За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

ДОМЪТ

“Животът е подготвително училище, което и родителите, и децата трябва да завършат, за да бъдат готови за по-висшето училище в Божието обиталище.”

Няма по-важно мисионско поле от това,

което е възложено на бащите и майките.

Възпитаването и въздигането на човечеството започва в дома. Дейността на родителите е в основата на всичко. Обществото е изградено от семейства и представлява това, което те са направили от него. От сърцето “са изворите на живота” (Пр.4:23), а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е семейството. Благополучието на обществото, успехът на църквата, преуспяването и пребъдването на нацията зависят от влиянието на дома.

Ролята и значението на домашния живот са представени много добре в живота на Исус. Той дойде от небето, за да бъде наш Пример и Учител. Преживя тридесет години като член на едно семейство в Назарет. Библейският доклад за тези години е много кратък. Никакви особени чудеса не привличат вниманието. Никакви любопитни тълпи не го следват и не слушат словото Му. И все пак през всички тези години Той изпълнява Своята Божествена мисия. Живее като един от нас, участва в домашния бит, подчинява се на семейната дисциплина, изпълнява налаганите му от нея задължения и носи бремето є. Под закрилата на един скромен дом, в който споделя нашата човешка участ, Той “преуспяваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52).

През всички тези години от Неговия живот се излъчват потоци от състрадание и готовност за помощ. Себеотрицанието и издръжливостта, куражът и верността Му, устояването на изкушенията, ненарушимият мир, спокойната ведрост са постоянно насърчение за околните. Той внася чиста, уютна атмосфера в дома и животът Му действа като квас сред слоевете на обществото. Никой не казва, че е извършил някакво чудо. Една невидима сила обаче ­ целебната, животворната сила на любовта ­ се излъчва от Него към изкушаваните, болните и наскърбените. Още от дете Той служи на другите, без да го изтъква, и затова всички обичат да Го слушат, когато започва Своята открита проповедническа служба.

Детските години на Спасителя са най-прекрасният пример за младежта. Те са поучителни и трябва да служат за насърчение на всички родители. Кръгът на семейните и съседските задължения представлява първото поле на дейност за тези, които искат да работят за издигането на нравственото и духовното равнище на ближните си. Няма по-важно работно поле от това, възложено на основателите и пазителите на дома. Никое дело, поверено на човешки същества, не включва в себе си по-големи и по-важни последици от поверената на майките и бащите задача.

Бъдещето на обществото се определя от децата и младежите на днешното време. А какво ще стане от тях, зависи от дома. По-голямата част от болестите, мизерията и престъпленията, от които човечеството страда, може да се припише на липсата на правилно домашно възпитание. Ако домашният живот беше чист и истинен, ако децата, излизащи от него, бяха подготвени да се справят с отговорностите и опасностите на живота, колко различен щеше да изглежда светът!

Полагат се големи старания; време, пари и труд се влагат почти в неограничени размери за институции и заведения за жертвите на лошите навици. Но дори и тези старания не са в състояние да поправят голямото зло. Колко малък е успехът! Колко малко се избавят завинаги!

Много от тези нещастници жадуват за по-добър живот, но им липсват кураж и решителност да скъсат с навика. Те се плашат от усилията, труда и жертвите, които са необходими, и животът им е мизерен и провален. По такъв начин мъже с блестящ ум, с прекрасен външен вид, благородни и силни, които по природа са били надарени със способности да заемат отговорни длъжности, пропадат и биват изгубени и за този, и за бъдещия живот.

Колко тежко е за покаялите се да победят и да си възвърнат отново човешкото достойнство! Мнозина през целия си живот с разрушено телесно здраве, с колеблива воля и разсъдък, с отпаднали душевни сили, е трябвало да жънат плодовете на злото, което са сели в младостта си. А колко повече би могло да се направи, ако борбата със злото започнеше още в самото му начало!

Това дело до голяма степен лежи в ръцете на родителите. Ако в старанията, които се полагат за възпиране на растящото невъздържание и на други лоши прояви, подобно на рак разяждащи тялото на обществото, се обръщаше повече внимание на обучаването на родителите как да възпитават децата си, доброто би било сто пъти повече. В тяхна власт е да превърнат навика ­ една такава страшна злотворна сила, в сила за добро.

Родителите могат да поставят основата на здрав и щастлив живот за децата си. Могат да ги изпратят вън от дома си с морални сили да противостоят на изкушенията, за да се справят успешно със задачите на живота. Могат да им помогнат да посветят живота си за прослава на Бога и за доброто на човечеството. Могат да им проправят пътища, които през слънце и сенки да водят към Славните Висини горе.

Нагледен урок

Мисията на дома се простира и извън неговите членове. Християнското семейство трябва да бъде образец, който да представя стойността на истинските принципи в живота. Така то ще бъде сериозна сила на доброто. Влиянието на добрия дом действа много по-силно върху човешките сърца и живот от всякаква проповед. Когато младежи излизат от такъв дом, те разпространяват усвоените вече навици и поуки. Така благородни житейски принципи се въвеждат и в други семейства и навсякъде в обществото се разпръсва облагородяващо влияние.

Готоприемството

Има много хора, за които нашият дом може да бъде благословение. Приемите и семейните ни срещи не бива да се ръководят от предписанията на светските нрави, но от Христовия Дух и от ученията на Словото Божие. Израилтяните са включвали във всичките си празници бедните, чужденците и левитите, които са били помощници на свещеника в светилището и религиозни учители и мисионери. Те били смятани за гости на народа и при всички обществени и религиозни празненства са се радвали на гостоприемство. За тях са се полагали много грижи при болест и нужда. Такива хора трябва да каним и ние в своите семейства. Колко много би спомогнало такова гостоприемство за насърчаването на болногледача или учителя, на обременени с грижи и изтощени от преумора майки или на немощни старци, които често са лишени от дом и трябва да се борят с лишения и несгоди!

“Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните” (Лука 14:12-14).

Посрещането на такива гости няма да ви струва скъпо. За тях няма да бъде нужно да приготвяте свързани с много пари и труд обеди. Няма да е нужно да демонстрирате разкош и блясък. Сърдечното посрещане, местенцето до огнището ви, столът до вашата трапеза, възможността да участват заедно с вас във вашата семейна молитва за много души би била слънчев лъч от Небето.

Нашето състрадание трябва да прекрачи границите на собственото “аз” и изолираността сред домашните стени. Чудесни случаи се предоставят на онези, които желаят да направят дома си благословение за други. Влиянието от общуването има чудодейна сила. Ако искаме, можем да го използваме, за да помагаме на заобикалящите ни.

Нашият дом трябва да бъде прибежище за изложената на изкушения младеж. Сред тях има такива, които са на кръстопът. Всяко влияние, всяко впечатление определя избора на сегашната и бъдещата им участ. Злото ги примамва отвсякъде. Неговите места са съблазнителни. Там всеки идващ бива сърдечно приканван. Навсякъде наоколо има млади хора без дом и други, чийто дом с нищо не ги привлича и подпомага, затова затъват в злото, минават под сянката на нашите собствени порти и отиват към гибелта.

Те се нуждаят от ръка, която да се протегне към тях със съчувствие. Любезни думи, изказани простичко, малко, непретенциозно внимание ще разсеят натрупалите се в душите им облаци на изкушението. Искрената проява на вдъхнатото от Небето съчувствие притежава сила да разтваря сърцата на нуждаещите се с привлекателността на християнските слова и с простото нежно докосване с духа на Христовата любов. Ако показваме съчувствие към младите, ако ги каним в семействата си и ги обграждаме с добро влияние и готовност за помощ, ще срещнем много хора, които с радост ще се насочат към пътя, който води нагоре.

Случаите на живота

Нашето време тук е кратко. Можем да минем само един път през този свят. Затова нека изградим живота си тук по най-добрия начин. Делото, за което сме призвани, не изисква нито богатство, нито високо обществено положение, нито големи способности. Необходими са само доброжелателство, самопожертвувателен дух и твърдо поставена цел. Една светлинка, колкото и малка де е, ако се поддържа постоянно да свети, може да бъде средство за запалване на много други. Обсегът на нашето влияние може да изглежда малък, способностите ни ­ нищожни, възможностите ни скромни, знанията ни ограничени. Но пред нас ще има чудесни възможности, ако използваме вярно случаите, давани ни в собствения ни дом. Ако поискаме да разтворим сърцата и дома си за Божествените принципи на живот, от нас ще се разпръснат във всички посоки животворни сили. От нашия дом трябва да изтичат целебни потоци, които да носят живот, красота и плодородие там, където сега цари суша и пустота.

Основателите на дома

“С мъдрост се гради къща

и с разум се утвърждава.”

Онзи, който дава Ева за помощничка на Адам, извършва първото Си чудо на една сватба. В залата на пиршеството са събрани приятели и роднини. Там Исус поставя началото на Своята публична служба. По такъв начин осветява брака и го признава за свещена връзка, основана от Самия Него. Мъже и жени се свързват в свята брачна връзка, за да основат семейства, чиито членове, увенчани с почит, трябва да бъдат признати за членове на небесното семейство.

Христос почита брачната връзка, правейки я символ на връзката между Себе Си и Своите изкупени. Сам Той е Младоженецът, а невестата е църквата, за която говори като за Своя избраница: “Ти цяла си хубава, любима моя, и недостатък няма в тебе!” (Песен 4:7).

“Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил ... за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка” (Ефес.5:25-27).

Семейната връзка е най-здравата, най-нежната и най-святата от всички връзки на земята. Тя е определена да бъде за благословение за човечеството и е благословение, когато в брак се встъпва със страх Божи и с истинско съзнание за лична отговорност.

Онези, които възнамеряват да встъпят в брак, трябва да размислят добре какви ще бъдат характерът и влиянието на основания от тях дом. Когато станат родители, на тях ще бъде поверено нещо свято. Те ще определят до голяма степен физическия и моралния образ, който децата им ще получат. А от характера на дома зависи състоянието на обществото. Влиянието на всяко семейство ще издига или ще сваля блюдото на везните.

Изборът на другар в живота трябва да бъде такъв, че да гарантира физическото, духовното и умственото благополучие на родители и деца. Трябва да бъде такъв, че родители и деца да бъдат благословение за съчовеците си и да прославят своя Създател.

Преди да поемат отговорностите на брака, мъжете и жените трябва да получат практическа подготовка за семейния живот, за да могат да изпълняват своите задължения и отговорности. Ранните бракове не са за препоръчване. Една толкова важна връзка, каквато е бракът, и с такива сериозни последици не бива да се предприема набързо, без достатъчна подготовка и преди да са се развили добре духовните и физическите сили.

Двамата партньори може да не притежават светски богатства, но трябва да притежават много по-голямото богатство ­ добро здраве. Обикновено е по-добре да няма голяма разлика във възрастта. Пренебрегването на това правило може да доведе до сериозни последици върху здравето на по-младия, а често и децата биват лишени от умствени и физически сили. От стари родители децата не могат да получат онези грижи и приятелски отношения, от които така се нуждаят. Смъртта отнема майката или бащата във време, когато тяхната любов и напътствия са най-необходими.

Само под покровителството на Христос може да се встъпи със сигурност в брачна връзка. Човешката любов трябва да бъде здраво свързана с Божествената. Само там, където царува Христос, може да съществува дълбока, истинска, самопожертвователна обич.

Любовта е ценен дар, който получаваме от Исус. Чистата и свята обич не е чувство, а принцип. Онези, които са подбуждани от истинска любов, не са нито неразумни, нито слепи. Наставлявани от Светия Дух, те обичат Бога над всичко и ближния си ­ както себе си.

Нека възнамеряващите да встъпят в брак да обръщат внимание на всяко чувство и на всяка проява на характера на лицето, с което искат да свържат живота си. Всяка стъпка към брачна връзка трябва да се характеризира с решителност, простота, искреност и сериозно желание да се живее според Божията воля и за Негова прослава. Бракът се отразява върху по-късния живот, както в този, така и в бъдещия свят. Един сериозен християнин няма да планира нещо, което Бог не би одобрил.

Ако Бог те е благословил с богобоязливи родители, търси техния съвет. Сподели с тях надеждите и плановете си. Приеми поуката, която ще ти предоставят от дългогодишния си житейски опит, и ще си спестиш много страдания в живота. Но преди всичко направи Христос свой Съветник. Изследвай Неговото слово с молитва.

При такова ръководство младата жена приема за другар в живота само човек, който притежава благородни, мъжествени черти на характера ­ трудолюбив, предприемчив и честен; който се бои от Бога и Го обича. А младежът ще търси за своя другарка и спътница в живота жена, която е трудолюбива и способна да носи своята част от житейското бреме, чието влияние ще го облагородява и възвисява и която ще го направи щастлив с любовта си.

“Благоразумната жена е от Господа” (Пр. 19:14). “Сърцето на мъжа є уповава на нея... тя ще му донася добро, а не зло, през всичките дни на живота си” (Пр. 31:11, 12). “Отваря устата си с мъдрост и законът на езика є е благ. Добре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде. Чедата є стават и я облажават; и мъжът є я хвали, казвайки: Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките” (Пр. 31:26-29). Който е намерил такава жена, “...намерил е добро и е получил благословение от Господа” (Пр. 18:22).

По-късната опитност

Колкото и предпазливо и мъдро да е подходил човек към брака си, малко бракове ще бъдат наистина съвършени в момента на сключването им. Истинското единение на двамата е дело на по-късните години.

Когато пред новобрачната двойка се изпречи животът със своите трудности, грижи и тревоги, романтиката, с която въображението така често е украсявало брака, изчезва. Мъжът и жената започват да опознават характерите си така, както при по-раншната им връзка не е било възможно ­ твърде критично време. Щастието и благополучието на целия им бъдещ живот зависи от това, дали в този момент ще могат да тръгнат по правилния път. Често те откриват един в друг неподозирани дотогава слабости и грешки. Но сърцата, свързани с любовта, ще открият и неподозирани добродетели. Двамата трябва да се стремят да откриват именно добродетелите, а не грешките. Често собственото ни поведение и атмосферата, с която се обкръжаваме, решават какво ще откриваме един в друг. Много хора смятат за слабост проявата на любов и демонстрират въздържаност, отблъскваща другия. Този дух спъва потока на взаимното чувство. Когато изразите на благородно взаимно влечение се потискат, сърцето се усамотява и изстива. От тази грешка трябва да се пазим. Любовта не може да съществува дълго, ако не є се дава израз. Не оставяй сърцето, което е свързано с тебе, да чезне от липса на внимание и съчувствие.

Претърпяване с любов

Макар да се явят трудности, обърквания и обезсърчение, нито мъжът, нито жената трябва да допускат мисълта, че връзката им е била грешка и да се отчайват. Продължавайте да си оказвате един другиму същото внимание както в началото. Насърчавайте се по всякакъв начин. Мислете как да си доставяте повече щастие. Проявявайте взаимна любов и си отстъпвайте. Тогава вместо да се превърне в край на любовта, бракът ще бъде нейно начало. Топлотата на истинското приятелство, любовта, която свързва сърцата на двамата, е едно предвкусване на небесната радост. Всяко семейство е обкръжено от свещен кръг, чиито граници трябва да останат непристъпни. Нито мъжът, нито жената трябва да позволяват на някого да се ползва от доверието, което принадлежи само на тях.

Всеки трябва да се стреми повече да дава любов, отколкото да изисква. Развивайте всичко най-благородно у себе си и винаги бъдете готови да признавате доброто у другия. Съзнанието, че сме ценени, ни изпълва с въодушевление и удоволствие. Съчувствието и уважението насърчават стремежа към усъвършенстване, а и самата любов расте, когато се стремим към благородни цели.

Нито мъжът, нито жената трябва да оставят да позволяват да се заличи личността им. Всеки има свое лично отношение към Бога. Всеки трябва да Го пита: “Кое е право? Как мога най-добре да изпълня предназначението си в живота?” Нека пълнотата на вашата любов да тече към Онзи, Който е отдал живота Си за вас. Направете Христос първия, последния и най-добрия във всичко. И колкото любовта ви към Него става по-дълбока и по-силна, толкова и любовта помежду ви ще става по-благородна и по-ярка.

Мъжът и жената трябва да проявяват помежду си духа, който Христос прояви към нас. “Както Христос ни е възлюбил”, “Ходете в любов”. “Както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”(Еф. 5:24, 25).

Нито мъжът, нито жената не трябва да упражняват произволна власт над другия. Не се опитвайте да карате насилствено съпруга(та) си да се подчинява на желанията ви. Не можете да правите това и да запазите взаимната любов. Бъдете внимателни, търпеливи, отстъпчиви, предпазливи и благородни. Чрез Божията благодат можете да имате успех във взаимното ощастливяване, както сте и обещали пред Господа в брачната клетва.

Щастие чрез несебелюбиво служене

Помнете, че щастието не се състои в това, да се затворите в себе си и да се задоволите само с подаряването на любовта си един на друг. Използвайте всеки случай да допринасяте с по нещо и за щастието на други хора. Помнете, че истинската радост се намира единствено в самоотверженото служене на другите.

Отстъпчивост, търпение и несебелюбие отличават думите и делата на всички, които водят нов живот в Христос. Ако се опитвате да живеете Неговия живот и се стремите да победите Аз-а и себелюбието си и да служите на другите, ще печелите победа след победа. По такъв начин влиянието ви ще бъде благословение за света.

Мъже и жени могат да постигнат идеала, завещан им от Бога, когато приемат Христос за свой помощник. Онова, което човешката мъдрост не може да направи, ще направи Божията благодат към посветилите Му се с любов и доверие. Неговото Провидение може да съедини сърцата с връзка, която е от небесен произход. Любовта ще се състои не само в размяна на нежности и любезни думи. Небесният “тъкачен стан” тъче с по-фини, но по-здрави основи и вътък, отколкото земните. И продуктът е тъкан, която може да издържи на всяко изпитание и да бъде трайна при носене. Сърцата ще бъдат свързани едно с друго със златната верига на любовта, траеща вечно.

Избор и уреждане на дома

“И Господ Бог насади градина

и постави човека в нея.”

Евангелието опростява невероятно всички житейски проблеми. Ако неговите учения се вземат под внимание, ще изчезнат много неясноти и ще се предпазим от много заблуди. То ни учи да ценим нещата според тяхната истинска стойност и да посвещаваме най-голямото си внимание на най-стойностните неща ­ непреходните. Това учение е особено необходимо за такива, на чиито плещи лежи отговорността да ръководят дома. Те не бива да допускат да бъдат отклонени от най-висшата цел. Трябва да помнят, че домът на земята е символ и подготовка за дома в небето. Животът е училище, в което родители и деца трябва да получат зрелостни свидетелства за по-висшите училища в Божиите обиталища. И когато човек си избира местожителство, неговият избор трябва да се ръководи от тази цел. Не се оставяйте да бъдете ръководени от желанието за трупане богатства или пък от изискванията на модата или обществените нрави. По-добре се съсредоточете в онова, което води към чистота, простота, здраве и към истински ценното.

По целия свят градовете се превръщат в свърталища на порока. Накъдето и да се обърнете, ще чуете стенания и прояви на злото. Навсякъде дебнат съблазни, подтикващи към разврат и прахосничество. Лавината на покварата и престъпността става все по-неудържима. Всеки ден носи нови сведения за насилие, убийства, грабежи, самоубийства и какви ли не престъпления.

Животът в градовете е фалшив и изкуствен. Голямата страст за трупане на пари, неспокойната суматоха и жаждата за удоволствия, желанието да се парадира с великолепие, лукс и разсипничество ­ всичко това са неща, които отклоняват мислите и вниманието на мнозинството от хората от истинската цел на живота и отварят вратите за хиляди грехове.

Едно от най-фините и опасни изкушения, което атакува младежта от всички страни, е жаждата за удоволствия. Устройват се безброй празненства; спортни игри и конни надбягвания примамват хиляди и въртележката на възбудата и удоволствията ги отклонява от простите задължения на живота. Пари, които би трябвало да се пестят за по-полезни неща, се прахосват за забавления.

Предстоят ни сериозни безредици и на много семейства ще се наложи да се изселят от градовете.

Условията на живот в градовете често представляват голяма опасност за здравето. Една от многото злини, които се срещат там, е, че човек постоянно е изложен на опасността да се зарази от различни болести. Въздухът е лош, водата е мръсна, храната е нечиста и жилищата са тесни и нехигиенични.

Божият план не е бил хората да живеят наблъскани като сардели в мрачни квартири, без слънце. В началото Бог е обкръжил нашите първи родители с всичко най-прекрасно за окото и ухото, на което и днес според желанието Му можем да се радваме. Колкото повече сме в хармония с първоначалния план на Бога, толкова по-благоприятно ще бъде нашето положение, за да бъдат тялото, душата и духът ни здрави.

Не скъпо жилище, разкошна мебелировка, блясък, лукс и удобства са условията, необходими за един щастлив живот. Исус идва на тази земя, за да извърши най-великото дело за хората. Идва като Божи пратеник, за да ни покаже как трябва да живеем, за да постигнем най-добрия успех в живота. Какви бяха условията на живот, които вечният Отец избра за Своя Син? Един уединен дом в планините на Галилея; домакинство, което се издържа с честен и почтен труд: скромен живот, всекидневна борба с трудности и проблеми; себеотрицание, пестеливост и търпелива, радостна служба; часове на обучение, ръководени от майката; разтворен свитък от Свещено писание; тишината на слънчеви изгреви и залези сред зелените ливади; влиянието на природата, изучаването на творението и Провидението, общуването на душата с Бога ­ това са условията и обстановката на Исусовото детство.

Така е било и с по-голямата част от най-добрите и благородни хора на всички векове. Четете историята на Авраам, Яков и Йосиф, на Мойсей, Давид и Елисей. Разгледайте живота на мъже от по-късни времена, заемали доверени и отговорни служби, мъже, чието влияние е било от голямо значение за историята на света.

Колко много от тях са били отгледани и възпитани в малки селски къщи. Те са знаели малко за блясъка и великолепието на света. Не са прекарвали младостта си в удоволствия. Доста от тях са били принудени да се борят и трудът на чист въздух ги е правил силни и енергични. Принудени да се осланят само на собствените си сили и възможности, те са се учили да побеждават трудностите и да премахват пречките и така са се учели на кураж и издръжливост, на самостоятелност и самообладание. До голяма степен запазени от лоши човешки влияния, те са се задоволявали с радостите от природата и с добрите си приятели. Стремели са се към простота и умереност. Ръководели са се от призива за определеното им житейско поприще, израствали са физически и духовно здрави, с бистър, възприемчив ум, способни да съставят и провеждат планове, твърди и устойчиви на злото. Това ги е правило мощни поборници за доброто в света.