За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях. Характеристика на потенциалното въздействие върху околната среда.

1. Атмосферен въздух. Климатични и метеорологични фактори.

   1. 
      Характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, с отношение към обекта и оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни).
      

Територията на общината попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа. Положителната средноянуарска температура /0-1°С/ от една страна и сравнително високата средноюлска температура /23,8°С/ от друга, свидетелстват за преходноконтиненталните черти на климата.

Средната действителна температура на въздуха за януари е 0-1°С; април- над 13°С. Годишната сумарна слънчева радиация измерена в района е 20-20.5 kcal/cm²,а годишният радиационен баланс е 53-57 kcal/cm². Характеризира се с продължително устойчиво задържане на температурите през пролетно-летния-есенен период, който има продължителност от 200 до 220 дни. Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали.

За оценка на влиянието на климатичните фактори върху замърсяването на атмосферния въздух в района се използват данни от Климатичния справочник на България (том I-IV за МС Хасково и Димитровград).

Климатични елементи: Специфични данни за конкретния район в който ще бъде разположен обекта няма, затова се използват данните за най-близко разположените пунктове Димитровград и Хасково, тъй като по разположение, ландшафт и близост са идентични.

Слънчево греене и радиация

Стойностите се основават на данни за общата слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, или ако такива данни липсват, върху часовете слънчево греене измерени в рефернтната станция. Стойностите са в kWh/м²/месец, за южно изложение и наклон от °, и са в порядъка на 1450 до 1500 в kWh/м² При оценка на природния потенциал на района от важно значение е продължителността на слънчевото греене (използва се за оценка на потенциала за развитие на туризъм, възобновяеми енергийни източници – ВЕИ, както и за възникване на вторично замърсяване при евентуално наличие на въглеводороди, вследствие на което се увеличават и концентрациите на озон в приземния слой на атмосферния въздух). Района се характеризира с голяма продължителност на слънчевото греене (между 2000–2290 часа годишно). Максималната му продължителност е през месеците юли и август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни–септември под 5%, а през юли и август те практически липсват.

В районите на Хасково-Свиленград, Димитровград, Ямболско-Елховското поле се отбелязват годишен валеж от 500 до 690 мм. С приближаване към планините средният годишен валеж расте. За сравнително по-ниските планински места той достига до 800—900 мм, а за високите планински части надминава 1100—1200 мм.

За Чепинската котловина, част от долините на Въча и Чепеларската река, места по южната част на Пловдивското поле, северната част на Старозагорското и Сливенското поле, Задбалканските полета на Източна Средна България имат валеж 150—175 мм. Разпределението на валежите за есента показва, че от лятото започва увеличаване на сезонните валежи, главно за откритите към юг речни долини на Южна България. При това сравнително големи валежни количества 200—300 мм, които за лятото се отбелязваха по високите планински части, сега слизат надолу, като в мм най-големите сезонни валежи се отбелязват за зимата. Характерно за този сезон са големите валежни суми — над 250—300 мм, които обхващат високите части на планините, като засягат и сравнително ниски места в южната крайгранична част на Югоизточните Родопи. От друга страна през този сезон е най-обширна областта на валежната зона 100—125 мм. Тя обхваща цялото Пловдивско поле, част от Старозагорското поле, Хасковско, Ямболско-Елховско поле.

За района на Хасково средногодишната сума на валежите е 667 mm. Преобладаващи са северни и северозападни ветрове със средногодишна скорост 1.8 m/s.