Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| I:
федералкзмът. . . Обаче това не е псевдофедерализмът на интелигетския индивидуализ ьм. . . Ние приемаме бойкия федера- лизъм, стегната дисциплинирана организация на борещия се пролетариат."56 От своя страна „чистите“ синдикалисти около в. „Работник“ се обявяват против такава организация, която има опасност да прерасне в политическа партия. Те заявяват, че единствени организации, които ще реализират анархизма са синдикатите. Анархосиндикалистите също имат свой клуб и група от около 50—60 души. Главна роля в него играе Пано Василев57. Той е бил в емиграция (заедно с Борис Шивачев) и като работиик в Южна Америка е участвал в синдикалните борби на анархистите. У него се утвърждава идеята за силата на работническия синдикат като главна организация, която може да защитава интересите на работниците, Анархосиндикалистите също правят опити за създаване на синдикати в различни градове. Създават се групи от шивашки и дърводелски работници в Търново, групи в Г. Оряховица, Лясковец, Ловеч, Враца, Сливен и др. В София се свиква конгрсс на свободните синдикати, но той не успява да създаде една обща за цялата страна организация58. Започват остри спорове между ФРС и синдикалистите. В. „Работник“ отправя критични бележки към организационните схващания на фересистите. Те не разбират — пише вестникът, че „анархистическите идеи са все още далеч от работническите маси“ „заради това е нужна преди всичко идейна и пропаганда- торска работа за популяризиране на идеите". От друга страна, „чистите“ синдикалисти твърдят, че масово работническото движение трябва да стои настрана от всякакви партии и движения въобще даже и от анархистическото и да се изгради от широко разпространение на анархистическите идеи със синдикално направление'09. На сбирка на анархистите в Дряновския манастир през 1932 г., на която присъстват групи от Търново, Килифарево. Дебелец. Лясковец и др. пламват горещи спорове между синдикалисти и фересисти. Обвиненията срещу фересистите са, че в стремежа си към организация те вървят към образуване на партия вървят по пътя на комунистите . АМВР, об. 961. л. 3. 57 Пробуждане, № 47, 25 ян. 1934. Освен Пано Василев активни синдикалисти са Иван Недялков, Георги Енев, Васил Ставрев. Вж. също ЦДИА, ф. 1090, оп. 1. а.е. 1. л. 95; Също АМВР. об. 961, л. 3. Пак там.
Същината на спора се свежда до ролята и мястото на организацията. Фересистите тълкуват федерализма като принцип, който позволява изграждане на строга организация с дисциплина (по-късно те приемат и принципа за подчинение на малцинството на мнозинството), докато синдикалистите са за създаване на синдикати, главната спойка между които да бъде анархисткият идеал. Най-силна анархистка фракция в България продължава да бъде Федерацията на анархокомунистите, обединени около „Работническа мисъл“. Главна роля в тази група играят Ал. Сапунджиев. Хр. Колев, Георги Хаджиев. Те приемат анархосин- дикализма само като едно от направленията на анархизма. Рязко се противопоставят на неговите стремежи да обсеби движението. Анархосиндикалистите нападат идейните анархисти, като ги обвиняват, че са „философстващи“ интелигенти, че анархокому- низмът е безформен, отвлечен, интелигентски. Пишат, че не са необходими две движения — идейно и синдикално, а само едно; че „синдикалистичното направление в анархизма е най-здравото, най-сериозното, то е истинското анархокомунистическо разбиране . Анархокомунистите около сп. „Свободно общество“ остро .критикуват отстъплението на фересистите от принципите на анархизма. Като отхвърлят програмата на ФРС, те изтъкват, че тя „допуска широко водещия към власт и политика принцип на представителство и определено властническия и политическия принцип за вземане решения с мнозинство на гласовете“273. Идейните анархисти назовават фересистите „инархо-болшеви- ки“274, заявяват, че тяхната идеология е „скърпена от анархизъм и марксизъм“275. Анархокомунистите нападат и анархосиндикалистите около в. „Работник“, обвинявайки ги, че са дошли „до признаване на диктатура на труда и пролетариата“, с което са отстъпили от основния анархистки принцип — безвластието. Те отхвърлят идеите за нов, по-практичен работнически анархизъм, развити в сборника „Анархизъм в наше време“*0. „Оставени сами за себе си, без активното участие на безвластниците в тях синдикализмът и кооператизмът са изложени на постоянна опасност от опортюнизъм и израждане или на тая да станат плячка на различните политически партии“ — пише „Свободно общество“. Единствената сила са ие масовите организации, а „безвластническото революционно малцинство и неговите идейни организации“276. Анархокомунистите остават на принципа, че в движението трябва да има само идейна общност, че е нужна пълна свобода на групите и отделната личност. Решенията са задължителни само за тези, които са ги приели277'. Те отново публикуват обширна програма, в която застъпват безвластническите принципи278. Най- остър конфликт предизвиква становището на ФРС за приемането на решения чрез гласуване на мнозинството. В статия „Мнозинство и малцинство“ сп. „Свободно общество“ защитава анархисткия принцип за пълна свобода на мнение и действие на анархиста. Никой, па бил той и мнозинството, не може да го кара да се подчини на негово решение. ФРС отговаря на анархокомунистите чрез писмо-изложение до всички анархисти, в което се посочва, че чрез принципа за абсолютна свобода не може нито да се вземе решение, нито да се проведе организирано действие на работниците и селяните. „За нас е важно — пишат фересистите, организацията да вземе решение, което да бъде изпълнено в интерес на класата на нашето движение.“ Без това не може да има никакви значителни анархистки политически и икономически действия. Софийската организация на ФРС изработва проектопрограма, в която прокарва принципа за решения чрез мнозинство. В полза на този принцип се привежда факта, че ако в една фабрика 26 души са за стачка, а двама души против, трябва ли те да се подчинят на решението, могат ли да бъдат обвинени като стачкоизменници. Този костелив орех — за ролята на организацията, задълго предизвиква оживени дискусии, стигащи до остри реплики и обвинения . Полемиката между анархистките фракции се води главно от хората около редакциите на вестниците. Между групите стават разцеления, обединения, появяват се отново разногласия, конто разкъсват анархисткото движение279. През 1932 г. постоянно враждуващите фракции правят опит за обединение. В гр. Ловеч едновременно с конгреса на Младежкия неутрален въздържателен съюз се свиква и голяма анархистка конференция. Някои анархисти й отдават значение на конгрес. Па нея се осъждат ненужните борби между синдикалисти. фересисти и Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|