Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Българските анархисти по време на Испанската гражданска война 1936—1939 г.
| училища. В гр. Казанлък буржоазии обществени дейци от името на майки и бащи на учениците излизат с призив към гражданството, в който изразяват опасение, че „педагогическото училище в Казанлък се е превърнало в разсадник на анархизма".
В позива се съобщава, че двама учители анархокомунисти са разделили учениците на лагери, водят политически спорове, говорят за свободно училище, за свободно възпитание309. Значително влияние младежите анархисти имат в търновската шмнашя, софийските училища, Сливенската гимназия и др. Младежките въздържате.ти дружества се превръщат в една от главните опори на анархисткото движение в България. # ^ :$< Както посочихме в изложението, анархисткото движение в периода 1930—1934 г. набира сили и осезаемо присъства в политическия живот на страната. Фактът, че полицията строго следи дейността на анархистите, показва, че те вече са считани за сериозна замаха за държавата. Особено силна е анархистката пропаганда. Деветте периодични издания (7 вестника и 2 списания), както и издаването на значителна анархистка литература (до около 90 заглавия) показват, че анархизмът не е идеология и движение за подценяване. Анархис! кото движение не може да се наложи като фактор в политическия живот главно поради фракционната борба между различните течения. Заедно с това трябва да се изтъкнат и други причини, произхождащи от идеологията на това движение, разбираема само за определен кръг хора. Отричането на пеоб\'"шмостта от организацията също оказва своето влияние. Принципът на абсолютна свобода на личността и на анрахи- стките групи изключва изграждането на организирано анархистко движение.
След преврата, извършен на 19 май 1934 г. от Военния съюз и политическия кръг ..Звено", в страната се установява авторитарна власт. Правителството на деветнадесетомайците разпуска Народното събрание, унищожава автономията на общините и започва да управлява с укази и наредби. Под претекста че иска да въведе „надкласова власт“ на „интелектуалния елит“ в интерес на националното единство, което ще се издигне над партийните и фракционните ежби, то забранява съществуването на всички политически партии и спира техните вестници. Цар Борис успява да привлече някои от ръководителите на Военния съюз. С тяхна помощ през 1935 г. предизвиква оставката на деветнадесетомайското правителство и чрез няколко преходни кабинета установява монархическа диктатура. Съгласно разпоредбите на деветнадесетомайците вън от закона са поставени и анархистите. Спрени са всички техни вестници, а организациите им са забранени. След разтурянето им за известен период дейността на анархистките групи замира. Те издават няколко позива против правителството на Кимон Георгиев, против образуването на държавните синдикати, апел против разтурянето на работническите организации и др.310 През юли-август 1934 г. се свикват два конгреса — на Младежкото анархистко движение (проведен в Балкана) и на Федерацията на анархокомунистите в България (проведен близо до Павел баня, Казанлъшко). Обсъжда се положението в страната и дейността на анархистите при новите условия. На конгреса на ФАКБ присъстват около 80 души. Решава се на мястото на спрения от цензурата „Работническа мисъл“ да започне издаване на сп. „Нов свят“, около което да се обединят анархистките сили, а с оглед новата обстановка, която налага нелегална дейност на анархистите да се подготви издаването на нелегален бюлетин „Хляб и свобода“311. Този конгрес успява да сплоти и да даде перспектива за дейност на анархистите. Скоро след това (юни 1935 г.) започва да излиза сп. „Нов свят“. Заедно с него излизат и „Свободно общество“ (само няколко книжки през 1935 г.), „Компас“ (от октомври 1935 до октомври 1936 г.) . Ново активизиране на анархизма в България се наблюдава по време на Испанската гражданска война (1936—1939 г.). През 1935 г. в Испания се изгражда единен народен фронт от почти всички леви партии, младежки организации и професионални съюзи за борба срещу буржоазната олигархия, едрите земевладелци и католическата църква. През февруари 1936 г. левите сили спечелват изборите и образуват правителство на буржоазните и дребнобуржоазните републиканци. С подкрепата на Народния фронт правителството осъществява някои демократични реформи. На 18 юли 1936 г. испанските фашисти начело с ген. Франко организират метеж срещу ретбликанска Испания. В тяхна помощ фашистка Герания и Италия започват открита интервенция. Целта на вътрешните и външните контрареволгоционни сили е да възстановят господството на едрата буржоазия и крупните земевладелци. Франция и Англия обявяват политика на ..ненамеса“, с което всъщност поощряват и улесняват фашистката агресия. Наложеното от правителството на САЩ ембарго на износа на оръжие за Испания се прилага само спрямо републиканска Испания. На испанския народ се налага да води продължителна националнореволюционна война. Със засилването на борбата против фашизма революцията се задълбочава. Разширява се и укрепва Народният фронт. В правителството на Клбалеро (септември 1936 г.) участва и комунистическата партия. Народният фронт се подкрепя и от анархистите. След разпускането на Първия интернационал испанският анархизъм се развива като масово движение. Под негово влияние е Национал- ната конференция на труда (НКТ), която обединява около 900 хиляди души. Значително въздействие върху испанските трудещи се оказва също така Иберийската федерация на анархистите (ИФА). Народнофронтовското правителство провежда редица радикални мероприятия — аграрна реформа, национализация на решаващите клонове на индустрията, създаване на революционна армия и др., които надхвърлят рамките на буржоазната демокрация, засилват демократизма в управлението и създават условия за установяване на народнореволюионна власт. Испанските анархисти са една ' от главните сили на революцията. На редица места в страната имат преобладаващо влияние. Те добре разбират необходимостта да се води обща борба на всички прогресивни сили срещу настъплението на фашизма и реакцията. В същото време по идейни и принципни съображения за известно време се дистанцират от участие в революционната власт. Тук трябва да се разграничат два въпроса: първият е за участието на анархистите в революционната борба срещу фашизма. То е повсеместно. На редица места анархистите играят решаваща роля в революционната борба срещу съюза на едрата буржоазия, крупните земевладелци и католическата църква. Те се явяват и организатори на политическия ред и икономическите реформи след победата на революционните сили. Вторият въпрос е за участието на анархистите в правителството на Народния фронт. Това е една от най-дискутираните теми както по време на революционните събития, така и в по-късната история на анархисткото движение. Болшинството от анархистите приемат, че гяхното участие в правителството е наложено от хода на събитията, то е необходимо за разгръщане на революционния процес, то е нужно за развитието на анархистката революция. От идеологическа гледна точка е пакостно и вредно, но от тактическа гледна точка е целесъобразно1-’8. Друг голям проблем, който стои в центъра на анализите на събитията от Испанската гражданска война, е за хода и дълбочината на революционния процес. Испанските анархисти поставят в центъра на своята дейност разрешаването на социалните въпроси, незабавното изменение на икономиката в посока на нейната социализация. Заедно с победата над фашизма и реакцията те ангажират своите сили в една интензивна, преобразователна дейност за социализация на промишлените предприятия и земята312. В по-късните преценки анархистите обръщат внимание на огромния съзидателен порив на народа в хода на революцията. Работата на социализираните предприятия, организирането на транспорта, на здравеопазването, на организациите на производителите. създаването на селски колективи и тяхната стопанска работа — тези и други дейности според анархистите показват първообраз на едно анархистическн устроено общество. Една от министрите анархисти — Фредерика Монсени по-късно като преценява тази дейност на анархистите, пише. че е било положено началото на една социална и икономическа революция невиждана дотогава. „Това. което бе направено, — пише тя. ще остане завинаги като неопровержимо доказателство, че възможността да се установи едно общество на равни, на производители, което може да се организира без капитализъм и без държава, анархизмът престана да бъде утопия. . .“313 В революционната война участват републиканци, комунисти, анархисти. Те имат различни виждания за революционния процес, за ролята на народната република. Обединява ги общата ненавист, общата борба срещу реакцията и фашизма. Испанският народ води продължителна, тежка и кървава борба в защита на своите завоевания. В продължение на 32 месеца той мъжествено отбива пристъпите на вътрешната реакция и външната контрареволюция. В защита на революционна Испания се вдига международният пролетариат. Прогресивните сили от целия свят призовават трудещите се да се притекат на поV Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|