Демографско развитие и човешки ресурси

6. 2. Демографско развитие и човешки ресурси

7. 2.1 Анализ на демографското развитие на общината

Демографското развитие на общината преминава през няколко периода: до средата на 50-те години на 20 век населението непрекъснато нараства (фиг. 1); през периода 1957-1975 г се наблюдава колебливост в динамикат.; през периода 1976-2001 г. населението намалява с постепенно нарастващ интензитет. Намалението на броя на населението продължава и през последните години от 2001-2003 г. В сравнение с 1998 г. населението в 2003г. е намаляло с 1,4 хил.ч.

Фиг. 1

Центърът на общината – град Самоков е с тенденция на нарастване на населението до 1992 г., дължаща се на положително естествено възпроизводство и положителен механичен прираст. През последното десетилетие населението на града запазва числеността си почти постоянна с неголеми колебания в границите 26 - 27 хил.ч. През 2003 г. то е 26836 ч.

Селското население намалява непрекъснато още от средата на 40-те години на миналия век, като за периода 1946-2001 г. то е намаляло над 2 пъти. Намалението на селското население е характерно за всички села от общината. (табл. No.2). Темповете на намаление не са високи и се формират главно от отрицателно естествено възпроизводство и нарушената възрастова структура, а за изминалите периоди – и от висок отрицателен механичен прираст.

Измененията в броя на населението на общината са свързани и с промени в неговата възрастова структура. Наблюдава се застаряване на населението откъм основата на възрастовата пирамида - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява (табл. No 3). Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, намалява делът на над трудоспособното население в резултат на законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. (фиг. 2). Характерно за възрастовата структура на градското население е високият трудов потенциал (63,3% - 17,3 хил.ч. от населението е в трудоспособна възраст). При селското население делът на старите хора е по-висок от този на населението в трудоспособна възраст. Очертават се три групи села:

• 
  с възрастова структура близка до тази на общината, но с по-висок дял на старите хора - 8 села, част от които са разположени в близост до град Самоков – (Широки дол, Продановци, Драгушиново, Доспей, Говедарци, Радуил, Марица, Клисура). Делът на населението до 15 г. в тези села е 10-20%, на контингентите от 15 до 65 г. – 55-65%, на населението на 65 и повече години – 20-30%. Фиг. 2
  

• 
  с възрастова структура, характеризираща се с нисък дял на младите хора (8-10%) и висок дял на възрастното население на 65 и повече години (около 30%) - 4 села (Маджаре, Мала църква, Бели Искър и Райово).
  
• 
  с влошена възрастова структура – останалите 15 села. В тези населени места делът на старите хора е много висок, като в някои населени места е над 50% от населението им (Шипочане, Рельово, Поповяне, Горни Окол, Долни Окол), а младите генерации и трудоспособните контингенти са с нисък дял.
  

През 2003 г. в общината са осъществени 645 заселвания и 930 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-305 ч.) (табл. No.5). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината не се изменя съществено. Интензивността на миграцията е по-ниска от средните стойности на показателя за областта. Нето-миграцията е с отрицателно салдо за град Самоков и положително – за селата.

Важна качествена характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Периодът между последните две преброявания (1992-2001 г.) е характерен с тенденция на абсолютно и относително нарастване на високообразованите лица, отнасяща се и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) Тенденцията е най-ясно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образование са в центъра на общината – гр. Самоков, който традиционно е един от градовете в страната с високо образователно равнище на населението. В селата на общината най-голям е делът на населението с основно образование.. В селата най-голям е делът на населението с основно образование. Увеличение бележи броят (с над 500 ч.) и делът (от 1,9 на 3,3%) на неграмотните лица (табл. No.4, 4,1).

Фиг. 4

Разпределението на населението на общ. Самоков по етнически групи по данни от преброяванията показва, че основен етнос е българският – 42,3 хил.ч. или 88,7% от общото население на общината през 2001 г. Относителният дял на ромската (циганската) етническа група за годините 1992-2001 се изменя от 8,2% през 1992 г. на 10,2% през 2001 г. (всеки десети в общината е от ромската етническа група), а абсолютният брой - от 3749 на 4307 д. В сравнение с останалите общини от областта в община Самоков има най-голям брой на населението от ромската етническа група. Други общини с по-голямо население от ромската етническа група (1000 до 4000 д.) са Ихтиман, Ботевград и Елин Пелин. Този демографски показател дава отражение на другите демографски параметри, което е от значение за социалната интеграция на населението от тази етническа група. Делът на останалите етноси в общ.Самоков е малък (под 1%). (табл. No.6, 6.1). По населени места се наблюдава по-голяма диференциация главно по отношение на ромите, които са на територията предимно на град Самоков и селата Поповяне, Ковачевци и Марица. Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство, което обхваща 96% от общото население на общината. С мюсюлманско вероизповедание е 3% от населението, а 1% - с друго (табл. No.7, 7.1)

