Въпросът за качеството на превода

Стратегията на преводача

08/02/2008

ПРИЩИНА, Косово, Сърбия -- Френският външен минитър Бернар Кушнер каза в четвъртък (7 февруари), че се очаква ЕС да вземе окончателно решение за бъдещия статут на Косово непосредствено след като в Сърбия приключи изборният процес.

След заседание на правителството в четвъртък министър-председателят на Косово Хашим Тачи каза, че са останали само няколко детайла за решаване преди обявяването на независимост и че Прищина, Вашингтон и Брюксел се намират в последната фаза от приключването на процеса. АФП съобщи, че това ще стане в рамките на десет дни, непосредствено преди срещата на министрите на външните работи от ЕС на 18 февруари. (РСЕ, РТК, Танюг, Kosovalive, Бета - 07/02/08)

Fransız bakan Kouchner: AB, Kosova'yla ilgili tutumunu yakında uyumlu hale getirecek

08/02/2008

PRİŞTİNE, Kosova, Sırbistan -- Fransa Dışişleri Bakanı Bernard Kouchner 7 Şubat Perşembe günü yaptığı açıklamada, AB'nin Kosova'nın gelecekteki durumuyla ilgili kesin kararını Sırbistan'ın seçim sürecini tamamlamasından hemen sonra vermesinin beklendiğini söyledi.

Kosova Başbakanı Haşim Taci Perşembe günü düzenlenen hükümet toplantısı sonrasında yaptığı açıklamada, bağımsızlık ilan edilmeden önce karar verilecek sadece birkaç ayrıntı kaldığını ve Priştine, Washington ve Brüksel'in süreci sonlandırmanın son safhasında olduklarını söyledi. AFP'nin bildirdiğine göre, bağımsızlık ilanı on gün içinde, AB dışişleri bakanlarının 18 Şubat'taki toplantısından önce gerçekleşecek. (RFE, RTK, Tanjug, Kosovalive, Beta - 07/02/08)

08/02/2008

PRISTINA, Kosovo, Serbia -- French Foreign Minister Bernard Kouchner said on Thursday (February 7th) that the EU is expected to make a final decision on the future status of Kosovo immediately after Serbia completes its electoral process.

After a government meeting Thursday, Kosovo Prime Minister Hashim Thaci said only a few details are left to be decided before independence is declared and that Pristina, Washington and Brussels are in the last phase of finalising the process. AFP is reporting it will happen within ten days, just ahead of the EU foreign ministers meeting on February 18th. (RFE, RTK, Tanjug, Kosovalive, Beta - 07/02/08)

В основата на преводаческата стратегия е принципното положение, че разбирането на оригинала предшества превода. Или, преводачът може да преведе само това, което разбира. Това не се реализира съвсем последователно, тъй като от една страна, самото разбиране може да бъде в различна степен, а от друга страна, в някои изключителни случаи преводачът може да използва в превода единичното съответствие, без да е сигурен, че обозначава преводимия специален термин. Освен това оригиналът може да съдържа преднамерено лишени от смисъл части, дори безсмислици, безсмислени «абсурдни» текстове. Думите-измишльотини, ( «Слова-перевертыши»), лишени от смисъл, но свързани с реално съществуващи значими езикови единици, се превеждат чрез аналогични образувания – структури, на езика на превоа. Например, руския превод на известната балада Л. Керъл "Jabberwocky":

Twas brillig, and the slithy toves did gyre and gimble in the wabe; all mimsy were the borogoves, and the mome raths outgrabe.

Варкалось. Хливкие шорьки пырялись по наве и хрюкота-ли зелюки, как мюмзики в мове. (Пер. Д. Орловской)
Станислав Стратиев - певецът на абсурда

Ако Станислав Стратиев беше жив, на девети септември трябваше да навърши 65. Той обаче си отиде прекалено рано от нашия свят, изморен от борбата с властващия в него абсурд. Най-силното му оръжие беше смехът. Заради бясната си ирония и сарказъм Стратиев остава в историята на културата и държавата с белетристиката "Самотните вятърни мелници", "Пътешествие без куфар", "Живот в небето", "Упражнения по другост", с пиесите "Римска баня", "Сако от велур", "Рейс", "Мамут", с култовите си сценарий за "Кратно слънце", "Оркестър без име" и "Посетени от Господ". Превеждан е на почти всички европейски езици, носител е на световни престижни награди. Текстовете на Станислав Стратиев в "Стандарт" са от най-славните страници в историята на вестника.

През 1928 г. представеният в началото на тази статия Саша Пана започва да издава в столицата месечното списание "Уну" ("Един"), върху титулната страница на което четем: "Издание на литературния авангард". Първият манифест (написан от главния редактор, твърде рязко и телеграфно) посочва ориентирите на новото списание, уточнявайки, че естетическото му кредо и цялостната му литературна дейност са подчинени изцяло на девиза:

читателю, дезинфекцирай своя мозък!

Подобна ориентираност означава необходимостта от правилна интерпретация на значението на езиковите единици в контекста, т.е. изискването да не се задоволяваме само с най-употребяваните значения на думите, или с мнимия смисъл, свързан с тях. Когато преводачът превежда на руски английското

Не is a regular ass

Като:

Той е обикновено магаре.

каквото е значението на думата ass, той все пак предава не буквата, а значението на думата regular, но не онова значение, което има в даденото изречение. Влиянието на «буквата» се изразява в това, че формата на regular способства за избора на руското «регулярный», което има различен смисъл. На турски може да се преведе:

Eşeğinden biridir o. Или още по-цветисто:

Eşeğin eşeğidir o.

Но всъщност става дума за това, че описваното лице е «обикновен негодник».

Третият принцип на преводческата стратегия е в това, преводачът да различава по-важните и по-маловажни елементи на смисъла в текста, който превежда. Предполага се, че преводачът се стреми да предаде колкото се може по-пълно цялото съдържание на оригинала и там, където това е възможно, прави «пряк превод», давайки най-близките съответствия на лексикалните единици. Привсе това обаче не всичко в съдържанието на оригинала е равноценно за преводача. Той има способността да разпредели частите на съдържанието постепента на тяхната важност за дадения акт на комуникация и в някои от случаите да «пожертва» някои от по-маловажните елементи на смисъла, за а възпроизведе по-успешно по-важните му елементи. Понякога не е възмоажно в превода да се възпроизведе едновременно предметно-логическия и конотативния компоненти на съдържанието на оригинала и преводачът трябвна да избира между тях. Например, в руския превод на:

The other shoe has been dropped by the company in its push into the computers market.

Компания сделала еще один шаг в борьбе за рынки сбыта компьютеров.

Фирмата-производител предприе още една важна крачка в борбата си за пазара на компютри.

При превода на това изречение руският преводач, а и българския, са се отказали от прякото следване на оригинала, и са пропуснали частта The other shoe has been dropped, защото тя би затруднила разбирането на съдържанието – букв. “фирмата свали още един ботуш”.

Понякога най-важен, доминантен, елемент на съдържаниието може да е вътрешнолингвистичното значение на езиковите единици. Така, играта на думи в оригинала може да поризтича от едновременната реализация в контекста на две от значенията на някоя многозначна дума или на две думи-омоними. В този случай доминиращ смислов елемент става наличието на формална връзка (общ или подобен план на изразяване) между реализираните значения. Тази връзка е необходимо да бъде възпоризведенав превода, за да се запази играта на думи, която сама по себе си е сред интересните преводачески предизвикателства:

"Can you herd sheep?" "Do you mean have I heard sheep?" (O. Henry)

А не можете ли вы пасти овец? - Не могу ли я спасти овец?

Не можете ли да пасете овцете? – Дали мога да спася овцете ли?

Руският преводач се е опитал да предаде еднаквото звучене на английки на думите herd и heard чрез съзвучието на руските думи «пасти» и «спасти» - съответно българските «паса» и «спася».

Комуникативно важни могат да бъдат и отделни елемнти в изразяването на плана на съдържание на оригинала. В романа на Дж. Брейн «Место наверху» героят, проклинайки омразния му град, го назовава с редица отрицателни епитети, започващи със същата буква, като наименованието на града и чрез тази именно алитерация се опитва да изрази чувствата си:

"Dead Dufton," I muttered to myself. "Dirty Dufton, Dreary Dufton, Despicable Dufton" - then stopped.

За да се възпроизведе подобен ефект при превода може да се наложи преводачът да се откаже да търси близки по значение епитети. В руския превод еквивалентни са се оказали всички руски думи с негативна конотация, започващи с буквата «д»:

Душный Дафтон, - бормотал я себе под нос. - Допотопный Дафтоп, Дрянной Дафтон, Дохлый Дафтон... - и умолк. (Пер. Т. Кудрявцевой и Т. Озерской)

На български може да бъде:

Дъфтон! Що за мърляво, мрачно, мръчкаво място!

На турскиби могло да се помисли за друг прийом при предаване на същата конотация, по-коро базиран на вътрешната рима и напластяване на отрицателните прилагателни:

Умението да се определи смисловата доминанта, най-важната част на съдържанието, е най-съществен елемент на професионалното майсторство на преводача.

Четвъртият стратегически принцип на преводача е в постулата, че значението на цялото е по-важно от значението на отделните му части, че може да се пожертват някои детайли в името натова, да се предаде правилно цялото. Този постулат изразява факта, че компонентите на съдържанието на изказването/изреченито, които се запазват впървите три типа еквивалентност, се изразяват не с отделни части на изказването, ачрез цялата съвпкупност на елементите, от които тя се състои. Тези компоненти на съдържанието се явяват комуникативно най-важни. Първенството на цялото над частите намира израз в замяната на езиковите средства, значенията на които се разглеждат като част от съдържанието, за запазване на нужните компоненти или на онези от тях, които именно представят и «значението на цялото»:

Примери...

Точността на превода не се губи, защото е запазен смисъла на съобщението като цяло.Загубатана отделинте детайли намалява степента на общност между оригинала и превода, но не пречи на еквивалентността. Това разбира се, не означава, че детайлите трябва да се пропускат, напротив, когато е възможно, те трябва да останат, въпросът е в разбирането, че при нужда преводачът може да се ограничи в предаването на детайлите в името на смисъла на цялото.

Друг постулат в преводаческите стратегии е този, че преводът трябва напълно дасъответствана нормите на езика напревода, че преводачът трябва да се отнася с особено внимание към пълноценноста на езика на превода, да избягва т.н. «преводачесик език» (translatese), развалящ изказа под влиянието на чуждоезиковите форми. Суб­ективно преводачът вижда задачата си в това, преводът да звучи така, сякаш е писан на езика на превода. Затова преводачът смята, че преводът не следва да се различава в качествено отношение от оригинала и за да го направи по-естествен, по-близък, по-автентичен нарония си език, въвежда нужните изменения в текста на превода:

The tire bumped on gravel, skeetered across the road, crashed into a barrier and popped me like a cork onto pavement. (Harper Lee).

Колесо наскочило на кучу щебня, свернуло вбок, переско­чило через дорогу, с размаху стукнулось обо что-то, и я выле­тел на мостовую как пробка из бутылки (Пер. Н. Галь и Р. Облонской)

Гумата се заби в струпания чакъл, полетя настрани през шосето, и с все сила се блъсна в някаква ограда, а аз излетях като тапа и се проснах на пътя.

Основните принципи на преводаческата стратегия се допълват от редица технически прийоми, които нарушават формалното подобие на превода с оригинала, но осигуряват постигането на по-високо равнище на еквивалентност. Най-общите и распро­странени са прийомите на преместване, добавяне и пропускане на лексически единици в процеса на превода.

Имах поспастрени малко пари, присвоявал бях дребни от Ходжа, пък и все нещичко бях припечелвал оттук-оттам. Преди да напусна къщата, аз ги измъкнах от чорапа, дето ги бях укрил – в сандъка с книгите, които никога повече нямаше да разлистя. Сетне, подтикван от любопитство, се вмъкнах в стаята на Ходжа – лампата светеше, а той, облян в пот, спеше. Смаях се, колко малко бе огледалото, с което цяла нощ ме бе сплашвал – така и не се убедих докрай в нашата загадъчна прилика. Припряно, без да докосна нищо, напуснах къщата, тръгнах по пустите улици на квартала, полъхваше нежен ветрец, едно натрапчиво желание да измия ръцете си ме следваше неотлъчно, не знаех, де ще отида, но бях доволен. ³

Zamanında, Hoca’dan ufak tefek çalarak biraz para biriktirmiştim, oradan buradan kazandıklarım da vardı. Evden çıkmadan önce onları sakladığım yerden, artık hiç okumadığı kitapların durduğu sandıktaki çorabımdan aldım. Meraka kapıldığım için Hoca’nın odasına gittim sonra, lamba yanıyordu, ter içinde uyuyakalmıştı. Hiç bir zaman bütünüyle inanamadığı o sihirli benzerlikle beni bütün gece korkutan aynanın küçüklüğüne şaştım. Hiçbir şeye dokunmadan acele acele evden çıktım, mahallenin bоş sokaklarında yürürken hafif bir rüzgar esti, içimden ellerimi yıkamak geliyordu, nereye gideceğimi biliyordum, memnundum. ⁴

В първото изречение преводачката Р. Самуилова започва не със обстоятелството за време “Zamanında”, а с “имах малко поспастрени пари”, защото това е важното, а не че са били спестявани с времето. Това начало дава по-голяма естественост на българската фраза. Допълнително добавеното “пък и все нещичко бях припечелвал” засилва конотативността на изречението. Вместо буквално следващата от конструкцията “Meraka kapıldığım için” фраза “ защото бях обхванат от любопитство” , тя използва по-българското “подтикван от любопитство». По-нататък тя е добавила «а той» - “лампата светеше, а той, облян в пот, спеше”, макар в оригинала да е «лампата светеше, той спеше, облян в пот», или само с едно “а” е успяла да предаде по-голяма драматичност на ситуацията, спазвайки “духът”, а не “буквата” при превода. Много по-добре звучи на български и следващото изречение, което е разелено на две части и е отделено с видима пунктуация – тире. Разместване еприложено и в следавщото изречение “Hiçbir şeye dokunmadan acele acele evden çıktım” – вместо буквалното следване на подредбата “без да се докосвам до нищо, много бързо излязох от къщата”, тя е поставила на първо място определението за начина на напускане на къщата – “припряно”, което също нагнетява усещането за драматизъм в действията и чувствата на героя, и едва след това посочва действието – напускането на къщата. В продължението на изречението тя е предпочела да предаде деепричастната форма “, mahallenin bоş sokaklarında yürürken” с отделно изречение в състава на сложното – “тръгнах по пустите улици на квартала”, а за да сугестира цялата атмосфера на нощта в унисон с емоционалното състояние на героя използва добавяне на “натрапчиво” и доизясняващото за миризмата, която го следва “неотлъчно” – “едно натрапчиво желание да измия ръцете си ме следваше неотлъчно”, което е “по-богато” от оригиналното – “içimden ellerimi yıkamak geliyordu” – “изпитвах желание да си измия ръцете, искаше ми се да си измия ръцете”. Алитерацията между двете думи “натрапчиво” и “неотлъчно” плюс семантичната връзка помежду им засилва неимоверно въздействието на текста на превода.

Прийомът за преместване на лексическите единице в изречението позволява да се използват най-близките съответствия на думата в оригинала, но на друго място в него, ако понянакви причини, най-вече, поради лексическата несъчетаемост на думите в езика на превода, тя не може да бъде употребена на същото място, като в оригиналния текст:

Having corrupt alliance with the employers the AFL leaders sabotaged all efforts to organize the workers of other industries.

На английската дума corrupt съответства по значение руското «продажный» и българското «корумпиран». Но както в руския и българския «продажным» или «корумпиран» мо­же да бъде човек, а не «союз» или «алианс». Затова буквалният превод на словосъчетанието corrupt alliance е невозможен. Пре­водачът може да замени при превода един или два компонента на това словосъчетания, например, да го изрази «преступный сговор» - «престъпен сговор» на български, но зна­чението «продажен» ще остане непредаденно. Използвайки прийома на преместването, епитетът «продажный» може да бъде отнесен към наименованието на лицата в същото изречение, т.е. към думата «лиде­ры»:

Having corrupt alliance with the employers the AFL leaders sabotaged all efforts to organize the workers of other industries

Вступив в преступный сговор с предпринимателями, про­дажные лидеры АФТ саботировали все попытки организовать в профсоюз рабочих других отраслей промышленности.

Влизайки в престъпен сговор с предприемачите, продажните лидери на АФТ саботират всички опити на работниците от другите промишлени браншове да се организират в профсъюзи.

Преместването на дума в изречението често се съпровожда и с редица грамаични замени.

Even today, after twenty centuries of Christian Enlightment, half man's family goes hungry.

Даже сегодня после двадцати столетий просвещенного хри­стианства половина рода человеческого голодает.

Дори и днес, след двайсет века просветено християнство, половината от човешкия род гладува.

Очевидно за преводача изразът «христианско просвеще­ние» (или «просветеност»), е неудовлетворително, затова той заменя определението с определяемо. Възможен е и обратния ваиант в практиката.

Както видяхме, понякога преводачт може да премести отделни думи от едно в друго изречение:

I put on this hat that I'd bought in New York that morning. It was this red hunting hat, with one of those very long peaks.

Я надел красную шапку, которую утром купил в Нью-Йор­ке. Это была охотничья шапка с очень длинным козырьком.

Сложих си червената шапка, купена сутринта от Ню Йорк. Ловджийската, с надвиснала дълга козирка над очите.

Възможгността за такъв пренос е обуловен от повторението на съществителното «шапка» - hat, към което се отнасят двете приилагателни в двете последователни изречения - «червен».

Така също често се прилага в преводаческата практика и прийомът на прием лексическите добавки. Много елементи на смисъла, които в оригинала остават неизразени, но се подразбират, могат да се изразят в превода с помощта на допълнителни чексикални единици. Имплицитно присъщото разбиране предполага реципиента да е запознат д общоприетите начини на огранизация на информацията или да притежава особени «фонови» знания. Но на практика той не познава семантичните особености на тестовете в изходния език и преводачът е този, който трябва да му «разкрие» тези смисли.

При избора на допълнителните елементи въввсеки конкретен случай преводачът се ръководи от правилата на съчетаемост между думите в езика на превода, но и от екстралингвистични фактори:

The Labour Movement will never forgive those who defy an overwhelming Labour Party conference decision.

Рабочее движение никогда не простит тех, кто игнорирует решение, принятое подавляющим большинством голосов на конференции лейбористской партии.

Работническото движение никога не ще прости на онези, които пренебрегнаха решението, взето със съкрушително мнозинство на конференцията на Лейбъристката партия.

Тук не е трудно да се види, че overwhelming се отнася за решението, взето с огромното мнозинство от гласове, а не за «съкрушително решение». В следващите пирмери при добавяне на пояснителната добавка преводачът трява да познава същността на нещата: The President's energy message – посланието на президента за проблемите на недостига на нергийни ресурси в САЩ, The Tory pay laws – приемането от страна на парвителството на консерваторите ва закона за замразяване ан работните заплати, The Watergate special prosecutor – специалният прокурор, назначен да разследва аферата «Уотъргейт».

Други случаи на добавяне:

The new American Secretary of State has proposed a world conference on food supplies.

В оригинала като че ли липсва компонента to call - «да свика». Но по правилата на българския този пропуск следва дасе възстанови:

Новият държавен секретар на САЩ предложи да се свика световен конгрес по проблемите на изхранването.В превода е добавена и думата «по проблемите», което е уместно допълнение.

Лексическите добавяния може да са свързани с необходимостта да се предадат значения, които са изразени в оригинала с граматични средства.

No one would think now that Millicent had been the prettier of the two.

Никто бы теперь не поверил, что из двух сестер более хо­рошенькой всегда была Миллисент.

Никой не би повярвал, че Милисент винаги е била по-привлекателната от двете сестри.

Добавенот «винаги» предава значението на нещо предхождащо сегашния момент, или момента на разказа, което се изразява на английски с формите на Past Perfect. Тук същевременно е пропуснато now, защото излишно натоварва българската фраза – и без това моментът на отчитане е ясен.

В турския подобни добавяния се използват при превода на сложните изречения.

Примери...
Понякога добавянето е продиктувано от чисто стилистични съображения – както беше в примера с Орхан Памук: добавянето на “натрапчиво” и “неотлъчно”.

She never used scent, and she had always thought it rather fast, but Eau de Cologne was so refreshing.

Она никогда не душилась, считая это признаком известного легкомыслия, но одеколон - другое дело, он так приятно осве­жает.

Тя никога не се парфюмираше, смятайки, че издава лекомислие, но виж одеколонът – това е нещо съвсем друго, с неговата приятна свежест.

Особую область применения приема добавления составляют случаи текстуальных пояснений, обусловленных прагматиче­скими факторами (см. следующую главу). В следующем при­мере добавление вызвано стремлением переводчика указать на игру слов в оригинале, которую непосредственно передать в переводе не удалось:

"The exclusiveness, the pride, the form, the ceremony," exclaimed the general, emphasizing the articles more vigorously at every repitition. "The artificial barriers set up between man and man; the division of the human race into court cards and plain cards of every denomination - into clubs, diamonds, spades, anything but hearts. (Ch. Dickens)

Эта замкнутость, чопорность, эта надменность, эта церемон­ность! - воскликнул генерал, с каждым повторением все силь­нее напирая на словечко «эта», - все какие-то искусственные преграды между людьми; человечество делится на фигурные и простые карты всех мастей - на бубны, пики, трефы, на все что угодно, кроме червей! То есть кроме сердец! (Пер. Н. Дарузес)

- Накъдето и да погледнеш – виждаш все същата затвореност, все същото високомерие, все същата протоколност! – възкликна генералът, наблягайки на “все същата”. Навсякъде хората са разделени от някакви изкуствени прегради – човечеството е разделено, както картите, на бои – в тестето имаш всичко – кари, спатии, пики, но не и купи! Няма сърца – нито в силните, нито в слабите!

Прийомът на пропускане е противоположен на това и предполага отказ да се предадат в превода излишните думи, които са нерелевантни и могат лесно да се възстановят от контекста. Пример за това са т.н. «инонимни двойки» в английския – паралелно използвани и близки по значение думи. За славянските езици това е несвойствено и при превода обикновено единият от синонимите се изпуска: just and equitable treatment - спра­ведливо отношение, The treaty was pronounced null and void. – Договорът е обявен за недействителен, The proposal was rejected and repudiated. – Предложениетож беше отклонено/не беше прието, The government resorted to force and violence. – Правителството прибягна към насилие. Тази употреба на двойни синоними е твърде характерна за ораторския стил в английския. Например, откъсът от речта на делегат на Генералната асамблея на ООН:

Judging by all external appearances, this session of our Assembly is regular and normal. Yet the atmosphere is neither usual nor seasonal, for this session stands outside the pattern of the sessions held since the days of San Francisco. The fateful events that are rushing into the international area are neither of a usual character nor of an ordinary nature. It is a unique session - happily and fortunately led by a unique President.

Отделените с курсив думи могат да се преведат с една само дума:

Судя по внешним признакам, это - обычная сессия нашей Ассамблеи. Однако атмосфера, в которой она проходит, не яв­ляется обычной, ибо эта сессия не похожа на другие сессии, имевшие место со дня конференции в Сан-Франциско. Знаме­нательные события, происходящие на мировой арене, носят необычный характер. Это - выдающаяся сессия, которой, к сча­стью, руководит выдающийся Председатель.

Излишните елементи не са свързани единствено с двойките синоними. Могат да бъдат пропускани и други части на изречението в завидимост от конкретнаат задача на преводача:

So I paid my check and all. Then I left the bar and went out where the telephones were.

Я расплатился и пошел к автоматам.

Платих и тръгнах към телефонните автомати.

Словоъчетанието I left the bar фактически повтаря съдържанието на думите went out и потази причина става излишно, и може да се обедини в едно изречение; от друга страна, имаме и добавяне, тъй като по-естественото в българския е да кажеш, че отиваш до телефонните автомати или телефонните кабинки, отколкото само «до автоматите».

Друг случай, когато можге да се използва този прийом, е изпускането на числителни, мерки за тегло, и др. п. в случаите, когато съдържанието не изиква това:

Вода лилась мне за шиворот, весь галстук промок, весь во­ротник.

Дъждът се лееше като из ведро върху мен – ризата ми, вратовръзката ми, целият прогизнах.

Всички тези техники на превода могат да се отнасят не до целия преводен процес, а до отделни негови етапи или до само един от тях. Например, буквалния превод , когато не се използва за преводаческо преобарзуване/ трансформация, може да се разглежда като междинен стадий в процеса на търсене на оптималния вариант на превода.

В този случай преводачът превежда до­словно отрязък от оригинала, кожйто не се поддава на «директен» превод и използва неприемливият вариант като основа за избора на по-подходящи изрази и синтактични форми.

Да кажем, че трябва да се преведе следното английско изречение:

Това предполага решаване на редица преводачески задачи още в началото – на първо място, каква синтактична структура ще се използва. Първоначално преводачът може да направи буквален превод, макар предварително да е ясно, че това ще доведе до нарушения в българския изказ: «Ново вълнение се прибави към странната надпревара, която човекът е водел векове наред срещу самия себе си, опитвайки седа поризведе достатъчно хранителни продукти, за да изхрани все по-растящото си семейство. Очевидно, този вариант е неприемлив. В свързването на «възбудата» с надпреварата» фигурира обективно съществуващата възбуда от всяко състезание. Ако вълнението се добавя и е нова, очевидно по-рано не е имало подобно емоционално състояние. Или, надпреварата е придобила ново качество, станала по-напрегната, борбата – по-изострена. Подобви разсъждения биха помогнали на преводача да избере съответната синтактична структура –от няколко варианта – « Днес тази странна надпревара на човека сам със себе си... става все по-напрегната» («Эта странная гонка, которую человек и т.д. ... стала сейчас более напряженной») и «Съперничеството в тази странна надпревара със себе си, която човек ...е все по-ожесточено»( «В этой странной гонке, которую человек и т.д. ...борьба (соперничество) стала более острой»). След избора на синтактичната структура преводачът може да премине към уточняване на превода на останалите думи в рамките на изречението. Така, изразът A new excitement has been added to ...може да се изрази на български със словосъчетанието От ден на ден, а за да се предаде нарастващата сила на процеса се използва засилващото смисъла все повече. Произвеждането на все повече храни е свързано с естествения стремеж да се осигури прехраната на човека, така че глаголът to produce food може да се свърже смислово с това и да се изрази по този начин: за да осигури прехраната. От друга страна, his fast-growing family съдържа известна двусмисленост – може да се разбира като всяко отделно семейство, но и като по-общото родово понятие – човечество, чийто демографски бум датира от времената на Просвещението и се превръща в трайна тенденция през втората половина на ХХ в. Затова може да се избере донякъде притежаващото същата двусмисленост словосъчетание все по-многолюдното си семейство. С други думи, буквалният превод може да служи и за бъде използван като част от стратегията на преводача в търсене на вариантите на превода:

От ден на ден все повече се ожесточава странната надпревара на човека със себе си, която той от векове води за да осигури прехраната на все по-многолюдното си семейство.

Пример на друг технически прийом е употребата на местоименията – тяхното повторение или замяната с местоимение на собствено име или друг вид съществително. В превода от турски на български вмъкването на местоимения понякога задължително, тъй като в самата форма на глагола се съдържа указанието за това. Често пъти се налага използването на съответното местоимение в българския, за да се изясни било пола, било друг елемент на съдържанието. Доколкото по правило рода като категория липсва в турския, от контекста или от името следва да се извлече информацията за това, дали героят е мъж, жена, или дете. От друга страна, в българския местоименните форми се предават със съответните граматични структури в турския.

Примери местоимения...

Ето как само за два месеца научих за живота му толкова, колкото не бях успял да науча за единайсет години. Семейството му живеело в Одрин, град, който посетихме след време с падишаха. Баща му починал доста рано – не бе сигурен, дали помни лицето му. Майка му била работлива жена. По-късно се омъжила повторно. От първия си съпруг имала момче и момиче. От втория – четири момчета. Този, вторият, бил юрганджия. Братът, който най-силно желаел да учи, бил, разбира се, самият Ходжа. Научих, че от всичките братя той бил най-умният, най-способният, най-силният, и най-справедливият. Спомняше си с отвращение за братятата си, не и за сестра си, и не бе напълно уверен, дали трябва да се докосва до тази тема. Окуражих го, сякаш още тогава съм предусещал, че по-нататък ще възприема и стила му, и житейската му история като свои.⁵

Böylece, iki ay içinde, hayatı hakkında onbir yılda öğrenemediğim kadar şey öğrendim. Sonradan Padişah’la birlikte gittiğimiz Edirne’de yaşıyorlard. Babası çok erken ölmüştü, suratını ya hatırlıyor, ya hatırlamıyordu. Annesi çalışkan bir kadındı. Sonra, bir daha evlenmişti. İlk кocasından biri kız biri erkek iki çocuğu vardı. Öteki kocasından ise dört tane erkek çocuğu olmuştu. Yorgancıymış bu adam. Okumaya en meraklısı kardeş, tabii ki, kendisiymiş. Kardeşleri arasında en akıllı, en becerikli, en çalışkanı ve en güçlü olanın da kendisi olduğunu öğrendim; en dürüstleri de oymuş, Kızkardeşleri dışındaki kardeşlerini nefretle anıyоrdu, ama bütün bunların yazmaya değip değmeyeceğinden emin değildi pek, Belki de, sonraları, bu uslubu ve hayat hikayesini kendimin kılacağımı o zaman dan sezdiğim için onu cesaretlendirdim. ⁶

Различните начини на описание на преводаческия процес са свързани пряко с понятието за преводна еквивалентност и с изучаване на системата на съответствията между дадена двойка езици. Фактически става въпрос за различни подходи към разглеждане на едно и също явление.Създаването на комуникативно равноценен текст на езика на превода де разглежда като проблем на осигуряването на семантична близост на подобен текст с чуждоезичния оригинал, като проблем за избора на единиците на езика на превода, осигуряващи такава близост, и като проблем за начините на преход от единиците на оригинала към единиците на езика на превода. В първият случай се изяснява целта на процеса, а във втория – неговите резултати, в третия се изясняват пътищата за постигане натези резултати. Всичко това, взето заедно, разкрива най-важните лингвистични аспекти на превода, разбиран като съотнасяне на функционирането на два езика, което се осъществява чрез речевата дейност на преводача в рамките на междуезиковата комуникация.