Въпросник за изпита по право на европейския съюз



страница2/4
Дата27.10.2017
Размер0.58 Mb.
1   2   3   4

Правна характеристика на общностите. Първа инерция – по-особени международни организации до 1962г. ООН – икономически и социален съвет, секретариат, съвет за сигурност, асамблея…. Общностите - Институция с преки избори – ЕП; Съвет на министрите; Комисия съставена не по правилата на класическото представителство, комисарите не са представители на държавите; юрисдикцията на Лисабонския съд е задължителна (на Международния съд в Хана – факултативна – нужно е съгласието на спорещите), Люксембург – съдят се държави, частноправни субекти, институции, Хага – държави и международни организации. ЕС –има собствени източници на финансиране – мита, и прелевмани – специални такси с които се натоварва вноса на селскостопанска продукция от трети страни, което е протекционистична политика; 1.4% от ДДС се отчислява и отива в бюджета; такси. Това е различно от международни организации, чиито бюджети се формира само от вноските. ЕС има гражданство – което е различно и безпрецедентно. Институциите на общностите създават право по собствен нормотворчески процес – задължителни правни норми със своя йерархия. Съдебна власт, флаг, химн, валута, военен контингент, Европол- полицейско сътрудничество, Евроюс – на магистратите; законодателна власт; Носител ли е на суверенитет и държавност? – не е, защото неговата компетентност е възложена. Само суверенната държава може да решава своите вътрешни и външни права. ЕС действа само по правомощията си по Учредителните договори, като тези договори се решават от държавите-членки. Уникални, автономни, самостоятелни. ЕС е ЮЛ – така пише в Договора. Маастрих – премълчаха правната характеристика на ЕС, сега няма стълбове, общности, които са ЮЛ, сега е ЕС- който е ЮЛ. ЕС може да има собственост, носи отговорност, страна в съдебен процес, да сключва договори и да има външно представителство. ЕС подписва търговски договори; подписва договори за сътрудничество с трети страни; договори за асоцииране (нормативна база в учредителни договори, текста е широко скроен – по-висока степен на обвързване – няма асоцииран член; статут на асоциирана страна – след като подпишеш споразумение за асоцииране – двустранни връзки и по-интензивни връзки – инструмент за стратегически цели; първият е с Гърция – 1961г; 1964 с Турция, Малта – по тясно от договора за сътрудничество). …..

Глава от учредителните договори – спец.права да се трансформират в интеграционни – тези специални отношения са факт – Великобритания – Британска общност- АСР (Африка, Карибите и Пасифика)се наричат тези земи. Специални отношения между Белгия и бивше Белгийско Конго да са същите като и другите – специални отношения – регулират се с конвенции. Столицата на Того – Ломе. Първо това е гарантиран пазар, второ - източник на суровини, откриват се нови раб.места, нови производствени единици, износители на захар – Брюксел им гарантира изкупуване на определено количество захар. Всяка конвенция е с бюджет. Най-ефективния правен механизъм – договори за асоцииране – роля за ред в диалога. РБ има статут на асоциирана страна в сила от 1995 (подписано 1993г)до 31.12.2006г. от 1995г. българските стоки се движат безмитно на Европейският пазар, без чувствителни стоки – текстил, метали и т.н. Създадени двустранни институции. Този договор, не ни обещава членство, но твърдеше че би допринесъл за подготовката. Турция – статут на асоциирана страна – в митнически съюз с ЕС.



Членство – формациите са открити за присъединяване, процедурата за нови членове – разписана по часове, Молба; Съвета на министрите възлага на Комисията – проучвателен доклад; Комисията проверява дали държавата е готова да се впише в тези взаимоотношения без сътресения – икономически специфики, ниво, политически и правни критерии. Проучвателния доклад не обвързва съвета, т.е. Комисията не предрешава, а само дава становище – пример Гърция. Преговори – водят се от Комисията по мандат от Съвета, преговорите по 31 глави – тематични или ресорни направления – енергетика, външни отношения, вътрешен пазар и т.н. Преговорите приключват технически, подготовка на проект за присъединяване. Одобрение и след това договора може да бъде подписан. За да влезе в сила – ратификационна процедура от всички държави и новата държава. Ако някоя държава желае да излезе – такъв текст нямаше – сега има в Конституционния договор и в Лисабонската ревизия – текст за доброволно напускане на ЕС. Всяка държава да споделя ценностите на обединението и да спазва законите. Амстердам – политическа отговорност на държавата за нарушения на правата на човека – санкциониране от ЕС – суспендиране на членство- държавата ще бъде извадена от решение. За малко да се приложи за Австрия – заради …Х - идеи за необходимост да реабилитират фашизма. Става дума за политическа отговорност. Възможност за конструктивно въздържане в сферата на външната политика. Членство – Амстердам – сътрудничество само в икономическата интеграция, Ница – на всякъде, Лисабон – най-малко 8 държави за засилени сътрудничества и текстове за структурирани сътрудничества – в т.ч. военната област (нещо подобно на засилено сътрудничество е Евро зоната – само подобно).

Гражданство. Договора за ЕС създава европейското гражданство. Не става дума за понятието от националното законодателства. Каталог от специфични права, от които се ползват гражданите благодарение на това, че държавата им е член на ЕС. Специален комитет – Адонино – проект за човешките измерения на ЕС. По време на преговорите важна роля има испанското председателство. С подписването на договора за ЕС за включени няколко члена. Тясната връзка между европейското гражданство и функционирането на ЕС – цел – свободата на движение. Създава се ЕГ – всеки гражданин на държава-член е и европейски гражданин, получава се автоматично, няма нищо общо с двойно гражданство. Европейското гражданство няма нищо общо с тези категории, ЕГ не заменя, а допълва националното:

  1. Свобода на движение и право на установяване – 1992г. Оригиналния текст от 1957г. е свободно движение на работници – зависи от икономическата активност на гражданите. Това означава, че редица категории хора са били извън това право. С вторичното право са се опитвали да разширяват това право – за студенти, спортисти и др. 1992г. – текста е свободно движение на граждани – определя се от статута на граждани. Всеки европейски гражданин има право да се движи свободно и да се установява на територията на целия ЕС.

  2. Избирателно права – всеки ЕГ има активно и пасивно избирателно право за ЕП, там където е трайно установен, извън границите на своята си държава.

  3. Активно и пасивно избирателно право за местни органи на управление, без национални парламенти – там където си трайно установен – това наложи промяна в Конституцията на РБ. Не е посочен срок на установяване никъде, но някой държави си измислят – французите до заместник кмет (френските кметове участват в процедурата по избор на президент).

  4. Право на дипломатическа и консулска защита – ползва се извън границите на ЕС. Ако се намираме в държава в която нашата държава няма дипломатическа или консулска мисия, и там имаме нужда от дипломатическо или консулско представителство имаме право да се обърнем към консул и или дипломат на друга държава-членка. Иска се и съгласието на приемащата държава.

  5. Право на европейските граждани да се обръщат с жалби до европейския омбудсман към ЕП, и ЕГ имат право да се жалват, като жалбите трябва да се отнасят до нарушени права в случаи на лошо обслужване от европейските институции. В интернет има бланка и адрес за да се подаде жалба до него. Счита се за ефикасна форма на извън съдебен контрол.

  6. Може да се пише петиция до Парламента, тъй като в ЕП има постоянна комисия по петициите на гражданите. Правото на жалби и петиции е за всяко лице, което се намира на територията на ЕС

  7. Правото да бъдем информирани – достъп до документация

От1992г. до сега не са разширявани тези текстове, но каталога е открит. Лисабонски договор – цял раздел за тези права. 1 000 000 граждани може да се обърне към ЕК за стартиране на нормотворчески процес за някакъв акт.

Да се прочетат договорите, текста на Хартата и др. – засилено сътрудничество, гражданство.
08.02.2011г.
Компетентността на ЕС. Видове компетентност. Тя е възложена с учредителните договори и ЕС действа само и единствено в рамката на учредителните договори. Подразбираща се компетентност – в договора за ЕО е предвидена специална клауза. В първия договор няма такава, защото е отраслова, докато ЕИО не може да предполгаме, че всеки отделен казус ще има отговор, затова има текст, че Съвета на министрите може при определени условия да прибегне до гъвкавост. Държавите са делегирали правомощия с учредителните договори на създадените от тях институции.

3 вида компетентности след Лисабонския договор. В едни случаи – изключителна, втория вид – поделена (споделена или конкурентна), трети вид – ЕС само оказва действие, координира – по-слабо присъствие.

1. Кои са областите на и какво означава изключителна компетентост? – държавите са прехвърлили своите компетентности в 4 области

-митническия съюз – от 1968г. държавите не определят и не събират мита; обща търговска политика – държавите не подписват търговски спогодби – това правило също е от 1968г. през 1988г. СИВ и ЕО се срещнаха, подписаха декларация и решават да търгуват, единствено Югославия е имала търговска спогодба с ЕО още през 1970г.

-паричният съюз

-опазване на биологичните ресурси в моретата и океаните (рибно стопанство)

-определяне на правилото за лоялна конкуренция на общностно ниво

2. Области в споделената компетентност 14 области – означава, че държавите не са прехвърлили своите компетентности. В тези области могат да действат и националните и общностните нива. Прилича на федеративно управление, но там има конституция, в нашият случай има договор. Принцип определя на кое от двете нива трябва да се предприема съответното действие – субсидиарност (наричали са се резервните войски в Средновековието; допълняемост). Принципна субсидиарност (да се нарича принципна близост). Принципа на субсидиарност се харесва от федералистите и съюзистите. (Всичко Кой е субсидиарния? – общностните или националните нива. Само ако националните нива не могат да се справят достатъчно добре, тогава мерките ще се предприемат на общностно ниво. Основна отговорност – на националните нива, само ако те не могат да се справят, тогава ще предприемат мерки на общностно ниво. Какво е достатъчно добре и кой определя това нещо? – Ревизията от 1986г. – във връзка с опазване на околната среда – принципа на субсидиарност. 1992г. договора – принципа на субсидиарност – общ принцип без областите на изключителна компетентност. Околна среда – няма граници на въздуха. Кой упражнява контрол на принципа на субсидиарност? – Лисабонски договор – националните парламенти да съблюдават принципа на субсидиарност. Националните парламенти имат 8 седмици да се произнесат, като всеки от парламентите има 2 гласа и ако 1/3 от парламентите възразяват срещу проекта на Комисията, тя трябва да оттегли своя проект (има го този текст в Правилника за работа на НС). Лисабонския договор за първи път вкарва националните парламенти и им възлага компетентности.



  • общностни политики

  • свободно движение

  • околна среда

3. Принцип на пропорционалната компетентност - предприеманите мерки да бъдат пропорционални на поставените цели – общностните нива да не стрелят по врабец със зенитно оръдие.

  • Промишленост

  • Образование

  • Култура

  • Спорт

Общностна политика и политика за сигурност – извън тези три форми на компетентност. Много интензивно национално присъствие без наднационални елементи.

Институции на общностите. Институции – само изрично изброените в учредителните договори, всички останали са органи. Огромен апарат, бюрократизацията е основен проблем. От началото на 90- години – активно създаване на агенции – не са предвидени в учредителните договори – сега са над 30 (пример – Европол, Евроюс, Агенция по права на човека, защита на природното разнообразие – извършват наблюдения, съдействат за решаването на конкретни задачи). Комитология – система от комитети които помагат на Комисията (т.е. държат Комисията), когато Комисията изпълнява взетите решения. По сега действащите текстове основните институции са 7 : Съвет на министри, Парламент, Съд, Комисия; Сметна палата ( 1975г.); Европейски съвет и Европейска централна банка във Франкфурт от началото на ХХІ век. (Лисабонски договор)

Общи принципи въз основа на които работят институциите.

Изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Има ли разделение на властите в ЕС? – не можем да говорим за разделение на власите, защо:

Нормотворчески процес:

ЕК – Съвет на министрите (сега Съвет на ЕС) – Европейски парламент.

Съда е извън този триъгълник.

ЕК изпълнява взетите решения по мандат на Съвета – изпълнява решенията на Съвета.

Комисията е монополист на законодателната инициатива.

Съвета на министрите е политическа фигура – дава основна насока на развитие.

С развитието на интеграционните процеси ЕП все повече участва във вземането на решения



Представителство на интересите – ЕК – изразител на интересите на съюза, само от нейно име действа. Съвета на министрите – е гласа на правителствата. Парламента – до Лисабон е изразител на интересите на народите, сега вече – на гражданите.

Основни принципи на институциите. Няма йерархически взаимодействия между тези три институции – Баланс между наднационалния подход и националния подход– обединение на суверенни държави с общ пазар и общностни политики. Равновесието е в основата на тази конструкция. Наднационални са ЕК и ЕП, Съвета е междуправителствена структура и всички ревизии са се ръководили от запазването на този баланс.

  1. Баланс

  2. Автономност на институциите – всяка от тях действа в рамките на пълномощията от договорите. Всяка има правилник за вътрешния ред.