Индексът на човешко развитие, според Глобалния доклад за човешко развитие в РБългария на ПРООН (2002 г.), за община Самоков е на средно равнище. Обаче ролята на трите компонента на индекса за общината е различна. Най-голямо значение за формирането му има икономическият компонент. Висок е и здравният индикатор на индекса. В комбинираният образователен индекс с по-висока стойност е показателят за грамотността на населението, а с по-ниска стойност е коефициентът на записваемост в учебните заведения. По общ индекс на човешкото развитие община Самоков е на 17^-то място в областта. От съседните общини на областта, Костенец е със средно равнище на индекса, а Ихтиман и Долна баня – с ниско. От съседните общини от други области с високо равнище са Столичната община, Перник, Белица и Рила, със средно – Радомир, а с ниско равнище на индекса – Сапарева баня и Якоруда. Различията със съседните общини отразяват значението на отделните компоненти при формирането на общия индекс на човешко развитие.

2.2 Икономическа активност, заетост, безработица

Икономически активните лица⁵ в общината са 19,4 хил.ч. Коефициентът на икономическа активност за общ.Самоков е 55,5% (съотношение между работата сила и населението на 15 и повече навършени години). Този показател за общината е по-висок от средния за областта (55,0%), Югозападния район за планиране (53,3%) и страната (49,2%), Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население и неговата структура.

Заетите лица са 15,5 хил.ч.⁶ (2003 г.). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за общината е 44,5% - по-нисък от средния за областта (49,3%), но по-висок от този за страната (42,4%). По-високата заетост на населението от общината се формира главно в нейния център. Разпределението на заетите лица по сектори на икономиката е следното:

• 
  първичен сектор (включващ икономическите дейности по НОК – Селско, ловно и горско стопанство; Рибно стопанство) – 4,3% от всички заети;
  
• 
  вторичен сектор (Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; Строителство) – 28,0%;
  
• 
  третичен сектор (включващ всички останали икономически дейности) – 67,7%.
  

Динамиката в средногодишното равнище на безработица за 1999-2004 г. на общ.Самоков показва неравномерност. До 2002 г. се наблюдава непрекъснато нарастване от 16,77% през 1999 г. на 25,43% през 2002 г. За последните две години нивото на регистрираната безработица намалява като през 2003 г. средногодишното равнище е 20,68%, а към м.11.2004 г. – 19,87%. Средното равнище на безработица за годините 1999-2003 г. е значително по-високо от това за страната. Към ноември 2004 г. нивото на безработица в общ.Самоков е 1,7 пъти над средното за страната и 1,6 пъти над средното за областта. Регистрираните безработни в общината към м.11.2004 г. са 3859.

Делът на безработните млади хора (до 29 г.) е 35,3% (по-висок от средната стойност на показателя за областта – 29,1% и страната – 26,0%). Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 62,3%. Техният дял също е по-висок в сравнение с този в областта (49,8%) и в страната (53,8%).

Националните програми, по които се осигурява заетост на безработните лица в общината са: “От социални помощи към осигуряване на заетост”, включваща “Възобновяване и опазване на българската гора”, “Помощ при пенсиониране”, “Компютърно обучение на младежи до 29 г.”, “Обучение и заетост на лица с трайни увреждания”.

Чрез Фондация “Партньори - България” се осъществяват 4 бизнес-проекти в общината, със срок 1 г., финансови ресурси до 12 хил.лв (от Американската агенция за развитие). Те са: разсадник на декоративни фиданки (разположен върху частна земя), ягодова градина (на общинска земя), търговски обект, производство на брикети от дървесни отпадъци и суха паднала дървесна маса.

Проведената анкета за пручване на безработните лица показва, че основната част от анкетираните 50 д. са безработни поради преструктуриране или закриване на предприятия. Преминалите от тях курс на обучение са придобили допълнителни умения, които им дават по-големи шансове за започване на нова работа. Интерес за тях представляват придобиване на умения за работа с компютър, езиково обучение, счетоводни курсове. Основните начини за намиране на работа според анкетираните са чрез: бюрото по труда; приятели и роднини. Възнаграждението, за което биха започнали работа е около средното за страната. Услугите от бюрото по труда са предимно информация за свободни работни места и участие в курсове за обучение. Анкетираните безработни от различни възрастови групи, пол, образование и етническа група не изявяват желание да напуснат общината. Като най-перспективни сектори за развитие на икономиката в общината се посочват туризмът, търговията, услугите.

Изводи: демографско развитие, човешки ресурси

Анализите и оценките на състоянието на човешките ресурси на община Самоков, направени в аналитичната част дават възможност за определени изводи относно техните силни и слаби страни, представени чрез S.W.O.T. анализ.

По данни на Териториалното статистическо бюро, през 2003 г. в производствено-икономическия комплекс на община Самоков има 1282 фирми, които са реализирали 161,5 млн. лв. нетни приходи от продажби и са осигурили заетост на 6793 човека. През 2002 г. в общината се формират 7.1% от нетните приходи от продажби в област София. По този показател общината е на пето място в областта след общините Пирдоп, Костинброд, Ботевград и Своге. По нетни приходи от продажби на един жител стойностите в общината са 2 пъти под средното за областта и почти 3 пъти под средното за страната за 2001 и 2002 г.

Нетните приходи от продажби също бележат увеличение. Техният ръст е най-голям през 2001 г. - 28%, а най малък през 2000 г. - 3%. През 2003 г. нетните приходи от продажби са с 55% повече в сравнение с тези през 1999 г. За същия период заетите лица са се увеличили едва с 3%. Ръст бележат и дълготрайните материални активи - 30% повече в сравнение с 1999 г., като най-висок е ръстът им през 2001 г. - 15% спрямо 2000 г.

През периода 1999-2003 г. броят на фирмите непрекъснато нараства, с изключение на 2001 г., когато техният брой намалява с 215 (21%) спрямо 2000 г. През 2003 г. броят на фирмите е 2 пъти по-голям в сравнение с този през 1999 г. Близо половината от фирмите в общината - 49.7% работят в сферата на търговията. Относително висок е и делът на фирмите работещи в сферата на туризма (хотели и ресторанти) - 14.5%, преработваща промишленост 9.2%, транспорт 6.2% и строителство 5.9%.

Структурата на фирмите по големина не се различава съществено от тази за страната. През 2003 г. почти всички фирми в общината (98.5%) са микро и малки. Повече от половината от тях - около 52% - са в сектор търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. В общината има само 9 средни фирми с персонал между 51 и 100 души и 10 големи фирми с персонал над 100 души. Сред средните и големите фирми преобладават тези от преработващата промишленост (съответно 44.4% и 57.1%).

Големите фирми (над 100 заети), въпреки малкия си брой имат основен принос в икономиката на общината. В тях се произвежда 41% от продукцията, реализират се 30% от приходите от продажби, ангажират около 40% от наетите лица и разполагат с 54% от дълготрайните материални активи. В тях се реализира и 57% от печалбата.

Доминиращо значение в икономиката на общината има частният сектор, който през 2003 г. осигурява заетост на над 62% от наетите лица, в т.ч. 86% в индустрията, 48.2% в услугите и 90.4% в аграрния сектор.

Териториалното разпределение на икономическите дейности е поляризирано. На територията на гр. Самоков са концентрирани над 92% от производствените мощности и наетите лица и над 84% от приходите от продажби. Много малка част от тях са съсредоточени в селата около града - Белчин, Говедарци, Драгушиново, Продановци, Радуил и Райово. Останалите населени места имат символичен принос в общинската икономика.

Икономиката на община Самоков е доминирана от услугите (55.4% от приходите от продажби, 50.4% от наетите лица и 60% от ДМА през 2003 г.) и индустрията (със стойности за съответните показатели 37.7%, 44.3% и 35.2%). Делът на аграрния сектор е едва 2.7% от продажбите, 5.2% от наетите и 2.2% от ДМА. В структурата на индустриалния сектор доминиращо значение има преработващата промишленост (70%). В структурата на услугите най-големи приходи от продажби (над 58%) се реализират от търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. Най-голям е делът на дълготрайните материални активи в сектора хотели и ресторанти - 40% от всички ДМА в общината. За периода 1999 - 2003 г. се забелязва тенденция на непрекъснато намаляване дела на аграрния сектор и индустрията в общинската икономика за сметка на увеличаване дела на услугите.

