І.4. Връзка на ИТС 2030 с други стратегии, планове и програми

І.4.1. Стратегическа и нормативна рамка за изработване на ИТС

• 
  Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите”, 2011 г.
  

• 
  Намаляване наполовина на колите, използващи конвенционални горива в градския транспорт до 2030 г.; поетапното им изтегляне от употреба до 2050 г.; постигане на практически свободна от въглероден двуокис градска логистика в големите градове до 2030 г;
  
• 
  Устойчивите горива с ниско съдържание на въглерод в авиацията да достигнат 40% до 2050 г.; също така до 2050 г. да се намалят емисиите на въглероден диоксид от корабни бункерни горива с 40% (ако е постижимо, и с 50 %);
  
• 
  До 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден, и 50% до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори. Постигането на тази цел също така ще изисква развитието на подходяща инфраструктура;
  
• 
  До 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна железопътна мрежа. До 2030 г. да се утрои дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа и да се поддържа гъста жп мрежа във всички държави-членки. До 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния трябва да се осъществява по релсов път;
  
• 
  Пълноценно функционираща и покриваща целия ЕС мултимодална основна мрежа по програма TEN-T до 2030 г., висококачествена мрежа с голям капацитет до 2050 г. и съответния набор от информационни услуги;
  
• 
  До 2050 г. всички централни мрежови летища да се свържат с железопътната мрежа, за предпочитане с високоскоростната; да се гарантира достатъчната връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища;
  
• 
  Внедряване на модернизираната инфраструктура за управление на въздушния трафик (SESAR) в Европа до 2020 г. и завършване на Единното европейско авиационно пространство. Внедряване на еквивалентни системи за управление на сухопътния и водния транспорт (ERTMS, ITS, SSN и LRIT, RIS). Пускане в действие на Европейската глобална навигационна спътникова система (Галилео);
  
• 
  Да се създаде рамката на европейска система за информация, управление и плащания в мултимодалния транспорт до 2020 г.;
  
• 
  Да се доближи до нула броят на загиналите в автомобилния транспорт до 2050 г. В съответствие с тази цел, ЕС се стреми да намали наполовина жертвите на пътни произшествия до 2020 г. ЕС да се утвърди като световен лидер в безопасността и сигурността на всички видове транспорт;
  
• 
  Да се разшири приложението на принципите „потребителят плаща“ и „замърсителят плаща“, както и ангажирането на частния сектор в отстраняването на нарушенията (включително вредни субсидии), генерирането на приходи и осигуряването на финансиране за бъдещи транспортни инвестиции.
  

• 
  Стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж
  

• 
  Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Съюз за иновации, Младежта в движение (Интелигентен растеж);
  
• 
  Европа за ефективно използване на ресурсите, Индустриална политика за ерата на глобализацията (Устойчив растеж);
  
• 
  Програма за нови умения и работни места, Европейска платформа срещу бедността (Приобщаващ растеж).
  

• 
  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
  

За тези тематични цели допринасят и други инструменти на ЕС и държавите членки се насърчават да се възползват от всички налични инструменти за финансиране на европейско, национално, регионално и местно равнище.

• 
  Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T)
  

• 
  достъпност и свързаност на всички региони на Съюза, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните и планинските райони, както и рядко населените райони;
  
• 
  намаляване на разликите в качеството на инфраструктурата между държавите-членки;
  
• 
  за движението на пътници и товари, взаимосвързаност между транспортната инфраструктура за движението на дълги разстояния, от една страна, и регионалното и местното движение, от друга страна;
  
• 
  транспортна инфраструктура, която отразява характерното положение в различни части на Съюза и осигурява балансирано покритие на всички европейски региони;
  

• 
  премахване на тесните места и изграждане на липсващите връзки в рамките на транспортните инфраструктури и при свързващите звена между тях, на териториите на държавите-членки имежду тях;
  
• 
  взаимосвързаност и оперативна съвместимост на националните транспортни мрежи;
  
• 
  оптимална интеграция и взаимосвързаност на всички видове транспорт;
  
• 
  насърчаване на икономически ефикасен, висококачествен транспорт, допринасящ за по-нататъшния икономическия растеж и конкурентоспособността;
  
• 
  ефективно използване на новите и съществуващите инфраструктури;
  
• 
  икономически ефективно прилагане на иновационни технологически и оперативни концепции.
  

