Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Разрастване на пропагандата на анархизма 1931—1934 г.
| .“260
С редица статии анархистите остро нападат студентите антифашисти за това. че искат да създадат „партийна студентска организация", и настояват основният принции при изграждането на студентското единство да бъде политическият неутралитет. „Организацията — пишат те — не може да бъде ориентирана към никое идейно течение, към никоя политическа група. Припомняйки си обстановката около създаването на БОНСС, един от неговите активни дейци. Титко Черноколев, пише. ме анархистите остро реагирали ,,. . против политическия характер на БОНСС“, защото щяла да застъпва властническия принцип261. Те се обявяват и против демократическия централизъм като основен организационен принцип и настояват за създаване на федерация, чиито дружества да имат „пълна самостоятелност“ и „да не се подчиняват на централно ръководство“262. Революционното студентство решително се дистанцира от неутралистичната теза. БОНСС се създава като политическа антифашистка организация. изградена върху принципа на демократическия централизъм263. След учредителната конференция (30 март 1930 г.) Централното настоятелство издава позив, в който излага политическите и професионалните искания на н;:родното студентство. Противопоставяйки се на програмата на БОНСС, анархистите създават своя организация БОНСФ (Българска обща народна студентска федерация) и издават вестник „БОНСФ“264. Те скоро разбират, че не ще могат да ограничат студентските борби до чисто професионални и научни искания и затова също приемат и изтъкват на преден план антифашисткия характер на федерацията. В издадената проектоплатформа издигат лозунги против реакцията и посочват, че първата характерна черта на БОНСФ „е нейният непримирим, активен и борчески антифа- шизъм“265, но поясняват, че техният антифашизъм е непартиен, защото внасянето на партийност ще бъде гибелно за студентските борби. Те приемат като трети основен принцип на федерацията безпартийността. За четвърти принцип обявяват федерализма — без централизация и без подчинение на „някакво" ръководство. От проектоплатформата на БОНСФ става ясно, че анархистите се опитват да приспособят лозунга за борба против реакцията към своите безвластнически възгледи и тактика. Студентите анархисти успява! да създадат групи в Свободния университет, в Историко-филологическия факултет, в М\ окаяната и Художествената академия, а по-кьсно във Ветеринарния и Юридическия факултет266. Създават се групи и във Висшата кооперативна школа. Висшите педагогически курсове в Шумен и Пловдив, Търговската академия във Варна и организациите на студентите в чужбина267. Според Дирекцията на полицията през 1930 г. студентската организация БОНСФ наброява около 180 души. Макар и малобройни, групите на студентите анархисти водят активна дейност. Участват със своя платформа и искания в стачните борби и всички други политически акции и демонстрации на студентите. По време на протестната стачка на медиците (декември 1928 г.), на масовата общостудентска стачка (март 1929 г.) и студентските борби през зимата на 1931 г. те издигат лозунга за „генерална стачка"268. Като революционен призив това искане има положително значение. Но то означава избързване и поставяне на нереални цели на стачпата борба. В разгара на аудиторните схватки анархистите проявяват борбеност и смелост. Със своята ултрареволюционност те често се оказват на гребена на стачната вълна. Студентите анархисти свикват и отделни събрания, протести и демонстрации. През ноември 1930 г. организират демонстрация във връзка с единадесетгодишнината от Ньойския договор, противопоставят се на националистическите организации и разхвърлят позиви пред театър „Роял”. На 1 май 1931 г. при честването на Ботевия празник (2 юни с.г.) издават позиви, апслн, протести и пр., в които изявяват своя анархистка позиция, дистанцирайки се както от фашистката реакция, така и от прокомунистическото студентство . По време на тези акции студентите ремсисти (РМС) отхвърлят анархистките лозунги и действия. „Студентска трибуна“ и „Студентско знаме“ критикуват позициите на БОНСФ. Бонсистите се явяват на анархистките студентски събрания и ги превръщат в бурни дискусии, които нерядко завършват с инциденти269. Много разгорещени спорове се водят в аудиториите на Юридическия и Медицинския факултет270. Идейната борба между марксисти и анархисти продължава и вън от студентските среди. В някои градове с по-силно анархистко движение се организират публични диспути. Например в Кюстендил анархистите устройват полулегално събрание на тема „Необходима ли е държавата и диктатурата на пролетариата“. Идват около 150 младежи. Няколко часа продължава словестният двубой, който завършва с физическа схватка4''. Анархисткото движение след възстановяването си през 1926 г. се оказва разделено на враждуващи групи. Противоречията и вътрешните борби между синдикалисти, фересисти и идейни анархисти пречи за неговото възстановяване. В този период главна роля играят групите от по 50—60 активни анархисти, съсредоточени около основните вестници „Работник“ — синдикалисти. „Пробуждане“ — фересисти. и „Мисъл" и „Воля“ — анархокомунисти. Анархисткото движение продължава да бъде малобройно, неорганизирано (тъй като неговата тактика и идеология отхвърлят организацията) и със слабо политическо влияние. Главната сила на анархистите е тяхната идейна убеденост, силна пропаганда и техните публични акции, които ги очертават като нещо по-различно от всички политически течения и партии в България.
В изборите, нроведени през юни 1930 г., победа спечелва Народният блок. Съставено е правителство начело с Александър Малинов. Изборната победа на опозиционните партии ускорява процеса на общественото развитие към парламентарна демокрация. Разширяването на социалната база на управлението с включването на земеделците довежда до омекотяване на режима, смекчаване на полицейските репресии. Възстановява се ролята на парламента. Засилва се демократичното законодателство, и главно създават се сравнително по-големите възможности за легалните (преди всичко пропагандни) прояви на прогресивните, в това число и на революционните сили. От тези обстоятелства се възползват и анархистите в България. За времето от 1931 г. до деветнадесетомайският преврат през май 1934 г. те развиват немалка агитационна и пропагандна дейност, като издават 7 вестника и две списания271. Излизат поредици от книги на библиотеките „Свободно общество“ (1933 г.), „Буревестник“ (1934 г.), „Синдикална библиотека“, „Работник“ (1933 г.) и др. Книгоиздателство „Свободна мисъл“ през 1933 г. предоставя на своите читатели 60 заглавия с анархистко съдържание272. И през този период анархистката пропаганда се извършва от отделни групи, обединени около своите издания и враждуващи помежду си. Фракционната борба в анархисткото движение не спира. Тя се открива с острата полемика между групата около сп. „Мисъл и воля“ и органа на студентите анархисти в. „БОНСФ“ в края на 1930 г. Студентите обвиняват редакцията на „Мисъл и воля“ в обуржоазяване и напускане на безвластническите позиции. Това довежда до разцепление на групата около сп. „Мисъл и воля“, една част от която минава към анархосиндикализма'12. По това време нараства влиянието на анархосиндикалистите. Тласък за това дава и активизирането на световния анархосиндикализъм. Революцията в Испания (1930 г.), която довежда до сваляне на испанската монархия и провъзгласяване на република, активизира дейността на анархистките централи в Испания, Франция, Италия и др. При тези условия през май 1930 г. се свиква Четвъртият международен конгрес на анархосиндикалистите (МРА). С решенията на конгреса се запознават и българските анархосиндикалистн. конто в следващите години нравят твърде големи усилия да разширят своето влияние сред работниците'3. Те са разделени на две групи — ..чисти“ синдикалисти около в. „Работник", и Федерация на работниците и селяните (ФРС) около в. „Пробуждане“ с редактор П. Букурешлиев. Между тях се води остра полемика. Стачните борби, които се разгарят в България по време на икономическата криза и особено през 1929—1930 г. налагат на анархистите по-голяма организираност. Значението и ролята на организациите се приема най-вече от фересистите В много статии на в. „Пробуждане“ се утвърждава нуждата от съзнателна. целенасочена работа сред работническата класа и селячеството, от организирано участие в икономическите и политическите борби. В уводната статия „Сред масите“ вестникът отправя остра критика срещу тези, които отхвърлят оргашмацияга като принцип в анархисткото движение. В нея се посочва, че е необходимо ФРС да заработи акгивно сред работниците и селските маси. „Стига догматизиране. То води към похабяване, към отчуждаване от народа, към сектанетво. Сред масите, сто лозунга, които ФСР издига в този момент.В друга статия — „Оргапизационната проблема“, фересистите изтъкват: „Анархосиндикалистите са носители на анархистиче- ската идея сред работническото движение. Това е масовото крило на анархокомунизма. неговата агентура в работническите среди. Препорьчва се на анархистите да се сливат с масите без да губят своята линия, своя идеен лик. ФРС полага големи усилия, за да се изгради като федерация, Освен Софийската организация от около 50 души, групи се образ\ват в Севлиево. Ямбол. Нова Загора. Енина и др. Софийският клуб около редакцията на в. ..Проб\ ждане“ е най- активен. Главна роля в него играе Петър Букурешлиев. Стремежът е да се създаде мрежа от организации, които да се обединят в една федерация на работниците и селяните. През 1933 г. нафява въпросът за свикване на учредителен конгрес. „Пробуждане" непрекъснато призовава ..към организация и борба '. „Организацията е главната гаранция за освобождението на пролетариата. Организацията е могъщо средство за борба" — пише вестникът и посочва: „Организационна форма на ФРС е Панов сборник, I. 21-23. Пробуждане. -V' 1Ь. 14 дек. 1931. Пак там.
|