За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Някои желаят да им бъде предписана точна диета. Често преяждат, а после се разкайват и постоянно мислят върху онова, което ядат и пият. Никой не може да предпише точни правила на хранене и диета за друг. Всеки трябва да има достатъчно разум и самоконтрол, за да се ръководи сам от свои принципи.

Нашето тяло е изкупена собственост на Христос и не бива да постъпваме с него така, както ни се иска. Всички, които познават принципите на здравето, трябва да знаят и своето задължение ­ да се съобразяват със законите, заложени от Бога по отношение на тялото им. Послушанието към здравните норми трябва да стане предмет на личен дълг. Ние сами носим последиците от престъпването им. Сами ще отговаряме пред Бога за навиците си и за начина си на живот. Затова не трябва да се влияем от това, което правят другите, но да се отнасяме разумно и отговорно с даденото ни от Бога тяло.

Месото като храна

“Но отначало не е било така.”

Определената в началото храна за човека не включва животински продукти. Едва след потопа, когато всяка зеленина на земята е унищожена, човекът получава позволение да се храни с месо.

Когато избира храната на човека в рая, Господ му показва коя е подходяща за него. Същото прави и когато определя храната на Израил. Той извежда израилтяните от Египет и започва да ги обучава, за да станат Негов избран народ. Чрез тях иска да благославя и поучава света. Дава им за храна онова, което най-добре би отговаряло на тази цел ­ не месо, но манна ­ небесен хляб. Само в резултат на недоволството и роптанието на израилевия народ за египетските котли с месо тази храна е позволена, но само за кратко време. Консумирането на месо причинява много болести и смъртта на хиляди. И все пак израилевият народ никога не възприема от сърце безмесната диета. Тя продължава да предизвиква недоволство и роптание, явно или тайно, и не се прилага продължително време.

При установяването му в Ханаан месната храна е позволена, но с голямо ограничение, поради което лошите последици са намалени. Свинското месо е забранено, а също и месото на някои животни, птици и риби, обявени за нечисти. При позволените месни храни има строга забрана да се яде мазнината и кръвта.

За храна могат да бъдат използвани само абсолютно здрави животни. Не е позволено да се ядат такива, които са били разкъсани, умрели от някаква болест или чиято кръв не е била старателно изцедена.

Израилтяните понасят големи загуби, като се отклоняват от Божия план за храненето си. Искат да ядат месо и жънат последиците. Не успяват да постигнат издигнатия от Бога идеал за човешкия характер, нито изпълняват Неговата цел. “Той им даде това, което искаха, прати обаче мършавост на душите им” (Пс. 106:15). Те предпочитат земното пред духовното и не постигат онова освещение, което Бог желае за тях.

Основания за премахването на месната храна

Хората, които консумират месо, приемат зърнените храни и зеленчуците вече веднъж употребени, от втора ръка, защото животното е поело от тях хранителните вещества, необходими за своя растеж. Животът, който се е съдържал в зърнените храни и зеленчуците, е преминал в животното, което ги е изяло. А ние ги получаваме, като ядем месото му. Но колко по-добре е да приемаме всичко направо от източника, както Творецът ни е определил.

Месото никога не е било най-добрата храна. Против неговата употреба могат да се включат и нарастващите болести у животните. Месоядците едва ли знаят какво влиза в организма им заедно с месото. В много случаи, ако можеха да видят живо животното и знаеха качеството на месото му, биха се отказали от него с отвращение. Ядат го пълно и препълнено с туберкулозни и ракови бацили. Така се пренася зараза от туберкулоза, рак и други смъртоносни болести.

Тъканите на свинята гъмжат от паразити. За нея Бог казва: “Тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте” (Втор. 14:8). Тази заповед е дадена, защото свинското месо не е годно за храна. Свинете се хранят с отпадъците. Никога и при никакви обстоятелства свинско месо не бива да бъде храна за хората. Невъзможно е да е здравословно месото на животно, чийто естествен елемент е мръсотията и което се храни с най-отвратителни боклуци.

Често на пазара се изнасят и продават животни, толкова болни, че собствениците им се страхуват да ги задържат и час. А и самият процес на угояване за продан предизвиква болест у животните. Изолирани от светлина и чист въздух в оборите, а може би и угоявани с развалени отпадъци, колкото и здрави да изглеждат, те са опасни за храна.

Често животните се извозват на големи разстояния и естествено са подложени на най-различни стресове, докато стигнат до пазара. Натоварени направо от зелените ливади, с часове влачени по горещи прашни шосета или наблъскани в мръсни железопътни вагони, трескави и изморени, дълго време лишени от храна и вода, горките твари стигат до скотобойната, за да се приготви от месото им храна за човешки същества.

На много места и рибите, заразени от нечистотията, с която се хранят, причиняват заболявания, особено когато са били в допир с отпадните води от каналите на големите градове. Опасни са дори и след това да са се преселили в далечни води, чисти и бистри. Бъдат ли използвани за храна, носят болест и смърт на неподозиращи опасността хора.

Лошите последици от употребата на месо може и да не се почувстват веднага, но това не е доказателство, че то не е било вредно. Много малко хора се оставят да бъдат убедени, че месото, което са консумирали, е отровило кръвта им и е станало причина за заболяването им. Мнозина, които са държали на месоядството, са заболявали, без те или близките им да са подозирали истинската причина.

Моралните вреди от месоядството са не по-малко от физическите. Месната храна е вредна за здравето, а всичко, което засяга тялото, засяга съответно и душата, и духа. Нека да си представим жестокостта, проявена спрямо животните поради нашето месоядство, и нейното отражение върху убиващите ги, както и върху гледащите. В какво противоречие е всичко това с нежността, с която би трябвало да се отнасяме към тези Божии създания!

Интелигентността на много животни е близка до човешката, а при някои видове ­ учудващо близка. Животните виждат, чуват, обичат, страхуват се и страдат. Служат си със своите органи много по-внимателно, отколкото доста човеци. Проявяват съчувствие и нежност към другарите си по страдание. Някои животни се привързват към грижещите се за тях много повече, отколкото доста представители на човешкия род. Привързаността им към хората често е толкова силна, че истински страдат, когато трябва да се разделят с тях.

Кой човек с християнско сърце, грижил се някога за домашни животни, може да погледне в очите им, изпълнени с доверие и обич, и да ги предаде доброволно на ножа на касапина? И как може изяждането на месото им да бъде удоволствие за него?

Промяна на храната

Твърдението, че мускулната маса и сила зависели от животинската храна е заблуда. Нуждите на организма могат да бъдат задоволени далеч по-добре и човек да се радва на много по-добро здраве без нея. Различните видове пшеница и зърнени култури с плодове, с ядки и зеленчуци съдържат всички вещества, необходими за образуването на чудесна кръв. Необходимите є елементи не могат да се получават в такъв съвършен вид от месната храна. Ако месото беше толкова важно за човешкото здраве и сила, щеше да бъде включено в определената в началото за човека храна.

Когато се преустанови яденето на месо, често се усеща слабост, липса на енергия. За мнозина това е доказателство, че месото е необходимо на организма им. Те смятат, че нещо им липсва в храната, но липсата се изразява в това, че подобни храни действат възбудително на организма ­ причиняват трескаво състояние на кръвта и дразнят нервите. Понякога отказването от месната храна може да се сравни с отказването на пияницата от алкохола, но тъкмо за такива ще е от полза да променят храната си.

Когато месната храна бъде изключена, на нейно място трябва да се включат различни видове зърнени храни, ядки, зеленчуци, плодове, които са и хранителни, и вкусни. Особено необходимо е това при по-слаби или занимаващи се с тежък физически труд хора.

В някои бедни страни месото е най-евтината храна и подобна промяна в храненето ще причини големи затруднения. Но и там те са преодолими. Трябва обаче винаги да се взима предвид положението на хората и силата на дългогодишния навик. Необходимо е да бъдем внимателни, да не натрапваме грубо дори и най-добрите принципи. Никой не бива да бъде каран насила и изведнъж да променя начина си на хранене. Здравословни и евтини храни трябва постепенно да заемат мястото на месните. В това отношение твърде много зависи от приготвящия храната. Грижливо и с умение могат да се приготвят питателни ястия, които да възбуждат апетита и да бъдат достойни заместители на месните.

Във всички случаи, ако възпитавате нравите, подкрепяте волята и доставяте добра, здравословна храна, промяната ще бъде извършена с готовност и желанието за месо скоро ще изчезне.

Не е ли време всички да си поставят за цел да се откажат от месото? Как могат хора, които се стремят към пречистване, благородство и святост, за да могат да живеят с ангелите, да продължат да употребяват за храна неща, които вредят на душата и тялото? Как могат да отнемат живота на Божии творения и да смятат месото има за деликатес? Не е ли по-добре да се върнат към здравословната и вкусна храна, дадена на човека в началото, да се постараят да свикнат с нея и да научат децата си да я предпочитат, да бъдат милостиви към животните, които Бог е създал и поставил под тяхно владичество.

Крайности в начина на хранене

“Кротостта ви да бъде

позната на всички човеци.”

Не всички, които изповядват, че вярват в дадената реформа на храненето, са истински реформатори. При повечето тя се състои само в това, че се отказват от някои нездравословни храни. Те не осъзнават ясно принципите на здравето. Трапезите им, отрупани с вредни лакомства, са далеч от образеца на християнско въздържание и умереност.

Други пък, изпълнени с желание да дадат пример, се увличат и прекаляват. Вместо да се хранят с неща, които най-добре биха им компенсирали липсата на месо и други неподходящи храни, прибягват към крайно оскъдна диета. Организмът им престава да получава хранителните вещества, необходими за образуването на добра кръв. Здравето им се влошава, работоспособността им намалява и примерът им говори повече против, отколкото в полза на реформата на храненето.

Според някои човек може и да не обръща внимание на избора или на приготвянето на храните, тъй като здравето изисква съвсем проста храна. Трети се ограничават със съвсем оскъдна или твърде еднообразна храна, от което здравето само би пострадало.

Тъкмо онези, които се пристрастяват само към отделни принципи на реформата, обикновено ги натрапват грубо на своите семейства и съседи. Последиците, естествено, са неприятни за собственото им здраве, а заобикалящите ги едва ли някога ще ги последват. Така, без да искат, отблъскват много хора от реформата.

Хората, осмислили здравните закони и ръководещи се от съответните принципи, ще избягват крайностите както в угаждането, така и в ограничението. Тяхното хранене е насочено не към задоволяване на апетита, а към изграждането на нов начин на живот. Те се стремят да поддържат всичките си сили в най-добро състояние, за да могат да служат най-добре на Бога и хората. Апетитът им се контролира от разума и волята. Наградата е здраве на тялото и духа. Макар да не натрапват насилствено своите разбирания в полза на правилните принципи, такива хора имат огромно положително влияние.

Истинската реформа в начина на хранене е разумна. Нейната същност трябва да бъде основно и подробно изучавана и никой не бива да критикува друг за това, че начинът му на действие не във всичко съответства на неговия. Невъзможно е да има едно неизменно правило, според което да се формират навиците на всички. И никой не бива да мисли, че всички трябва да се съобразяват с него. Храни, които за един са вкусни и полезни, за друг може да са съвсем неприятни и дори ­ вредни. Някои не могат да пият мляко, а за други то е много здравословно. Някои организми не могат да смилат грах и боб, а други ги понасят много добре. За някои по-грубите пшенични храни са добри, други не могат да ги ядат.

Там, където плодовете и ядките са недостъпни, не бива от храната да се изключват млякото и яйцата. Вярно е, че хора, на които не липсват килограми и у които ниските страсти са силни, трябва да избягват употребата на пикантни храни. Особено в семейства с деца, предразположени към еротични възбуди, не бива да се употребяват яйца. Но при хора, чиито кръвообразуващи органи са слаби, особено когато други храни за заместване на необходимите елементи не могат да се набавят, млякото и яйцата не бива да се изключват напълно. Но трябва да се полагат големи грижи за доставянето на мляко от здрави крави и яйца ­ от здрави кокошки, добре хранени и гледани; яйцата трябва да са сварени така, че да са най-лесно смилаеми.

Реформата в храненето трябва да се провежда постоянно. Тъй като болестите по животните постоянно се увеличават, употребата на мляко и яйца става все по-рискована. Трябва да се стараем заместителите им да са здравословни и евтини. Хората трябва да бъдат поучавани да приготвят храната си без мляко и яйца, но да е и полезна, и вкусна.

Навикът да се яде два пъти дневно е много добър за здравето; но при известни обстоятелства може да има нужда и от трето хранене. То обаче (ако го има) трябва да бъде съвсем леко и от лесносмилаема храна. Сухи бисквити или сухар и плодове, или житно кафе са много подходящи за вечеря.

Някои са в постоянна тревога, че храната им, колкото и проста и здравословна да е, би могла да бъде вредна за тях. На такива хора бих искала да кажа: Не мислете, че храната ще ви навреди, изобщо не мислете за нея. Яжте онова, което смятате, че е най-добро за вас, и когато сте помолили Господа да я благослови за подкрепа на тялото ви, вярвайте, че е чул молбата ви и бъдете спокойни.

От друга страна, понеже здравните принципи изискват от нас да се откажем от неща, които дразнят стомаха и подкопават здравето, не бива да забравяме, че твърде оскъдната храна уврежда кръвта. Организмът не се храни достатъчно и в резултат се получава лошо храносмилане и обща слабост.

Не винаги онези, които ядат малко, го правят от бедност, но често ­ от невежество или небрежност, или поради погрешни разбирания за реформата в храненето.

Не прославяме Бога, като занемаряваме своя организъм или го увреждаме така, че да стане неспособен да Му служи. Грижата за тялото чрез приготвянето на вкусна и питателна храна е едно от първите задължения на домакинята. Много по-добре е да се задоволяваме с по-евтино облекло и мебели, отколкото да ограничаваме храната си.

Някои домакини ограничават семейната трапеза, за да могат да си позволят по-добро посрещане на гостите. Това не е разумно. Посрещането на гостите трябва да става с простота и естественост. Нека на нуждите на семейството да бъде съсредоточено най-голямото внимание. Неразумната пестеливост и неестествените нрави и обичаи често ни пречат да показваме гостоприемство там, където то би било необходимо и благословено. Обикновеният запас от храни за трапезата ни трябва да бъде такъв, че да можем винаги добре да посрещнем някой неочакван гост, без да става нужда от специално приготовление.

Всички трябва да се научат какво да ядат и как да си го приготвят. И мъжете, както и жените, трябва да умеят да си приготвят проста, но здравословна храна. Понякога обстоятелствата ще ги отвеждат там, където няма да могат да я получат. Навсякъде умението да се готви добре е преимущество.

Обръщайте голямо внимание на храната си! Изследвайте всичко, свързано с нея ­ от причина до следствие. Култивирайте у себе си и упражнявайте въздържание, дръжте апетита си под контрола на разума. Никога не измъчвайте стомаха си с преяждане, но не го и лишавайте от здравословна и вкусна храна, която е необходима за здравето.

Ограничените схващания на някои мними здравни реформатори са нанасяли големи вреди на здравеопазването. Онези, които искат да живеят природосъобразно, трябва да помнят, че за реформата в храненето обикновено се съди според ястията на трапезата. Поведението и примерът трябва да демонстрират принципите така, че здравият разум да може да ги приема. Много хора се противопоставят на всеки опит за промяна, колкото и разумна да е тя, щом трябва да ограничат яденето. Предпочитат да се съветват с вкуса си, вместо с разума или със законите на здравето. За тях всички, напуснали широкия път на общоприетите навици, са екстремисти, колкото и прав да е пътят им. За да нямат подобни личности никакви основания за критикуване, хората, които живеят природосъобразно, не трябва да се изтъкват, а да се сближават с тях, без да жертват принципите си.

Не е чудно, че стигащия до крайности защитник на реформата много често действа отблъскващо на хората. Те го смятат за представител на здравните принципи и поради това отхвърлят цялата реформа. Такива крайности обикновено нанасят за кратко време огромна вреда и разрушават постигнатото чрез дългогодишен разумен начин на живот.

Хигиената на хранене почива върху широкообхватни принципи и не бива да я омаловажаваме чрез тесногръди възгледи и постъпки. Но и никой не бива да допуска противопоставянето, подигравките, желанието да се угоди или повлияе на другите да го отклонят от природосъобразните принципи или да ги омаловажат в очите му. Който се ръководи от принципи, ще стои твърдо и решително за правото и все пак винаги ще проявява благороден, Христоподобен дух и истинска умереност.

Стимуланти и наркотици

“Не се докосвай, не вкусвай, не любопитствай!”

Към групата на стимулантите и наркотиците могат да се причислят най-различни неща, които, приети като храна или питие, дразнят стомаха, тровят кръвта и възбуждат нервите. Тяхната употреба е едно зло. Много хора ги търсят, защото създават за известно време приятно усещане, но години след това се чувства отпадналост. Употребата на неестествени стимулиращи средства винаги води до невъздържание, което причинява физическо израждане и изтощение.

Подправките

Колкото по-малко пикантна и възбуждаща е храната ни в този забързан век на голямо напрежение, толкова по-добре. Различните подправки са по естеството си вредни. Горчица, пипер, разни есенции, туршии и други подобни дразнят стомаха и замърсяват кръвта. Често възпалението на стомаха на един пияница е резултат от алкохола. Подобно възпаление се предизвиква и от дразнещи подправки. Започнат ли да се употребяват, обикновената храна вече не задоволява вкуса. Организмът изпитва желание за нещо по-силно.

Чаят* и кафето

Черният чай действа като стимулант, а до известна степен и упойващо. Подобно е и действието на кафето и на много други напитки. Отначало те действат ободряващо; стомашните нерви се възбуждат, предават възбудата на мозъка, който я предава на сърцето, и така целият организъм за кратко време сякаш получава допълнителна енергия. Умората е забравена, силите нарастват, разсъдъкът е по-пъргав и въображението ­ по-живо.

Затова мнозина вярват, че чаят и кафето са причина за доброто им състояние. Но не е така. Чаят и кафето не хранят организма. Тяхното действие настъпва преди да е започнало храносмилането и усвояването на храната. Онова, което е симулирало сила, е било само нервна възбуда. Когато действието на възбудителните средства е преминало, неестествената сила изчезва и в резултат настъпва съответстваща на възбудата отпадналост и слабост.

Последици от постоянната употреба на подобни дразнители на нервната система са главоболието, слабостта, сърцебиенето, лошото храносмилане, треперенето и много други, защото се рушат жизнените сили. Уморените нерви се нуждаят от почивка и тишина, а не от стимулиране и претоварване. На природата е необходимо време, за да възстанови изчерпаните сили. След употреба на стимуланти за известно време човек би могъл да извършва нещо повече. Но когато от постоянното им поглъщане организмът се изтощи, става все по-трудно да се повиши енергията до желаната точка. Все по-трудно се контролира желанието за възбуждащи средства, докато волята се сломи и човек започне да смята, че вече няма никаква сила, която да спре неестественото желание. Възбуждащите средства стават все по-силни и по-силни, докато изчерпаният организъм стане неспособен да оказва съпротива.

Тютюнопушенето

Тютюнът е бавна, но сигурна отрова. В каквато и форма да се употребява, той действа върху цялото тяло. В началото въздействието е почти незабележимо. Възбужда нервната система, а после я парализира; отслабва и замъглява мозъчната дейност. Често поразява нервите по-силно, отколкото упойващите напитки. Последиците са много трудно отстраними. Тютюнопушенето буди жажда за силни напитки и в много случаи е основа за пиянството. Тютюнът е скъпоструващо удоволствие, което замърсява човешкия организъм ­ както на пушача, така и на заобикалящите го. Поклонниците на пушенето са на всяка крачка ­ не можеш да минеш покрай група хора и да не усетиш отровния дъх на някой от тях. Неприятно и вредно е да се стои в купе на влак или в стаята, където въздухът е изпълнен с тютюнев дим или с алкохолни изпарения. Макар пушачите да твърдят, че тяхно право е сами да се тровят, какво право имат да тровят въздуха, който и други дишат?

На деца и млади хора пушенето причинява неописуеми вреди. Вредните навици на минали поколения упражняват своето въздействие върху следващите. Умствена неспособност, телесна слабост, разбити нерви и извратени, противоестествени желания се предават в наследство от родители на деца. Същите навици, продължавани от децата, увеличават злото и го разпространяват нататък. На тази причина в не малка степен се дължи физическата, духовната и моралната разруха, която дава толкова поводи за безпокойство.

Момчета започват да пушат от най-ранна възраст. Този навик се практикува във време, когато и тялото, и душата им са особено уязвими за последствията. Подкопава се физическата сила, изтощава се организмът, умът се притъпява и се стига до морално падение.

Но какво може да се направи, за да се убедят децата и младежите колко опасен може да бъде един навик, след като родители, учители и духовни лица им дават пример? Можете да срещнете и съвсем малки дечица, които вече пушат. Когато им кажете, че това е вредно, те отвръщат: “И татко пуши!” Или сочат към проповедника, или към учителя от неделното училище с думите: “И той пуши! Защо точно на мене да вреди?” Много съратници на въздържателното дело също пушат. Каква власт могат да имат такива хора за отстраняването на порока!

Апелирам към претендиращите, че вярват в Словото Божие и са му послушни: Можете ли вие като християни да поддържате навик, който парализира разсъдъка ви и ви отнема способността да мислите за вечните неща? Възможно ли е да ограбвате всеки ден Бога от службата, която Му дължите? А също и ближните си, които се нуждаят от вас и от силата на вашия пример?

Оценили ли сте своята отговорност като Божии разпоредители на средствата, които са ви поверени? Колко от Божиите пари харчите за тютюн? Направете си сметка! Колко сте похарчили по този начин през целия си живот? В какво съотношение се намират тези прахосани за един вреден навик пари и сумите, които давате за подпомагане на бедни и за разпространяване на евангелието?

Никой човек не се нуждае от тютюн, но хиляди загиват от липса на средства. Не сте ли използвали погрешно Господните блага? Не сте ли се провинили и ограбили Бога и ближните си? “Или не знаете, че... не сте свои си, защото сте били с цена купени? Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1Кор. 6:19, 20).

Упойващи напитки

“Виното е присмивател и спиртното питие ­ крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен” (Пр. 20:1).

“Кому горко? Кому скръб? Кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи ­ на ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното,че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко; защото то после хапе като змия и жили като ехидна” (Пр. 23:29-32).

Никога човешко перо не е описвало по-сполучливо унижението и робството на жертвите на алкохола. Поробени, потиснати, дори когато осъзнават окаяното си състояние, те нямат сила да се избавят от примките на това зло ­ “ще го търсят пак” (Пр. 23:35).