ВЪПРОС №53 ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

1. 
   Лични отношения.
   

Еднаквите права преминават в едно общо задължение за взаимност. Следващото правило е именно това. Съгласно чл. 15 СК отношенията на съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Общата грижа е развита в чл. 18 - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбиране и общ1/ усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Тук няма изискване за еквивалентност, както е в ТП. Това, че някой е давал повече, не му дава право при развод де иска това, което е дал в повече на основание неоснователно обогатяване. Всичко в брака е основателно дадено.

Всъщност чл. 18 СК прекрачва имуществените отношения в посока към неимуществените. По-конкретните правила на личните отношения намират израз в чл. 11 СК при съставянето на акта за сключване на брак всеки заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Друга правна норма с насоченост към личните отношения между съпрузите е чл. 16 съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. По принцип, всеки съпруг има свободата да избира местожителството си. Местоживеенето е нормален белег, едно фактическо състояние и не е свързано с местожителството. Законът препоръчва на съпрузите да живеят заедно Те не са задължени да живеят заедно, това е едно същинско задължение, защото няма как де бъдат принудени да живеят заедно. Може и да не живеят заедно, ако важни причини налагат това. Все пак, този текст има смисъл разделното живеене без важна причина може да се третира като фактическа раздяла, като прекъсване на връзките между тях. Който е напуснал семейството без важна причина, е виновен и е в брачно нарушение. Това е от значение при развод.

Бракът не създава ограничения относно правото на свободно придвижване. Никой не границата не иска съгласието на съпругата, за да ви пусне зад граница.

Съгласно чл. 17 СК, всеки съпруг има право на свобода при избор на професия. Това право се крие в историята, когато съпругът е могъл да спре жена си да работи или той да й избере работа. Според проекта за СК, това право ще бъде стеснено - съпругът ще иска съгласието на другия, ако желае да бъде неограничено отговорен съдружник в СД или КД или да се регистрира като ЕТ, защото неговите кредитора ще могат да насочват исканията си по съдебен ред върху половината от СИО

Ако единият пречи на другия да упражнява професията си, той ще бъде виновен при евентуален развод. Никакво основание за развод, обаче, не са религиозните убеждения, политическата ориентация и т.н.

Обща характеристика на имуществените отношения.

Развитието им е протичало така: До 1962 година е бил възприет принципът на разделност на имуществото, т.е. всеки от съпрузите е оставал титуляр на имуществото си, придобито по време на брака. За да се избегне неоснователното обогатяване в чл. 52 от ЗЛС е бил уреден иск на другия съпруг за част от стойността на това имущество. Всъщност, той е могъл да иска даже част и в натура от реалното имущество. Всеки един развод тогава е бил свързан с чл. 52 от ЗЛС.

За да намалеят споровете, през 1968 година се е наложила уредбата на СИО. Този режим най-пълно съответства на фактическите отношения в едно семейство. Предполага се. че съпрузите с общи усилия допринасят за придобиването на различните имущества по време на брака. Най-голям недостатък на режима на СИО е неговият императивен характер съпрузите не могат да уговарят нищо друго по време на брака и второ те не могат да прекратят това общо притежание докато трае бракът. Именно, за да се даде възможност за избор, в проекта за СК са предвидени три възможности за уреждане не имуществените отношения: 1) режим не общност: 2) режим на разделност и 3) договорен режим. Разбира се съпрузите при сключване на брак няма да са длъжни де определят кой режим избират Ако те не се определили, законът определя кой е общият режим, запазва се режимът на общност Уредена е и една презумпция за отношенията на съпрузите с трети лица. Тъй като по принцип, съпрузите са длъжни да обявят не трето лице какъв е режимът на общност, ако това не е направено, предполага се, че то се избрали режим на общност. Уредбата не общността в проекта е запазена Твърде лаконично е уредена разделността. Тук проблеми с общността не може да има, защото такава при този режим няма В проекта име възможност един от съпрузите да предостави на другия управлението на своето имущество. А тогава кой ще придобива плодовете? Този, който управлява имуществото не дължи връщането на плодовете. Става въпрос за фактическото предоставяне, а не чрез договор. Третият режим на семейно имущество е договорният. Според проекта брачният договор може да съдържа уговорки по четири въпроса: Въпроси, отнасящи се до притежаваното от някого имущество до сключването на брака Досега самото сключване на брака не се отразяваше върху това имущество. Но можеше преди брака съпрузите да си прехвърлят имущество Сега и при сключването на брака един съпруг може да прехвърли свое имущество на другия Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на ограничени вещни пране върху недвижими имоти трябва да бъда' извършени с нотариален акт. В проекта за СК нотариален акт не е необходим

Въпроси, отнасящи се до имуществото, което ще бъде придобито по време на брака Кое ще бъде общо, кое- лично, ще се определя от брачния договор предварително

Въпроси, отнасящи се до евентуалния размер на дяловете от общите имущества при евентуално прекратяване на брака Става въпрос за поделяне на дяловете, а не на конкретно имущество. Гази уговорка не е предварителен договор, защото не се знае кои имущества ще влязат в дяловете. (Според доц. Марков тази уговорка е много правилна.)

Въпроси, отнасящи се до това как съпрузите ще участват в разходите за нуждите на семейството. Можем да определим, че въпросът е уреден по един и същ начин -съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за нуждите не семейството (и сега, и според проекта). Въпросът е дали с брачния договор може да се отмени тази отговорност? Не може, защото не е в интерес на третото лице (кредитор). В брачния договор може да се определят само вътрешните отношения между съпрузите, а не и отношенията с трети лица.

Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се прехвърлят недвижими имоти пред местно компетентния нотариус, за да може договорът да бъде вписан по общия ред А тези договори, с които не се прехвърлят недвижими имоти, също е предвидено да бъдат вписвани в специални книги при съдията по вписвания те в съответния район.

При сключвано на брак сключващите бран представя удостоверение за сключен брачен договор, за да бъде отразен в акта за граждански брак. Ако няма брачен договор, те подават декларация, с която посочват кой от законовите режими избират.

От облигационното право се знае, че договорите имат силата на закон за този, които са ги сключили. По съгласие на страните те могат да бъдат изменяни. Режимът на брачния договор е по-строг. Веднъж уредени с брачен договор, отношенията не могат да бъдат преуреждани Не е предвидена промяна не брачния договор в проекта. Той важи докато бракът не бъде прекратен.

Не е предвидено още, че ако с декларации сключващите брак изберат един режим, ще могат да го сменят Режимът в тази насока е императивен. Веднъж трябва да се мисли.

В проекта няма никакви правила по отношение на недействителността на брачния договор. Значи, при липса на уредба се прилага ЗЗД. Дали това е оправдано във връзка със сключването и изискванията за действителност, ще се види занапред.

В рамките на тази обща характеристика не имуществените отношения между съпрузите бихме могли да кажем, че законът урежда известно отклонение от общия режим по III. Такова отклонение представлява най-напред самият режим на общност. Той твърде много наподобява съсобствеността. Но при съсобствеността има дялове, тя е дялова, а в СК е бездялова. Освен това, отношенията между съпрузите, които наподобяват някакъв вид договор, губят своята правна значимост Например, когато между съпрузите се извършват услуги, не се прилагат правилата на договор за услуги. Известно отклонение търпят и извъндоговорните източници не облигационни отношения, особено неоснователното обогатяване. Както казахме, всеки допринася за подобряването на имуществото съобразно възможностите си. Също така, не винаги можем да приложим правилата за непозволеното увреждане между съпрузите. Давност не тече при неизпълнение на задълженията в семейството, защото съгласно чл. 115 ЗЗД срокът спира.

Друг особен институт е съвместното разпореждане с общото имущество. Но се урежда самостоятелното управление не общото имущество. Това води до известие представителство, но то не е същото, както в ГП.

2. 
   Имуществени отношения
   

Първият въпрос, на който трябва да се спрем, е за обхвата на общността и за предпоставките за нейното възникване. Съгласно чл. 19 СК в общността влизат:

1) вещите - движими и недвижими, които са придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос;

2) правата върху вещите, а това са: право на собственост и съсобственост (възможно е и двамата съпрузи да са в съсобственост с трето лице), право на ползване, строеж и т.н.

3) паричните влогове - паричните влогове се събират от банките и те са общи; вземането е общо, макар че титуляр на влога е само един. Това включване на влоговете в общността създаде един двойствен режим на парите, притежавани от съпрузите. Парите в брой, които всеки един от тях държи са негово лично имущество. Па влог стават общи, като ги изтегли един - пак стават лични. Другата несигурност на този режим идва от банковата тайна. Банките пазят в тайна влоговете дори и от мнителни съпруги, а в същото време никой не задължава съпрузите да си обявяват влоговете. Затова в чл. 17 от проекта се предвижда задължения за съпруга да дава сведения за влоговете си на другия съпруг. Това е несъщинско задължение, но неспазването му води до вина при евентуален развод. При определени случаи може да се поиска от съда да разгласи банковата тайна.

Предпоставките по чл. 19 СК, за да станат общи вещите, вещните права и влоговете са: Наличие на брак. При едно фактическо съжителство общност не може да възникне. Дори и да е сключен някакъв договор, той ще доведе до обикновена собственост. Бракът може да е унищожаем, но до унищожаването му всичко придобито попада в режим на СИО. Независимо от това на чие име е имуществото, то трябва да е придобито по време на брака. Придобитото трябва да е придобито от съпруг, не от друг член на семейството, например от детето. Значи, втората предпоставка е времето. Тук е нужно да се установи началният момент на брака. От ОП си спомняме кога се прехвърля собствеността при индивидуално и родово определени вещи. Известни неясноти има при придобиването по давност. Има едно становище, при което вещта се придобива, едва когато лицето се позове на давността, но това е субективен елемент, затова, изтичането на давностния срок е достатъчно.

Специални хипотези, при които има известно разминаване между втората и третата предпоставка. През 1972 година ВС се е произнесъл относно придобиването по време на брака на сграда, построена по време на брака върху земя, върху която право на строеж е възникнало само за единия от съпрузите. Правото на строеж също е възникнало по време на брака. Съгласно чл. 92 ЗС е налице приращение, т.е. носителят на правото на строеж придобива и собствеността върху сградата. Щом като, обаче, той има качеството съпруг, придобитото от него право на строеж също става общо. Чл. 19 СК има специално приложение спрямо общите правила на ЗС. Затова и другият съпруг придобива половината от правото на строеж

Друг проблем - Възможно е строежът да е бил извършен преди сключването на брака, а довършителните работи са извършени по време на брака. Решението тук е следното - сградата остава лична собственост, а извършеното по време на брака се счита за подобрение и се дели на половина.

Същност на СИО

В зависимост от обекта на общността ще видим, че тя се разглежда като собственост върху вещи и други вещни права. Това съвместно притежание е много сходно със собствеността от ВП. Дали ще приемем, че е вид собственост или е ново явление е доктринален спор.

СИО е съвместно притежание на съвместни права. Две са имуществените различия между СИО и собствеността.

Липсата на дялове - при СИО е налице дялова собственост. На друго място в законодателството такава собственост няма.

Неделимост на СИО - не може съпрузите да извършат делба на СИО докато трае общността. Даже не могат да сключат и предварителен договор. Всички делби са нищожни.

Според чл. 32 ЗС общността се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. При СИО дялове няма. Ето защо отиваме към чл. 32 (1) СК - съпрузите имат равни права на владеене, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи.

Вложителят има право на едно вземане срещу банката. Налице е едно общо вземане, т.е. активна солидарност. Установено е, обаче, едно отклонение от ЗЗД във връзка със солидарността Отклонението е, че с влога се разпорежда само титуляра. Счита се по презумпция, че той действа със съгласието на другия. Съгласно чл. 22 СК с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

СИО не е вечна. Рано или късно, та винаги се прекратява. Общото правило е - с прекратяването на брака се прекратява и СИО. Чл. 26 СК изброява основанията за прекратяване на брака: смъртта на единия съпруг, при развод или унищожаване на брака. Това са общите основания. Чл. 26 (2) урежда едно изключение, когато основание за прекратяване на СИО. Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. Всеки съпруг има правото да предяви такъв конститутивен иск. Искът е конститутивен, защото променя правното положение на другия съпруг. За да бъде уважен искът, ищецът трябва да докаже наличността на "важна причина". Важните причини трябва да увреждат интересите на семейството или на съпруга ищец.

А. когато съпружеската имуществена собственост застрашава интересите на трети лица, например кредитори, как да се постъпи? Другият съпруг предчувства това и започва да източва СИО Кредиторите също имат право да поискат прекратяване на СИО. Това право за тях намираме в чл 134 ЗЗД - сурогационен иск на кредитора.

