Загадки на древната история Ал. Горбовски

"Това явление - трудно може да се обясни, като се има предвид, че значителна част от американския кон­тинент не е била покрита с лед по време на последното заледяване. Най-старите следи от човешки живот в Скандинавския полуостров и Англия също са от пре­ди 19 400 години, което не наблюдаваме на юг в Европа. Рисунките например в пещерата Ласко в Централна франция, едно от най-интересните селища на древния човек, са значително от по-ранен период -- от поели 15 000 години."

Учудващо е, че прекъсването е повсеместно и по ед­но и също време. Може да се проследи на американския континент, в Европа и най-после в Централна Азия. В планините на Курдистан се намира забележителната пе­щера Щандер, чиито културни пластове са ми по себе си са една непрекъсваща се хроника на 100 000-годишната човешка история. Пластовете следват един след друг, ед­на епоха сменя друга, докато на границата на същата дата - 10 000 г. пр.н.е. - настъпва внезапно прекъсване.

Човешките следи изчезват. Като че ли пещерата и околната местност внезапно са обезлюдели. Сигурно та­ка е и станало. Вместо културни пластове появяват се други следи: пластове от утаечни минерали, нанесени от вода - доказателство, че пещерата, която е на 750 м ви­сочина над морското равнище, е била залята от вода. Появяват се камъни, откъртили се от тавана - свидетел­ство за яростни земетресения, разтърсили околността. Едва пет хилядолетия след настъпилото прекъсване кул­турният пласт е започнал да расте, отначало бавно, а след това все по-интензивно.

* * *

Така че различните данни се групират около все по-ясно очертаващ се период.

Има възможност да се стеснят още повече тези рам­ки на времето и да определим по-точно предполагаема­та дата на станалата катастрофа.

В. Г. Куклин, учен от Новосибирск, като изучавал ин­формационните страни на процеса на обучението, се на­тъкнал на ред закономерности в натрупването на инфор­мация. Същността на тези закономерности е в-това, че сложните самообучаващи се системи, стремейки се да постигнат все по-универсална програма за опериране с получаваните знания, преустройват тази програма спо­ред натрупването на информация не хаотично, а в стро­го определен ритъм, като редуват периодите на повиша­ване и спадане в натрупването на информация. Перио­дите на подем са характерни за моментите на активно опериране с получените знания в рамките на съществу­ващата програма, а периодите на спадане - за моменти­те на разрушаване на старата, изчерпала себе си програ­ма и построяване на нова, по-универсална.

Ако се приеме, че тези закономерности имат всеобщ характер за всяка сложна саморегулираща се система, а след това, вземайки демографските данни за последни­те две хилядолетия, се построи въз основа на тези зако­номерности, демографската графична линия в минало­то, ще се получи резултати, доста близки до изчислени­ята на демографите. (Броят на населението на Земята към началото на нашата ера съгласно графичната крива е около 250 милиона души, а според изчисленията на демографите 150-200 милиона души.)

Ако бъде продължена по нататък в миналото, демог­рафската крива спада с известни колебания до граница­та на 8800-8600 г.пр.н.ера и сочи, че населението на Зе­мята е било около 8 милиона души. След това няколко столетия тя върви почти паралелно на основата, а пос­ле започва все по-ускорено да расте и достига връхната си точка (около 500 милиона души) при максимум между 11 800 - 11 600 г. пр.н.ера.

Ако се разгледа тази графична крива, като движени­ето не от настоящето към миналото, а тъй както е било в действителност - от миналото към настоящето, начертаната графика означава, че до преломния момент броят на населението в света е растял, а през периода между 11 800-11 600 г.пр.н.е. е настъпило рязко спадане, което продължило около 2 столетия.

След това спадането постепенно се забавя и броят на населението се стабилизира, а от 8800-8600 г. пр.н.е. за­почва да нараства все по-бързо и до ден продължава да расте.

