Задание за обхват и съдържание на доклада за екологична оценка на интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 Г

ІІ.1.1.2. Изменение на климата

За наблюдение на климата и изменението му се използват индикатори, които са разделени в две групи, в зависимост от надморската височина, а именно:

• 
  Средногодишна температура на въздуха;
  
• 
  Количество на валежите;
  
• 
  Максимален денонощен валеж за един ден.
  

• 
  Количество на валежите;
  
• 
  Максимален денонощен валеж за един ден;
  
• 
  Максимална височина на снежната покривка.
  

Открояват следните особености:

• По отношение на температурата практически над цялата страна се наблюдават положителни тенденции, т.е. очаква се увеличение на средногодишната температура, като това увеличение е сравнително еднородно и с около 1.5-2^oС за близкото и между 2.5 и 3.5^oС за далечното бъдеще;

• Пространственото разпределение на тенденцията на годишната валежна сума е по-неравномерно спрямо това на температурата. В Източна България се очаква отрицателна тенденция, като и в двата периода изменението е средно между 5 и 10 mm (в отделни райони до 15-20 mm). Най-видимата разлика между двата периода е, че районите с отрицателна тенденция през втория период са с по-голяма площ спрямо първия и обхващат и части на Западна България.

Трябва да се отчита, че получените резултати са продукт на числена симулация и се основават на определен физико-математически модел на атмосферата и затова могат да се различават от други, използващи различни подходи. В частност, те зависят от конкретен емисионен сценарий на парникови газове и аерозоли, който има прогнозен характер.

В доклада за екологична оценка ще бъде направена подробна оценка на състоянието и тенденциите в изменението на климата.

ІІ.1.1.3. Емисии на парникови газове (ПГ)

За наблюдение и оценка на нивата на парникови газове се използват следните индикатори:

• 
  Общи емисии на парникови газове
  
• 
  Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на Междуправителствения комитет по изменение на климата;
  
• 
  Годишни емисии на парникови газове на човек от населението;
  
• 
  Годишни емисии на парникови газове за единица брутен вътрешен продукт (БВП).
  

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO2 – екв.) за 2014 г. показва, че емисиите на CO₂ имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 79%, емисиите на CH₄ са на второ място с 13%, емисиите на N₂O с дял 6% остават на трето място, F - газове са с дял от 2% - на четвърто.

За периода 1988 – 2014 г., емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2014 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 57 303,70 Gg CO₂-екв. или 50% от емисиите през базовата година, като минимумът e през миналата година ( 2013 г.)

В доклада за екологична оценка ще бъде направена подробна оценка на нивата на емисиите на парниковите газове по изброените индикатори.

ІІ.1.2. Атмосферен въздух

ІІ.1.2.1. Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво

ІІ.1.2.2. Емисии на вкисляващи вещества (SO₂, NО_x и NH₃)

ІІ.1.2.3. Емисии на прекурсори на озон

ІІ.1.2.4. Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ₁₀

ІІ.1.2.5. Качеството на атмосферния въздух

Източник на атмосферно замърсяване по пътищата са отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на транспортните средства. Замърсителите, които се изхвърлят са: Азотни оксиди (NOх, NO₂), ЛОС (НМЛОС), Метан (СН₄), Въглероден оксид (СО), Въглероден диоксид (СО₂), Диазотен оксид (N₂O), Кадмий (Cd), Олово (Pb), ПАВ (PAH), Диоксини и фурани, Частици (сажди) PM₁₀.

Замърсяването с ФПЧ₁₀ продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ₁₀ над допустимите норми е много висок – 97,2 % от 3.0 млн. население, живеещо в населени места, в които се контролира този замърсител.

България е единствената страна от държавите-членки на ЕС, в която сa регистрирани превишения на нормите на серен диоксид. В АИС „Гълъбово” са регистрирани 2 превишения на алармения праг за 2014г.

През 2014г. нормите за азотен диоксид са спазени във всички измервателни пунктове и няма население, живеещо при наднормено замърсяване с азотен диоксид.

В нито един от градските фонови пунктове няма превишение на нормите за озон през 2014г.

Количеството на емитираните замърсители зависи от вида и модела на транспортното средство, както и от вида и качеството на използваното гориво.

Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) ще бъде направена в доклада за екологична оценка, въз основа на данни от Тримесечните бюлетини и Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда на Изпълнителната агенция по околна среда. Данните ще бъдат обобщени и представени за цяла календарна година.

Изтегляне 1.31 Mb.

Сподели с приятели: