Идентификацията бива структурна и параметрична

В системите за автоматично регулиране и управление се използват два вида входни (изпитателни) сигнали: детерминирани и стохастически. Тези сигнали или са често срещани в реалната практика или се създават (генерират) за целенасочено използване при идентификацията. Типовите сигнали се прилагат и при проектирането на системите с цел тяхното предварително изучаване по аналитичен начин или със средствата на моделирането.Тук ще бъдат разгледани само детерминираните сигнали. Всички те са функции на времето.

Показана е на фиг.1.8 а и има следното математическо описание:

Вижда се, че този тип въздействие моментално добива максималната си стойност при време t=0. В реалните практически случаи това е възможно ,ако физически носител на въздействието е електрически сигнал с определен параметър (напр. напрежение). Названието “единична “ е условно и обикновено е свързано с изменението на съответната величина от нула до номиналната или до максималната й стойност, условно приети за единица. Ако стъпаловидният сигнал се използва с реална числена стойност, то той трябва да се подбира като А(t) =m.1(t) , където m e цяло число. В този случай въздействието (сигналът) се нарича мащабирана единична функция. Този тип входен сигнал е най - предпочитаният при проектиране и изследване на линейни непрекъснати системи (обекти).

а) б) в)

4.2.Функция на Дирак ( единична импулсна функция, единичен импулс)

Функцията на Дирак  (t) е показана на фиг.1.8б и представлява математическа абстракция, тъй като има безкрайно голяма амплитуда и безкрайно малка продължителност. Tя притежава обаче едно интересно свойство, което й осигурява практическа реализация и възможността да бъде използвана като типов входен сигнал при линейните непрекъснати и най - вече при линейните импулсни системи. Свойството е следното:

.

Това означава, че функцията на Дирак би могла да се представи като правоъгълен импулс с много голяма, но крайна амплитуда и много малка ,но крайна продължителност Площта на този импулс е равна на 1. Показан е на фиг.1.8в.Тъй като в реалните системи понятията “много голямо” и “много малко” като реалност се свързват и с други конкретни стойности на параметрите на системата, то винаги на практика биха могли да се намерят подходящи реални стойности за намерената апроксимация на функцията на Дирак. Освен това, в математическо отношение съществува и следната формална връзка между единичната стъпаловидна функция и функцията на Дирак:

1 (t)= (t), което съвсем коректно отразява безкрайно голямата скорост на нарастването на 1(t) при t=0.

4.3.Линейна функция

Видът й е показан на фиг.1.9.а. Описва се с израза x(t)= kt, k=tg и се използва при проектиране и изследване на следящи системи.

Показана е на фиг.1.9.б, от която се вижда, че са възможни две форми на нейното използване : x(t)= A sint; x(t)= Acos t. Хармоничната функция принадлежи към т,н, периодични сигнали, Тя е основният изпитателен сигнал при изучаване и изследване на нелинейни системи.

а) б)