За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница15/55
Дата07.05.2018
Размер7.61 Mb.
#67742
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   55

При нанасянето в ново жилище много стопани грижливо вземат мерки за растенията и цветята си. Гледат цветарникът или первазът на прозореца, определен за тях, да се огрява от слънцето. Но ако тези условия са нужни за живота на растенията, колко по-необходими са за собственото ни здраве!

Ако желаем домовете ни да бъдат място, където да цъфтят здраве и щастие, трябва да ги строим на достатъчна височина, за да бъдат изолирани от вредните изпарения или мъглите, стелещи се по ниските места, както и да бъдат изложени на животворното въздействие на свежия въздух и слънцето. Свалете тежките завеси, разтворете прозорците и дървените капаци зад тях, не оставяйте никакви лози или обвивни растения, колкото и красиви да са, да засенчват прозорците ви. Премахнете близкорастящите до тях дървета, спиращи слънчевата светлина. Тя може да повреди завесите, килимите и картините, но ще зачерви бузите на децата ви.

Грижещите се за стари хора трябва да знаят, че те имат особена нужда от топли, удобни стаи. С напредването на годините силите отпадат, жизнеността намалява. Затова за по-възрастните са нужни и по-обилна слънчева светлина, и свеж, чист въздух.

Чистотата

За поддържането на телесно и духовно здраве е нужна абсолютна чистота. Чрез кожата постоянно се излъчват нечистотии от тялото. Неговите милиони пори бързо се запушват, ако не се поддържат чисти чрез често къпане. Така се избягва и допълнителното обременяване на другите отделителни органи.

За повечето хора всекидневната студена или хладка баня сутрин или вечер би била от голяма полза. Тя укрепва организма, предотвратява простудите, тъй като подобрява кръвообращението; повече кръв се придвижва към повърхността. Умът и тялото се ободряват еднакво. Мускулите стават по-еластични, мисълта се избистря. Банята успокоява и нервите, полезна е и за червата, стомаха и черния дроб.

Много важно е да се поддържа чисто и облеклото. Дрехите абсорбират излъчените от порите на тялото отпадъчни вещества. Ако те не се сменят и перат често, тези нечистотии ще бъдат отново абсорбирани от организма.

Всяка форма на недостатъчна хигиена води до заболяване. Смъртоносни бацили бъкат в изобилие в тъмните, занемарени ъгълчета, в гниещите отпадъци, във влагата, в мухъла и плесента. Не бива да се допуска наблизо до жилището да се намират купища гниещи растения или листа, които да тровят въздуха. В самото жилище не бива да се търпи нищо нечисто или гниещо. Има случаи, при които в села и градове, смятани за напълно хигиенични, са се разразявали епидемии, дължащи се на гниещите вещества край някои жилища.

Съвършената чистота, изобилната слънчева светлина, специалните грижи за здравето по отношение на най-дребните неща от всекидневието са важни условия, за да се опазят обитателите на един дом здрави, да бъдат радостни, силни и изпълнени с енергия.

Здравеопазването при израилтяните

“Има здраве в спазването на Божия закон.”

В наставленията, които Бог е дал на Израил, се обръща особено внимание на здравето. Преди влизането в Ханаан народът, излязъл от робство, обременен от нездравословните обичаи на езичниците, е бил подложен в пустинята на най-строга дисциплина и възпитание. Въведени са били здравни принципи и санитарни закони, важещи за всички.

Предпазване от болести

Не само в религиозните служби, но и във всички случаи на всекидневието е било необходимо да се прави разлика между чистото и нечисто. Всеки, влязъл в допир със заразна болест, е бивал отлъчван от лагера, без право да се върне в него, докато не бъде основно очистен както тялото, така и дрехите му. В случай на заболяване от заразна болест са се давали следните наставления:

“Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто. Също и който се допре до постелката му, трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта; и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И който се допре до тялото на този, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто. И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо, нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да се омил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта. И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода” (Левит 15:4-12).

