Въведение 1 Обща характеристика (профил) на община Самоков мястото й в областта и в България 1

Жилищни пазари – жилища и земя

Потребност от социални жилища

Реализуеми мерки

• 
  Има нова национална жилищна политика, създаваща условия за акумулиране на частен капитал и провеждане на необходимото масово обновяване на фонда. В град Самоков трябва да започне създаването на общинска поземлена банка, която да позволят както провеждането на адекватни жилищни политики , така и безпрепятствено развитие на жилищните пазари (когато настъпи очакваното икономическо съживяване). Това може да стане чрез възползване от монополното положение на общината в разрешителния режим и трансформация на имоти от централните части в терени, подходящи за жилищно строителство.
  
• 
  Жилищна задоволеност
  

Важно е да се изтъкне, че този показател има адекватна диагностична стойност в условията на балансирани икономики и развити жилищни пазари. В общината той се деформира сериозно от огромното количество не обитавани жилища. Затова стойности над 420/1000 не означават висок стандарт на жилищна задоволеност, а по-скоро наличие на втори жилища поради близостта на столицата.Тези жилища се използват предимно за отдих, но при определени условия представляват солидна база за развитие на селски туризъм. Част от тях могат да се адаптират, като малки семейни ферми за отглеждане на животни и птици или за развитие на отделни отрасли от растениевъдството. За да стане възможно тяхното ефективно използване са необходими значителни инвестиции за тяхното благоустрояване и за изграждане на съвременна техническа инфраструктура на местата където са разположени.

В края на отчетната година в едно жилище живеят средно 1.74 лица, в града 2.54 лица, а в селата 1.08 лица.

Полезната площ на жилищата в общината е 1413022 кв.м., средната полезна площ на едно жилище е 60.81 кв.м., полезната площ на човек е 34.87 кв.м., за града е 24.79 кв.м., а в селата –56.22 кв.м.

Жилищната площ на едно жилище е 39.9 кв.м, в града е 38.8 кв.м., а в селата 40.9 кв.м. Основен показател за жилищна осигуреност на населението е жилищната площ средно на човек. Жилищната площ на човек от населението за общината е 22.90 кв.м., за градовете - 15.25 кв.м, а в селата – 37.88 кв.м.

Жилищният фонд по които се характеризира жилищната задоволеност включва не обитаваните жилища (2751) и не обитавани жилища в сгради за временно обитаване (5370)- това са вилите и къщите за почивка. Или 8121 жилища (34.9%) от фонда не се използва пълноценно, но е включен в общия фонд и повишава жилищната задоволеност. В селата не обитаваните жилища са 51.7 % Визирайки само обитаваните стандартни жилища, показателят “жилища на 1000 обитатели” влиза в реалистичните си стойности. Към обитаваните стандартни жилища от последното преброяването 2001 г. прибавяме прираста на жилищния фонд за 2002 и 2003 г. Стойностите са много по-ниски от средно-европейските което е видно от по –долу приложената таблица

7.Жилища на 1000 човека от населението в през 2003 г. на база обитавани

	Жилища на 1000 ч.
Общо за общината	357
Град Самоков	345
Села	384

1. Общината разполага с достатъчен брой жилища. Стойността на средностатистическия показател “брой жилища на 1000 човека” (573/1000) е по-добър но само като количество в сравнение с развити европейски страни (420/1000).

2. Всяко трето жилище е не обитавано, а 1283 жилища са пренаселени. Добавяйки 31 примитивни жилища, получаваме статистическа потребност от 1314 социални жилища;

3. Основният извод е, че община Самоков не се нуждае от масово ново жилищно строителство. Приоритетната нужда е в четири други насоки:

• 
  обновяване на съществуващия фонд,
  
• 
  газификация на голяма част от жилищния фонд
  
• 
  повишаване на използваемостта на наличния фонд,
  
• 
  осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или адаптиране на съществуващ сграден фонд)
  

Историческо развитие на селищната мрежа

Днешната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове. Точното време на основаването на Самоков не е установено. Предполага се, че е било свързано с рудните находища в района, експлоатирани още през античността. Името “Самоков” е свързано с появата на механичните чукове - “самокови” през 13 – 14 век. За първи път името на Самоков се появява в писмените източници през 16 век. Бързото утвърждаване на Самоков като град през 16 век се дължи на местоположението му на важен път, свързващ Пловдив със Скопие и на производството и търговията с желязо. Освен с добива на желязо, градът е известен в миналото и като занаятчийски център, в който се развиват множество други занаяти: абаджийство, кожарство, часовникарство, фотография и др. Най-голяма е била абаджийската чаршия с 50 дюкяна, в които са работили 380 занаятчии. Край река Искър е имало 35 кожарски работилници. Известна е и т.н. “житна чаршия”. През 16 век Самоков е околийски център, а в средата на 19 век окръжен център - санджак. В края на 19 век поради упадъка на занаятчийството, градът загубва икономическата, културната и административната си сила.

Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби. В града е основано едно от първите светски училища, а през 1861 г. е открто и девическо училище. Градът е имал здрави духовно-културни връзки с Рилския манастир и с манастирите на Атонския полуостров. Според К.Иречек икономическият просперитет от началото на XIX век превръща града в “пръв град на Запад, като е стоял по богатство и напредък по-високо от София и Кюстендил”. Едно от най-големите гордости на Самоков от епохата на Възраждането е Самоковската художествена школа. Тя се формира като живописно-резбарска школа в края на 18 век. Самоковската школа развива широка художествена дейност. Представителите й работели с голяма леснина във всички области на църковно-религиозното изкуство – стенната живопис и иконопис, били майстори на гравюрата, а в резбарството се проявили като изключителни майстори виртуози. Иконостасът в Рилския манастир е най-голямото им постижение. Най-видните от самоковските иконописци – Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Иван и Никола Образописови, стават и основоположници на светското изобразително изкуство в България. В Самоков през 1835 г. е открита от Николай Карастоянов първата българска печатница, в която са печатани щампи с калъпи от Света гора.

Освен града в исторически документи са споменати и селата Доспей и Продановци, известно като “Мали Самоков”. Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци.

Съвременно състояние на селищната мрежа

Населените места в община Самоков са представени от един град и 27 села. Градът Самоков се е развивал демографски и пространствено с различна интензивност. От 1934г до 1946г той има стабилно развитие и бележи леко нарастване от 11 до 13 хил жит в резултат на естествения прираст на населението. В следвоенния период градът показва характерното за всички градове от тази категория бурно демографско нарастване до 27 хил жит през 1985г. Това се дължи на индустриалното развитие на града и на механичен прираст на население от селата. След 1992г населението на Самоков спира да нараства и започва леко да намалява под 27 хил жит. Като през 2003г е 26836 жит. Населението на селата след войната започва да намалява и от общо 35 хил жит през 1946г намалява до 15 хил жит през 2000г. Всичко това показва, че в община Самоков урбанизационните процеси са се развили по подобен начин както в останалата част от страната, но все пак с някои особености. Градът не е претърпял прекалено бурно демографско нарастване както някои други градове в страната, а в същото време селата не са стигнали до обезлюдяване, каквото се наблюдява в други райони на страната. Може да се твърди, че селищната мрежа на община Самоков е сравнително добре балансирана.

Към 2001г 65,67% от населението на общината е концентрирано в града. За сравнение градското население (степента на урбанизация) в страната е 69,8%. Това показва, че в общината има добре развита мрежа от селски населени места.

Според броя на населението 27506 жит в 2001г. град Самоков попада в категорията малък град, но е близо до категорията на средните градове – над 30 000 жит. Три от селата са в категорията средни села над 1000 жит. – Говедарци1594жит, Радуил 1369 жит, Широки дол 1162 жит. Останалите села са в категорията малки от 200 до 1000 жит., като сред тях с по-голямо население са Бели Искър 760, Доспей 756, Драгушиново 737, Марица 762, Райово 982, Ярлово 625. само три от селата са в категорията много малки Ново село 135, Белчински бани 25, Яребковица 11, Лисец е вече без население.

