Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Възвести, в името на Твореца, Който създаде човека от съсирек кръв, Възвести, че твоят Повелител е най-щедър, Който научи човека на писмо. И на онова, което той не знае. Уви! Човекът го оскърбява, защото от малко се задоволява. Но завръщането му при Повелителя е
неизбежно. (96: 2-8} Развълнуваният и сепнат от случилото се Мохамед срещнал доверие и подкрепа у своята съпруга Хатиджа и тя станала първата вярваща. Последвали и други откровения, които „изпълнили" Мохамед с Божието слово и със съзнанието за неотложността на неговата мисия сред жителите на Мека. Между неколцината ученици, които се присъединили към Пророка, на първо място фигурира Абу Бакр, богат мекански търговец, който се превърнал в негов приятел и съветник, а също в известен смисъл и в „заемодавец" на зараждащата се общност от вярващи. Той му станал и тъст -Мохамед се оженил втори път за твърде младата Айша, дъщеря на Абу Бакр. След смъртта на Мохамед Абу Бакр бил избран за първи халиф (от „халифа" - заместник, подгласник). Меркантилна и политеистична, суетната и жестока олигархия на меканците обаче отговорила на проповедите на Пророка само със сарказъм и подигравки; пред заплахата от решителното й противодействие една малка група правоверни била принудена дори да се изсели в Абисиния (Етио- пия), монотеистичназ-държава, където вярващиже намерили убежище. През 620 г. Мохамед загубил жена си Хатиджа, което го хвърлило в дълбока покруса не само защото тя дотогава била единствената му съпруга, но и защото-винаги го поддържала и окуражавала. Може би именно това нещастие и враждебността на меканците, както и необходимостта да се увери - влязъл вече в петдесетте - в истинността на мисията си, станали причина Мохамед да познае едно изключително силно мистично изживяване -духовното нощно Пътешествие (или „мирадж"). По време на изпитанието той бил пренесен от Мека в Йерусалим, от-Свещената джамия (Мека) до Далечната джамия (АлАкса), после издигнат от свещената скала на старото светилище (Купола на Скалата — неправилно наричано джамията на Омар), гдето някога се извисявал Соломоновият храм, до седмото Небе, където се озовал сам пред Аллах (17 сура и Сунна). Това било едно крайно загадъчно събитие, но пред нарастващото зложелатедствай на мекански-те жители Мохамед нямал друг изход, освен да бяга на север към Ясриб (на около 400 км от Мека), където намерил подслон и се установил заедно с поне стотина правоверни и където основал първата общност от вярващи, първото ядро от онова, което ще стане по-късно, и то много бързо, Умма - Великата общност на Правоверните, В Ясриб, наричан оттогава Медина („Мединат ан-Наби", градът на Пророка), Мохамед се опитал да спечели евреите за своята кауза, но, срещнал презрението им, се отвърнал окончателно от един съюз, който се оказал невъзможен, и „уравновесил" приемствеността на пророците, сред които бил призван да заеме мястото си, като внесъл, следните три „поправки": 1. Посоката, в която ще се отправя молитвата (кибла), занапред е Мека (на юг), място на Авра-амовото (Ибрахимовото) светилище, а не Йерусалим (на север) — еврейските и християнските свети места. 2. Пророчеството му за единствеността на Бога се свързва пряко с Авраам (Ибрахим), който не бил нито евреин, нито християнин, просто един примерен, истински вярващ. 3. Заел мястото си в последователността на пророческото Откровение, което има общ първоизточник с Корана, той придал на Корана завършен вид и съвършенство, неприсъщи на Откровение-то, накърнено, претрупано й деформирано от евреи и християни. Признат за теократичен предводител на Общност-та (Умма), Мохамед поел функциите и на политически лидер, натоварен да бди за благополучието на своите сподвижници. За онази епоха това означавало организиране на набези и грабежи, за да Се придобият средства за живот, който тези войнствени номади могли да получат само като станат постоянни защитници на земеделци или търговци, или посредством въоръжени обири. И когато през 624 г. битката при Бадр завършила с окончателна победа на медниците (правоверните) над мекан-ците (политеистите), това било възприето като знак за благосклонността на Аллах към тях. Медниците били сполетени и от други премеждия, с които те неизменно се справяли благополучно. Мощта на Мохамед нараствала все повече и той успял да изтласка еврейските племена, които му пречели - гонел и ограбвал, изтребвал мъжете, продавал в робство жените и децата им като наказание за тяхното „предателство". Още през 629 г. Мохамед успял да се върне в родното си място Мека, чиито жители били евакуирани за три дни, за да могат Пророкът и негови- те придружители да извършат ритуала на поклонението, А на следващата година той влязъл безпрепятствено в Мека начело на още по-голям брой приобщени към вярата, сред които имало, и изтъкнати корейшити, бил посрещнат с викове: „Аллах е най-велик!" („Аллаху акбар!") и унищожил всички идоли, които осквернявали Кааба. От този момент разпространението на исляма се осъществявало все по-интензивно. Установена била също така една форма на подчинение, изисквана от „Хората на Писанието", която гарантиг рала - срещу ,определена такса и разграничаване от другите т- запазване на -имотите и свободата на вероизповеданието и религиозните обреди. :В съответствие със собствените си ритуални предписания преа 632 г. Мохамед извършил Великото поклонение в Мека, което се оказало прощално. Завърнал се в Медина, той починал след кратко боледуване от злокачествена треска в ръцете на Айша, неговата любима невръстна съпруга. Така угаснал този, които при наличието на ед-но успешно дело е могъл в залеза на живота си да възвести повелята на Аллах: Днес, неверниците вече не се надяват, че ще успеят да унищожат ватата вяра. Вече не се бойте от тях, но се бойте от Мен. Днес Аз усъвършенствувах вяра за вас и изсипах върху вас своето благоволение, и избрах за вас Исляма като ваша вяра. (5:3) Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|