От особено значение за икономическото развитие на общината е инвестиционната активност. Разходите за придобиване на ДМА през 2003 г. са с 51% повече от тези през 2000 г. В тяхната структура най-голям е делът (над 83%) на разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции и особено на нежилищните сгради - около 80% за 2003 г., което може да се обясни с развитието на сектора на туризма и увеличаване на делът му в общинската икономика. Разходите за машини и съоръжения през отделните години варира от 8,7% през 2000 г. до 3,8% през 2003 г., от общите разходи за ДМА. Това е показател за ниското обновяване на производствените мощности, което не може да осигури и растеж на индустриалния сектор и конкурентоспособност на произвежданата в него продукция. Това е причина и за тежкото финансово състояние на голяма част от икономическите структури.

Особено важни за развитието на икономиката са и преките чуждестранни инвестиции. Освен с директното си значение за развитието на общинската икономика преките чуждестранни инвестиции са и индикатор за инвестиционната атрактивност на областта. Чуждестранните инвестиции в общината за 2002 г. са 481 хил. долара (0.15% от тези за област София). Ако като индикатор се използват чуждестранните инвестиции на 1 жител, стойността на този показател за общината е 38 пъти по-малък от този за страната и 102 пъти по-малък от този за областта. Въпреки увеличението с 24% през 2003 г. на преките чуждестранни инвестиции, те са недостатъчни за оживяването на икономиката в общината. Най-големите инвеститори в общината са фирми от Лихтенщайн, Великобритания, Кипър и Италия и са предимно в сферата на туризма.

3.2 Развитие на индустрията

Индустриалният сектор обхваща преработваща промишленост, строителство и снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода.

През периода 1999-2003 г. се наблюдава увеличение на икономическите показатели в индустриалния сектор на общината. Произведената през 2003 г. продукция бележи ръст от 24% спрямо 2002 г. и 40% спрямо 1999 г. Нетните приходи от продажби също бележат увеличение - съответно с 26 % и 38%.

По данни на териториалното статистическо бюро през 2003 г. в индустриалния сектор на общината е произведена 54.3% от продукцията, реализирани са 37.7% от общия размер на нетните приходи от продажби и са ангажирани 44.3% от наетите лица. В него са съсредоточени и 35.2% от производствените мощности. По-голямата част от заетостта в индустрията - 86% се осигурява от частния сектор. В него работят 97% от наетите в преработващата промишленост и 83% от тези в строителството.

През 2002 г. и 2003 г. индустриалният сектор като цяло става печеливш. Основните положителни резултати в него се формират от строителството (около 66%) и големите предприятия (над 100 заети) от преработващата промишленост (33%).

В структурата на индустриалния сектор, доминиращо значение има преработващата промишленост. През 2003 г. на нея се падат 60.8%% от фирмите в индустриалния сектор, 83.4% от наетите и 88.4% от дълготрайните материални активи, както и 68.6% от произведената продукция и 70.3% от нетните приходи от продажби. Произведената продукция бележи ръст от 27% в сравнение с 2002 г. и 67% в сравнение с 1999 г. Ръст бележат и приходите от продажби - съответно с 25% и 74%

По-важните подотрасли на преработващата промишленост са: производство на текстил, изделия от текстил и производство на облекла; производство на машини и оборудване, производство на хранителни продукти и напитки; производство на дървен материал и изделия от него и производство на изделия от каучук и пластмаса. Те осигуряват около 86% от заетостта в преработващата промишленост.

Водещ сред тях е производството на текстил, изделия от текстил и производство на облекла - традиционен за общината. Въпреки, че през последните години отрасълът губи позиции (намаление с 24% през 2003 спрямо 2002 г.), той все още осигурява преобладаваща част (39%) от заетостта в преработващата промишленост.

Въпреки силно свитото производство втори по значение подотрасъл е производството на машини и оборудване, осигуряващ 18.3% от заетостта. През 2003 г. той бележи ръст от 13% спрямо 2002 г.

Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия също е с висок принос в заетостта (около 15%) и бележи ръст от 32% в сравнение с 2002 г. Развитието на подотрасъла води до по-доброто използване на местния аграрен потенциал. С гъвкавия си характер и силна подвижност, тези производства могат да оказват и балансиращо въздействие върху териториалната структура на промишлеността.

