Въведение Участници в пира

- Понеже Павзаний започна речта си добре - каза Ериксимах, - но не я завърши по задоволителен начин, мисля, че е необходимо аз да се опитам да й придам завършеност. Че Ерос е двоен, мисля, добре е определено. Но че това се отнася не само до душата на хората спрямо хубавите момчета, но и до много други неща и в другите области - и до тялото на всички живи същества, и до това, което расте в земята, и, така да се каже, до всичко съществуващо, струва ми се, че това заключение се налага от медицината, от моето изкуство, колко велик и чудесен, и свързан с всичко е този бог и в човешката, и в божествената област.

Ще започна с медицината, за да покажа уважението си към това изкуство. Природата на телата съдържа този двоен Ерос. Здравето и болестта в едно тяло са две различни и неподобни състояния и в това всички са съгласни. А неподобното се стреми и обича неподобното; така че в здравото тяло Ерос е един, а в болното -друг. Както току-що Павзаний казваше, че е нещо хубаво да се проявява благосклонност към добрите хора, а грозно - към разпуснатите, същото е и с тялото: хубаво е и трябва да се проявява благосклонност към добрите здрави начала в тялото и това е, което наричаме медицина, а грозно е и не трябва да се проявява благосклонност към лошите и болезнени начала, ако действително някой иска да бъде истински лекар. Понеже медицината, накратко казано, е наука за прояви на любов в тялото към изпълване и изпразване; и който може да различи хубавия и грозния Ерос, той е отличен лекар; а който извърши промени, да докара в тялото вместо единия другия Ерос, и в което тяло няма Ерос, а трябва да се внедри и той знае да постигне този резултат или пък да отстрани съществуващия - този човек би бил отличен майстор. Защото той трябва да съумее да установи приятелство именно между тези елементи в тялото, които са най-враждебни помежду си, и да ги накара да се обичат взаимно; а най-враждебни са най-противоположните: студено и топло, горчиво и сладко, сухо и мокро и всичко от този вид. С умението си да внуши любов и съгласие между тези враждебни начала нашият прадед Асклепий, както твърдят тук присъствуващите поети и аз вярвам, е създал нашето изкуство.

И така, медицината, както казвам, се ръководи изцяло от този бог. Същото е и с гимнастиката и земеделието. Що се отнася до музиката, то за всеки, който от малко-малко обърне внимание, е съвсем ясно, че и с нея е същото, както при тези изкуства, и може би това иска да каже и Хераклит, понеже не се е изразил много сполучливо: Единството, казва той, противопоставяйки се самó на себе си, се съединява, също както хармонията (съзвучието) при лъка и при лирата. Съвсем нелогично е да се твърди, че хармонията е противопоставяне или че тя се състои от елементи, които още се противопоставят. Но може би е искал да каже следното, че благодарение на музикалното изкуство от високия и ниския тон, които първоначално се противопоставят, а след това се поставят в съгласие, се получава като резултат хармония - ако високият и ниският тон се намират още в опозиция, не е възможно в никакъв случай да има хармония! Понеже хармонията е съзвучие, а съзвучието е вид съгласие; невъзможно е съгласие от противоположни елементи, докато са още противоположни, а противоположното от своя страна, ако не е в съгласие, е невъзможно да хармонира; както се образува и ритъм от бърз и бавен елемент, които първоначално са противоположни, а след това са доведени в съгласие. Както пó преди медицината, така и музиката създава съгласие между всички тези елементи, като внедрява любов и съгласие помежду им. Така че от своя страна и музиката, що се отнася до хармонията и ритъма, е наука за прояви на любов. В самото съставяне на хармония и ритъм никак не е трудно да различим елементите, отнасящи се до любовта, нито пък че в случая не се касае за два вида любов. Но когато трябва във връзка с човека да се използува ритъм и хармония, било като се композира - това именно се нарича "лирична композиция", melopoiía, било като правилно се изпълняват композираните вече лирични песни и размери - това, което пък се нарича образование, - тук вече се явява трудността и необходимостта от добър майстор. И тук се връщаме към същата идея - че трябва да се оказва благосклонност на хора порядъчни, и то да станат евентуално по-порядъчни, ако още не са такива, и да се пази тяхната любов; тази е именно красивата любов, Небесният Ерос, свързаният с музата Урания Ерос. А свързаният с музата Полимния Ерос е Простолюдният, с когото трябва да си служим предпазливо в случаите, когато това би се изисквало, за да получим от него удоволствие, без да причини някаква разпуснатост. Такъв е случаят с нашето лекарско изкуство, където е крайно важно да управляваме желанието си в областта на готварството, та да изпитаме удоволствие, без да се разболеем. Така че и в музиката, и в медицината, и във всички други области, както човешки, така и божествени, трябва да сме внимателни, доколкото ни е възможно, към всеки от двата Ероса; тъй като и двата съществуват там.