Табл. Населени места в община Самоков – брой на населението

Преобладаващата част от населените места са разположени в Самоковското поле (Палакария). Прави впечатление, че по-големите села в общината са разположени в близост до града. Доспей, Продановци и Драгушиново са в близост, която позволява да бъдат третирани почти като квартали на града. В следващия венец около града са Райово, Широки дол, Злокучане и Бели Искър, до които се достига в рамките на 15-20 мин изохрон. В тези села живее 6267жит. - половината от населението на всички села в общината. Заедно с населението на града в това селищно ядро живее 33773 жит или 80% от общото население на общината.

Тази концентрация на население около града показва неговата организираща роля в сферата на услугите и работните места. Няма актуални данни за броя на входящите трудови пътувания към града. Стари данни от 1984г показват една внушителна цифра от 2600 броя ежедневни трудови пътувания от селата към града, като най-много те са от близко разположените села Широки дол, Райово, Доспей, Бели Искър.

Извън ядрото има още няколко групи от много близко разположени едно до друго населени места. Две групи от близко разположени населени места са със сравнително голяма концентрация на население – групата населени места Говедарци1594, Маджаре361, Мала църква539 с общо население 2494жит и групата Радуил1369, Марица762 с общо население 2131 жит. Други три по-малки групи населени места са разположени по направлението към Плана планина – Ковачевци601, Поповяне368, Алино412 с общо население 1381 жит., Белчин517, Белчин бани25, Рельово426 с общо население 968 жит. и Горни Окол338, Долни Окол245 с общо население 583 жит.

Съвременното социално-икономическото и пространственото развитие на град Самоков е резултат от действието на редица традиционни и съвременни градообразуващи и структуро-определящи фактори и функции на града. От производствено-занаятчийски, културно-духовен и административен център през Средновековието, Възраждането и след Освобождението, през втората половина на ХХ век град Самоков се развива подчертано и като индустриален център. Това се отразява и на неговото демографско и пространствено развитие и нарастване. Градът има компактно издължена селищна форма, развита от двете страни река Искър. На десния бряг се е осъществявало традиционно развитието на града през вековете и там е неговият център, основната жилищна зона и историческата му част. На левия бряг на реката е развита предимно производствената зона и новият жилищен квартал с панелно жилищно строителство. В Самоков са декларирани и обявени 120 паметника на културата, от тях 7 с национално значение, които придават на града запомнящ се индивидуален характер и очарование. За съжаление не е запазено възрожденското градско ядро и по тази причина градът се е лишил до известна степен от характерната си историческа градска атмосфера. В северна посока в последно време спонтанно и безпланово се развива ромският квартал, който внася нов характер в традиционната градска структура и създава сериозни проблеми от устройствена гладна точка. В южна посока предстои бъдещо развитие на града, свързано с рекреационно-туристическата функция. Това е едно ново предизвикателство за града и неговото пространствено планиране и развитие.

Селищни образувания

Селищната мрежа на общината се допълва от селищни образувания без постоянно население, създадени на основата на рекреационно-туристическата функция. Това са курортът Боровец, Белчинските минерални бани (въпреки че се водят за населено място с 25 жители) и планинският комплекс Мальовица. Към тях могат да се причислят и някои планински местности с туристическа база като Овнарско, Соколец, Шумнатица, Гюлечица както и вилните зони Ярема, Мечката, Горни Окол и други. Туристическата функция е съвременна селищнообразуваща функция, която влияе и ще влияе решително върху териториалното развитие на населените места с появата на курортни зони към тях, както и върху появата и развитието на самостоятелни туристически образувания.

Осигуреност с устройствени планове

Самоков е един от първите градове след Освобождението, който има изработен регулационен план още през 1880 г. През периода на втората половина на ХХ век за всички населени места в общината са изработени устройствени планове. Град Самоков има действащ общ градоустройствен план от 70-те години, който вече не е актуален и е необходимо изработването на нов общ устройствен план във връзка с новите обществено-икономически реалности и новите ориентации в развитието на града.

Всички населени места имат действащи подробни устройствени планове, които в общи линии са приложени и техните предвиждания са реализирани както по отношение на уличната регулация и обществените мероприятия, така и по отношение на дворищната регулация.

Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващата устройствена и градоустройствена основа в съответствие с новите изисквания, свързани с нарастваща потребност от ново строителство предимно за целите на туризма и отдиха.

Като основа за изработването на подобни устройствени планове, е необходимо на първо място изготвянето на подробна кадастрална карта и на второ място - актуализиране на предвижданията на общите устройствени планове – ОУП на общината и на отделни части от територията на общината с активно туристическо развитие, ОУП на гр. Самоков. На основата на общите планове следва да се разработят подробни устройствени планове предимно на териториите с активно туристическо развитие и на градски квартали.

Табл. Планова осигуреност на населените места

Населено място	Вид план, година на одобряване
	ЗРП	Каддастр план	Регулац план	Кадастр карта
гр. Самоков	1978	1978	1978	2005
с. Алино	1979	1979	1979
с. Бели Искър	1979	1979	1979
с. Белчин	1961	1961	1961
с. Белчин бани	1971	1971	1971
к. Боровец	1986	1986	1986	2005
с. Говедарци	1981	1981	1981
с. Горни Окол	1971	1971	1971
в.з. Горни Окол и Калковско манастирче	1973	1973	1973
С. Гуцал	1986	1986	1986
с. Долни Окол	1977	1977	1977
с. Доспей	1967	1967	1967	2005
с. Драгошиново	1979	1997	1979	2005
в.з. Дългата поляна	1960	1960	1960
с. Злокучене	1968	1997	1968	2005
с. Клисура	1983	1983	1983
с. Ковачевци	1977	1977	1977
с. Маджаре	1981	1981	1981
с. Мала църква	1983	1983	1983
с. Марица	1965	1965	1965
с. Ново село	1968	1968	1968	2005
с. Поповяне	1964	1964	1964
с. Продановци	1988	1979	1988
с. Радуил	--	1958	1958	2005
с. Райово	1982	1982	1982
с. Рельово	1979	1979	1979
с. Шипочане	1992	1968	1992	2005
с. Широки дол	1979	1979	1979
с. Ярлово	1979	1979	1979
м. Лисец	--	--	--
с. Яребковица	--	--	--
в. з. Ярема I и ІІ ч.	1970	1970	1970
в. з. Ярема II ч.	1973	1973	1973

7. Състояние на околната среда и екологични условия

Екологичните условия на община Самоков се формират от взаимодействието и взаимното влияние на определени природни и антропогенни фактори.⁷

Основните антропогенни фактори, които оказват влияние върху качествата на околната среда на общината са: промишлеността, транспорта, бита, употребата на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Тези фактори влияят върху състоянието на атмосферния въздух, водите и почвите.

Община Самоков се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие основаващо се на традиционни екологосъобразни методи, както и на благоприятни климатични условия.

На територията на общината няма стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. Контролът, който се осъществява от РИООСВ-София е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Съгласно експертното становище на РИООСВ - София, качеството на атмосферния въздух отговаря на санитарно-хигиенните норми.

Основните източници на организирани емисии от вредни вещества за община Самоков са горивните инсталации с битов характер, емисиите от моторни превозни средства, производствените фирми и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите може да се стигне до високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Това важи особено за емисиите на прах РМ10 и SO₂ от изгарянето на въглища и емисиите за РМ10 от изгарянето на дървата, които са широко разпространени твърди горива в общината.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди. В районите в близост до интензивен автомобилен транспорт не се изключва вероятността за съществуващи екстремни ситуации с наднормени концентрации, особено за общите замърсители: прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород.

Подобряване качеството на атмосферния въздух на град Самоков може да се постигне с промяна на схемата на автомобилния трафик при изграждане на Южния обходен път.

В благоустройствените планове на населените места важен дял заема снабдяването им с чиста и изобилна вода за задоволяване на всички домакински и обществени нужди, за поддържане чистотата в жилищата, улиците, обществените места, а заедно с това и отвеждането с канали извън селищата на отпадъчните води в пречиствателни станции, откъдето обеззаразени и обезвредени да се пускат в надземните или подземни течения.

Потребената питейна вода от населението на общината, свързано с общественото водоснабдяване е 86 л/ч./ден.

На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за питейни води.

Замърсяване на повърхностните води

Състоянието на повърхностните и подземни води на община Самоков е в зависимост от състоянието на нивото на развитие на инфраструктурата и технологиите на пречистване, заустването в естествените водоизточници без пречистване, туризма, развитите отрасли на промишлеността, селското стопанство.

Делът на водоснабденото население на общината за 2002 г. е 99.4%, а делът на канализираното население 67.9%.

Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен из­точник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за замърсяване на водите.

Изградената канализационна мрежа в Самоков отвежда отпадъчните води на града в ПСОВ, които след пречистването си отиват в р Искър.

Проектният капацитет на ГПСОВ “Самоков” е 200 л/сек, като в момента работният капацитет е 150 л/сек. Проектирано е стъпало за допречистване, но строителството не е завършено и станцията работи като двустъпална.

На територията на к.к. Боровец са изградени две ПСОВ- в местността “Песъко” и в местността “Яйцето”.

Събирателният колектор в местността “Песъко” е малък и е строен от “Балкантурист” за обслужване само на неговите обекти. Капацитетът на ПСОВ “Песъко”е 10 л/сек.

Събирателният “горен колектор” отвежда отпадъчните води към ПСОВ в местността “Яйцето”, където е включен и канализационния колектор от вилните зони. Тази ПСОВ, въпреки че е изградена преди 6-7 години , все още не е в експлоатация поради лошото състояние на довеждащия “горен колектор”, така че отпадъчните води отиват непречистени в реката. Проектният капацитет на ПСОВ “Яйцето” е 33 л/сек.

Според данни на НСИ делът на обслужваното население на общината от ГПСОВ за 2002 г. е 66.1 %.

Динамиката в изменението на качеството на водите се характеризира основно с показателите разтворен кислород, биохимична потребност от кислород /БПК5/ и перманганатна окисляемост, които отразяват присъствието на биоразградими замърсители от органичен произход и тяхното превръщане. Съдържанието на биогенни вещества се характеризира от концентрациите на различните форми свързан азот, фосфати и общо желязо.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”. Съгласно експертното становище на РИООСВ - София, качеството на водите отговаря на санитарно-хигиенните норми.

На основание на анализа за състоянието и качеството на водите за региона на община Самоков могат да се определят следните приоритети:

• 
  Разработване на Програма за управление на водите;
  

• 
  Недопускане влошаване качествата на водите, предназначени за пиене в сравнение с вече съществуващото състояние, провеждане на стриктен режим за дезинфекция и системен контрол за качествата на питейните води;
  
• 
  Провеждане на периодични изследвания за съдържание на пестициди в повърхностните и подземни води;
  
• 
  Поетапна подмяна на водопроводната мрежа за града;
  

• 
  Привеждане на ГПСОВ в съответствие с съвременните екологични изисквания.
  

Почвите са акцептор на всички вредни въздействия в околната среда и като такива създават потенциален риск за здравето на населението. Степента на замърсяване и деградиране на почвите е обусловена от промишлеността, транспортът, неефективното земеделие, естествените процеси (ветрова ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на подземни богатства и депонирането на отпадъците.

Най-разпространените почви в региона са алувиално-ливадните почви, излужени канелени горски почви, кафявите горски почви и планинско-ливадните почви.

На територията на община Самоков няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. Такъв не е изграден, т.к. в общината няма производствена дейност, която да е потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали. За това се приема, че съдържанието на тежки метали и металоиди е под ПДК.

Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите.

На основание на анализа може да се направи извода, че почвите в общината не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди.

Шумът като фактор на окръжаващата ни среда придобива все по-голяма актуалност. Неговото постоянно и повсеместно действие създава опасност за физическото и психическото състояние на човека. Неблагоприятната акустична обстановка в градовете, край оживени пътища и магистрали се формира от нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения без предвидена самозащита на населението, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа. Налага се изводът, че най-голям дял в акустичния режим заема транспортният шум.

В град Самоков наблюдаваните пунктове за измерване на нивото на шума са 12. Разпределението на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива е следното:

58-62 дБ	63-67 дБ	68-72 дБ
3	4	5

Вижда се, че в 9 от наблюдаваните пунктове измереното нищо на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55-60 дБ.

За подобряване на акустичната обстановка в града и общината могат да се посочат следните приоритети:

• 
  Картотекиране на източниците на шум;
  

• 
  Спазване на изискванията за осигуряване на нощно спокойствие;
  
• 
  Разглеждане на вътрешно градското автомобилно движение с цел извеждане на транзитния и тежкотоварен транспортен поток от жилищните райони в централната градска част;
  
• 
  Осигуряване на рационална организация за движение на транспорта чрез ограничаване и отстраняване на шумните режими на МПС;
  
• 
  Контрол относно изправността на МПС по отношение ниво емисии;
  

• 
  Упражняване от съответните общински и държавни органи на действен контрол върху планирането, изграждането и експлоатацията на обектите, източници на интензивен шум, обектите, подлежащи на усилена шумова защита и факторите, влияещи върху формирането на акустичната среда.
  

Отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата и носят непосредствен риск за здравето на човека, затова решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците се явява един от най-сериозните екологични проблеми. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси.

Община Самоков има изготвена и приета “Програма за управление на отпадъците в община Самоков”. Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, задачите и основните приоритети в политиката на местната власт, въз основа на което е разработен План за действие.

За територията на общината общото количество отпадъци, генерирани през последните години е както следва:

№	Видове отпадъци	Количество отпадъци в t за година
		1999	2000	2001	2002
1.	Битови	95 000	82 000	82 000	45 000
2.	Строителни	15 000	3 500	4 000	1 000
3.	Производствени	-	35	335	5 552
	ОБЩО:	110 000	85 535	86 335	51 552

В системата на централизирано сметопочистване са включени гр.Самоков, курортните комплекси Боровец и Мальовица, вилна зона Мечката и селата Драгошиново, Радуил, Говедарци, Бели Искър, Маджаре, Мала Църква, Шипочане, Ново село, Горни окол и Белчин, като по този начин са обхванати около 91% от населението на общината. В останалите населени места с около 9% население се извършва пролетно и есенно почистване на селските сметища.

Финансирането на дейностите по сметопочистване и поддържане на ДТБО - гр. Самоков се осъществява от общинския бюджет.

Единствения начин за обезвреждане на отпадъците на територията на община Самоков е чрез депонирането им. Това става в 67 организирани и неорганизирани депа, които заемат около 450 дка с депонирани около 1 165 195 куб. м отпадъци.

ДТБО на гр. Самоков се експлоатира от 1965 г, намира се на 4 км от центъра на града, на отклонение на пътя Самоков-Ихтиман. Към 12.2003 г. площта му е 50 дка.

Община Самоков е включена в Националната стратегия за изграждане на Регионални депо за твърди битови отпадъци. Регионалното депо, отговарящо на съвременната нормативна уредба, хармонизирана с изискванията на Европейския съюз, което ще обслужва община Самоков, ще се изгражда на територията на община Костенец.

До влизането му в експлоатация, и в изпълнение на Програма за управление на отпадъците е необходимо

• 
  изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и поетапното им ликвидиране;
  

• 
  саниране и рекултивация на досега действащото депо на гр. Самоков, след въвеждане в експлоатация на новото регионално депо;
  
• 
  обхващане на всички селища в общината в организирано сметосъбиране;
  

• 
  въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на суровините;
  
• 
  създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни и промишлени отпадъци;
  
• 
  създаване на система за разделно събиране на опасни отпадъци от общината и проучване на възможности за съвместното им обезвреждане и съхраняване с други общини;
  
• 
  разработване на програма за работа с обществеността.
  

