Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| .“173
Съгласно решенията от 5—7 август и в духа на статиите на Георги Димитров, публикувани в „Работнически вестник“ през август и септември, ЦК на комунистическата партия прави предложение за общи действия и на Федерацията на анархокомунистите. Ръководството на анархокомунистите заявява, че то не може да наложи на своите прив ьрженици единния фронт, и че съгласно устава на федерацията всеки сам за себе си трябва да реши дали да участва или не във въстанието. Централният комитет нарежда на окръжните комитети на партията да влязат във връзка с местните анархисти за привличането им в общата борба за събаряне на правителството на Ал. Цанков. Във федерацията на анархокомунистите започва дълъг спор да се приеме ли предложението на комунистическата партия. Този спор е отразен в органа на анархокомунистите, където се публикуват материали за и против единния фронт. В статия от 17 август противниците на единния фронт пишат: „Ние, апархокому- нистите се борим против всяка власт. Можем ли и трябва ли да се борим за установяване на една власт, макар и да се нарича тя пролетарска.“135 Др\га група анархисти признават необходимостта от обща борба срещу реакцията. „40 000 комунисти и анархисти, пишат те — това е една огромна сила за България, която трябва да организира защитата на работническата класа.“136 Някои от анархокомунистите (Георги Шейтанов. Георги Попов и др.) активно работят за приемане предложението на комунистите за единна борба срещу съюза на военните и Сговора П7. Комунистическата партии нарежда на своите организации комунистите да действат за създаване на единен фронт с анархистите138. Стремеж към сближение и обща борба проявяват и редица анархокомунистически групи. Общата опасност, общият враг тласкат към реална оценка на обстановката. Още на 12 юли югозападният съюз па Федерацията свиква конференция на делегатите от София, Радомир, Перник, Кюстендил, Горна Джумая. Като отчита опасността от нападение на фашистки банди над комунисти и анархисти, конференцията призовава към обща бдителност. „Пред общата опасност — се казва в резолюцията, се налага необходимостта от намиране на допирни точки за съвместна борба."174’9 На някои места се провеждат общи заседания и събрания на комунисти и анархисти, на които се взема решение за взаимодействие. Така например на 28 август в Рилския манастир се събират 80—100 комунисти, анархисти и други работници и младежи. „Констатирайки напоносимата реакция — се казва в приетата резолюция. — която се засилва и обединява в „сговори" с цел да се смаже всичко революционно, решихме да чапочпем усилена агитация за изграждане на единен фронт отдолу между целия трудещ се народ от работници и селяни. Нека този пример бъде последван от всички трудещи се, на които делото на 140 освобождението е скъпо. Събранието събира парична сума, половината от която изпраща на ЦК на БКП. а останалата част — на федерацията на анархистите. На 2 септември 1923 г. по случай международния младежки ден комсомолци, земеделци и анархисти от Северния район на Ямбол устройват в с. Стралджа общ митинг, на който издигат призиви за съвместна борба срещу правителството на Ал. Цанков. Събралите се младежи минават в манифестация през селото. Местната власт арестува около 20 души175. Същия ден комсомолци и анархисти от пет села от Котленско се събират в Балкана и обсъждат започването на солидарна борба срещу настъплението на реакцията. Макар че по тактическите въпроси не се достига до единомислие, събранието заявява, „че срещу терора на фашизма ще се изправи обединената сила на революционната младеж“176. Единофронтовците анархисти приемат необходимостта от обща борба срещу новата реакционна власт. В същото време сред тях настъпва объркване поради обстоятелството, че, приемайки сътрудничеството с комунистическата партия, те правят компромиси по основния въпрос на своята идеология — за политическата борба и властта177. Анархистките вестници и списания през юли и август продължават да извеждат на преден план опасността от фашизма. Говорейки за арестите и терора на деветоюнската власт, „Работнически вестник“ пише: „Какво е това ако не е чист фашизъм, вървящ по очертания отпреди години път на Мусолини. . . оросен с кръвта на хиляди работници — творци на човешки блага.“178 Югозападният съюз на Федерацията на анархокомунистите издава позив (31 август 1923 г.) към революционното работниче- ство в България. В него се казва: „Реакцията, бясната реакция вилнее страхотно в целия свят и заплашва с гибел и смърт работническата класа. Това, което е в другите страни, това е и у нас. Там имаше фашизъм, тук — „Народен сговор“ — и единият и другият представляват обединените реакционни сили на буржоазната класа.“ Какво да правим? — поставя въпрос Федерацията на Югозападния съюз и отговаря: Буржоазията се обединява. Трябва да се обединява и работническата класа. „Всички революционни организации иа работническата класа еднакво са засегнати от ударите на реакцията и по силата на това трябва да образуват свой единен фронт на революцията."14'' За разширяване работата сред селските маси анархистите започват издаването на „Селски лист — комуна". Неговата задача е да активизира пропагандата на анархистките идеи в селата179. На 12 септември 1923 г. правителството на Ал. Цанков получило сведения за готвеното въстание минава в настъпление срещу комунистическата партия. Започват масови арести на комунисти и обиски в партийните клубове. Анархокомунистите издигат глас на протест срещу тези действия на военните и Сговора. Техният орган ..Работническа мисъл“ пише: ..В тази нощ и следващия ден са запечатани всички клубове и арестувани всички дейци на Българската комунистическа партия. Въпреки че има идейни различия между нас и последната, ние ме можем да не вдигнем глас против нечовешкото дело на една самозабравила се реакционна власт.“180 По време на ссптемврийското въстание на някои места анархистите се присъединяват към въоръжената борба. След провала на софийския военнореволюционен комитет, когато става ясно, че в града не ще може да сс вдигне въстание, нелегалните анархисти в София предлагат един авантюристичен план — добре въоръжени групи от анархисти и комунисти да завземат редица здания в столицата и да ангажират силите на Софийския гарнизон. Този план е отхвърлен от ръководството на комунистическата партия като един безразсъден акт на саможертва181. В редица райони на страната анархистки групи и отделни анархисти участват във въоръжените действия срещу новата реакционна власт. В Стара Загора под влияние на единофронто- вското крило анархистката група се присъединява към въстанието182. Извършва се обща акция на анархисти и комунист» за снабдяване с оръжие. От една мелница анархистите вземат 150 пушки, 120 от които предават на Акционния комитет183. При изработването на обшия план на въстанието се поставят конкретни задачи и на анархокомунистите. На тях се възлага да завземат сградите на Обществената безопасност и затвора. В бойните действия в града вземат участие около 30 анархисти184. В Сливен анархистите също приемат предложението за обща въоръжена акция. Тук се събират около 40 души от Ямбол, Сливен, Нова Загора и Казанлък. Част от тях са в нелегалност още след ямболските събития през март 1923 г. Те влизат във връзка с революционния комитет и получават задача па участват в завземането па казармите на Втори пехотен полк1-2. В деня. определен за вдигане на въстанието, се събира в ъоръжена група от около 30 души, но революционният комитет им съобщава, че няма да предприема акция. Отделни анархисти от селата Крива Круша. Брястово, Градец. Катгница и др. се присъединяват към въстаниците в Нова Загора1”. Анархокомунистите участват във въоръжената борба и на други места в страната. В с. Стрелча, Панагюрско, ..властта се завзема ог комунисти, земеделци н анархисти"154. По време па въстанието в Старозагорско килифаревската група решава да повреди жп линията, за да попречи на изпращането на войски към Стара Загора и Казанлък. На 24 септември линията е прекъсната и движението спряно . По време ни Септемврийското въстание в боевете и в полицейските участъци загиват 18 анархисти1-’6. Страшният терор, залял страната след Септемврийското въстание, засяга анархисткото движение. Извършени са масови убийства на анархисти в Кюстендил. София и др. На 18 февруари 1924 г. в София в една къща на ул. „Доростол" са обградени от полицията Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|