Дали прекратяването води до прекратяване на общото притежание на придобитото до този момент или има по-широк ефект, т.е. тотален прекратяване на СИО? Разбирането е, че законът има предвид тоталното прекратяване на общността. Иначе, за една част ще има разделност; а за друга част ще важат правилата за общност. Със съдебно решение отменяме законов ред и казваме, че той не се прилага. Значи, и сега по изключение е възможно да съществува режим на разделност.

В чл 26 (3) СК е уреден и последният случай на прекратяване на имуществената общност - принудително изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска собственост, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху такива вещи.

При неизпълнение на личен дълг на един съпруг се стига до принудително изпълнение и един опит на съдия-изпълнителя да посегне върху личното му имущество. Какво да стане, ако личното имущество е недостатъчно? До 1976 година този проблем не е бил уреден. През тази година са създадени нови чл. 389, букви "а" и "д" от ГПК. Съдия-изпълнителят може да посегне на влог или вещ от СИО при недостиг на личното имущество на съпруга длъжник При това положение за съпрузите възниква право на избор върху коя вещ съдия-изпълнителят да насочи принудителното изпълнение.

Оттук нататък в СП има редица отклонения от общите правила за принудително изпълнение (и правото на избор е такова отклонение). Това е възможността за съпруга на длъжника сам да погаси дълга, ако изяви воля за това. Тогава вещта ще стане негова лична собственост.

Движимите вещи се продават на търг. Придобива се цялата вещ. Половината от цената следва да бъде изплатена на съпруга недлъжник Също така. ако той плати на търга половината от цената, той става собственик. При недвижимите имоти съпругът не-длъжник трябва да плати половината идеална част, за да я придобие, освен ако не иска да бъде съсобственик с купувача.

Важна част в разглежданото производство е, че възможността да се установят неравни дялове е изключена, за де не се ощети съпруга с по-малък дял. Това ограничение е направено и, за да не се злоупотребява от съпрузите и така да се забавя принудителното изпълнение.

Има и две неуредени в чл. 26 СК хипотези, свързани с принудителното изпълнение. Те имат уредба в други закони.

Съгласно чл. 614 ТЗ, СИО се прекратява с решението за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ или неограничено отговорен съдружник в СД, КД и КДА. СЕО се прекратява, за да може неговата половина да се внесе в масата на несъстоятелността.

Производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, докато в гражданския процес всеки кредитор сам преследва длъжника. За да се избегнат евентуални злоупотреби на съпрузите с предварително прекратяване на СИО със съдебно решение (например по чл. 26 (2) СК), ТЗ казва, че това решение се смята за недействително по отношение на масата на несъстоятелността, щом е направено в подозрителния шестмесечен период преди откриване на производството по несъстоятелност.

Втората хипотеза на прекратяване на СИО извън тези в чл. 26 СК, е уредена в Данъчно- |процесуалния кодекс.

Последиците от прекратяването на СИО ще бъдат разгледани отделно.

Облигационните права (вземанията) на съпруг, придобити преди брака.

Задълженията на съпруга, които не са солидарни и не са за нуждите на семейството, също са лични. Общите задължения намираме в чл. 25 СК - разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно. Всички други задължения са лични.

Наследствените права и правата, придобити чрез дарение, дори и по време на брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Авторските права, които са с едно комплексно съдържание с имуществени елементи, също остават лично имущество. Те са свързани с личността на автора и не се включват в СИО.

Парите и ценните книжа имат особен режим. Те, макар и да представляват нещо материално, имат не стойността на документа, а стойността на материализираното в тях право. Техният режим много се отличава от режима на движимите вещи. Включването им в СИО не би било удачно. На практика, много трудно има съгласие между съпрузите при харченето на парите. Ако приемем, че те са общи, тогава единият не може да си купи и едно кафе без съгласието на другия. Затова, парите в брой остават лични. Друго е положението при трансформация на парите във вещи. За ценните книжа би трябвало да важи правилото за останалите вещи - щом като са придобити преди брака, те остават лично имущество и обратно. Чл. 20 СК изброява само някои от случаите, когато имуществото остава лично, не всичките. В края на краищата, бракът не е търговско дружество, в което съпрузите правят апортни вноски.

Възможно е като предпоставка да липсва принос. Липсва ли съвместен принос, имуществото остава лично. Говорим за хипотеза, в която липсва тотално какъвто и да е съвместен принос, например, при една фактическа раздяла. Презумпцията за наличие на принос важи винаги и трябва да се докаже липсата на принос. Доказването става по съдебен ред с установителен иск, дори и да няма спор, дори и другият да признава, че няма принос, защото не трябва да се заобикаля императивен закон.

Хипотеза от ежедневието, която показва, кога да се докаже липсата на принос: Когато единият съпруг иска да продаде недвижим имот, нотариусът изисква доказване в съда на липса на принос, освен ако двамата не се явят при него и подпишат нотариален акт. Само след съдебното решение единият съпруг става изключителен собственик и може да продаде недвижимия имот.

Чл. 20 СК не сочи изрично приносът като основание за определяне на определено имущество като лично, но правилото се извежда чрез систематично тълкуване. Например, всичко, което е наследено, остава лично имущество. Защо? Защото другият съпруг няма никакъв принос. Качеството наследник е лично качество. Но не само наследяването по закон води до лично имущество, а и наследяването по завещание. Ако наследодателят би искал и двамата съпрузи да наследят, би ги посочил в текста.

Вторият подобен случай е свързан с дарението. Дарението е облагодетелстващ договор, при който имат значение мотивите на дарителя, а те са свързани с личността на дарения. Какъв е приносът на другия съпруг? Няма такъв. Тези два случая, свързани логически с изискването за съвместен принос от чл. 19 СК, са основание да говорим, че всички вещи, придобити по време на брака при тотална липса на принос, доказана в съда, си остават лична собственост.

И все пак, може да възникне проблем при завещанията и даренията. Какво ще е имуществото, завещано и дарено на двамата съпрузи? В постановление №8 на ВС от 1980 година дарението и завещанието, направено на двамата съпрузи, става част от СИО. В това постановление се отрича възможността дарителят или завещателят да посочи в акта, че желае да подари на един от съпрузите различен дял. Това е крайно становище. Императивният характер на СК се отнася само до отношенията между съпрузите. Той не би трябвало да ограничава трети лица. Та нима дарителят не би могъл с две дарения да дари на един една трета, а на друг - две трети? Когато не са посочени дялове, можем да предположим, че той е дарил двамата като общо качество и тогава дарението става общо.

В чл. 20 (1) СК има още един пример за липса на принос и заличаване на приноса. Това е хипотезата на принудително изпълнение върху личен дълг на един съпруг. Когато съдия-изпълнителят посегне на вещ, която е в режим на СИО, другият съпруг може да плати половината от стойността на вещта и така да я купи, все едно, че е трето лице. Тази вещ става лична собственост. Законът приема, че той е отделил от личните си пари. Това е императивен закон и няма как да се уговори нещо друго.

Следващото основание за обособяване на имуществото като лично е неговото особено предназначение. Съгласно чл 20 (2) СК, лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Тук изрично са споменати само движимите вещи: дрехите, бюрото и т.н. Тези вещи трябва да са предназначени за обикновено лично ползване, за чието определяне се изхожда от стандарта на семейството. Едно бижу няма да е обикновено като тенекиена обица, ако е на стойност хиляда долара, освен ако не е подарено, наследено или завещано. Вещите трябва да служат за упражняване на професия. Това е второто основание за обособяването им като лични. В проекта са включени и недвижими имоти. Например, съпругът е ЕТ и е построил хотел, като упражнява хотелиерска дейност. Хотелът няма да е в СИО. За търговски дружества въпросът не стои - трябва съгласие за апорт и от другия съпруг, ако се пренася сграда от режим на СИО в АД.

Дори и по време на брака да са придобити, тези вещи ще останат лични. Големият въпрос тук е, че предназначението е една нетрайна и динамична категория. Освен това, вещите могат да имат многофункционално предназначение, това води ли до промяна на режима? Не, за да се гарантира сигурността. Предназначаването на вещта е едно фактическо действие. При ЕТ е необходим изричен акт, който е едностранен и другият съпруг не участва в него. Става дума за вписването в счетоводството на ЕТ, че вещта е предназначена за търговска дейност. Ако е била обща, вписването ще се актува в районния съд. Поне така би трябвало да бъде. Последното основание за обявяване на имуществото като лично е т.нар. преобразуване на лично имущество. Чл. 21 (1) СК гласи: "Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20. Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна." Проблемът е следният: Продавам си апартамента в Кюстендил, който съм придобил преди брака и си купувам апартамент в София. Апартаментът в София си е мой. Ето какво е значението на изброяването в чл. 20 (1) СК: само тези имущества подлежат на преобразуване. В чл. 21 (1) СК е казано: "... или с друго лично имущество, придобито преди брака" Вадим извод, че всичко, придобито преди брака, е лично имущество. Но, взел съм заплата и купувам телевизор. Той става общ, макар и парите да са били мои. Трансформация няма. Друг е въпросът с даренията и завещанията. Те са формални актове и лесно се доказват в съда. Заплатата трудно се доказва, и по-точно - нейната трансформация в телевизор. При всички случаи, обаче, установяването на тази трансформация става в съда, а не вкъщи.

В чл. 21 (2) СК е уредена т.нар. частична трансформация, когато придобитото по време на брака имущество е придобито отчасти с лични, отчасти - с общи средства. Тогава в съда с установителен иск се доказва частта на личните средства. Например, парите, които съм взел от къщата в Кюстендил стигат само за половината от апартамента в София. Значи, половината от този апартамент си е моя. Другата половина става СИО. Ако СИО се прекрати, аз взимам половината от апартамента плюс още една четвърт (половината на другата половина). Така ставам съсобственик със самия себе си.

За да се приложи частичната трансформация, законът изисква участието да е незначително. Но никъде няма дефиниция за понятието "незначителност". Съдебната практика е приела, че участие над една десета от стойността вече е значително. Но пак се преценява в зависимост от конкретно поставения казус. И една двадесета част участие в семейна къща на "Мария Луиза" е значително.

Започваме с общото имущество. Уредбата е в чл. 22 СК. Необходимо е да си припомним понятията. ВС с решение от 1971 година е изяснил понятието "разпореждане" така: това са действията, с които се прехвърля собствеността върху вещ или се прави отказ от собственост. Към действията на разпореждане се причисляват и тези действия, с които се обременява трайно една вещ - залог, ипотека. Всички останали действия са действия на управление - те са насочени към запазване, поддържане и използване на имуществата.

Според СК съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дяла, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

От горното виждаме, че съпрузите имат равни права, но тези равни права се упражняват по различен начин, що се отнася до управление и разпореждане. Управление може да извършва всеки съпруг сам, понеже тези действия не водят до изгубване или трайно ограничаване на правото. Например, дава се под наем общ имот. От ОП си спомняме, че този, който може да управлява вещта, може да я дава под наем до 3 години За по-дълъг срок трябва да участват и двамата съпрузи. Макар че наемът е действие на управление, това е едно изключение. При действие на управление от страна на единия съпруг се получава ефект на представителство. За разлика от представителството, тук: 1) не е задължително съпругът да действа от чуждо име; 2) при представителството всички права и задължения отиват изцяло в сферата на представлявания, а тук те остават общи за съпрузите. Можем да кажем, че тук е налице едно задължително законно представителство, защото ефектът настъпва и без да е необходимо упълномощяване. От чл. 25 (2) СК виждаме, че за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Възможно е между съпрузите да не е имало съгласие, но законът предполага съгласие. Това несъгласие ще бъде правно релевантно, само ако е доведено до знанието на трето лице, в случая — наемателя. Последиците при това положение ще са същите, както при договаряне без предварително власт.

Разпореждане с вещи и вещни права в режим на СИО.

Правилото е само едно - необходимо е съгласието на двамата съпрузи. Двамата може да упълномощят трето лице, или пък те взаимно да се упълномощят, но при всички случаи трябва да има воля и от двамата. Положението е същото, както и при съсобствеността.

Ако нямаме изрична уредба на случаите, бихме могли да приложим общите правила от ГП — или да обявим нищожност, или да разглеждаме случая като разпореждане с чужда право. И приобретателят не може да придобие собствеността. Все пак, ГП не се прилага, защото имаме специална уредба в чл. 22 СК.

Да разгледаме първото правило от (3) на чл. 22 СК. Там е казано, че разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването, той него оспори по исков ред. Безвъзмездните сделки с движими вещи попадат под същия режим. Но какво значи "... поражда действие за другия съпруг..."? Тя недействителна ли ще е, те. ще има само облигационно действие, а не и вещноправно, значи - унищожаема? Така е в проекта. Другото становище е, че тя у частично недействителна, защото другият съпруг може да я оспори. Третото становище е, че сделката е действителна, но като разпореждане с чуждо право, тя няма вещноправно действие и другият съпруг може да ревандикира вещта, плюс евикция и отговорност на съпруга продавач.

Само че, смисълът на (3) е да даде кратък срок за другия съпруг да упражни правата си. Кое становище да приемем? Възможно е съпругът, който лично се е разпоредил, да се е представил като пълномощник на другия съпруг. Това е действие без предварителна власт и по чл. 42 ЗЗД въобще не се пораждат правни последици от сделката Тази нищожност наричаме висяща, защото мнимо представляваният може да потвърди сделката Чл. 22 СК дава възможност това потвърждаване да бъде мълчаливо в шестмесечен срок от узнаването. Безплодното изтичане на този срок води до валидизиране на сделката.

Друг възможен вариант. Няма пълномощно. Единият съпруг еднолично се разпорежда с вещ, която не му принадлежи изцяло. Сделката не поражда действие спрямо другия съпруг. За какво действие става въпрос? Определено, само за вещноправно действие. Не настъпва вещният ефект така, както предвижда чл. ?4 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Тук чл. 22 (3) СК трябва да се разбира като настъпване на вещноправния ефект; той би могъл да настъпи, но в един по-късен момент, и то - изцяло, за цялата вещ. Значи, другият съпруг може да актува сделката в шестмесечен срок от узнаването. Неоспорването ще доведе до пораждане на вещноправен ефект.

Опитът сделката да се разглежда като унищожаема не е най-удачният. При унищожаемите сделки има една обща черга — порок във волята, а съпругът, който е продал вещта няма порок във волята. Освен това, унищожаемите сделки могат да се актува от страните. Другият съпруг не е страна Ако трябва да се насочим към някаква форма на действителност, най-приемлива е относителната недействителност - трето лице актува сделката, за да не породи тя ввещноправен ефект. Чл. 22 (3) СК урежда т.нар. "особена нищожност", сродна с относителната нищожност.

Горното се отнася до едноличното разпореждане на съпруг с недвижима вещ от СИО. Правилата важат и за едноличните безвъзмездни сделки с движими вещи.

Сега да видим какво става при еднолично разпореждане с движима вещ от СИО. Според чл. 22 (4) СК разпореждането с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършена от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или, според обстоятелствата, е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг.

Когато трето лице придобива правото на собственост върху движима вещ в режим на СИО, възниква правоприемство. Другият съпруг не е дал съгласието си. Ако преобретателят е знаел или е могъл да знае, че липсва съгласието, той е недобросъвестен. Другият съпруг ще ревандикира вещта. Това е ясно. Но тук няма да се приложи чл. 78 от ЗС, защото владението на съпруга праводател е непълно, а и СК се явява специален по отношение на ЗС. И най-важната чл. 78 от ЗС урежда оригинерен способ за придобиване на собственост, а в тази хипотеза с вещ от СИО е налице производен способ за прехвърляне на собственост.

А ако другият съпруг не желае да се позове на закона? Ще тече придобивна давност в полза на третото лице и след 5 години то ще стане собственик. Освен това, третото лице може да поиска съгласието на другия съпруг и така да избяга от неопределеността.

Разпореждане с влога. Според (5) на чл. 22 [ СК с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

Принципът е, че вземането е общо. Налице е активна солидарност. Но титулярът на влога може да изтегли сумата, да я изхарчи и да не даде отчет. За защита на другия съпруг е предвиден установителен иск в съда, където той трябва да докаже, че титулярът на влога се е разпореждал с него във вреда на семейството. Защитата, до голяма степен е обезсмислена, защото титулярът на влога може вече да е изхарчил всичко.

Управление и разпореждане с лично имущество.

Според чл. 24 СК всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Тук съпрузите са свободни. Те могат да извършват такива действия и помежду си. Възможен е и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Но това води до включване на имота в СИО. По силата на чл. 19 СК имотът става общ. Още по нелогичен е договорът за продажба между съпрузите. Значи, допустимостта на тази сделка ще зависи от това, средствата, които ще се трансформират, да имат смисъл по чл. 21, например, единият наследява влог и плаща жилището на другия.

При сделки с лично имущество има една забрана. Намираме я в чл. 23 СК. Когато семейното жилище е само едно и е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с решение от районния съд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.

Ясна е целта на законодателя - да не остане семейството на улицата. Ако сделката е извършена без съгласието на другия съпруг (и, естествено, без съда), ще приложим общите правила на ГП - налице е незавършен ФС и сделката ще е нищожна. За съжаление, това ограничение в проекта отпада.