• 
  развитие на всички видове транспорт по начин, съвместим с осигуряването на устойчив и икономически ефективен транспорт в дългосрочен план;
  
• 
  принос към целите за ниски емисии на парникови газове, нисковъглероден и чист транспорт, сигурност на горивата, намаляване на външните разходи и опазване на околната среда;
  
• 
  насърчаване на нисковъглеродния транспорт с цел до 2050 г. да бъде постигнато значително намаляване на емисиите на CO₂ в съответствие с целите на Съюза за намаляване на емисиите на CO₂;
  

• 
  задоволяване нуждите на нейните потребители от мобилност и транспорт в рамките на Съюза и във връзките с трети страни;
  
• 
  осигуряване на норми за безопасност, сигурност и високо качество за пътническите и товарните превози;
  
• 
  оказване на подкрепа за мобилността, дори в случаи на природни или причинени от човека бедствия, и осигуряване на достъп до услугите на спешната помощ и спасителните служби;
  
• 
  създаване на изисквания за инфраструктурата, по-специално в областта на оперативната съвместимост, безопасността и сигурността, които да осигурят качество, ефикасност и устойчивост на транспортните услуги;
  
• 
  достъпност за възрастните, за лицата с ограничена подвижност и за пътниците с увреждания.
  

• 
  основна мрежа, която включва най-важните за ЕС транспортни връзки и възли и която следва да бъде реализирана до 2030 г.;
  
• 
  разширена мрежа, която осигурява пълно покритие на територията на ЕС и достъп до всички региони и следва да бъде завършена до 2050 г.
  

• 
  направленията на Общоевропейските транспортни коридори („Рейнско-Дунавски” – вътрешноводен път р. Дунав, пристанища Видин и Русе и интермодален терминал в Русе; „Ориент/Източно-Средиземноморски” – железопътно и пътно трасе по направленията Видин – София – Кулата и София – Пловдив – Бургас/Свиленград (турска граница);
  
• 
  железопътното направление София – Горна Оряховица – Русе – Букурещ;
  
• 
  пътно направление София – Велико Търново – Русе – Букурещ.
  

Възлите от основната и разширената мрежа на територията на Република България са представени в таблицата:

Изпълнението на мрежата се осъществява с подкрепата на Кохезионния фонд и Механизъм за свързване на Европа (МСЕ).

ЕФРР и КФ подпомагат различни инвестиции в Трансевропейската транспортна мрежа, включително:

• 
  свързване на второстепенни и третостепенни възли с TEN-T;
  
• 
  съобразени с околната среда транспортни системи;
  
• 
  оперативно съвместими железопътни системи;
  
• 
  интелигентни системи за електроразп-ределение, съхранение и пренос на енергия.
  

• 
  Обща стратегическа рамка на ЕС:
  

Посредством ОСР политическите ангажименти, поети във връзка със стратегията „Европа 2020“, се съгласуват с реалните инвестиции и се насърчава интеграцията между фондовете. Рамката осигурява източник на стратегически насоки, които държавите членки и регионите да прилагат при програмирането на фондовете с оглед на специфичните си потребности, възможности и предизвикателства.

• 
  Хоризонт 2020
  

• 
  Механизъм за свързване на Европа
  

МСЕ е разделен на три сектора (Транспортен сектор, Енергетика, Телекомуникации). По МСЕ „Транспортен сектор“ ще бъдат съфинансирани проекти по TEN-T и проекти от „общ интерес“, като например инфраструктурни проекти с висока добавена стойност за ЕС. Тези инфраструктурни инвестиции могат да работят заедно с проекти, финансирани от ЕФРР, КФ и ЕЗФРСР, засягащи други части на основната мрежа TEN-T, както и разширената мрежа. Това позволява градските и селските райони да се възползват от възможностите, които създават големите мрежи.

Проекти от общ интерес с висока добавена стойност за ЕС, кандидатстващи за безвъзмездни средства от МСЕ могат да кандидатстват и за подкрепа от ЕСИФ. Такива са:

• 
  проекти, засягащи участъци от основната мрежа TEN-T, които не са по-сочени предварително в приложение I към регламента относно МСЕ;
  
• 
  проекти, засягащи разширената мрежа TEN-T;
  
• 
  мултимодални транспортни възли, свързващи вторична инфраструктура към мрежата TEN-T.
  

• 
  Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г.
  

В Споразумението за партньорство въз основа на критичните точки за развитие на България и идентифицираните предпоставки за растеж, в съответствие с целите на Стратегията Европа 2020, са формулирани четири стратегически приоритета за ЕСИФ през периода 2014-2020 г. Развитието на транспортния сектор е в обхвата на Приоритет 3: „Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж“, който обхваща под-приоритетите: „Свързаност“ (външна и вътрешна); „Преминаване към нисковъглеродна икономика“; „Енергийна и ресурсна ефективност“; „Климат и климатични промени, превенция и управление на риска“; „Околна среда и опазване на природното богатство“.

