ИСЛЯМЪТ Всичко идва от Аллах, всичко се връща при Аллах Пророкът - всеки пророк - прекарва краткото време на тленния си живот в повторение на едно и също, единствено послание, една и съща и единствена Блага вест един е Бог, който създава и възкресява, единственият Творец, Законодател и Спасител. Той е изпълнен с милосърдие към своето творение, към своите създания и наказва справедливо оногова, който се отвърне от него.
Преди да говорим за каквото и да било културно или ритуално законодателство, за каквото и да било законодателство от морално или дисциплинарно естество, трябва да подчертаем, че религията е най-вече и единствено следното; всичко идва от Аллах, всичко се връща при Аллах, защото няма друг Бог освен Аллах.
Вярващият е човек, който знае това с непоколебима увереност - той е покорен на Аллах. Който знае това и го изповядва, е всъщност мюсюлманин (от ар. мюслим (муслим), тоест покорен, вярващ, верен; думата е от същия корен - slm, като ислям (82), покорство, подчинение); дори ако вярващият не вижда в Мохамед „печата на пророците", последния пратеник-предизвестител, а пък в Корана - печата на пророчеството, последното, единствено вярно, пътеводно ръководство, истинската религия.
Онези, които не знаят това или no-скоро не искат да го знаят, които вярват в идоли или присъединяват към Бога други божества, са идолопок-лонници, политеисти. С тях трябва да се води борба, те следва да бъдат унищожавани, ако не приемат Божието милосърдие и не се покаят, като изповядат своите заблуждения.
Колкото до онези, които знаят това и са приели пророците - пратеници на Бога (Мойсей, Иисус), т.е са истински вярващи дори ако не признават Корана и се придържат към своите Книги (Тора-та, Евангелието), където, макар и накърнено, е отразено същото, основополагащото Божие слово.
Вярващ и в известен смисъл „мюсюлманин" е следователно всеки, който приема първата част от мюсюлманското верую -шахада: „Няма друг Бог освен Аллах (83)"; мюсюлманин в точния и специфичен смисъл на думата е всеки, който приема същността на Корана и същността на исляма (Корана плюс Сунна), всеки, който изповядва втората част от шахада: „И Мохамед е Неговият Пророк." ... И Мохамед е Пратеникът на Аллах През VII в. Арабският полуостров наброявал 5-6 милиона души върху площ от 3 000 000 км2 (надвишаваща близо 6 пъти площта на Франция), 90% от която заемала пустинята. Арабското население -уседнаЛи и номади, обединени в племена и родове, обитавало предимно крайбрежието на Червено море и високите плата на централната част.
Това население в своето мнозинство било по-литеистично и неграмотно, но сред него се откроявали все пак процъфтяващи еврейски племена, няколко йеменски християнски племена, монаси и търговци, изповядващи християнството, а също и
неколцина, благочестиви, вярващи в единен Бог (ханифи) (84), -
Мохамед произхождал от рода Хашим на племето корейшити, който от много поколения населявал Мека, богатия търговски център на Хиджас, прочутото свещено място на арабите политеисти, които ходели там, за да се поклонят пред многоброй-ните племенни божества около Кааба (85) и да отдадат почит на „Черния камък", „слязъл от Небето", вграден в източния ъгъл на Свещения Храм.
Роден в Мека около 570 г., Мохамед останал твърде рано сирак. Той бил отгледан от дядо "си, а по-късно го поел чичо му и дълги години живял в бедност. Дори не се оженил, богато му дошло времето, вероятно поради скъперническото коравд-сърдечие т чичо си, който изобщо не се погрижил да му набави средствата, необходими за благопристойна женитба. Мохамед придружавал кервани на път за Сирия (на север) или за Йемен (на юг> по поръчение на една богата вдовица, Хатиджа, чието доверие и сърце постепенно успял да спечели. Когато се оженил за нея, бил около двайсет и пет годишен, а съпругата му - към четирийсет. Въпреки това тд му родила седем деца, но останали живи само четири момичета, сред които и Фати-ма, бъдещата съпруга на Али - братовчед на Мохамед, един от първите му последователи, станал по-късно четвърти халиф (убит през 661 г.).
В продължение на петнайсет години (595-610) той водил активен и относително благополучен живот, помрачен обаче от кончината на синовете му, още невръстни. Нерядко го връхлитали несгоди, породени без съмнение от неимоверната му право-линейност на почтен търговец. Няколко пъти през това време Мохамед се оттеглял в усамотение в една пещера близо до Мека, където се отдавал на аскетизъм в търсене на „религия на истината", като набожен хавиф..Изглежда, че: именно в тази пещера го споходило първото откровение(612 г.) и ангелът Гавриил му повелил да поучава и пре-;щунреждава своите братя.
Деветдесет и шестата сура' (86) „отразява" това първо откровение: