Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА ТРЕТА
- 1. Възстановяване на анархисткото движение 1926—1931 г.
| 221
От изложените факти се вижда, че през периода 1918—1925 г. анархизмът в България като ндейно течение и политическо движение взема значителни размери. Анархистката пропаганда и дейност представляват един от потоците на антикапиталистиче- ското и антифашисткото движение в страната. Пропити от съзнанието, че водят борба срещу трите големи злини на обществото — държава, капитал и религия, анархистите проявяват себеотрицание и героизъм. Те водят борбата в името на народа, в защита на неговите интереси. Допускат се неоправдани терористични действия, като цяло обаче анархистката борба е в общото русло на антифашисткото революционно движение. Нелегалната дейност и четническото движение през 1924 — 1925 г. трябва да се преценяват на фона на общата обстановка в страната. Политическият терор срещу революционните сили, установен от правителството на Александър Цанков предизвиква противодействие от всички организации, обявени ь ьн от закона. При условията на преследване, убийства, съдебни процеси срещу анархистите, обявяването им за разбойници някак естествено като ответен удар за самоотбрана те предприемат терористическа дейност. Превест в анархисткото движение през 1923—1925 г. вземат анархистите с „луди глави“, които предпочитат терор като основна тактика в борбата срещу властта. Този уклон към терористична дейност нанася големи вреди на революционното движение изобщо, а също така и на анархисткото движение. 219 По първото дело са обвинени 54 анархисти (27 от гр. Сливен. 20 — от с. Гавраилово, 1 — от гр. Севлиево, I от Хасково, 1 от Трънско, 2 от Лйтоско, 2 от Нова Загора. По второто дело са осъдени 6 души от Ямбол. По третото дело пред съда са изправени 26 души — 14 от Налботларе. 11 от с. Глифушево и 1 от гр. Сливен, вж. АМВР. д. 10444. т. V, 1—20. 2’-° ОДА. В. Търново, ф. 90-к. оп. 1, а.е. 41, л. 2—3. ::1 Емигрират Александър Сапунджиев, Асен Николов. Христо Манолов, Асен Михайлов. Димитър Бояджиев, Никола Пенски. Йосиф Грозев, Янко Аргиров, Георги Големонев, Яце Ягоров, Методи Шопов, Йордан Узунов, Михаил Ангелов. Тннко Симов, Сотир Спасов, Иван Мициев, Крекманов. Захари Стойчев. Боян Тодоров и др., вж. АМВР. об. 21369, л. 5. 
ДЕЙНОСТТА НА АНАРХИСТИТЕ В ПЕРИОДА 1926 - 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
След арестите, убийствата и съдебните процеси срещу анархистите през пролетта и лятото на 1925 г. за известен период анархисткото движение в България замира. От емигриралите анархисти се създават малобройни групи в Югославия и Франция (Париж, Тулуза)230. През 1926 г. отново започва анархистка пропаганда. Някои по-активни анархисти, незасегнати от арестите, започват да издават вестници и списания. В следващите няколко години в различни градове се издават 5 вестника и 7 списания231. Повечето от тях след един или няколко броя престават да излизат, но появяването им показва съживявянето на разбитите анархистки групи Издават се няколко основни произведения на идеолозите на анархизма. През 1929 г. книгоиздателство „Свободна мисъл" доставя 27 заглавия на книги, излезли от печат през последните години232. Съживяването на анархиската дейност се базира на устойчивостта в безвластническите убеждения на много от преминалите през полицейски участъци и затвори дейци в анрхнското движение. Посочихме, че в началото на 1926 г. в азбучния каталог на полицията са регистрирани 830 души анархисти233. Повечето от тях след ударите от 1924—1925 г. подновяват пропагандата (уства и печатна) на анархизма. Първите излизащи списания през 1926 г. „Нов свят4’ (Сливен). Анархистичен лист „Пробуда" (Стара Загора, от които излизат само два броя) и списание ..Пурпур“ (Русе), очертават възстановяването на първите анархистки групи, конто започват по-системна и организационна дейност. Особено се активизират младежките и ученическите групи, които доминират в Младежкия неутрален въздържателсн съюз. По време на неговия конгрес в Стара Загора (1926 г.) полицията разкрива анархистка група в града от 7 души. Те участват в издаването и разпространението на сп. „Пурпур“, редактирано в Русе от Панайот Чевиков. Анархистката група в Стара Загора е била във връзка с анархисти от въздържателните дружества в Русе. Пловдив. Стара Загора, Ямбол, Сливен, които в същото време са били и членове на анархистки групи234. През следващата 1927 г. полицията разкрива нова анархистка група в Пловдив, състояща се от 7 души235. Постепенно анархисткото движение излиза от унищожителната война, водена срещу него през 1923—1925 г., и в новата поли тическа обстановка на икономическа и политическа стабилизация на страната насочва своите усилия главно към пропагандна дейност. Особена роля започва да играе в. „Свободен работник". Още в бр. 1 от 14 април 1927 г.. той пише: „Работниците и селяните трябва да образуват свои свободни организации (в махалата, квартала, селото, града, фабриката, работилницата) далеч от всички политически партии и техните домогвания до властта; не за една или друга власт, а против всякаква власт. ... за организиране на свободно професионално движение на базата на федерализма236. Синдикалистите приемат необходимостта от организация в анархисткото движение. Те остояват тезата, че свободните синдикати в градове и села трябва да се изградят на базата на идеите на анархизма. За разлика обаче от „идейните“ анархисти те извеждат на преден план непосредствените борби на работниците и селяните237. Престоят на много анархисти в затвора, безконечните спорове с комунистите за ролята на организацията, за нуждата от здрави връзки с работническата класа и трудовите маси дава отражение за нова ориентация на някои анархисти. „За комунистическата партия пътят е ясен — революция — победа — диктатура на пролетариата' — сп спомня за тези спорове един от затворниците. При анархистите костелив орех бе въпросът за организацията. „Да се говори, чс народът има достатъчно здрав усет. и че оставен свободен при отстраняването на държавата, сам ще уреди своя живот, бе наивно. Тук бе нужна организарана сила. която не само да разруши стария строй, но и да построи новото общество“.238 Такава организационна сила те виждат в синдикатите. Така някои анархисти идват до преоценка на ролята на организацията и необходимостта от целенасочена синдикална работа сред работниците и селяните. На тази основа се активизират групите на синдикалистите и федсралпетите. Това е времето, когато се въстановява работническото синднкално движение. Оживено се дискутира и въпросът за изграждането на синдикалното единство. Така че в анархисткото движение съвсем уместно този проблем заема важно място. На преден план излиза анархосиндикалистката идея. Неслучайно повечето от излизащите анархистки вестници и списания през този период я извеждат като най-актуална тема. „Синдикалист" Г1927 г.), „Работник“ (1928 г.), „Работнически глас“ (1926—1927 г.), „Свободен работник“ (1927—1928 г.), „Пробуждане (1931 — 1933 г.) — всички те призовават към организираност. „Зовем към организираност, защото само чрез нея можем да се противопоставим на организираната реакция и произволите на побеснелите властници“ — пише „Свободен работник"239. След вътрешни борби и спорове анархосиндикалнсткото движение се разделя на две групи: анархосинднкалисти около в. „Работник“ и Федерация на работниците и селяните (ФРС)240. Фересистите (ФРС) започват да издава' в. „Пробуждане“241. Създадени са и два клуба в София — един на синдикалистите и един на фересистите, в които всяка седмица се изнасят сказки и се водят оживени спорове за анархисткото движение. Синдикалните организации, обединени около двата вестника, не наброяват повече от 40—50 души, но водят активна дейност. Анархосиндикалистите и фересистите подкрепят работническите стачки, избухнали в някои предприятия. Те следват своята тактическа линия за ра и аряне на стачната борба до размера на общонационална стачка. В редица случаи техните лозунги са максималистки и не са съобразени с нивото на политическата съзнателност и възможностите за борба на работниците. Анархисти участват в тютюноработническите стачки през 1929—1930 г в Пловдив. Хасково, Кюстендил, Дупница, Горна Джумая242, в голямата Ямболска стачка през 1931 г., в стачката на текстилните работници в Сливен същата година243. Анархокомунистите от своя страна се опитват да докажат, че главна роля в анархистката революция ще играят идейните групи. Те остро реагират на стремежа на анархосиндикалистите да обсебят движението244. През лятото на 1928 г. идейните анархисти правят опит да възстановят Федерацията на анархокомунистите в България. Те свикват в околностите на Шипченския манастир конференция на групите от двата склона на Стара планина. Тук се събират около 40—50 души от Търновско, Казанлъшко, Стара Загора, Ямбол. Поставя се въпросът за състоянието на анархисткото движение след априлските погроми през 1925 г. и за неговото укрепване. Но и след конференцията анархистката дейност остава разпокъсана245. Всъщност след 1925 г. дълго време нс може да се създаде организирано анархистко движение. Анархиските прояви са повече резултат от дейността на отделни групи и на различни фракционни ръководства, обединени главно около издаваните от тях вестници и списания246. Най-значителна обща проява на анархистите в България през 1927—1928 г. е включването им в протестното движение против смъртните присъди в САЩ над работниците анархисти от италиански произход Сако и Ванцети. Във връзка с предстоящото изпълнение на присъдата на осъдените българските анархисти предприемат акция в тяхна защита. Пишат позиви, протести, в които доказват невинността им. и настояват за тяхното освобождаване. Дори хвърлят бомба в американската легация247. В. „Свободен работник" в няколко броя публикува последното писмо на Ванцети до Интернационалния комитет поел тяхната защита248. В България също се създава специален комитет „Сако и Ванцети“, който разгръща протестна акция против смъртните присъди249. Г Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|