В СП са включени тематичните цели, чрез които България ще допринася за целите на стратегия „Европа 2020“ за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Изборът е направен въз основа на три групи критерии: нужди за развитие, нормативни ангажименти като държава - членка и потенциал за развитие и възможности за постигане.

Предварителните условия, заложени в СП са изисквания за изпълнение на тематичните цели, които са предпоставка за получаване на финансова помощ за периода 2014 – 2020 г.

• 
  Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020г.
  

Транспортният сектор на България е призван да съдейства за икономическото и социално развитие на страната, като:

• 
  Осигурява ефикасен ( с максимални ползи), ефективен ( с минимални разходи) и устойчив (с минимални външни влияния) транспорт;
  
• 
  Подпомага балансираното регионално развитие;
  
• 
  Съдейства за пълноценното интегриране на страната в Европейските структури, отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал.
  

• 
  Постигане на икономическа ефективност;
  
• 
  Развитие на устойчив транспортен сектор;
  
• 
  Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.
  
• 
  Стратегическите приоритети на транспортния сектор до 2020 г. са:
  
• 
  Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;
  
• 
  Интегриране на българската транспортна система в европейската;
  
• 
  Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;
  
• 
  Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;
  
• 
  Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;
  
• 
  Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;
  
• 
  Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;
  
• 
  Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.
  

Визията е към 2020 г. Република България да притежава модерна, безопасна и сигурна транспортна система, която да удовлетворява потребностите за качествен и безопасен транспорт.

• 
  Общ генерален план за транспорта на България
  

През 2014 г. е изготвена оценка на ОГПТ, за което е съставен Доклад за анализ на пропуските със следните основни заключения:

• 
  Общият подход и обхватът на ОГПТ като цяло отговарят на това, което може да се очаква от една Транспортна стратегия, която обхваща 20-годишен период до 2030 г.;
  
• 
  ОГПТ е придружен от подробен аналитичен инструмент (Транспортен модел), който е разработен с помощта на сравнително подробна база данни;
  
• 
  ОГПТ предоставя списък от мерки и за него е извършена Стратегическа екологична оценка (СЕО).
  

• 
  Необходимо е да се осигури по-добра връзка между целите, проблемите и мерките, за да се гарантира, че по-широк кръг от действия могат да бъдат определени в отговор на специфичните изисквания на транспортния сектор;
  
• 
  Трябва да се обърне по-голямо внимание на организационните и оперативните мерки, както и на изискванията за изграждане на административен капацитет в областта на транспорта;
  
• 
  Следва да бъде извършена обща актуализация на анализа и оценките, като се използват актуални транспортни данни и документи в областта на транспортната политика;
  
• 
  Съществува голяма разлика между изводите на ОГПТ и последващото програмиране, което определя краткосрочните приоритети и източници за финансиране.
  

• 
  Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
  

В ОПТТИ са формулирани следните приоритетни оси:

• 
  „Развитие на железопътната инфраструктура по „основната” Трансевропейска транспортна мрежа”
  
• 
  „Развитие на пътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Трансевропейска транспортна мрежа”
  
• 
  „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”
  
• 
  „Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта”
  
• 
  „Техническа помощ“.
  

За постигане на общата цел на ОПТТИ 2014-2020 г. и съответно на инвестиционните приоритети са формулирани седем специфични цели:

• 
  Първата специфична цел е „Привличане на пътнически и товарен трафик чрез подобряване на качеството на железопътната инфраструктура по Трансевропейската транспортна мрежа”.
  
• 
  Втората специфична цел е „Отстраняване на „тесните места” по пътната Трансевропейска транспортна мрежа“.
  
• 
  Третата специфична цел е „Увеличение на използването на интермодален транспорт“.
  
• 
  Четвъртата специфична цел е „Увеличение на използването на метро”.
  
• 
  Петата специфична цел е „Подобряване на управлението на транспорта чрез внедряване на иновативни системи”.
  
• 
  Шестата специфична цел е „Подобряване на управлението на железопътната мрежа“
  
• 
  Седмата специфична цел е „Осигуряване на необходимите условия за успешно приключване на ОПТ 2007-2013 и за изпълнение на ОПТТИ 2014-2020, повишаване на административния капацитет и публичната подкрепа“.