  3. Лоялно сътрудничество между институциите – изискване – между институционални споразумения. Вид договори подписват за механизмите на взаимодействие и сътрудничество

  4. Прозрачност

  5. Откритост

Европейска Комисия. (договора) Решение да се създаде такъв орган – Париж. Римски договори – предвиждат Комисия – да носи отговорност за изпълнението на взетите решения. Изборен, колективен орган. Колегия или Колеж се нарича. Мандат – 5г. Началото на 90-те години – 5 в началото 4. Избор след това формиране на състава. До 1992г. правителствата с единодушие са формирали този екип. До източното разширяване – големите държави по 2 имена, останалите по 1 име. Не са представители на държавите, държавите само издигат техните кандидатури и участват във формирането на екипа. Първо – се определя председателя на Комисията – с представителни функции, заседава в Европейския съвет, участва годишните срещи на Г-7, Г-8. Жак де Лор – два мандата води Комисията, той е автор на текстовете свързани с паричния съвет. Другата крайност е Жак Сантер – люксембурец, неговата Комисия да подаде оставка 1999г. за съмнения за корупция на 4. Първо се определя фигурата на председателя. От 1992г. във формирането на Комисията започва да участва Парламента. Ако до тогава изискването е било експертните качества на тези хора, сега преобладава – политическото, за председателя – задължително. Сега действащата нормативна база – председателя на Комисията се номинира от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство. Този човек се представя в Парламента с програмата си и Парламента го избира. До Лисабон – Парламента се произнася по кандидатурата, след Амстердам – го одобрява, сега го избира. Председателя разпределя ресорите на евро комисарите. На базата на това разпределение кандидатите се представят. В резултат на тези изслушвания Парламента, формира своята позиция и гласува анблок Комисията, като Председателя участва. Парламента може да бави, да заплаши, ако някой от екипа не е получил нужното одобрение. Парламента не може да атакува отделен комисар. След приключване на този етап, комисарите полагат клетва и Комисията започва да функционира. Ново, след 1992г.– Парламента избира председателя и върховния представител … е едновременно и зам.председател на Комисията. След 2014г. броя на комисарите 2/3 от броя на държавите и ще се променя за следващият мандат на ротационен принцип. Сега – всяка държава-членка има по един евро комисар. Как се прекратява мандат на комисията? – като изтече мандата. Няма ограничение в мандатите, които може да има един човек. Преди да изтече мандата може ли да се прекрати?

    • целият състав – при колективна оставка или ако Парламента и гласува недоверие (последното не се е случвало)

    • отделен евро комисар – мандата му може да бъде прекратен при смърт, ако той подаде оставка (Фратини – италианеца отговарящ за свобода, сигурност и правосъдие напуска за да стане министър в екипа на Берлускони), отстраняване на евро комисар, защото не отговаря на високите изискванията – най-тежко е нарушение на изискванията за независимост. Отстраняване на отделен евро комисар може да бъде поискано от Съвета, от Комисията, от председателя на Комисията. Решение на съда в Люксембург е необходимо. Конкуренция – Комисията може да забрани сливания на предприятия, ако установи, че това може да доведе монопол и господстващо положение или деформиране на пазара.

Вътрешна организация на Комисията. 24 Генерални дирекции – по разширяване, вътрешен пазар, външни отношения и т.н. (приличат на министерства). Безброй служби, съвети, работни групи. Ген.дирекция за информационна и комуникационна стратегия – отговаря и за пряката връзка с гражданите, поддържа сайтовете; Правна служба на ЕК – високо квалифицирани юристи, юристи-лингвисти – те отговарят за превода.

Правомощия на Комисията:



  • Мотор – има монопол в/у законодателната инициатива. Не важи за обща външна политика и политика за сигурност – дели инициативата с държавите. Съвета на министрите със сменено име при „гръцкия храм”, защото съвета тежи еднакво в трите стълба, докато Парламента и Комисията. След Лисабон, Комисията тежи на всякъде

  • Изпълнител – отговорни за изпълнението на взетите решения са държавите. Гласа на държавите е Съвета, но Съвета делегира на Комисията. Във всички случаи Съвета делегира изпълнението на всички решения на Комисията – т.е. по възлагане от Съвета, т.е. от държавите. Система от комитети. Съвета делегира, но контролира активността на Комисията. Формата на контрол – през комитетите, чрез правителствени експерти. Управленски или регулаторни комитети- могат да блокират Комисията и да върнат в Съвета въпроса. Следи за стриктно съблюдаване за спазването на нормите. Активно легитимирана да започне процедура, производство пред съда с/у държава – нарушител. Може и държава, но тя е инициатор, защото се обръща първо към Комисията. Комисията управлява бюджета, програмата, разходването на фондовете. Тя е автор на проекто-бюджета. Седалище – в Брюксел.

  • Пазител

на договорите.

Разполага с цялостна система от органи.



  1. Формиране на проекта за норма

  2. Взимане на решение – ЕС и ЕП

  3. Изпълняване на решение – ЕК, системата комитология

Комисията гласува с мнозинство.

По темата за институциите – да се четат договорите.

Съвета на Европа. Съвет на министрите, от 1993г. е Съвет на Европейския съюз. Състав – от представители на членуващите държави. Една институция в 9 формата. Състава зависи от дневния ред – ако е енергетика – министрите на енергетиката, ако е финанси – финансови министри. Лисабон – промени във форматите. До тогава когато става въпрос за общи въпроси – външни министри. Сега – съвет по общи въпроси – да осъществява координация и да подготвя сесиите на Европейския съвет. До източното разширяване – английски език е официалният. Сега има превод. Не може да има мандат – актуалния министър от съответния ресор участва в Съвета на министрите. Комитет на постоянните представители. Всяка държава-член има представител в Брюксел, което е различно от дипломатическата мисия на България в Брюксел. Ролята на този комитет е важна- през него минават всички точки от дневния ред от сесиите на Съвета. На това ниво става ясно какви са позициите по обсъжданите проблеми. Ако всички представители на държавите са за – се записва по буква А, което означава, че решение в Съвета може да се вземе без дебати. Буква Б – сигнал за дебати – несъгласие на ниво Комитет.

Националния механизъм за формиране на позицията на България по този въпрос има значение. Ако този механизъм не работи добре, нашият представител ще бъде много затруднен. КОРЕПЕР – името на Комитета. Как гласува Съвета? – всяка ревизия разширява случаите в които съвета гласува с квалифицирано мнозинство. Данъчно законодателство – единодушие. Обща външна политика – единодушие. Квалифицирано мнозинство – принципа на претегляне на гласовете – зависи от демографския признак – по-голямо население – по-голяма тежест. Лисабонския договор – след 2014г. двойно претегляне на гласовете – 55% от гласовете на държавите, които трябва да отговорят на 65% от населението на съюза. Веднъж се броят гласовете на държавите, втори път какъв процент от общото население са тези държави. Блокираща квота – горния праг на несъгласие. Ако гласувалите против надвишават горна граница. Най-малко от 4 държави е блокиращата квота. Много рядко се стига до налагане на решението на несъгласни. Съвета взема решение; съвета координира политики; съвета изпълнява решения на Комисията. Сега – добавено, че Съвета присъства в Парламента. Председателството на съвета се ротира – до Лисабон – на 6м. След Лисабон – тройка държави които поемат председателството за 18м. – акцент върху приемствеността. Закачка – този формат е присъствал като тройка – славяните впрягат 3 коня на една линия. Всеки министър има право само на 2 сътрудника вътре в залата, останалите сътрудници – на монитор извън зала. Министър не може да изпрати заместника си, но може да делегира гласа си на министър от друга държава, който гласува за него. Сесиите са открити, причина поради която основните битки са в КОРЕПЕР (заседават от 18ч. до позиционна издръжливост). Смесени сесии тип Джъмбо.

Европейски съвет – структура с интересна съдба. Не е предвиден в учредителните договори при старта. Появява се под диктата на практиката. До 1970г. са се събирали два пъти 62 и 68 годишна. Сесия на Съвета на министрите в състав глави на правителства и държавни ръководители. Официално се институционализира с Единни европейски акт. Единствена структура на ЕС. Глави на правителства и държавни ръководители + председател на Комисия – до Лисабон – 2 сесии годишно. След Лисабон са 4 сесии годишно. ЕС не гласува, решенията се приемат с консенсус, решенията нямат нормативен характер. До Лисабон – председателството се ротира. Държавата, водеща председателството. ЕС заседава в Брюксел – много тежки сесии заради сигурността. Новите решения на ЕС – вписан в списъка на основните институции – означава, че Съда в Люксембург има поглед върху тази институции. Такова решение може да се обжалва пред съда след като е издадено. ЕС номинира председателя на Комисията, ЕС избират с квалифицирано мнозинство постоянния представител на ЕС. Чл.36 от договора ни за присъединяване - обща икономическа клауза. Съгласно Лисабонския договор гласува когато се определя председателството. Ние ще председателстваме през 2018г. Рампуй е първият постоянен председател на ЕС. Договор за ЕС – задачите на ЕС заедно с постоянното представителство. В ЕС участват и външните министри, а председателя на комисията може да бъде съпроводен от един или двама комисари. 4 редовни сесии годишно + механизъм за свикване на извънредни сесии. Т.нар. срещи тип „Гимних” – в Берлин е първата такава – форми на неформалната дипломация ( френския президент кани колегите си на лов). Блокиращата квота при гласуването на Съвета е определена през 1994г. в Янина - Янински компромис когато са гласували прагове на несъгласие. Правилник за вътрешния ред на Съвета.

Институция която дава основни импулси, приема стратегии.


1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница