Въпрос № 23 Придобивни способи

Първичните се отличават с това, че при тях няма праводател. С други думи субектът придобива едно ново право, различно от съществувалото по-рано върху вещта. Тъй като това право е ново, към субекта не могат да се отправят никакви възражения за съществували по-рано вещни права или обезпечения върху имота.

Първичните способи са сравнително по-ограничени и нямат широко приложение в днешната пазарна икономика. При тях придобиването се извършва въз основа на закона. Това означава, че те изрично са уредени в закона, като там е посочен фактическият състав на конкретния придобивен способ. По начало са неформални, но в някои случаи законът изрично определя дадена форма, например отчуждаване за държавни или общински нужди.

Способите са уредени основно в ЗС. Това са придобиването по давност, по чл. 78 ЗС, намиране на вещи, преработване и присъединяване и други. ЗДС и ЗОС уреждат отчуждаването за държавни, респ. общински нужду. НК урежда отнемането в полза на държавата. По-широкият термин „конфискация” има двойно битие според конкретната нормативна уредба. В по-голяма част от случаите конфискацията е производен способ. Това е така, защото чрез нея се налага имуществена санкция на виновното лице. Това означава, че конфискуваната вещ трябва да принадлежи именно на виновното лице, за да понесе то санкцията. Възмобно е обаче законът да предвижда вещта да се конфискува, независимо от това на кого принадлежи. При тази хипотеза държавата става собственик на конфискуваната вещ, независимо от личността на виновника. Подобна уредба съдържа чл. 242, ал. 7 НК досежно предметът на контрабандата. Същата разпоредба се съдържа в чл. 242, ал. 8 относно превозното или преносно средство, с което е извършена контрабандата. И при двете хипотези липсва праводател.

Производни способи. Те са значително повече на брой като в някои случаи законодателят дари не ги регламентира, например ненаименуваните договори. Възможно е страните сми да включат към съдържанието на един способ елементи на друг, например хетерогенна изработка – хетерогенна изработка плюс продажба. За разлика от липсата на детайлна регламентация на всички придобивни способи, законът е много строг по отношение на формата, с която се придобива право на собственост или други вещни права. Тази форма е задължителна при всички вещни права вежду недвижими имоти, както и при някои движими с по-значителна стойност, например леки коли и кораби, които се купуват в писмена форма с нотариална заверка на подписа. За корабите това е винаги задължително, а за МПС – след първичната регистрация в страната. Сделките с въздухоплавателни средства се извършват в писмена форма.

Характерното за производните способи е праводаването. Това означава, че приобритателят може да придобие само онова вещно право, което се намира в патримониума на прехвърлителя. Формулата е установена още в РП и се свежда до принципа „не може да дадеш повече, отколкото имаш”. Това означава, че ако правото на прехвърлителя е обременено или обезпечено с вещни обезпечения, такова право ще получи и приемникът, например придобиване на ипотекиран недвижим имот.

Исторически в теорията са се оформили две възможни хипотези за прехвърляне на права:

1.Първата е известна като транслативна сукцесия. При нея прехвърлителят прехвърля цялото вещно право, така както то е в неговия патримониум. Например продажба на недвижим имот.

2.Втората хипотеза е известна като правоучредителна сукцесия. При нея прехвърлителят на базата на своето право учредява едно ново, по-малко по обем и именно то се предоставя на приемника. По този ред собственикът на един недвижим имот може да учреди право на строеж, право на ползване и други вещни права в полза на едно друго лице.

Въпрос № 24

Придобиване на вещни права чрез сделки.
1.Форма на сделката при недвижими имоти.

2.Вписване на акта.

3.Допустимост за разпоредителни сделки по чл. 73, ал. 2 СК.

4.Сделка с вещно правно действие, т.е. прехвърлителен ред.

5.Значение на вписването като част от фактическия състав.

Въпрос № 25

Придобиване чрез конститутивни съдебни решения.

Придобиване по наследство.
Придобиването чрез конститутивни съдебни решения изисква изясняването на същността на потестативното право. Потестативни (преобразуващи) права са тези, които дават възможност на един субект на гражданско правоотношение с едностранно свое изявление да предизвика промяна в правната сфера на друг субект. Такива са правото да се развали двустранен договор (чл. 87 ЗЗД), право да се иска делба на обща вещ (чл. 34 ЗЗД) и други. Една част от тези права могат да се упражняват извънсъдебно, докато за други законът е предвидил само съдебното упражняване. В тези случаи законодателят иска да се подложи потестативното право на предварителна съдебна проверка и едва след нея да се допусне целената правна промяна или промяната е опосредена от съдебната проверка или решение. Искът, с който се предявява потестативното право като се иска от съда да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение между спорещите страни, се нарича конститутивен иск.

С него се постигат две неща:

1.Решава се със СПН спора относно потестативното право;

2.Предизвиква се промяна в гражданските правоотношения между страните по делото.

В този ефект, а именно създаване на ново правно положение се състои спецификата на конститутивния иск и конститутивното съдебно решение.

Конститутивното съдебно решение е такъв съдебен акт, с който се уважава едноименния иск и което предизвиква въз основа на конститутивното си действие промяна в правоотношението. Това конститутивно действие може да има следните насоки:

1.Създаване на нови граждански правоотношения – чл. 33 ЗС, чл. 288 ГПК, чл. 19, ал. 3 ЗЗД;

2.Изменение в съществуващи правоотношения – чл. 92 ЗЗД;

3.Унищожаване или прекратяване на граждански правоотношения – чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на вещното право от значение са конститутивните решения от първия вид – създаване на нови правоотношения. В това се включва придобиването на право на собственост или други вещни права. Самото придобиване има следните елементи:

1.Иск от страна на носителя на потестативното право. Когато искът е насочен към придобиване на вещни права върху недвижими имоти, исковата молба се вписва. Вписването е изключение от общия принцип, че се вписват само придобивни актове.

2.Установяване на съдебното решение, с което се уважава искът. В следствие на самото решение ищецът придобива вещно право. Например решение за установяване на предварителен договор за окончателен. Влязлото в сила решение следва да се отбележи в книгите за вписване или в имотния регистър в 6-месечен срок.

Придобиване чрез наследяване. Материята е уредена подробно в ЗН и се изучава подробно в учебната дисциплина Наследствено право. С оглед на вещното право интерес представлява възможността за придобиване на вещни права чрез наследяване. ЗН разглежда два типа наследяване:

1.По закон. Това наследяване се основава на близката родствена връзка между починалия и наследниците. В случая не е необходимо никакво волеязявление на наследодателя, за да преминат неговите вещни права в патримониума на наследника.

2.Наследяване по завещание. То се основава на конкретно волеизявляние, с което наследодателя определя дадено лице за свой наследник. Няма пречка да се остави завещание в полза на наследник по закон. Необходимо е завещателят да е навършил 18 г. и да не е поставен под пълно запрещение.

Завещанията са нотариално изцяло изготвени от нотариус и собственоръчно изцяло написани от завещателя.

Основе вид завещание е заветът, с който се завещава определена вещ.

Самото наследство се открива със смъртта на наследодателя. След това възниква възможността да се придобият вещни права чрез приемане на наследството. Приемането е акт, който се извършва изрично, но практиката допуска, че за приемане може да се съди и чрез конклудентни действия. С факта на приемането вещните права преминават от наследодателя към приемника. При приемането може да се направи опис на имотите на наследодателя. Непълнолетните, държавата и общината винаги приемат наследство по опис.

Когато няма наследници нито по закон, нито по завещание, наследството, включително вещните права, се придобиват от държавата.

Въпрос № 26

Придобиване по чл. 78 ЗС.
Правилото, установено в чл. 78 ЗС не е познато в РП. Приема се, че е възникнало в Средновековието и от там е уредено в новите законодателства – ФГЗ и ГГЗ. Неговата цел е да създаде сигурност в гражданския оборот като даде възможност за придобиване на вещни права, макар и от несобственик. Първоначално е уредено в ЗИСС, а днес ч чл. 78 ЗС. Самото придобиване включва следните елементи:

1.Обект на придобиване е движима вещ или ценна книга на приносителя. Това са такъв вид обекти на ГП, при които се счита, че лицето, което ги предявява е носител на правата, материализирани в тях, например лотариен билет. Необходимо е ценната книга да е налична.

2.Лицето трябва да придобие посочените обекти на правно основание. Тук се приема единодушно, че правното основание е производен придобивен способ. Ако за него има предписана форма, то тази форма трябва да е спазена.

3.Придобиването трябва да се извърши от несобственик. В противен случай няма да съществува нищо специфично в способа.

4.Лицето трябва да е добросъвестно, т.е. да незнае, че праводателят не е собственик.

5.Правното основание трябва да е възмездно. Това е отликата между дефиницията за добросъвестно владение и чл. 78 ЗС. При чл. 70, ал. 1 ЗС основанията могат да бъдат и безвъзмездни. Тук основанието е възмездно и именно то (възмездността) лежи в основата на придобиването.

Правилото се приема за универсално, т. Е. Важи за всички вещни права. В теорията се предлагат различни обяснения за способа, но с бай-широка поддръжка се ползва разбирането, че чл. 78, ал. 1 ЗС урежда специфично първично придобивно основание. Като дава защита на възмездно придобилия вещта, законът същевременно защитава и собственика на откраднатата или загубена вещ. Хипотезите са ограничени до две – кражба или загуба.

Лицето, загубило вещта (или обект на кражбата) може да я иска от добросъвестния владелец в 3-годишен срок от кражбата или изгубването. Това е един специфичен иск по чл. 78, ал. 2 ЗС, който е близък до ревандикацията, но не се отъждествява с нея. Искът по чл. 108 ЗС не се погасява по давност, а с него се защитават вещни права както върху движими, така и върху недвижими вещи. Искът по чл. 78, ал. 2 ЗС се погасява в 3-годишен срок, а освен това с него се претендират само движими вещи. Освен това този иск е неприложим, когато вещта е придобита от държавно или общинско предприятие.

Придобиването по чл. 78 ЗС бе ограничено през 1997 г. с изменение на ЗС, което забрани да се придобиват по този ред движими вещи, за чието придобиване се изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписа. В България нотариалната форма за придобиване на движими вещи не се изисква, а писмена с нотариална заверка на подписа е необходима при придобиване на кораби или леки коли (МПС с над 350 куб. см работен обем) след първоначална регистрация в страната. Колите, които не са регистрирани у нас се придобиват в обикновена писмена форма и разпоредбата не ги обхваща.

Въпрос № 27

Придобиване по давност.
Институтът на придобивната давност е много добре уреден в РП и е един от най-старите придобивни способи. Счита се, че първоначалната уредба е дадена в „Дванадесетте таблици” 449-451 г. пр. Хр. и днес той е познат на всички правни системи и е преминал през много законодателства, най-вече поради опростения фактически състав и изключителна ефективност. Неговата практическа стойност се отнася най-вече до недвижимите имоти, тъй като за движимите вещи се прилага чл. 78 ЗС. Придобиването включва два елемента:

1.Владение;

2.Давностен срок.

Владението се определя така, както го дефинира чл. 68, ал. 1 ЗС. Давностният срок се постава в зависимост от характера на владението и характера на вещта. Срокът е обективен елемент. Представлява период от време, с чието изтичане законът свързва придобиване на право на собственост при положение, че вещта е владяна през целия период.

Придобивната давност е универсален способ. Придобива се както право на собственост, така и ограничени вещни права. Законодателят, по пътя на отрицанието, е посочил само нова, което не може да се придобива:

1.Не могат да се придобиват по давност движими вещи, когато владението е придобито чрез престъпление;

2.Не могат да се придобиват по давност вещи, които са държавна или общинска публична собственост.

Всички останали обекти са годни за придобиване по давност. Срокът се определя от характера на владението и вещта. Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 г. когато владението е добросъвестно, нядвижимият имот се придобива в 5-годишен срок. Движима вещ се придобива по давност в продължение на 5 години. При добросъвестното владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.

Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване. В миналото погасителната и придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността (ЗД). Като продължение на това неудачно законодателно решение е разпоредбата на чл. 84 ЗС, която предвижда, че към придобивната се прилагат правилата на спиране и прекъсване на срока на погасителната давност. Те са уредени в ЗЗД и към придобивната давност трябва да се прилагат съответно, а не директно.

Спирането на срока е такъв юридически факт, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие. След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона. Това изрично е направено в ЗИДЗС ДВ бр. 105/2006 г. Според закона давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2007 г.