Но още по-учудващо и важно е, че съвършено други данни, получени от други области на знанието, посоч­ват същата дата.

Така изходната точка на индийския луннно-слънчев календар е 11 652 г. пр. н. е.

Календарът на майте се състоял от цикли, всеки по 2760 години. Ако, знаейки края на единия от тях, се проектират тези цикли в миналото, ще стигнем до датата 11/ 653 г. пр. н. е.

Съдейки по това, че броят на населението след катас­трофата е продължил да намалява още около две столе­тия, явно е, че това са били години, през които разбунената стихия бавно се е възвръщала в своето русло. Утихвали вулканите, по-редки ставали земетресенията, сля-гали се прахът и вулканичната пепел, които пълнели ат­мосферата. През плътната завеса на мъглата започнало да прониква Слънцето, Според Х. Белами този момент от завършването на катаклизма изглежда е послужил за отправна точка на две други календарни системи - асирийската и египетската.

Египетският слънчев цикъл имал 1460 години. Извес­тна е крайната дата на един от тези цикли - 1322 г. пр. н. е. Като броим циклите в обратен ред от тази дата, стигаме до 11 542 т. пр. н. е. Асирийският календар се състоял от лунни цикли със съвсем друга продължителност - всеки по 1805 години. Крайната дата на един от тези цикли е също твърде далечна от египетската - 7123 г. пр. н. е. При все това, проектираме ли цифрите назад в миналото, ще стигнем до същата точка - 11 542 година.

Не е възможно да си обясним подобно съвпадение на датите като случайност. Твърде невероятно е такова съв­падение. Остава да предположим, че едно и също събитие е послужило за изходен момент на двата календара Събитието според нас е свързано с катастрофата.

Така че тези две дати - 11 650 (11 652 или 11 653) г. пр. н. е. и 11 542 г. пр. н. е - могат да се смятат за пред­полагаеми хронологически рамки на започване и завър­шване епохата на катастрофата.

БОРБА НА ЗМИЯ И ПТИЦА

В религиозните учения, магиите и така наречените "окултни науки" най-важните положения се обознача­ват обикновено чрез символи. Скритият смисъл на тази символика бива разкриван само на малцина посветени. Катастрофата, за която се говори, също е получила сво­ето възпроизвеждане в тази система на езотерични символи.

Достатъчно е да се каже, че според твърдението на ня­кои теолози дори християнският ритуал на кръщението с вода е нещо като символично повторение на потопа, в който някога е било хвърлено човечеството.

Символиката на това събитие е представена в по-сло­жен вид в други религиозни и езотерични системи.

Космогоничният мит, който съществува в религиите на народите от различните континенти, твърди, че няко­га преди появата на сушата всичко е покривал океанът, в който обитавало някакво Първично Начало в образа на змей. Като символ на океана и голямата вода изоб­що змеят олицетворявал космическия хаос - първоначал­ното състояние на света преди възникването на живота. И той станал символ на връщането към това първона­чално състояние, символ на унищожението на живота, символ на катастрофата и потопа. Един от вавилонски­те клинописни текстове нарича годината, когато е ста­нал потопът, "година на ревящия дракон".

В индийската митология на разумното начало, насоч­ващо живота и развитието на света, се противопоставя антагонистична сила също в образа на гигантски змей. Това е Змеят на Световната Бездна, който се старае, да хвърли света в състоянието на първичния хаос. Веднъж този змей, които живее в Световния океан, отвлякъл Зе­мята и се потопил с нея на дъното. Бог Вишну, след ка­то се преборил със змея, освободил Земята и отново я издигнал над повърхността на водата. Твърде вероятно е това алегорично изразено възпоминание за потопява­нето на някаква суша да е отражение на катастрофата, която била придружена от гигантско наводнение. Змеят, както виждаме, е символ на бедствие и се проявява ка­то едно начало, което се бори срещу бога на Слънцето.

Също и в Египет змеят или "космическият дракон" е представлявал началото, което се противопос­тавя на световния ред. Понякога той се явявал в образа на змея Апопис, олицетворяващ разрушителните сили на тъмнината, понякога като змея-бог на водите, причиняващ наводнения, или като бог Сет, олицетворяващ слепите природни сили, който също имал образа на змей. Много ритуални папируси съдържат дълги и гневни проклятия по адрес на "космическия змей" Апопис. "Махни се, негодни­ко! - четем в "Книга на мъртвите" - Върни се в дълбините на Бездната, там, където ти заповяда да стоиш твоят баща и където трябва да бъдещ унищожен! Не се приближавай до мястото, където се намира Ра." И пак змей - символът на водите и на хаоса - се бори срещу бога на Слънцето Ра, носител на живота и реда.

Според представите на древните египтяни змеят Апопис при всеки залез и изгрев се опитва да потопи лади­ята, в която плува по небето богът на Слънцето. И все­ки път, когато Слънцето се подавало иззад облаците, в древния Египет казвали, че бог Ра е победил змея Апопис. А в свещения басейн на Хелипопол изричали зак­линания над изображението на змей, за да осигурят по­бедата на светлината над мрака.

Юдейската митология също говори за някакъв змей Накхаш, който живеел в първоначалния океан на вселе­ната. Той олицетворявал силите, враждебни на върхов­ния бог Йехова, който бил началото на реда и следил да бъдат на местата си Слънцето, Луната и Съзвездията. Във вавилонската митология се среща образът на змея Тиамат, с когото се сражава Мардук - крилатият върхо­вен бог на Слънцето. Подобно вярване е известно и в Индонезия, и в Китай, където символ на потопа бил дра-конът Кун-Кун.

В Америка богът на водите Тлалок, който причиня­вал наводнения, също е бил изобразяван във вид на змей. В някои случаи той се явявал в образа на рогат змей или на Великия змей Акоменаки, но винаги в съ­щата роля^- като символ на наводнение и потоп. Някои изследователи смятат, че този символ не е от американ­ски произход. "Една и съща основна представа - пише един от тях - каквато е например функцията на змея ка­то бог на водите, е достигнала до Америка в безброй много варианти - египетски, вавилонски, индийски, ин­донезийски, китайски и японски. И от цялото това множество местните жреци в Централна Америка са изградили система от представи, която е чисто американ­ска, макар че повечето от съставни­те й части и композиционни прин­ципи са били заимствувани от Ста­рия свят..."

Доколкото Слънцето се олицетворява обикновено от птица, борбата на двете начала се изобразява като двубой на двата символа - змия и птица. Дошло от култовете на Близ­кия Изток, изображението влиза в християнската църковна символика. Срещаме го в стъклописите, и фрес­ките на средновековните храмове. В Индия този символ приема образа на свещена­та птица Гаруда, която държи в ноктите си змея на во­дите Нага. В японската митология срещаме свещената птица Пенгу, носеща змия.

Но този символ не е достояние само на Стария свят. Образът на борещи се змия и птица е прелетял океана и попаднал в Америка. Днес може да се види до­ри на държавното знаме на Мексико.

Понякога символ на птицата-Слънце е Крилатият диск. Това бил знак, състоящ се като че ли от две нача­ла: кръг - от Слънцето, и крила - от птица. Така древно-египетският бог Хор, приемайки образа на сокол, изобразяван във формата на крилат диск, атакува Сет. Борбата завършва с това, че Сет "се превърнал в ревящ змей, който се скрил в една дупка в земя­та". Във Вавилон като крилат диск бил изобразяван върховният бог Бел, също в битка със змей - сим­волът на водите. В Индия крила­тият диск е символ на Вишну - по­бедителя на змея на потопа. Знака на Крилатия диск се намира и в Полинезия, и у египтяните, и у хетите, и в Южна Америка, и у май­те, и в Асирия. И навсякъде той е имал един и същ смисъл, едно и също значение: победа на жизнено­то начало над гибелта и над хаоса на водите. Така кос­мическата катастрофа, сполетяла някога нашата Земя, в шифрован вид е представена под формата на борба на змия и птица, на змия и крилат диск.
СВЕТЪТ ПРЕДИ КАТАСТРОФАТА
РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА

Научната хипотеза винаги излиза извън пределите на фактите, послужили като основа за нейното построяване.

В. И. Вернадски

Въпреки че историците имат на разположение голям брой древни текстове и ръкописи, все пак ние много мал­ко знаем за най-старата история на човечеството. Една от причините е, че не винаги умеем да видим реалния ис­торически факт под булото, на съобщенията, облечени понякога в традиционните митологични форми. Така, когато човек прочете в древен текст съобщението, че през еди-коя си година на небето се появил, примерно, огнен змей, той трябва да избере едно от трите положения:

а) Да приеме това съобщение буквално (такова възп­риемане е присъщо на децата);

б) Да обяви това съобщение за измислица от начало до край (най-лесният път, а затова и най-малко заслу­жаващ уважение);

в) Да се опита под митологичното и религиозното бу­ло да открие факта, който е послужил за основа на съ­общението: поява на комета, на болид... (пътят на ис­тинските учени и изследователи).

Трябва да не забравяме, че така наречените "свещени текстове" и митове, бидейки продукт на общественото съзнание на своето време, описват околния свят с поня­тия, присъщи на дадената епоха.

Обаче, преди да бъде изтълкуван или разяснен, източ­никът трябва да бъде прочетен.

Колко сложно е прочитането на древен текст, може да се види от следния пример. При дешифриране на критската писменост като ключ послужила само една единствена дума, чието значение можело да се предположи. Тази дума се състояла от 18 знака. Но учените не знаели дори как е звучал всеки от тези знаци. А това именно е трябвало да се изясни, за да се узнае към коя група е принадлежал езикът, на който са разговаряли създателите на удивителната критско-микенска култура. Поставяйки различни буквени звучения на мястото на всеки от тези 18 знака на думата, учените би трябвало да получат 200 000 000 000 000 различни звукови вари­анта на тази дума. А само една от тях е можела да бъ­де правилна.

За да прочетат някои текстове, открити на брега на Мъртво море, на специалистите би се наложило да се занимават с това стотици години. От множеството зву­кови, смислови, лексикални варианти на всяка една ду­ма би трябвало да се избере един. Всяка фаза би тряб­вало да се свърже с вече известни или традиционни тек­стове. Предстояло с интуицията на слепия да налучкат между безбройно многото пътеки единствено вярната. Това не би било по силите нито на един човек, нито на цяла група учени.

Сега в помощ на изследователите дошла електронна­та техника.

Доколкото находките от ръкописи в района на Мър­тво море са свързани с издирване историческите корени на християнството, Ватиканът отделил голямо внимание на тяхното изучаване. Създадено било бързодействуващо електронно устройство, съдържащо колосална ези­кова, историческа и текстологична информация. Напри­мер машината "знаела" наизуст всеки ред от текста на Библията, всичките различия в текста и варианти.

На машината бил зададен текстът, който предстоял да бъде дешифрирай. Мъчителни минути преживели учените. И ето, машината заговорила! След двехилядно безмълвие думите, написани от неизвестен писар, отново зазвучали. "И в тази пустиня - превеждала машината ние ще открием пътя към нашия бог..."

Но след като текстът е прочетен, започва третият и най-важен етап от изследването - анализиране и изуча­ване.

Засегнаха се накратко тези проблеми, за да се посочи колко ограничени са изворите за миналото, колко слож­ни са пътищата за тяхното разбиране и по тези причини колко непълни са знанията ни за най-древната история на човечеството.

Макар че се водят археологически работи на широк фронт, само една нищожно малка част от миналото се открива пред очите на изследователя. Вече няколко по­коления учени правят разкопки в Шумер, но досега са разкопани само 1% от градовете, които някога са същес­твували на тази територия, 99% лежат погребани вече не едно хилядолетие. Какви тайни ще се разкрият и как­ви нови загадки ще изникнат пред учените, когато за тях ще станат достъпни библиотеките, съхранили се в тези градове?

Като се подреждат в последователна верига и се свър­зват звено със звено, находките на учените изнасят от мрака на забвението на бял свят съвсем неизвестни по-рано събития, народи и държави. И колкото повече се ние научава, толкова по-далеч в миналото се отдръпва времето на съществуването на човека.

В началото на нашия век учените смятаха например, че човекът се появил в Америка преди 4000 години, пое­ше преди 10 000, 25 000 и накрая 40 000. А американският археолог Картър назовава дори цифрата 100 000 годи­ни.

Подобна тенденция на удължаване на историята, на отдалечаването й във все по-далечното минало се наб­людава и при отделните цивилизации.

Според господствуващата сега представа съществува­нето на първите цивилизации на територията на Цент­рална Америка се отнася към първите векове на нашата ера. Обаче има данни, които могат да бъдат схванати като доказателство, че на тази територия е съществува* ла някаква цивилизация доста много преди това.

Недалеч от Мексико има една стъпаловидна пирами­да, по-голямата част от която е била погребана от лава. Въз основа датирането на лавата, геолозите твърдят, въпреки мнението на повечето археолози, че тази пост­ройка трябва да се отнесе към V хилядолетие пр. н. е. Значи, пирамидата е била издигната по онова време, ко­гато, както е прието да се смята, там не могло да същес­твува толкова високо развита цивилизация. Предложе­ната от геолозите датировка на пирамидата намира пот­върждение в разкопките, направени от археолога Б, С. Камингс. Преминавайки при разкопаването на пирами­дата през различни културни пластове, той достигнал до основите й, които според него се отнасят към средата на V хилядолетие пр. н. е. Радиовъглеродният анализ по­казва, че пирамидата е била допусната от хората още през 2160 г. пр.н.е.

Ако приемем, че стъпаловидната пирамида действи­телно се отнася към толкова, далечна епоха, то времето на съществуването на разумен човек в този район се от­дръпва още по-далеч в миналото.

Като косвено доказателство за съществуването в твърде далечно време на някаква цивилизация в този ра­йон, може да послужи и датата, изобразена на една от каменните стени в Централна Америка, съответствува­ща на 12 043 г. пр. н. е.

Известни са и надписи, които сочат още по-ранни да­ти.

Нещо повече, сега археолозите имат неопровержими Доказателства не само за присъствието на човек тук, но и материални следи от трудовата му дейност отпреди 40 хилядолетия.

Това значи, че в момента на катастрофата, коя описваме, в този район трябва да е съществувало някакво равнище на развитие на културата. Колко високо било то?

Същият въпрос може да се зададе и по отношение ни египетската, шумерската и южноамериканската цивилизация.

Според общоприетото мнение времето, когато възникват първите държави в долината на р.Нил, се отнася към IV хилядолетие пр. н. е. А как тогава трябва да се разбира странното твърдение на Херодот и съвременниците му, че през тяхно време има запазени писмени източници на египтяните отпреди 17 000 години? Още по-ранна дата посочва египетският жрец Манетон (IV в.пр. н.е.), който написал история на Египет. Той започва своята хронология от 30 627 г. пр. н. е.

Византийският историк Снелиус съобщава за някакви старинни записи, наричани "Древни хроники", които египетските жреци водели уж в продължение на 36 525 години. А Диоген Лаертски, гръцки историк, живял през III в., твърдял, че египетските жреци пазят записи, кои­то стигат до 48 863 г. преди Александър Македонски.

Подобни съобщения се отнасят за периода, когато според общоприетите схващания на Земята не само не е съществувал цивилизован човек, но и писменост. Разби­ра се, към тях трябва да се отнасят доста внимателно, но това съвсем не значи въобще да не се забелязват и игнорират, още повече, че някои съобщения, достигнали до сега от миналото, се потвърдиха. Така много дати, отнасящи се до Египет, които те така упорито назовават, произлизат от времето, когато в този район въоб­ще, както се смятало, не е съществувал човек. Обаче през 1969 г. в долината на Нил били открити каменни оръ­дия, които свидетелствуват за присъствието на човека тук още преди 70 000 години. С това твърденията, че е възможно да е съществувала някаква много стара циви­лизация в тази област освен.косвените сведения на ста­рите източници, получиха известно пряко материално потвърждение. Става дума, че тази област е била обита­вана в отдавна минали времена, преди предполагаема­та катастрофа.

Вече се спомена за развалините на града Тиахуанако в Андите, където е открит странен календар, наброяващ 290 дни в годината. Сега този град се намира в планини на височина 4 хиляди метра, височина, малко пригодна за човешко съществуване. Обаче останките от голямо пристанище, морските раковини, изображенията на ле­тящи риби и скелетите на изкопаеми морски животни свидетелствуват, че градът някога е бил много близо до морето или, както смятат някои, дори край самото мо­ре.

Но геолозите смятат, че Андите са се образували през третичния период, т. е. когато на Земята изглежда не е съществувал човекът.

В околностите на този град се намира езерото Тити-кака. Когато неотдавна изследователи се спуснали на не­говото дъно, на 8 м дълбочина намерили останки от пос­тройки, стени, състоящи се от огромни каменни блоко­ве. Тези стени край настлана с камъни улица са разположени успоредно една на друга и се простирали на разстояние повече от километър. Професор Рубен Вела от археологическия институт в Тиахуанако предполага, че откритите на дъното развалини са "крайбрежен храм, където са погребвани високопоставени лица". Но как те­зи руини са се оказали на дъното на езерото?

Изследователите свързват този факт с произлязлото тук образуване на планини, което, както се каза вече, е станало през период, когато на Земята според възприе­тите схващания човекът не е съществувал.

Ако посочените по-горе предположения са верни, добиват яснота и редица находки, които при друг случай нямат никакво разумно обяснение.

Има съобщение, че още през XVI в. испанците намерили в Перу в сребърните рудници странен предмет - железен пирон, дълъг почти 18 сантиметра. Колко десетки хилядолетия е пролежал в недрата на земята говори фак­тът, че по-голямата част от пирона е била "циментира-на" в парчето скала. Вицекралят на Перу Франсиско де Толедо дълго държал находката в кабинета си и обичал да я показва като интересен куриоз. Има редица съоб­щения за подобни находки.

В Австралия например в каменовъглени пластове е намерен железен метеорит със следи от обработване. Намерен е в третичните слоеве, т.е. "разумни" ръце трябва да са го докосвали преди 30 милиона години. Списанието "Proceeding of the Sosiety of Antigutes of Scotland” ("Съобщения на Шотландското дружество по древна ис­тория") писало за намирането на метален предмет в пласт каменни въглища на територията на Шотландия. Още едно подобно съобщения е това за намерената златна верижка, открита през 1891 г. в парче каменни въглища.

Повечето историци се отнасят скептично към тези съ­общения. Очевидно следва да се почака, докато подоб­ни находки бъдат намерени в резултат на т.н. "чист ек­сперимент", т.е. при условия, изключващи всякаква не­точност.

Такава сдържаност и предпазливост е обяснима не са­мо защото науката познава немалко прибързани изво­ди, грешки и дори фалшификации.но и защото на чо­вешкото мислене е свойствена известна инертност. До­ри и най-големите умове на човечеството не винаги са свободни от някои предубеждения. Попитали веднъж гениалния физик Алберт Айнщайн дали вярва, че през близките столетия хората ще успеят да овладеят енерги­ята на атомното ядро.