Състояние на почвите и земеползването

2.1.5. Състояние на почвите и земеползването

Почвите по високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете –кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия. Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали. Алувиалните почви се намират в заливните равнини на река Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере, Воден, Бревенска. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30-40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4-5%. Киселиността на тези почви е кисела до неутрална и преминава в алкална на дълбочина рН 8.3. Канелени горски почви има в по-високите райони на Челопешкото поле. Техният хумусен слой е тънък вследствие на съществуващите ерозионни процеси и хумусното съдържание е ниско (1-2%). Киселиността на почвата варира в дълбочина от кисела до неутрална в повърхностните слоеве, до леко алкална в дълбочините, където има наличие на карбонати.

През юни и септември 2013 г., чрез възлагане от страна на община Челопеч, от Пловдивския аграрен университет са осъществени замервания на проби от почвите в общината. При някои от пробите е налице превишаване на пределно допустимите концентрации на тежки метали. По данни на секция „Химия на почвата“ на Института по почвознание „Н. Пушкаров“, елементи от агроекологичния мониторинг са разработени за замърсени места в района на Челопеч, Пирдоп-Златица и други места в страната.

Замърсяванията на почвите с полиметали се дължи на унаследено замърсяване от производствените мощности на медодобивния комбинат между Златица и Пирдоп, както и епизодични замърсявания в миналото от двете хвостохранилища – „Бенковски“ и „Челопеч“.

От морфоструктурна гледна точка почвата в общината е с характерните за тях показатели. Отклоненията се наблюдават в химичния състав на почвите, поради описаните замърсявания с тежки метали, като в почвите под горските територии се наблюдава и увеличена дебелина на мъртвата горска постеля.

Основно обработваеми са площите в котловинното дъно на Златишко-Пирдопската котловина, като част от пасищата и ливадите, са в близост самото населено място. Част от тези пасища са се превърнали в преходни зони около горите заети с храстовидна растителност. При антропогенния натиск над почвите, във връзка с извършвана на селскостопанска дейност, не се наблюдава увеличаване на замърсяванията. Земеделските земи не се увеличават, напротив наблюдава се леко намаляване на използваемите пасища и ливади, във връзка с намаляване на пасищните животни.

Землището на община Челопеч заема 44,39 кв.км. Урбанизираната територия е едва 2,95% или 1,308кв.км. Най-голям дял заема горската територия – 48,62%, следвана от земеделската с 39,46%. Територията заета от води и водни обекти е 1,16%, а тази за добив на полезни изкопаеми – 6,53%. Територията на транспорта заема 1,28% или 0,568кв.км.

В ЕО ще бъде направена подробна характеристика на състоянието на почвите и земеползването.

2.1.6. Състояние на биологичното разнообразие

Растителността в района Община Челопеч съгласно ботаникогеографското райониране на България се отнася към Средногорски и Централно балкански окръг от Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област. Естествената растителност е представена от чисти и смесени дъбови, габърови и букови гори. Обширни площи се заемат от производни растителни съобщества с преобладаване на храсти и тревисти видове, използвани като пасища.

Фауната в този район на България е представена основно от Европейски, Евро-Сибирски и Хол-Палеарктични видове. Наред с тези хорологични комплекси в района се срещат и представители с Преходно-средиземноморско и Предноазиатско разпространение, както и степни фаунистични елементи.

В различни открити територии, с малко количество или без дървесна растителност, в т. ч. обработваеми и необработваеми агроландшафти, доминиращият комплекс е представен от видовете:

• при земноводните (Amphibia) – зелена крастава жаба, жълтокоремна бумка;

• при влечугите (Reptilia) – зелен гущер, стенен гущер, голям стрелец, обикновена водна змия, пепелянка (в припечни и каменисти терени в ниските части на планините);

• при птиците (Aves) – домашно врабче, червеногърба сврачка, полска овесарка, черноглава стърчиопашка и полска чучулига;

• при бозайниците (Mammalia): при насекомоядните – обикновена къртица; при гризачите (Rodentia) – обикновена(полска) полевка;

• при хищниците: (Carnivora) – куче (безстопанствени индивиди).

Природните дадености на Стара планина и Средна гора и биоразнообразието в тях представляват голямо богатство за Община Челопеч.

На територията, предмет на плана, попадат три защитени зони:

- BG0001389 „Средна гора“ за опазване на природните местообитания и за дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 661/2007 г. на Министерски съвет;

- BG0002054 „Средна гора“ за опазване на дивите птици, Заповед № РД-273/2012 г. на министъра на околната среда и водите;

- BG0001493 „Централен Балкан – буфер“ за опазване на природните местообитания и за дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 802/2007 г. на Министерски съвет, изменение с Решение № 811/2010 г. на МС.

На територията, предмет на плана, не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.