В общината има добра суровинна база за развитие на дърводобива и дървопреработването. Той е единственият отрасъл, който през 2003 г. показва най-голям ръст в заетостта (86% в сравнение с 2002 г.). В изградения дървопреработвателен завод в гр.Самоков се преработва дървесина, която се влага в производството в предприятията за мебел, дограма и дървесни плоскости.

Ръст от 5% бележи и производството на изделия от каучук и пластмаса. Застъпени са и производствата на метални изделия (около 3%) и електрооптично оборудване (2.3%).

Секторът снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода произвежда 2.2% от индустриалната продукция в общината и ангажира 1.3% от наетите лица.

Основни изводи от развитието на индустрията:

• 
  Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл. Доминиращо значение имат производството текстил и текстилни изделия, машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
  
• 
  Постепенно се преодолява спадът в индустриалното производство, което обаче не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционни структуроопределящи производства;
  
• 
  Липсват сериозни инвестиции, които да доведат до обновяването на производствените мощности, което може да осигури реален растеж в производството, повишаване производителността на труда и производство на конкурентоспособна продукция;
  
• 
  Силно са ограничени възможностите на фирмите за финансиране и самофинансиране на традиционни и нови производства;
  
• 
  Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в града Самоков;
  
• 
  Икономическите резултати в индустриалния сектор се формират главно от големите фирми. Въпреки големия им брой, микрофирмите и малките фирми, не са водещи по икономически показатели. Те имат съпътстваща, а не основна роля в индустрията и скромен принос в икономическото развитие на общината. Те са по-скоро "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентноспособно производство;
  
• 
  Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес средата, развитието на научни и технологични структури и връзката им с нови производства, бизнес или технологични паркове и др.;
  
• 
  Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.
  

За насърчаване на предприемачеството и повишаване на заетостта, в общината е изграден "Бизнесцентър - Бизнесинкубатор - Самоков" (БЦ – БИ) - сдружение с нестопанска цел, което има за цел да подпомага развитието на малкия, средния и фамилния бизнес в региона на град Самоков, да съдейства за генериране на нови идеи, обмяна на информация и заимстване на опит от развити пазарни общества за намаляване нивото на безработицата в региона, да подпомага неправителствения сектор и създава благоприятни условия за неговото развитие. Учредители на сдружението са: Община Самоков, Бюро по труда - Самоков, “САПФИР 4” ООД - Самоков.

Целеви групи на БЦ – БИ Самоков са: безработни лица, действащи микро и малки фирми, производители на селскостопанска продукция за собствено потребление с предприемачески потенциал, представители на рисковите групи на пазара на труда

Дейности на БЦ - БИ Самоков са: насърчаване на предприемачеството; подпомагане на микро и малки предприятия и на земеделски производители на местно ниво; внедряване на нови техники и технологии за управление; осигуряване на местни и международни консултанти за развитие на проекти; възможности за бизнес и бизнесконтакти; установяване на връзки и активно сътрудничество с национални и чуждестранни институции, търговски организации, спонсорски програми и специални фондове; улеснен достъп до кредити; активизиране на обществения диалог за насърчаване на предприемачеството и укрепване на доверието между държавния и частния сектор

Приоритет в работата на Бизнесцентъра е предоставянето на различни бизнесуслуги: консултантски, квалификация и тренинги, технически и информационни в зависимост от нуждите на местната общност. В тази насока се провеждат различни видове обучения, предоставят се консултантски (изготвяне на бизнеспланове, мениджмънт, управление на човешките ресурси и т.н.) и информационни (търсене на пазари, доставчици, търсене чрез Интернет и др.) услуги.

Екипът на БЦ – БИ Самоков е определил няколко приоритетни области, които са съобразени и с приоритетите на проект “JOBS”:

• 
  Туризъм. Усилията са насочени към подпомагане на селския и еко-туризъм – области, които все още не са застъпени силно, но имат голям потенциал за развитие. Изграждане на туристически информационен център в офиса на БЦ - БИ, както и стартирането на уеб-страница, представяща малките семейни хотели и ресторанти от всички региони на България като част от стратегията на проект JOBS за сектор “Туризъм”;
  

• 
  Текстил и шивашка промишленост - търсене на пазари и създаване на контакти за реализиране на готовата продукция, както и обучение на персонала;
  

• 
  Занаяти и занаятчийски произведения - подпомагане на занаятчиите да излязат на пазара по подходящ начин с подходящи продукти. През 2005 г. предстои изграждане на магазин за занаятчийски произведения в Самоков.
  

• 
  Картофопроизводство - намиране на доставчици на семена с гарантирано качество, подходящи за отглеждане и репродукция в региона; съдействие на Съюза на частните картофопроизводители за намиране на доставчици на торове и препарати за растителна защита с доказани качества; провеждане на разяснителни кампании за средни и малки картофопроизводители относно сортовете картофи, подходящи за преработване в “Роял Патейтос” АД; обединяване на групи от производители с цел съвместно излизане на пазара; консултации относно програмите на ДФ “Земеделие” и програма САПАРД и изготвяне на бизнеспланове за кандидатстване по тях.
  

За целите на анализа беше направена анкета за проучване на бизнеса в община Самоков. Отговори на анкетата дадоха 35 фирми, от които частните фирми са 80%, смесените 14%, а общинските 6%. По-голяма част от тях имат за основен предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство и търговия.

Според данните от анкетата 64% от МСП притежават дълготрайни материални активи до 50 хил. лв., а 14% притежават дълготрайни материални активи за над 500 хил. лв. В тези 14% се включват представители, осъществяващи своята дейност в областта на туризма, строителството и преработващата промишленост. По отношение на финансовия резултат на фирмите делът на тези, които са посочили, че не отчитат печалба за 2004 г. е 35%, срещу 65% с печалба.

В 82% от анкетираните фирми в община Самоков са заети до 10 човека, а над 250 души персонал има в 3%. Като цяло в общината работят предимно малки фирми, занимаващи се с търговия и ресторантьорство, които осигуряват работа на членовете на семейството на собственика и още няколко заети лица. Относно намеренията за увеличаване на персонала – 44% от запитаните не възнамеряват да наемат работници. Също толкова обаче заявяват, че до 1 година планират да наемат до 10 човека, между 10 и 20 души ще наемат 9%, а над 20 човека – едва 3% от запитаните.

Една четвърт от интервюираните фирми заявяват, че не се очаква в скоро време да увеличат заплатите на служителите си. Не е така при 50% от запитаните, които планират да увеличат възнагражденията в период до 1 година, и при 25%, които се надяват да го сторят в близките 2-3 години. Тези данни са свързани с оптимистичните виждания на ръководителите на МСП за собственото им развитие. Преобладаващото мнозинство прогнозира ръст в развитието на своя бизнес през следващата година и през следващите 5 години – 61%. Без промяна в това отношение смятат, че ще останат 36% от анкетираните. Вероятно тези прогнози се дължат на очакванията за утвърждаване на района като все по-атрактивна туристическа дестинация, което ще благоприятства развитието на местния бизнес.

В близката година в ново оборудване ще инвестират 58% от анкетираните. Половината от МСП са склони да инвестират в обучение и квалификация на персонала. Най-голямо желание за тези инвестиции проявяват МСП в сферата на туризма и промишлеността.

Потребност от инвестиции имат 90% от интервюираните фирми. Те биха ги използвали за разширяване на дейността и технологично обновление.

За да осигурят по-бързо необходимите средства, МСП възнамеряват да кандидатстват за банкови кредити. Сравнително висок дял от тях (42%) са отговорили, че имат намерение да сторят това през следващата година.

Не е благоприятен резултатът показващ дали местния бизнес има информация за предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. С този въпрос не са запознати 70% от анкетираните. Тази голяма част от предприемачите пропускат възможността да изготвят проекти и да кандидатстват по различните европейски програми. Липсата на информация може да се окаже сериозна пречка за развитието на местния бизнес. Показателно е, че от участниците в анкетата няма никой кандидатствал или участвал в проект по предприсъединителните програми на ЕС.

70% отговарят, че покриват изискванията и стандартите за качество на ЕС. Малкият размер на бизнеса обаче определя ориентацията му към обслужване предимно на местните пазари. Само 14% от анкетираните реализират износ, като превес има промишлеността. Износът обикновено е над 50% от общия обем продукция на фирмата. Износът е насочен най-вече към ЕС и Централна и Източна Европа.

Местните предприемачи открояват три основни проблема пред развитието на техния бизнес: нелоялна конкуренция – 51%, високи данъци – 46% и общинска бюрокрация – 40%. Местният бизнес определя тези фактори като по-важни за него в сравнение с недостига на финансови средства и ограничения пазар. Работодателите нямат пречки при намирането на необходимият квалифициран персонал, защото само 11% от анкетираните посочват, че имат недостиг на квалифицирани работници, което възпрепятства дейността им.

Ниската покупателна способност на населението и високите данъци са посочени като най-важните проблеми в общината, които пречат на местния бизнес. Държавната/общинската бюрокрация е също важен общински проблем, за чието решаване трябва да се вземат незабавни мерки. 20% процента от интервюираните посочват корупцията като един от проблемите в общината. Малък процент споделят за лични конфликти с местното самоуправление, които възпрепятстват дейността им.

Местните предприемачи изтъкват лошата инфраструктура като сериозен проблем в общината, също и чистотата и незаконните строежи имат негативно влияние върху развитието на бизнеса.

Относно очакванията за помощ от общинското ръководство анкетираните препоръчват да се намери начин за по-прозрачно предоставяне на терени и помещения (60%). Те очакват също и по-ефективно административно обслужване (57%). Често посочвани са и подобряване на транспортната инфраструктура и предоставянето на повече информационни услуги, както и по-сериозна рекламна кампания на “Боровец” и на цялата община. Част от предприемачите заявяват, че биха подпомогнали общината при подготовка на проекти за кандидатстване по определение европейски програми.

Що се отнася до изграждането на нов бизнес център в общината – повече от половината от запитаните отговарят отрицателно. Тези, които смятат, че общината се нуждае от такава инвестиция, посочват напълно различни места, където тя да се направи. Сред тях преобладават две мнения: в самия център на града или в курорт “Боровец”.

Сред приоритетните отрасли за развитие и инвестиции в общината според местния бизнес на първо място е туризмът, 95% от анкетираните го посочват като приоритетен отрасъл, в който общината има реален шанс да привлече инвестиции. На второ място е посочено селското стопанство (49%).

През последните години Самоков започва да възстановява славата си на спортен център от национално значение. За това допринасят многогодишните традиции в редица спортове. В града са изградени различни по характер и предназначение спортни площадки и съоръжения. В училищните дворове са изградени пълен набор от спортни игрища и площадки за лекоатлетическа подготовка. Изграден и градски стадион “Искър. Футболният клуб “Рилски спортист” се състезава в БПФГ и е един от водещите клубове в групата. Градските спортни съоръжения се използват както за състезателна и тренировъчна дейност, така и за свободно практикуване на спорт на граждани и учащи се. Град Самоков е известен като най-големия център за развитие на ски спорта. Създадено е спортно училище специално за подготовка на спортистите. Силно развити са биатлона, мотоциклетния спорт, ориентиране. Добра реклама за града е и домакинството на международното рали “България”. В последните години в града се развива с успех спортната борба и баскетбола. Има изградени и малки частни салони за фитнес занимания. В района прекарват подготовката си много от националните отбори. Всички подобни спортни прояви представляват интерес и атракция за туристите. От друга страна практикуването на редица любителски спортни занимания за туристите са крайно необходими за летния сезон.

Надморската височина над 1 000 м и благоприятният климат през лятото правят тези спортни центрове много атрактивни за тренировъчни лагери и подготовка на различни отбори.

Общината заделя повече от 100 хил.лв. за издръжката на базите, за заплати на треньори в ученическата спортна школа, за финансиране на спортни прояви, за между училищни първенства. Традиция са вече европейското и световно първенство по автомобилизъм и мотокрос.

Любителският риболов е една възможност, която и сега се предлага по поречието на Бели Искър и в рибарниците над Самоков. Нови подходящи места могат да се устроят по поречието на всички реки чрез завирявания и зарибяване предимно с пъстърва, за което съществува натрупан опит.

Конна езда. Тази услуга се предлага в Боровец и Бели Искър. Цялата територия на общината разполага с голям потенциал за бъдещо развитие на този вид спорт.

Водни спортове. Благоприятни възможности за любителите на сърфинг и водните джетове предлага язовир Искър, намиращ се в непосредствена близост на проучваната територия.

Добри възможности за летни плажове предлага поречието на река Бели Искър в крайречния парк “Лаго” и над с. Бели Искър.

Водни атракции за деца могат да се устроят и в предвидените искуствени езера за голф игрищата и за изкуствен сняг.

Екстремни спортове като скално катерене и парапланеризъм – макар че са насочени към ограничен брой туристи, допринасят за рекламния имидж на локализацията.

Перспективи за развитие.