Законът за проказата също илюстрира много ясно всеобхватността на мерките, вземани за спазването на тези правила:

“През всичкото време, докогато бъде раната на него, той ще бъде нечист; ще седи отлъчен. Вън от стана да бъде жилището му. Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата. А на седмия ден да прегледа заразата. Ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или в вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ, защото е люта проказа; с огън да се изгори...” (Левит 13:46-52).

Също и къщата, в която се изявявали подобни белези, става небезопасна и трябва да бъде разрушена. Свещеникът е трябвало да нареди тя да бъде съборена, а “камъните и дърветата є, и всичката и мазилка да се изнесат вън от града на нечисто място. При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта. А който спи в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта” (Левит 14:45-47).

Чистотата

Необходимостта от лична хигиена се внушава по много впечатляващ начин. Преди да се съберат на Синайската планина, за да чуят оповестяването на закона от Божия глас, всички е трябвало да се изкъпят и да изперат дрехите си. Тази заповед била спазвана под страх от смъртно наказание. Никаква нечистота не можело да се търпи в Божието присъствие.

По времето на пребиваването си в пустинята израилтяните са били непрекъснато на чист въздух, където последиците от нечистотата не са били толкова страшни, както при живеенето в затворени къщи. И все пак е било наложено най-строго спазване на чистота вътре и вън от шатрите. Никакви отпадъци не са били оставяни в лагера или край него. Господ казва: “Понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти в твоите ръце. Затова станът ти трябва да бъде свят” (Втор. 23:14).

Диетата

Разликата между чисто и нечисто се е спазвала като принцип при всяка храна.



“Аз Съм Господ, Бог ваш, който ви отделих от всички народи. Затова правете разлика между чистите животни и нечистите и между нечистите птици и чистите; и да не осквернявате себе си с животно или с птица, или с какво и да е, що пълзи по земята, които Аз ви отделих като нечисти” (Левит 20:24, 25).

Много животински храни, които езичниците наоколо са употребявали, за израилтяните са били забранени. Това разграничение не е било произволно. Забранените храни са нездравословни. А фактът, че са обявени за нечисти, ни кара да се замислим относно консумирането на вредните храни. Това, което поразява тялото, лесно поразява и душата. Прави онзи, който го използва, недостоен за общуване с Бога и негоден за висша и свята служба.

Привилегии и правила

Започнатото в пустинята дисциплиниране продължило и в обетованата земя при условия, благоприятни за създаването на добри и правилни навици. Народът не е бил наблъскан по градовете, но всяко семейство имало свой подслон в земя, която включвала всички блага, необходими за естествен, пълноценен живот.

Относно жестоките, разюздани нрави на ханаанците, които били възприети от израилтяните, Господ казва: “Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня отпред вас. Защото те са вършили всичко това и Аз възнегодувах против тях” (Левит 20:23). “И не внасяй гнусотата в дома си, за да не попаднеш под клетва, както тя” (Втор. 7:26).

При всички случаи на всекидневния живот израилтяните са били поучавани на уроците, които Светият Дух ни дава и днес: “Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1Кор. 3:16, 17).

Радостта

“Веселото сърце е благотворно лекарство” (Пр. 17:22). Благодарността, радостта, благотворителността и доверието в Божията любов и грижа са най-добрата закрила на здравето. За израилтяните те е трябвало да са основният тон на живота им.

Трите големи пътувания за годишните празници в Ерусалим, едноседмичното прекарване в шатри през празника на шатроразпъването са им осигурявали почивка на открито и приятно общуване. Тези празници са ставали още по-радостни и мили от оказваното гостоприемство на чужденците, левитите и бедните.

“И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ, твоят Бог, е дал на тебе и на дома ти” (Втор. 26:11).

Така и по-късно, когато Божият закон е бил прочетен на завърналите се от Вавилон пленници и народът е плакал поради престъпленията си, са били изречени милостивите думи: “Не тъжете! Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на ония, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят Господу. Не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила” (Неемия 8:9, 10).

Тогава “обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Ерусалим, казвайки: “Идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите шатри според писаното. Отиде народът и донесоха, та си направиха шатри, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремовите порти. Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи шатри и живееха в шатрите... Радостта беше твърде голяма” (Неемия 8:15-18).

