Задание за обхват и съдържание на доклада за екологична оценка на интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 Г

ІІ.1.5. Почви ІІ.1.5.1. Земеползване

Изтегляне 1.31 Mb.

страница	9/13
Дата	14.03.2018
Размер	1.31 Mb.
	#63037

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13

В подточката е предвидено представянето на информация за площите за транспортни територии, вкл. сервитутите с цел проследяване на тенденциите по отношение на този аспект на компонент „почви”. Също така ще бъде включена и информация за действащите към момента политики и мерки при управление на земеползването.

ІІ.1.5.2. Състояние на почвите

За периода 2009 – 2014 г. структурата на използваната земя в България е променлива. През 2014 г. използваната земеделска площ е 4 976 815 ha и заема 44,8% от територията на страната като се наблюдава намаление с 0,4% спрямо предходната година. Необработваемите земи през 2014 г. са 216 125 ha и заемат 2,4% от територията на страната, като намаляват с 18,0% спрямопредходната година

В периода 2005 - 2014 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.

Транспортната инфраструктура има ограничено въздействие върху почвите - в границите на сервитута и не е източник на дифузни замърсители.

В доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за състоянието на почвите.

ІІ.1.5.2.1. Процеси на увреждане на почвите

Процесът на увреждане на почвите е свързан с необратимите загуби на почва, вследствие на деградационните процеси - ерозия (водоплощна,ветрова), свлачища, срутища и др. . Транспортната инфраструктура въздейства основно с унищожаването на почвеното покритие в обхвата на сухопътните транспортни трасета и промяна в обхвата на сервитута им. Самата инфраструктура е под пряко въздействие на свлачища, ерозия по пътните откоси и др.

В периода 2010 – 2014 г. засегнатите площи от водоплощна ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2014 г. се наблюдава леко увеличавене на загубите на почва.
В периода 2010 – 2014 г. засегнатите площи от ветрова ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2014 г. се наблюдава леко увеличавене на площите с риск от ветрова ерозия.
Тенденцията и през 2014 г. е за увеличаване броя на свлачищата и засегнатите територии

В подточката в доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за тенденциите по отношение ерозия на почвите, почвено запечатване и свлачища.

ІІ.1.6. Ландшафт

Класификационната система на ландшафтите в България (География на България, 1997 г.) е изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България. Ландшафтната система включва 4 класа ландшафти: равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински, обхващащи 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.

Съгласно схемата на ландшафтното райониране (География на България, 1997 г.) страната е поделена на четири области:

• Севернозонална област на Дунавската равнина – обхващаща 4 подобласти и 33 района;

• Старопланинска област – обхващаща 4 подобласти и 21 района;

• Южнобългарска планинско-котловинна област - обхващаща 10 подобласти и 50 района;

• Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини - обхващаща 6 подобласти и 23 района.

Типологията на ландшафтите в България е направена съобразно природните условия и спецификата на ландшафтните компоненти. Един от основните фактори за дефиниране на ландшафтните типове е релефа. Въз основа на това се използва следната качествена структура на територията на страната по надморска височина /НСИ, 2010 г/:

Низинен релеф (0-200 м.н.в.). Заема 31.5 % от територията на страната и обхваща части от Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, крайбрежната черноморска ивица и др.;

Равнинно-хълмист релеф (200-600 м.н.в.). Заема най-голямата част от територията на България (41 %) и обхваща части от Дунавската равнина, Задбалканските полета (Карловско, Казанлъшко, Твърдишко и др.), част от котловинните полета по поречието на р. Струма (Благоевградско, Симитлийско), част от земите на Източното Средногорие, средното поречие на р. Тунджа и др.;

Нископланински релеф (600-1000 м.н.в.). Заема 15.2 % от територията на страната. В него се включват сравнително по-високата част от Предбалкана, част от Стара планина, Средногорието, планините в Краището.

Среднопланински релеф (1000-1600 м.н.в.). Заема площ от 9.8 % от територията на България и обхваща части от Предбалкана, значителна част от Стара планина, част от Средногорието и Родопите;

Високопланински релеф (над 1600 м.н.в.). Заема 2.5 % от територията на страната. В него се включват Рила и Пирин.

Средната надморска височина за страната е 470 м, и като цяло тя намалява от юг на север и от запад на изток.

Чувствителните ландшафти обхващат уникалните ландшафти на природните забележителности, които са под законова защита.

По-задълбочена характеристика на ландшафта ще бъде изложена в доклада за екологична оценка.

ІІ.1.7. Биологично разнообразие – растителност, животински свят, защитени зони и защитени територии

Биологичното разнообразие на България се определя от множество фактори, основните от които са географско разположение, релеф, климат, скален състав, почви, наличие на естествени водни тела, характер на антропогенното въздействие върху природната среда и др. Съчетанието на тези фактори определя до голяма степен структурата на биологичното разнообразие, изразена главно чрез богатството на биологични видове. България е на едно от първите места по богатство и разнообразие на своята флора и фауна в Европа. Нейното географско положение в югоизточната част на континента, сложното палеогеографско и палеоклиматично минало, разнообразният релеф и климат, наличието на достатъчно сладководни ресурси и близостта с Черно море, значителният горски фонд и др. са основни и важни фактори, благоприятстващи съществуването на богато и оригинално флористично и фаунистично разнообразие. Значителен е и броят на видовете, които се срещат само в България или на Балканския полуостров. Те спадат към категориите български и балкански ендемити. В много от българските пещери и южни планини са намерили убежища и са се съхранили голям брой видове животни с древен произход, предхождащ периодите на заледяване на Европа, които отнасяме днес към категорията на реликтите. Тези живи фосили, оцелели от минали геологични епохи, най-добре разкриват пред съвременните зоолози пътищата за формиране и еволюцията на българската фауна

В южните райони на страната и по черноморското крайбрежие се срещат топлолюбиви и сухолюбиви медитерански видове, а в северните и планинските райони съжителстват много видове, характерни за Средна и Северна Европа.

Изтегляне 1.31 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13