Втора глава
Изтегляне 487.39 Kb. Pdf просмотр
|
| 1. ВЪВЕДЕНИЕ Непрекъснатите промени в организацията и нейната среда създават редица предизвикателства пред нейното управление, които, от своя страна, изискват множество икономически обосновани иновации в следните направления: обновяване на предлаганите продукти и услуги; изменения в процесите и методите за тяхното оптимизиране, както и постоянен стремеж към обогатяване на качествата и уменията на трудовите ресурси. Във връзка с това мениджърите вземат постоянно решения като се стремят да създават подходящи условия за тяхната успешна реализация. За целта те трябва да притежават богат комплекс от умения, за да се справят с ограничените време и ресурси и да осигурят висока ефективност на вземаните решения. Във връзка с това в процеса на вземане на решение трябва да се спазват редица изисквания: осъществимост, единство на целите; обективност; научна обоснованост, ясна формулировка и своевременност на решението и др. 2. СЪЩНОСТ И ЕТАПИ НА ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ Изпълнението на всяка управленска функция е свързано с вземането на решение. То представлява избор на алтернатива измежду всички алтернативи на решение. Процесът на вземане на управленско решение преминава през следните етапи: 1. ДЕФИНИРАНЕ ПРИРОДАТА НА ПРОБЛЕМНАТА СИТУАЦИЯ Симптомите за управленско решение са: положителни за организацията (увеличаване на свободните финансови средства, повишаване на производителността на труда и др.); отрицателни за организацията (появата на взаимозаменяеми продукти, нарастване цените на суровините и материалите и др.); 2. ГЕНЕРИРАНЕ НА АЛТЕРНАТИВИТЕ НА РЕШЕНИЕ Алтернативите на решение биват два вида: стандартни (очевидни); творчески (иновативни). 3. ОЦЕНКА НА ФОРМУЛИРАНИТЕ АЛТЕРНАТИВИ Оценката на алтернативите се извършва според следните групи критерии: вероятност на сбъдване на съответната алтернатива; 22. според изгодата и приемливостта на алтернативата за постигане целите на организацията. 4. ИЗБОР НА НАЙ-ДОБРАТА АЛТЕРНАТИВА Ранжираната на първо място алтернатива според предварително формулираните критерии представлява оптималната алтернатива, т.е. това е управленското решение, което се основава на събраната информация и е приемливо за организацията от гледна точка на времето, разходите и изгодите за нея. 5. ПРИЛОЖЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕГО На този етап се разпределят отговорностите и се определят действията за реализиране на решението. Много често се срещат трудности, свързани със съпротивата на хората срещу промяна. Пречка могат да бъдат чувството за несигурност, неувереност и ограничените знания, както и появата на неочаквани събития. 3. ВИДОВЕ ПРОБЛЕМНИ СИТУАЦИИ Проблемната ситуация се характеризира с повече от един възможен изход, който зависи от появата на определено събитие (състояние на средата). Голямото разнообразие от потенциални проблеми, с които може да се сблъскат мениджърите в организацията, налагат проблемните ситуации да се разделят според техния мащаб и въздействие върху организацията на следните видове. В първата група влизат кризисни проблемни ситуации, които пораждат редица трудности и изискват спешни ответни действия. [2, с. 74] Втората група включва некризисните проблемни ситуации, които не налагат изключителна бързина на решението и не са от такава голяма важност както кризисните проблеми. В третата група се отнасят проблемни ситуации, които позволяват да бъдат използвани допълнителни възможности за развитие на организацията. Според критерия структурираност проблемите се разделят на следните видове: добре структурирани проблеми, които могат да бъдат описани в детайли на основата на разполагаемата количествена информация; средно структурирани проблеми: могат да бъдат описани само техните основни характеристики и взаимовръзки; слабо структурирани проблеми: представени само чрез качествено описание. 23. Методите за вземане на решения при слабо структурирани проблеми са подразделят на две групи: критерии на песимизъм (Валд и Севидж) и критерии на оптимизъм (на абсолютния оптимизъм, на Хурвич и Лаплас). [1, с. 33 - 34] При вземането на решения в условията на риск се използват разнообразни критерии и методи, като най-голямо приложение в практиката има критерият на максималната очаквана възвръщаемост. [5, с. 116 - 121]. 4. МОДЕЛИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ Моделите за вземане на решения се разграничават съобразно равнището, на което се вземат, и начина на възприемане и интерпретиране на решението. Рационален модел за вземане на решение. При този модел на решение чрез избраната алтернатива на решение се осигурява максимална изгода за организацията. Модел ”Личностно-ограничена рационалност”. При този модел мениджърът е ограничен от собствените знания, опит и предубеждения. Модел ”Организационно-ограничена рационалност”. В случая организацията е ограничена от разполагаемите знания, умения и опит. Избраната алтернатива създава удовлетворение за организацията, без да се търси максимизация на крайния резултат. Политически модел за вземане на решение. В случая при избора на решение определящи са индивидуалните интереси на участниците. Съобразно техните цели се избират критериите за оценка, като изборът на алтернатива се осъществява на основата на ограничен обем информация. 5. МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ Изтегляне 487.39 Kb. Сподели с приятели:
|