1.Придобивна давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

2.Същото се отнася за настойници и попечители;

3.Между съпрузи;

4.Давност не тече между лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление и управителя, докато трае управлението;

5.Давност не тече между ЮЛ и техните управители, докато последните са на служба – ако управителят е завладял вещ на ЮЛ, срокът не тече;

6.Давност не тече между непълнолетни и поставени под запрещение и лицата, които владеят техните имоти през времето, в което нямат назначен законен представител и 6 месеца след назначаването на такъв или прекратяване на недееспособността;

7.Давност не тече и докато трае съдебният процес относно вещта. С предявяването на исковата молба давността спира. В зависимост от изхода на процеса срокът ще остане спрян или ще бъде прекъснат.

Към основанията за спиране на срока трябва да се добави една специфична хипотеза относно положението на собственика на вещта като военно мобилизиран. Ако срокът изтича по време на мобилизацията, искът за защита на вещните права може да се предяви до 6 месеца от демобилизацията. Теорията и практиката приемаха, че се касае само за мобилизация, т.е. извънредно събитие, което не може да се предвиди, а не за редовна военна служба. Очевидно промените в Конституцията относно военната служба през 2006 г. трябва да намерят нова трактовка както в закона, така и в практиката.

Прекъсването на придобивната давност е уредено както в ЗЗД, така и в ЗС. Теорията нарича основанието за прекъсване по чл. 81 ЗС за естествено, докато тези в ЗЗД се наричат граждански.

Според чл. 81 ЗС давността се прекъсва с изгубване на владението за повече от 6 месеца. След като не се владее вещта за продължителен период не е могично да настъпят последиците на придобивната давност.

Основанията в чл. 116 ЗЗД са уредени с оглед погасителната давност за това трябва да се транспонират към придобивната.

Според чл. 116 давността се прекъсва при:

1.С признаване на правата на собственика – това признаване може да се извърши изрично или мълчаливо. На практика то означава, че лицето започва да държи вещта не като своя, т.е. липсва владение, а от там и недопустимост за придобиване по давност.

2.С предявяване на иск или възражение. Практиката приема, че давността се прекъсва и при предявяване на установителен иск. С предявяването на иска всъщност давността спира. Тя ще се прекъсне, ако искът или възражението бъдат уважени, но то ще има действие към момента на предявяването.

3.С предприемане на действие за принудително изпълнение. След приключване на процеса, ако вещта е отново у владелеца започва да тече нова давност. Ето защо предприемането на действия за принудително изпълнение ще прекъснат срока. Владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си и по този начин да събере двата срока. Значение е владението на праводателя. Ако то е добросъвестно, добросъвестен ще бъде и приемника. За доказване на изтеклия срок в чл. 83 ЗС е установена оборима презумпция: който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. Тази презумпция е от съществено значение при производството по чл. 483, ал. 2 ГПК.

Придобивната давност не се прилага сужебно от съда. За да се релевира изтеклият срок е необходимо изрично възражение от ответника при заведен срещу него петиторен иск.

1. Дялове или акции, собственост на държавата или общините в търговските дружества. Тези обекти на гражданския оборот не са вещи и в този случай не може да се говори за придобиване на вещни права.

2. Обособени части от имуществото на ТД с повече от 50% държавно или общинско участие в капитала. Обектите на придобиване са широко определени, но именно при тази хипотеза се стига до придобиване на вещни права.

3. Общински нежилищни имоти, не включени в имуществото на общинските ТД, които се използват за стопански цели – магазини, ателиета, складове и т.н. При тази хипотеза също се стига до придобиване на вещни права.

Приватизацията по смисъла на ЗПСК е особен вид продажба. Тя се начира още приватизационен договор. Продавач е Агенцията за приватизация или общинските съвети и създадените от тях органи за приватизация. Особеното при този договор, е че с него се уговаря не само прехвърлянето на обектите, но и допълнителните условия, които са в тежест на купувача и които се изпълняват след сключване на договора. Това могат да бъдат: запазване предмета на дейност; запазване на определен брой работни места; последващи инвестиции и други. За спазване на тези условия се ангажират Агенцията за следприватизационен контрол. Особеност при договора е купувачът. Това е ЮЛ с повече от 50% частно участие в капитала. Именно по този начин се постига приватизационният ефект. Формата при приватизационните сделки винаги е писмена, дори и тогава, когато се прехвърлят недвижими имоти. Изключение от чл. 18 ЗЗД. Същото се отнася и при прехвърляне на дялове от държавни или общински ТД. Не е необходимо нотариална заверка на подписа, както се изисква от ТЗ.

Продажбата на акции се извършва по следните методи:

1. Публично предлагане;

2. Публичен търг;

3. Публично оповестен конкурс;

4. Централизиран публичен търг;

5. Търговско предложение по реда на чл. 149 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.

С най-голяма стойност са търгът или конкурсът. До търг се прибягва тогава, когато максималната цена е единствена от значение. Рпи конкурса в договора могат да се включат и други условия. Дялове се продават само чрез търг или конкурс. По същия ред се продават и обособени части, както и нежилищни имоти.

През средновековието приращението е имало изключително широко приложение. Това се е дължало и на феондалната разпокъсаност. По това време юристите са приели, че собственикът на земята е собственик и на всичко под и над нея от „ада до звездите”. По-късно придобиването по приращение се урежда в гражданските кодекси в разумни граници, като у нас първата уредба е в чл. 78 ЗИСС.

По настоящем материята е уредена в чл. 92 и 93 ЗС и се отнася както за придобиване на движими, така и за недвижими имоти. По силата на чл. 92 собственикът на земята е собственик и на постройните и насажденият върху нея, освен ако е уговорено друго. Някои автори виждат в законовата уредба една оборима презумпция. Те считат, че правилото има значение само за доказване на вещни права върху постойки и насаждения. Другата група автори приемат, че чл. 92 ЗС урежда специфичен първичен придобивен способ. Правото на собственост върху терена е основание да се придобият и създадените или възникнали състояния. При това този способ се прилага тогава, когато постройките и насажденията не са направени от собственика, а са възникнали случайно или от действие на друго лице. Когато постройки и насаждения се правят от собственика, придобиването им се извършва по силата на правомощията на правото на собственост. Нормата на чл. 92 винаги има предвид чужда дейност.

Във връзка с придобиването по приращение възникват вещноправни и облигационноправни отношения между собственика и другото лице. Вещноправните отношения се изразяват в придобиването на новосъздадения обект. Същевременно собственикът на земята дължи обезщетение на лицето, което е създало обекта. Ако то е владелец на имота, отношенията се уреждат на основание чл. 72-74 ЗС. В останалите случаи обезщетението се основава на недопустимостта на неоснователното обогатяване.

Законът допуска нормата на чл. 92 да се дерогира, като се установи друго. Това става чрез учредяване на ограничени вещни права. По отношение на насажденията се прилага правото на ползване. Тогава възникналите насаждения ще бъдат за ползвателя, а не за собственика на земята. Когато се иска да се отдели правото на собственост върху земята от това на върху постройката, се учредява право на строеж. Чрез него се елиминира придобиването по приращение. Ако в терена (УПИ) вече е изградена постройка и се иска нейното надстрояване, при което ще възникне етажна собственост, освен съгласието на собственика на земята, изразено в нотариален акт, се иска съгласието на етажните собственици, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл. 183 ЗУТ. Учреденото право на строеж елиминира приращението, но само до обема на разрешеното строителство. Ако е изградено в повече, следва да намери приложение чл. 92 ЗС. Практиката обаче е въвела разграничение. Ако може да се обособи като самостоятелен обект, този обект ще се придобие от собственика на земята по силата на приращението. При обратния случай лицето, с учредено право на строеж, ще придобие изграденото в повече, но ще дължи обезщетение на собственика на земята. При това обезщетението се изчислява към времезавършването на строежа.

Освен придобиването на насаждения и постройки приращението включва и придобиване на плодовете от вещта. Това се отнася както за естествените, така и за гражданските плодове. Член 93 изброява само плодове, прираст, наем, но това изброяване не е изчерпателно. И в този случай придобиването се основава на правото на собственост върху вещта, наричана в теорията вещ-майка. Достатъчно е новите обекти да възникнат и те автоматично стават собствени на собственика на вещта.