месец от отнемане на владението или от връчването на поканата.

Районният съд в 7-дневен срок проверява данните в молбата, като взема предвид и обясненията на извършителя. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение относно кои имоти и при какви дялове трябва да се извърши СД

Тези 3 въпроса не се пререшават (чл.279).

Когато съдът е решил подсъдни нему преюдициални спорове, предявени с искове, по тях също има СПН.

3.Фаза по извършване на СД

а) Това е своеобразно изпълнение на Р от първата фаза.

б) Освен това втората фаза на СД може да бъде използвана и за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар. „сметки помежду им" (чл.286). Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имущ.. общност, (напр. добиви, подобрения). За да се съединят исковете, те трябва да бъдат предявени най-късно в първото заседание след допускане на СД. (иначе -

с иск вън от СД).

в) Едновременно със споровете по сметки във втората фаза съдът започва Пс действия, целящи да се осъществи ИД. Това може да стане:

чрез образуване на дялове и разпределянето им като обекти на изключителна собственост на съотв. съделител;

Дяловете се образуват, като съдът изготвя проект за разделителен протокол въз основа на заключение на вещо лице. Този проект се предявява от съда в съдебно заседание, за да направят страните своите възражения. След като ги изслуша, съдът изготвя окончателния разделителен протокол п го обявява. От този момент той не може да го

изменя.

След това се пристъпва към разпределяне на така образуваните дялове между съделителнте. Това може да стане и в самия разделителен протокол ( когато дяловете не са равни). Когато е удобно, може да се тегли жребий. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила раздел, протокол (когато той определя носителите на дяловете) настъпват вещноправните последици на СД. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД, който се прибавя към СПН, с която е установено ПД.

втора хипотеза: жилище, в което един от съделителите е живял и не притежава друго - също по негово искане може да да му се постави в дял.