Изводи

Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата показва, че община Самоков има се характеризира с добро качество на околната среда:

• 
  Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики;
  

• 
  По отношение на антропогенните условия общината е в относително добра позиция. В градската част липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата;
  
• 
  Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор - прахта от непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци;
  

• 
  Проблемът за отпадъчните води на град Самоков и к.к. Боровец трябва да се реши с доизграждане и модернизиране на ПСОВ;
  
• 
  Община Самоков се нуждае от съвременно депо за ТБО;
  
• 
  Въвеждане на централизирано сметопочистване на всички населени места в общината, в голяма степен ще реши проблемите с непрекъснато възникващите нерегламентирани сметища;
  

• 
  Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, високата интензивност на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението, неотчитането на фактора шум при избора на застрояването;
  
• 
  Новост за общината са електромагнитните лъчения и полета - на градската територия действат радиопредавателни станции, телевизионни ретранслатори, клетките на мобилните оператори, неизвестен брой граждански и военни радиостанции и хаотично проведени електропроводи покриват голяма част от територията с електромагнитни полета;
  

7.2 Защитени територии

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Под режим на защита на територията на общината има пет категории защитени територии⁸ - Национален парк, резерват, природен парк, защитени местности и природна забележителност (таблица №3).

Националният парк “Рила” е обявен със заповед на МОС на 24.02.1992 г. с обща площ 81046,0 ха. От територията на община Самоков в парка са включени 29377,7 дка. От тях 25087,7 ха са горски фонд и 4290,0 ха високопланински пасища и ливади. Паркът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил.

Националният парк е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанията на редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението.

Централния Рилски резерват е с обща площ 12379 ,5 ха, включен е в границите на Националния парк “Рила”. Той е най-големият резерват в страната. Обявен е с цел да се съхранят в непроменено състояние горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален за планините в Централна и Южна Европа комплекс, централната част на Рилското флористично формообразователно огнище, както и находищата на десетки застрашени и редки растителни и животински видове. Резерватът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Мала Църква и Бели Искър. В резервата е включен биосферния резерват “Маричини езера” (1510,0 ха, землище на гр. Самоков), обявен през 1956 г., а по-късно е включен в списъка на ЮНЕСКО на биосферните резервати. Сега запазва статута си на биосферен резерват.

По-ниските части на Централния Рилски резерват са покрити със смесени иглолистни гори от смърч, бял бор и бяла мура, като някои от насажденията са над 150 годишна възраст. Над горната граница на гората са развити клекови асоциации, а около тях и над тях освен високопланински пасища са формирани сипеи и скали. Всичко това определя облика на резервата и на територията като цяло. Природно богатство на резервата са и ледниковите форми и езерата.

В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на природата му. Разрешени са само охрана, превантивни мерки и потушаване на пожари, спасителни акции, транзитно преминаване на туристи по белязани туристически маршрути по долината на р.Марица, санитарни мероприятия, научна дейност и екологичен мониторинг.

Природната забележителност “Урдини езера” (1150,0 ха) също е включена в границите на Националния парк “Рила”. Обявена е с цел да се запази уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина. Намира се в землището на с.Говедарци.

Природният парк “Витоша” заема 3139,1 ха площ от територията на община Самоков. В парка са включени разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Включва част от землището на с.Ярлово.

За защитени местности са обявени територии с характерни и забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове. Защитените местности на територията на общината са:

• 
  “Букова Усойка”, с площ 16,2 ха в землището на с.Доспей
  
• 
  “Юруковото”, с площ 12,0 ха, землище на с.Ковачевци
  
• 
  “Корията”, с площ 9,6 ха, землище на с.Доспей
  
• 
  “Чакърова поляна”, с площ 6,3 ха, землище на с.Бели Искър
  
• 
  “Черната скала”, с площ 8,6 ха, землище на гр.Самоков.
  

Изводи:

• 
  Уникална и съхранена природна среда
  
• 
  Наличие на голям брой и големи по площ защитени територии
  
• 
  Наличие на защитени видове от флората и фауната
  

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: