Заедно с това се променят и тенденциите на взаимодействие на техниката с обществения прогрес и основното проявление на това взаимодействие в съвременните условия е автоматизацията
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Абстракцията
| Активният експеримент означава подаване към изучавания обект на допълнителни, специално подбрани сигнали, с цел даване на възможност за проявяване (реакция) от негова страна. Проявяването се регистрира с апаратура в самия обект. Като “индикатори” на проявяването се избират характерни величини, които биха помогнали за намиране на математическия модел на обекта.
Информацията, получена от всички възможни източници, се подлага на съответен анализ. Целта е да се аргументират някои неизбежни допускания или идеализирано представяне на явленията, което е правдоподобно при определени условия. Обработката на получените експериментални данни е важен фактор, който потвърждава или отхвърля редица постановки и допускания. От особена важност са и методите на обработка, използвани за всеки конкретен случай, тъй като те имат пряко отношение към постановката на задачата и към изводите от резултатите на реалния експеримент. Абстракцията е висшата форма на изследването. Този етап дава възможността за окончателно получаване на математичния модел. Той позволява конкретните резултати от изучаването на обекта да се обобщят, като предварително се анализира коректността при определени допускания, обективността на постановките на задачите, оценяват се експерименталните резултати. На база на споменатите анализи е възможно да се премине към обобщение на полученото математическо описание и отделянето му от конкретната среда. С други думи, търси се вече т.н. екстраполиране на резултатите върху по - голям брой обекти, които могат да попаднат под обяснение с предложения математичен модел. Казано по друг начин, поставя се въпросът за общността на получения модел и класовете явления (процеси), които той може да обслужва. Този въпрос е свързан и с т.н. адекватност на модела, което означава доколко предложеният математичен модел отговаря на разглеждания клас явления според най - характерните признаци, представляващи характеристики на този клас. За количествена оценка на адекватността се въвеждат определени математични съотношения между характерни величини на обекта и модела. Използването на всички източници на информация и детайлизирането на етапите на работа по създаването на моделите, се базира на три основни свойства на последните, а именно: изоморфизъм, хомоморфизъм и изофункционализъм. При изоморфизма съществува взаимно - еднозначно съответствие между всички елементи на модела и реалния обект. При хомоморфизма такова съответствие има само между някои (най - важните) от елементите им. Това именно определя по - широкото разпространение на хомоморфните модели на практика. Последните могат да се съставят само на основата на абстракция и опростяване. Изофункционализмът се отнася до пълното съответствие при работа между обекта и модела. На базата на всичко изложено до тук следва да се отбележи, че създаването и използването на математичния модел е средство за по - удобно изучаване, обяснение и работа с реалния обект, в т.ч. и за неговото управление. В най - общ аспект процедурата на идентифициране на обекта за управление включва три отделни етапа, различаващи се по характера на извършената работа:
отделяне на обекта от средата, формиране на обща предварителна представа за него и за връзките му със средата, уточняване на най - общите изисквания за управлението му и на тази база - формиране на предварителна, най - обща структура, в която ще се търси математичният модел; организиране на експерименти и наблюдения, набиране на информация за обекта с цел неговото управление; обработка на набраната информация по определени методи, получаване на математическия модел, оценяване и коригиране на същия. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|