формиране на активна жизнена позиция, единство на нравствено съзнание и поведение.
Нравствената възпитаност е равнище, мярка, зрелост на нравствеността на личността; тя е нравствено качество или свойство, или съвкупност от качествата на личността; определя се и като нравствено отношение или съвкупност от нравствени отношения на личността. В научната литература съществува възгледът, че нравствената възпитаност характеризира отношенията на личността към обществото, към другите хора и към себе си, а в теорията и практиката на нравственото възпитание доминира разбирането, че нравствената възпитаност е съвкупност от всички нравствени качества на личността. Показатели за нравствена възпитаност са най-вече моралните отношения и качества на индивида. Критериите за нравствено възпитание са отражение на нравствено и безнравствено поведение в обществото.
Естетическо възпитание
Естетическата култура е част от общата култура на обществото. Преди десетилетия същността на естетическото възпитание се е свързвала най-вече с изкуството и неговото въздействие, с култивиране на добър вкус, правилни разбирания и разсъжданея в областта на музиката, живописта, литературата. По-късно се приема концепцията, че естетическото възпитание е целенасочена система на действено формиране на човека, способен да оцени прекрасното, съвършеното, хармоничното в живота и изкуството, способен да твори. Трета концепция определя естетическото възпитание като формиране на естетическо отношение на човека към природата, явленията от обществения живот и изкуството. Естетическото възпитание като целенасочен процес на взаимодействие на възпитаника с всички фактори на естетическо влияние с цел формиране у него на естетически облик, съответстващ на личния, общочовешкия и обществения идеал. Като педагогическо явление, естетическото възпитание е персонифициран процес продължаващ от раждането до смъртта.
