Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

3 – ТЕМАТА ЗА РАЯ

Разказът за Едем съдържа три основни идеи, понятия, с които се срещаме постоянно докато изучаваме Библията: Сътворението, Падението и Изкуплението в Христос. При развиването на тези идеи в историята на спасението виждаме познати образи, повтарящи се действия и оформящи се модели, докато накрая последната книга на Библията отговаря на всички въпроси, които започват в първата книга. Откровението на Бога за Него самия е единно, последователно цяло; и то идва до нас в много красиви литературни форми. Нашето правилно разбиране на посланието ще бъде недостатъчно, ако не се опитаме да разберем и оценим формата, в която посланието бива предадено. Като започваме своето изучаване там, където самата Библия започва, ще можем по-лесно да разберем не само Книгата Откровение, но и самата Библия – защо авторите на Библията са казали това, което са казали, по начина, по който са го казали. И нашите причини да направим това са за да можем по-пълно да уповаваме в Божиите обещания, да се покоряваме на Божиите заповеди и да наследим Божиите благословения.

Но това не е края на историята. В деня, когато Бог произнесе присъда върху човека и земята, Той произнесе по-тежка присъда върху Изкусителя, обявявайки, че един ден Изкупителят ще дойде, за да смаже главата на Змията (Битие 3:15). Съответно, Апостол Йоан ни казва, че “за това се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Христос дойде като Втория Адам, за да поправи вредата, нанесена от Първия Адам (1 Коринтяни 15:22, 45; Римляни 5:15-19). Бог вдъхна в Адам диханието (на еврейски, Духа) на Живота, но Адамовият бунт донесе смърт в света. При спасението, Христос отново вдъхна в Своите хора Духа на Живота (Йоан 20:22) – Вечният Живот, който ни освобождава от Проклятието на греха и на смъртта (Римляни 8:2), и което накрая ще доведе до възстановяването на цялото създание (Римляни 8:19-21). В Христос ние действително сме ново създание (2 Коринтяни 5:17), защото сме били пресъздадени по Божия образ (Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10), и облечени отново с Божията слава (Римляни 8:29-30). И този път сигурността на възстановения Божий образ е гарантирана, защото нашето стоене е в Христос, Който никога не може да се провали. В Него имаме Вечен Живот.

Това въвежда друг основен библейски модел, модел от три части, който е в основата на голяма част от материала в тази книга, и ние ще го виждаме многократно в нашето изследване. Писанието ни представя спасението според структурата на първоначално-прогресивно-окончателно, и това е причината често да изглежда, че библейските пророчества се препокриват. Спасението беше първоначално извършено в съвършеното, завършено дело на Исус Христос, то прогресивно и все повече се прилага в тази епоха, лично и институционално; и то ще бъде окончателно постигнато, в своето висше изпълнение, в края на историята в Последния Ден. Ние сме били спасени (2 Тимотей 1:9), ние биваме спасявани сега (Филипяни 2:12-13), и ние ще бъдем спасени в бъдещето (1 Петрово 1:9). Да го кажем по друг начин, ние сме били възстановени в Божия образ (Ефесяни 4:24), прогресивно ставаме възстановени в Неговия образ (2 Коринтяни 3:18), и очакваме деня, когато ще бъдем съвършено възстановени в Неговия образ (Филипяни 3:20-21).

Следователно спасението възстановява човека към неговото първоначално призвание и предназначение, и гарантира, че първоначалният мандат на човека – да владее под Бога над цялата земя – ще бъде изпълнен. Корнилиъс Ван Тил посочва, че “изкупителното откровение за Бога трябва да бъде толкова всеобхватно, колкото е обхватът на греха. По самото си естество изкуплението трябва да бъде за целия свят. Това не означава, че то трябва да спаси всеки отделен грешник на света. Но това означава, че създадената вселена, която беше сътворена като единно цяло, трябва също да бъде спасена като единно цяло” (Cornelius Van Til, An Introduction to Systematic Theology [Presbyterian and Reformed, 1974], p. 133). В крайна сметка, библейското спасение премахва Проклятието, връща Едемските условия, поправя личните и обществени взаимоотношения и благославя земята във всяка област. Цялата земя ще бъде спасена и възстановена като Божия Градина. “Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват морето” (Исая 11:9).

Следователно, в много истински смисъл (и прогресивно със завладяването на света от Благовестието) Божиите хора винаги са живели в “Градината.” Например, земята на Египет е описана в Битие 13:10 “като Господната градина” – и когато заветният народ отиде да живее там, беше им дадена областта на Гесен, която беше най-добрата в целия Египет (Битие 45:18; 47:5-6, 11, 27). На това Едемско място те бяха плодоносни и се умножиха (Изход 1:7) – същия израз като първоначалната Божия заповед за Адам и Ева в Градината! Обещаната Земя също, както бихме очаквали, беше земя, в която голяма част от Проклятието беше премахнато: тя беше “като Едемската градина” (Йоил 2:3), и затова “там течаха мляко и мед” (Изход 3:8).