Понеже и в свързването на годишните сезони присъствуват напълно тези два Ероса, то когато противоположните елементи, за които току-що говорих - горещо и студено, сухо и мокро, - при взаимната си среща попаднат на приличния Ерос и ги обхване хармония и разумно съчетаване, тогава те носят плодородна година и здраве на хората и на останалите животни, и на растенията; те не страдат от никаква вреда. Но надделее ли в годишните времена и налети ли с насилие другият Ерос, тогава много нещо се унищожава и големи вреди се нанасят; поради това обикновено избухват чумни епидемии и много други различни болести и по животните, и по растенията - от несъответствието и безредието във взаимоотношенията на такива еротични принципи произлизат слани, глад или ръжда. Тези неща са свързани с науката за движението на звездите и за годишните времена и тя се нарича астрономия.

Също и всички жертвоприношения и останалото, което е свързано с гадателското изкуство - т.е. общуването между богове и хора, - е насочено единствено към запазване и лекуване на любовта. Всякакво неблагочестие обикновено се появява, ако човек не се отдаде на прилична любов, нито почита такава любов и не се грижи за нея във всяко нещо, а тачи другата любов както във връзка с родителите - живи и мъртви, така и във връзка с боговете. Затова именно на гадателството е възложено да наблюдава любовта и да я лекува; то е творец на приятелство между богове и хора поради това, че познава кои любовни прояви у хората са свързани с божествения закон и благочестието.

Така многостранна и велика, по-скоро абсолютна сила има изобщо Ерос в своята цялост; но този Ерос, който се проявява в добри дела с благоразумие и справедливост, той има най-голямата сила и ни доставя всякакво щастие, и ни дава възможност да общуваме и да бъдем приятели и помежду си, и с по-силните от нас, боговете. Може би и аз в своята възхвала на Ерос да пропускам много неща, но все пак това е неволно. Но ако съм пропуснал нещо, твое задължение е, Аристофане, да го допълниш. Или пък, ако имаш наум по друг някакъв начин да възхвалиш бога, хайде, нали и хълцането ти престана.

Речта на Аристофан

Аристофан започна да говори:

- И действително престана, само че след като почнах да кихам, така че се чудя как едно порядъчно тяло проявява желание към такива шумове и гъделичкания, каквито придружават кихането. Действително хълцането изчезна веднага щом му прибавих кихането.

- Добри ми Аристофане - каза Ериксимах, виж какво правиш! Започваш да говориш с шеги и ме принуждаваш да стана пазач на твоята собствена реч, в случай че кажеш нещо смешно, макар да ти е възможно да говориш мирно и спокойно.

- Имаш право, Ериксимахе, - отвърна със смях Аристофан, -смятай, все едно, че нищо не съм казал. Но недей да ме надзираваш, понеже не ме е страх да не би в бъдещата си реч да кажа нещо смешно - това би било успех и обичайно за нашата муза, - но да не би това, което кажа, да ме направи за смях.

- Мислиш, че като си хвърлил, Аристофане, стрелата си, ще избягаш. Внимавай много и говори така, като че ще даваш сметка; може би все пак, ако реша, ще ти простя.

- Действително, Ериксимахе - отвърна Аристофан, - аз имам намерение да говоря някак си другояче, а не както вие двамата с Павзаний говорихте. Струва ми се, че в същност хората нямат никаква представа за силата на Ерос, защото, ако имаха, те щяха да му издигнат най-величествени храмове и олтари, да му принасят най-великолепни жертви, а не както сега да не се прави нищо от това за него, а пък то трябва да става преди всичко друго. От боговете той е най-човеколюбивият, понеже им помага и ги лекува от тези страдания, чието изцеление е може би най-голямо щастие за човешкия род. Така че аз ще се опитам да ви обясня неговата сила, а пък вие ще научите другите.

Но преди всичко вие трябва да научите каква е човешката природа и през какво е минала. Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало е и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а самият той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други - и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл. На второ място, всеки човек представлявал едно цяло - гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същия брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският - от Земята, а този с общите черти на другите два рода - от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи - посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.

Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и да заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите - щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, - нито пък могли да ги оставят да безчинствуват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното; "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат - да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. Ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинствуват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две оскрушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал многото други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който ножарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.

Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половините й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена - което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят от общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг - тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.

Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както е калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина. Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките. Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените. Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.

И така, попадне ли човек - бил той любител на момчета, било всеки друг - на собствената си половина, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава голяма ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и загатва неопределено. Така както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: "Какво искате, хора, един от друг?" И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: "Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си в едно, така че от двама да станете един и докато сте живи, и двамата да живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете и в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите." Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае - да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.

Тази е причината за тези чувства - че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ни е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметниците, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши всеки, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни. Дано Ериксимах не се заяде с мен и почне да ме подиграва, че имам пред вид Павзаний и Агатон, защото може би и те са от тези малцина - природата и на двамата е мъжка. Но аз говоря изобщо - и за мъже, и за жени, че по този начин нашият вид би станал щастлив, ако задоволим напълно Ерос и всеки попадне на своето любимо същество, връщайки се към старата си природа. Ако това е най-доброто, то и при сегашните обстоятелства по необходимост най-добро е това, което е най-близко до него, т. е. всеки да попадне на любимо същество, чиято природа е според желанието му.

Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега най-много ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди - при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете - да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува.

- Тази е, Ериксимахе, моята реч за Ерос, различна от твоята. И както те помолих, не й се присмивай, за да можем да чуем какво ще кажат и останалите, в същност те са двама - останаха Агатон и Сократ.

- Но разбира се, че ще те послушам - отвърна Ериксимах. - В същност твоята реч ми достави удоволствие. И ако не знаех, че Сократ и Агатон са страшно опитни по въпросите на любовта, много щеше да ме е страх да не се затруднят какво да кажат, понеже вече се казаха толкова много и различни неща. Сега обаче съм спокоен.

А Сократ каза:

- Понеже сам ти беше чудесен в това състезание, Ериксимахе. Но ако би бил в положението, в което съм сега аз, а особено в което ще се озова може би, след като и Агатон произнесе хубава реч, много би те било страх и би се чувствувал съвсем като мен сега.

- Искаш да ме омагьосаш, Сократе - каза Агатон, за да се забъркам пред мисълта, че тези зрители очакват с най-големи надежди да говоря добре.

- Аз бих бил с къса памет, Агатоне - отвърна Сократ, - след като видях как храбро и гордо се качваше на сцената с актьорите си и как отправи поглед към толкова зрители в театъра, когато щеше да представиш произведението си, и ни най-малко не се стресна, та сега ли бих помислил, че ти ще се забъркаш поради нашето присъствие, дето сме няколко души!

- Какво, Сократе? - каза Агатон. - Сигурно не ме мислиш дотам обладан от театъра, та да не разбирам, че за един човек с разум няколко умни хора са по-страшни от цяла тълпа глупци!

- Не бих постъпил добре, Агатоне - каза Сократ, - ако бих помислил, че си способен на неучтива постъпка. Много добре ми е известно, че ако се срещнеш с хора, които би сметнал за умни, ти би бил много по-внимателен спрямо тях, отколкото към тълпата. Страхувам се обаче, че ние не сме тези хора. Ние присъствувахме и там и бяхме между тълпата. Ако би се срещнал с други, които действително са умни хора, ти наистина би изпитал срам пред тях, ако би сметнал, че вършиш някаква постъпка, която може би е грозна. Какво ще кажеш?

- Така е - отвърна Агатон.

- А от тълпата не би ли се срамувал, ако би сметнал, че вършиш нещо грозно?

Тогава се намеси Федър:

- Драги Агатоне, ако започнеш да отговаряш на Сократ, нищо от това, което тук ни занимава, вече няма да го интересува, стига само да има с кого да разговаря, особено пък ако е и красив. Аз лично с удоволствие слушам всеки разговор на Сократ, но съм принуден да се грижа за възхвалата на Ерос и да получа от всеки един от вас реч. Така че, след като вие двамата се издължите към бога, тогава вече си разговаряйте.

- Напълно си прав, Федре - каза Агатон, - и нищо не ми пречи да започна. Със Сократ ще имам занапред често случаи да разговарям.

- Аз обаче искам най-напред да кажа как трябва да говоря, а след това ще говоря. Мисля, че всички преди мен не произнесоха възхвално слово на бога, но говориха колко хората били щастливи с благата, които той им давал. Но какъв е самият той, който им е дал тези дарове, никой не каза. А има само един правилен начин да се произнесе похвално слово за когото и да е - да се обясни какъв е този, който е предмет на речта, че да се получат резултатите, които се дължат на него. Така че правилото изисква и ние да възхвалим Ерос по този начин - най-напред да изтъкнем неговите качества, след това даровете му.

И така, аз твърдя, че от всички богове, които са блажени, Ерос - ако е позволено да се каже, без да се предизвиква тяхната завист - е най-блаженият, понеже е най-красивият и най-съвършеният между тях. А той е най-красивият, понеже има следните качества. Първо, той е най-младият бог, Федре. Сам той дава доказателство за това твърдение - това бягство, с което бяга от старостта, тази тъй бърза старост, която идва при нас по-бързо, отколкото трябва. Затова Ерос по природа я мрази и стои колкото се може по-далеч от нея. Но винаги се събира и стои с млади - добре казва старата поговорка: "Подобен с подобен се събира". Аз в много други работи съм съгласен с Федър, но в това не съм съгласен, че Ерос бил по-древен от Кронос и Япет. Напротив, аз твърдя, че той е най-младият между боговете и че е винаги млад, а това, което разказват Хезиод и Парменид, че се е случило в древни времена с боговете, ако действително е вярно, се дължи на необходимостта, не на Ерос. Понеже нямаше да се случат тези кастрирания, оковавания и всички други многобройни насилия помежду им, ако между тях се намираше Ерос, но щеше да има приятелство и мир, както сега, откогато Ерос царува между боговете.

И така, млад е, но освен че е млад, е и нежен. Обаче се нуждае от поет като Омир, за да покаже нежността му на бог. Омир казва за Ате не само че е богиня, но че е и нежна - поне че краката са й нежни:

Според мен той показва нежността й по един хубав признак - тя не ходи по нещо твърдо, а по меко. Със същото доказателство ще си послужим именно и ние за Ерос, че е нежен: той не върви по земята, нито по главите, за които не може да се каже, че са много меки - той върви и живее в най-нежните от съществуващите неща: в нравите и душите на богове и хора се установява да живее; но не без разлика във всички души: попадне ли на душа с твърд нрав, отива си, има ли лек нрав - заселва се. Докосвайки се следователно - и с крака, и изобщо с цялото си същество, с най-мекото от най-мекото, той няма как да не е най-нежният бог.

Да, той е най-младият и най-нежният. Но освен това е и гъвкав. Ако беше твърд, нямаше да му бъде възможно да обхваща формата на всяко едно нещо, и цялата душа, незабележимо и като влиза в нея, и след това, като я напуска. За неговия хармоничен и гъвкав вид голямо доказателство е грациозното му държание, което Ерос по общо признание притежава в изключителна степен измежду всичко: непристойност и любов са в постоянен конфликт. Хубавата му кожа пък се дължи на това, че живее между цветята - Ерос никога не се спира при нищо, което не цъфти или е прецъфтяло, тяло, душа и каквото и да е друго; но където всичко е в цвят и аромати, там той спира и остава.

За красотата на бога и тези думи са достатъчни, макар че много още може да се добави. Сега трябва да говорим за неговата добродетел.

Най-главното тук е, че Ерос нито причинява, нито му се причинява неправда - нито на бог или човек, нито от страна на бог или човек. Понеже, ако страда от нещо, то не е поради насилие - насилието не докосва любовта, - нито пък ако причинява страдание, то и тук няма насилие - всеки във всяко нещо се подчинява на любовта доброволно. А което се извършва по общо съгласие - доброволно, "законите, тези царе на държавата", го признават за справедливо.

Освен справедливостта на него му е присъщо най-голямото благоразумие. Всички са съгласни, че благоразумие означава човек да е господар на удоволствията и желанията си. Никое удоволствие не е по-силно от любовта и ако по-слабите страсти са под властта на любовта - а тя е, която владее, тъй като е господар на удоволствията и желанията, - то Ерос ще да е изключително разумен.

А що се отнася пък до храбростта, на Ерос "дори Арес не може да устои". Не Арес владее Ерос, но Ерос владее Арес, както се говори за любовта на Афродита: който притежава, е по-силен от притежавания, а пък който владее над най-храбрия от другите, то той трябва да се смята за най-храбър от всички.

Казах за неговата справедливост, благоразумие и храброст, остава да кажа за неговото знание. И тук ще се опитам, доколкото ми е възможно, да не остана назад. Най-напред - за да окажа и аз на свой ред почит на нашето изкуство, както Ериксимах на своето - този бог е опитен поет дотам, че може да направи поет и другиго. Всеки, когото Ерос обхване, "макар и преди да е бил чужд на музите", става поет. А това може да ни послужи за доказателство, че Ерос е добър поет изобщо във всяко поетическо творчество - каквото някой нито има, нито знае, нито би могъл да го даде на другиго, нито да научи друг. И сътворяването на всички живи същества - кой би отрекъл, че тук не е знанието на Ерос, чрез което те се създават и раждат? А за майсторството в областта на изкуството и занаятите не знаем ли, че на когото този бог е бил учител, той е станал прочут и бляскав, а до когото не се е докоснал, е останал в сянка? В същност Аполон изнамира и изкуството да се стреля с лък, и лекарското изкуство, и прорицателското изкуство, ръководен от желание и любов, така че и той може да се сметне за ученик на Ерос, както и Музите в изкуствата, и Хефест в ковачеството, и Атина в тъкачеството, и Зевс в управлението на боговете и хората. Оттам се уредиха и делата на боговете - с появата на Ерос помежду им, очевидно с любовта към красотата (понеже грозотата не предизвиква любов); преди това, както казах в началото, между боговете ставали много страшни работи, както се предава, поради царуването на Необходимостта, а когато този бог бил създаден, от любовта към красивите неща били създадени и всички блага и за боговете, и за хората.

Така според мен, Федре, Ерос е бил в началото самият той най-красив и най-добър, а след това е станал причина за подобни неща и у другите. Ще ми се да изразя и със стих, че той е, който създава

всред хората мир да настане и морето спокойно да бъде,
ветровете кротко да легнат и грижи сънят да пропъди.

Той ни освобождава от отчуждаването и ни внушава близост, подтиквайки ни да устройваме всички събрания, каквото е днес нашето, и на празници, хорове, жертвоприношения става наш предводител, внушавайки кротост, отстранявайки грубостта; щедър дарител на благосклонност, чужд да внушава неприязън; благ за добрите, удивителен за мъдрите и възхитителен за боговете; завиден за тези, които го нямат, и богатство за тези, които го имат; баща на Разкоша, Нежността, Негата, Миловидността, Копнежа, Страстта; загрижен за добрите и безразличен към лошите; кормчия и боец, и най-добър помощник и спасител в моменти на трудност, на страх, на страст, на реч, творец на реда у всички богове и хора; най-красив и най-добър предводител, когото трябва да следва всеки човек, възхвалявайки го с най-красиви химни и участвувайки в песента, с която този бог омагьосва мисълта на всички богове и хора.

Нека тази реч, Федре, бъде моят дар на бога, в която съм смесил с мярка, доколкото ми беше по силите, шеговито със сериозно.

- Агатон свърши и всички присъствуващи - каза Аристодем - шумно започнаха да изказват възхищението си от речта на този младеж, че прави чест и на него, и на бога.