Последици от послушанието на Божия закон

Бог обучил Израил на всички принципи, важни както за физическото, така и за нравственото здраве. За тези принципи не по-малко, отколкото за заповедите от нравствения закон, се отнасят Божиите наставления:

“Тези думи, които ти заповядвам, да бъдат в сърцето ти; и внушавай ги на децата си и говори за тях, когато седиш вкъщи, и когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш, и завържи ги на ръката си за знак, да бъдат превръзка над очите ти; напиши ги върху праговете на къщата си и върху вратите си” (Втор. 6:6-9).

“Ако един ден син ти те попита: Какво значат тези заповеди, наредби и закони, които ви заповяда Господ, вашият Бог, ти кажи на сина си: Господ ни заповяда да изпълняваме всички тия наредби, да се боим от Господа, своя Бог, за да ни бъде по-добре през всичките дни, за да запазим живота си, както и сега” (Втор. 6:20, 21, 24).

Ако израилтяните бяха следвали дадените им наставления и бяха се ползвали от привилегиите си, щяха да бъдат за света нагледен урок за здраве и благополучие. Ако като народ бяха живели според Божия план, щяха да бъдат запазени от болестите, от които страдаха другите народи. Те можеха да ги превъзхождат по физическа сила и умствени способности. Можеха да бъдат най-могъщата нация на земята. Бог бе казал: “Благословен ще бъдеш повече от всички народи” (Втор. 7:14).

“Господ ти обеща днес, че ще бъдеш Негов собствен народ, както бе ти говорил, ако пазиш всичките Му заповеди, и че Той ще те постави по-горе от всички народи, които е сътворил, в почит, слава и великолепие, и че ти ще бъдеш свят народ на Господа, твоя Бог, както е говорил Той” (Втор. 26:18, 19).

“И ще слязат върху тебе всички тези благословения, и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо изпълняваш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес, то Господ, твоят Бог, ще те постави по-горе от всички народи на земята; и ще слязат върху тебе всички тези благословения и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен на полето. Благословен ще бъде плодът на утробата ти и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овцете ти. Благословени ще бъдат твоите житници и нощвите ти. Благословен ще бъдеш, когато влизаш и благословен, когато излизаш” (Втор. 28:2-6).

“Господ ще прати благословения върху твоите житници и върху всяка работа на ръцете ти; и ще те благослови на земята, която Господ, твоят Бог ти дава. Господ ще те постави за Свой свят народ, както се бе клел на тебе, ако спазваш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш по пътищата Му. Тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе. И Господ ще ти даде изобилие от всички блага в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на нивите ти на земята, за която Господ се е клел на твоите отци да ти я даде. Господ ще ти отвори добрата си съкровищница, небето, за да дава то навреме дъжд на земята ти и да благославя всички работи на ръцете ти; и ще даваш на заем на много народи, а сам не ще вземаш на заем. Господ щете направи глава, а не опашка, и ще бъдеш само на висок, а не на ниско, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които ти заповядвам днес да пазиш и изпълняваш” (Втор. 28:8-13).

На първосвещеника Аарон и на синовете му било дадено следното наставление:

“Тъй благославяйте синовете израилеви и им казвайте: “Да те благослови Господ и да те опази! Господ да погледне милостиво към тебе със светлото Си лице и да те помилва! Господ да обърне към тебе лицето Си и да ти даде мир!” Тъй да призовават името Ми над синовете израилеви, и Аз ще ги благословя!” (Числа 6:23-27).

“Силата ти да бъде според дните ти!” Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка са ти вечните мишци... Тогава Израил ще се засели в безопасност, източникът Яковов ще бъде в земята, богата с жито и с вино; и небесата му ще капят роса. Блажен си ти, Израилю! Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето възвишаване!” (Втор. 33:25-29).

Израилтяните не изпълнили Божиите предписания и затова не получили благословенията, които можели да имат.

Но в лицето на Йосиф и Даниил, на Мойсей и Илия и др. имаме въздействащи примери за последиците от правилния начин на живот. Подобна вярност и днес ще даде същите резултати. За нас е писано: “Вие обаче сте избран народ, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:9).

“Благословен оня човек, който се уповава на Господа и комуто надеждата е Господ!” (Еремия 17:7).

“Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадени в дома Господен ще цъвтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че е праведен Господ, моята Канара, у Когото няма неправда”(Псалм 92:12-15).

“Листата му са зелени... и не престава да дава плод” (Еремия 17:8).

“... И сърцето ти нека пази заповедите Ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти притурят те. Благост и вярност нека не те оставят. Вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Тогава ще ходиш безопасно по пътя си и ногата ти не ще се спъне. Когато лягаш, не ще се страхуваш. Да, ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък. Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите. Защото Господ ще бъде твое упование и ще упази ногата ти да се не хване” (Притчи 3:1-3, 23-26).

Облеклото

“Каквото ви каже, правете.”

Библията учи на скромност и по отношение на облеклото. “Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи” (1Тимотей 2:9). Това забранява парадиране с облекло, крещящи цветове, богати украшения. Всичко, с което се цели да се привлича вниманието на околните или да се предизвикват ефекти, не се вмества в разбирането за скромното облекло, което Словото Божие препоръчва.

Нашето облекло не бива да бъде скъпо, “не със злато или с бисери, или със скъпоценни камъни” (1Тимотей 2:9).

Парите ни са поверени от Бога. Дадени са ни не за задоволяване на гордостта и славолюбието ни. В ръцете на Божиите чеда те са храна за гладните и облекло за голите, защита за потисканите, лекарство за болните, средство за проповядване на евангелието сред бедните. Бихте могли да направите много сърца щастливи, като използвате мъдро средствата, които сега се харчат за външна изява. Вижте живота на Христос, изучете характера Му и станете Негови последователи в себеотрицанието.

В света, наричащ себе си християнски, се харчи твърде много за украшения, бижута, ненужни скъпи дрехи. Тези средства биха били достатъчни да се нахранят всички гладни и да се облекат голите. Модата и показността поглъщат парите, които биха могли да утешат бедните и страдащите. Ограбват света от благата вест за Христовата любов. Мисии пропадат без средства. Големи множества загиват поради липсата на Христовото учение. Езичниците пред собствените ни врати и в далечните страни остават невежи и неспасени. Докато Бог обсипва земята с изобилие и пълни съкровищниците є с благата на живота, докато ни дава даром спасително познание за истината Си, какво извинение можем да представим за това, че оставяме да се въздига към небето викът на вдовици и сираци, на болни и страдащи, на гинещи в невежество и лишени от спасение? Какво извинение могат да имат в Господния ден прахосвалите време и средства, за да си угаждат със забранени от Бога неща, когато бъдат изправени пред Този, Който е отдал живота Си за спасението на човечеството? Няма ли Христос да им каже: “Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ми дадохте да пия... Гол бях и не Ме облякохте. Болен и в тъмница бях и не Ме посетихте” (Матей 25:42, 43).

Макар скромно и просто, облеклото ни трябва да бъде от доброкачествен плат, в подходящи цветове и отговарящо на нуждите. Трябва да се избира по-скоро според функционалността и трайността, а не толкова заради външния му ефект. Трябва да осигурява топлина на тялото и да го предпазва. Описаната в Притчи мъдра жена “не се бои от студ за челядта си, защото цялата є челяд е облечена в двойни дрехи” (Пр. 31:21).

Облеклото трябва да бъде чисто ­ нечистото е нездравословно и осквернява тялото и душата. “Не знаете ли, че сте храм на Бога? Ако някой руши Божия храм, него Бог ще разруши” (1Кор. 3:16, 17).

Облеклото трябва да бъде във всяко отношение здравословно. Над всичко Бог желае да сме здрави ­ здрави тялом и духом. Трябва да Му съдействаме в опазването на физическото и душевното си здраве. А здравословното облекло има голямо значение и за двете.

То трябва да притежава прелестта, красотата и целесъобразната простота на природата. Христос ни е предупредил да се пазим от гордостта на света, но не е против естествената красота. Той посочва полските цветя, неразтворилата се в чистотата си полска лилия и казва, че дори “Соломон във всичката си слава не се е обличал като едно от тях” (Матей 6:29). Така чрез природата Христос представя нагледно красотата, която Небето цени, скромната прелест, простотата, чистотата, съразмерността, с които нашето облекло би Му харесало.

Заръчва ни да украсяваме душата си с най-прекрасната “дреха”. Никаква външна украса не може да се сравни по стойност или прелест с “тихия и кротък дух”, който в Неговите очи е най-скъпоценен (1Петрово 3:4).

Колко ценни са тези обещания за ръководещите се от принципите на Бога: “Защо се грижите за облеклото си?” “Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас? И тъй, не се безпокойте и не думайте: “Какво ще облечем?” Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:28-33). “Твърдият духом Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава” (Исая 26:3).

Тиранията на модата

В какъв контраст е този мир с модата, с умората, тревогата, болестите и мизерията, които са последици от тиранията й! Колко противоречащи на дадените в Писанието принципи са много модни облекла! Разгледайте модните тенденции, възприети през последните няколко столетия, а даже и десетилетия. Колко от тях, ако не бяха на мода, щяха да бъдат смятани за неприлични! Колко много биха били неподобаващи за една добре възпитана, богобоязлива жена, която уважава себе си!

Да се променя облеклото само за да се следва модата ­ Божието слово не одобрява това. Бързо сменящите се модни тенденции са свързани с множество затруднения, със смяна на скъпоструващи украшения, с време, средства и изразходване на умствени и душевни сили при богатите. А за средните и по-бедните класи на обществото те са тежко бреме. Много хора, които едва припечелват за всекидневното си препитание и които при една по-опростена мода биха могли сами да си ушият облеклото, са принудени да плащат на шивачки, за да са в крак с модата. Много бедни момичета заради една модерна дреха се отказват от топло бельо и се обричат на болести. А колко други, пожелавали външния блясък и елегантността на богатите, са изпадали в безчестие и са стигали до позор. Колко домове са били лишавани от удобства, колко мъже са били тласкани към злоупотреби и банкрут, само и само да задоволят капризите на съпругите или децата си.

Много жени, принудени сами да приготвят модерни дрехи за себе си или за децата си според изискванията на света, са постоянно претоварени с работа. Много майки работят до среднощ с обтегнати нерви и треперещи пръсти, за да отрупат дрехите на децата си с излишни украшения, които не допринасят с нищо за здравето, удобството или истинската красота. Заради модата те жертват здравето и спокойствието си, така необходими за истинското възпитание на децата. Възпитанието на душата и сърцето се занемарява; душата линее.

Такива майки нямат време да се запознаят с принципите на физическото развитие, за да знаят как да се грижат за здравето на своите деца. Нямат време да се занимават с техните духовни или душевни нужди. Нямат време да обърнат внимание на дребните им и по-сериозни проблеми.

Почти с раждането си децата попадат под влиянието на модата. Те слушат много повече за дрехи, отколкото за своя Спасител. Гледат как майка им се съветва много повече с модния журнал, отколкото с Библията. Парадирането с облеклото се смята за много по-важно нещо от възпитаването на характера. Родители и деца се лишават от онова, което е най-доброто, най-сладкото и най-истинското в живота. Заради модата се подлъгват да се лишат от подготовката за бъдещия живот.

Последици от неподходящото облекло

Врагът на всяко добро е подбудителят, вдъхновителят на постоянно сменящите се моди. Неговото горещо желание е да причинява мъка и да обезславя Бога, като докарва хората до мизерия и гибел. Едно от средствата, с които най-добре постига намерението си, са изобретенията на модата, които изтощават тялото и ума и погубват душата.

Жените са изложени на сериозни болести и страданията им се увеличават поради облеклото им. Вместо да пазят здравето си за тежките непредвидени случаи, които може да дойдат по-късно, те твърде често жертват не само здравето, но и живота си и оставят на децата си печално наследство, състоящо се от лоша физическа конструкция, извратени навици и погрешни разбирания за живота.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница