Задание за определяне на обхвата на Екологичната оценка на общ устройствен план на община челопеч
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.4. Състояние на геоложката основа и земни недра
2.1.3. Състояние на водитеПовърхностни водни тела Водните обекти на територията на община Челопеч попадат към Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив. Най-голямата и пълноводна река, която протича в района е р. Тополница. Нейните десни притоци водят началото си от южните склонове на Стара планина, левите притоци – от северните склонове на Средна гора. Река Тополница се явява транзитна, но почти изцяло в границите на общината са разположени нейните притоци р. Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере и Чифлик дере. На р. Тополница при с. Поибрене ХМС № 71480 се водят наблюдения на водните стоежи от 1912г., а измервания на водните количества и оценки на речния отток има от 1936г. Анализът на данните показва, че от средата на миналия век (20-ти) се оформя тренд на намаление на речния отток като отражение на глобалните промени на климата, които за България се изразяват в повишение на температурите и занижение на валежите и оттока. Главна отводнителна артерия на водосборната област в района на с. Челопеч се явява река Воздол. Тя води началото си от старопланинските върхове “Челопешка баба” и “Мургана”. В горното си течение, след като обединява водите на по-малките реки Илинденска, Беглежка и Равнишка завива в югоизточна посока. Режимът на речния отток се отличава с пролетен максимум през м. април и есенен минимум през м. септември. Максималните водни количества достигат най-високите си стойности през м.март и м.октомври, а минималните достигат най-ниските си стойности през м.август. На територията на общината също са разположени язовирите: “Качулка” (841 хил. куб. м.), „Кирчов извор” (35 хил.куб.м.) и „Зарен” (41 хил.куб.м.). Язовирите са общинска собственост. Язовир „Качулка“ е разположен в югозападната част на село Челопеч, на 250 – 300 м. от първокласния път София – Бургас. Представлява микроязовир с малка проточност и е изграден за нуждите на селото, като осигурява напояване на селскостопански земи и водопой на добитък. В момента язовирът се използва основно за промишлено водоснабдяване на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Единственият източник на вода за язовира е р. Воздол. „Кирчов язовир“ е разположен на 2 км източно от село Челопеч и на 3 км западно от град Златица. Язовир „ Зарен“ е разположен на 1 км. източно от село Челопеч и на 3 км югозападно от с. Църквище. Собственост на общината е канал за напояване, който е с дължина L= 2 500 м и широчина = 2 м. Питейната вода за населението в региона се осигурява по гравитачен път от планински водохващания, изградени по южните склонове на Стара планина. Контролът и наблюдението за качествата на повърхностно течащите води в региона се осъществява от ИАОС, БДУВИБР и РИОСВ. Динамиката в изменение качеството на повърхностните води се характеризира чрез определяне на еквивалентните показатели: Разтворен О2; БПК5; ХПК и перманганатна окисляемост, отразяващи присъствието на органични вещества в речните води и трансформирането им. Подземни водни тела Формирането на подземните води в разглеждания район е в резултат на кумулативното и последващи действия на комплекс от фактори, които са определящи за състоянието на околната среда. Основните, които образуват този комплекс, са свързани с физико-географските фактори: релеф, климат (температура на въздуха, валежи и др.); хидрологията на района и съответните геоложки и хидрогеоложки структури. От проведените хидрогеоложки проучвания е установено, че района е изграден от седиментни, метаморфни и ефузивни скали. Хидрогеоложките условия и съответно тяхната водоообилност, се обуславя от геолого-литоложкия им строеж, степента на напуканост и изветрялост на скалите в района. Скалите според проучванията са представени от: квартернерни отложения, червени мергелни (глинести) варовици, туфити, олигомиктови пясъчници, андезитови лавобрекчи, андезит, андезитови туфобрекчи и андезитови туфи, дацито-андезити и техните туфи и туфобрекчи, грубозърнести пясъчници и конгломерати и двуслюдени гнайси. Различните видове скали създават условия за акумулиране и циркулиране на различни по тип и характер подземни води. Стойностите на дебитите им зависи както от степента на напуканост на скалите и наличието на отворени (незапълнени с глина) пукнатини, така и от климатичните условия. На по-голяма дълбочина наличието на пукнатини намалява, а съществуващите са запълнени с прахообразна скална маса. В ЕО ще бъде направена подробна характеристика на състоянието на повърхностните и подземни водни тела на територията на общината, в т.ч. съгласно Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район и Предварителната оценка на риска от наводнения. 2.1.4. Състояние на геоложката основа и земни недраСпоред морфотектонската подялба на територията на България, територията на община Челопеч попада изцяло в Средногорския пояс от т.нар. Балканиди. Характерно за територията на общината е, че тя заема част от Златишко-Пирдопската котловина – част от поредицата котловинни понижения между Стара планина и Средна гора и част от северните склонове на Средна гора. Средногорският пояс е представен от андезити и андезито-базалти, магматити и гранитизирани биотити от арденската група, както и от пясъчници, алевролити и конгломерати от Петроханската теригенна група. Геоложкото развитие на изследваната територия предопределя геоморфоложкото разнообразие в района. Според морфографската характеристика на страната ни община Челопеч заема част Средногорско-Задбалканската част на Преходно планинско-котловинната зона от морфографската схема на П. Стефанов (2002). Най-характерна, за изследваната територия, е частта от Златишко-Пирдопската котловина, попадаща в границите на община Челопеч. Тя представлява едностранен грабен, потъвал неколкократно през терциера. От север се ограничава от Задбалканския дълбочинен разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки на терена. В границите на Златишко-пирдопската котловина попада и основната транспортна артерия на общината, а именно т.нар. задбалкански ЖП и шосеен път. На територията на общината Челопеч се намира е едно от най-големите медно-златни находища в Европа. Включва няколко изявени рудни тела, вместени във вулканогенно-седиментен комплекс от андезити до дацити, който обхваща северната и североизточната страна на разлома с ориентация изток – запад. Вместващите скали на свой ред са част от вулканогенно-седиментния ансамбъл на горната креда, съхранен в гребена с посока север – североизток. Фундаментът на юг и изток от Челопеч включва докамбрийски гранитогнайси, двуслюдени шисти, кварцити и амфиболити. Челопешката руда включва следните основни рудни минерали: пирит, тенантит, енаргит, лузонит, халкопирит, злато и борнит. От нерудните минерали преобладават: кварц, барит, серицит и каолинит. Второстепенни от рудните минерали са: фаматинит, сфалерит, галенит, а от нерудните – хлорит, анкерит и гипс. Челопешкото находище се характеризира с изключително сложен геоложки строеж, като досега са идентифицирани около 71 минерални вида.
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|