Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Заключение
В хода на този преглед на християнството читателят сигурно е забелязал непрекъснатото разминаване между християнската практика - смес от любов и безкористна вяра, и християнското мислене, обединяващо схващанията за Бога, за света и за човека. Колкото практиката е трудна, взискателна, властна, ала и разбираема, образна и образцова, толкова християнското учение напомня огромна библиотека, наистина много богата, но чиито безбройни трактати и спорни въпроси могат да объркат читателя. Би било недобронамерено опростителство да се противопоставят християнската практика и християнското мислене, като че ли не биха могли да се съчетаят, което впрочем е правено, и то с успех, но самата значимост на богословските диспути (за Светата Троица, христологията, вярата, милостта, опрощаването на греховете, първородния грях...) и тоталитарната ортодоксалност създават проблеми. Достатъчно е да споменем борбите, за които тези дискусии са станали причина или повод, и многобройните жертви, дадени през вековете както от лагера на правоверните, така и от този на отлъчените и „неверниците". И докато християнската практика винаги е била любов, християнското мислене твърде често е водело до братоу-бийствена омраза, разделение и безмилостен стремеж към власт. Самата идея за някаква „непроменлива" човешка природа, както и различните гледни точки в една динамична обществено-политическа и био-психологическа даденост вероятно биха позволили да се разберат по-добре причините за съществуването на толкова различни практики и вярвания и за многобройните конфликти, които те пораждат. Независимо от това основната отлика (далеч сме от мисълта да изброим всичките) между християнството и останалите религии, онова, което му отрежда особена роля в монотеизма, е търсенето на ортодоксията като глобално схващане, стремежът към правилно християнско учение. Днес, когато Църквата е отделена от държавата и от науката, а в известна степен и от политиката, морала и изкуството, се забелязва двойно завръщане - към християнската практика, така както я разбира Евангелието, и към това, което би трябвало Да бъде християнското мислене, освободено от всякаква догматична ортодоксалност: осъзнаване на неговото символно и духовно значение. Ако не намери верния път към уравновесена култова и обредна практика, сливаща символиката и светогледа, който без догматична ортодоксалност да обхване науката, изкуството, техниката, морала, политиката и пр., християнството е изправено пред опасността да отмре или да се раздроби на апокалиптични секти. Би било самонадеяно да даваме препоръки за основните линии на развитие на тази едновременно нова и традиционна символика, но ще си позволим да посочим движещата сила на процеса -стремеж към търсене на забележителните достойнства на човешката личност, избрана бт самия Бог да прославя неговото съзидание, като оплодява отговорната свобода, с която той я е дарил, за да заслужи неговата благодат, чийто първи дар е самият живот, тайнствен залог за вечността. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|