Загадки на древната история Ал. Горбовски

Това може да се илюстрира със следния пример. Ед­ва в наше време науката дойде до извода, че материята е вечна и неунищожима. Нужни са били безброй експе­рименти, теоретически и философски обобщения на мно­го поколения изследователи, преди да може съвремен­ната наука да стигне до тази мисъл - до мисъл, която се оказва, че е била известна много преди началото на на­шата ера.

"Халдейците твърдят - четем у Диодор Сицилийски, -че световната материя е вечна и че тя, както никога не е възниквала, така и никога не може да бъде унищожена."

Също тъй необясними, внезапни, и всеобщи са и ня­кои други космологични представи на древните народи. Такава е например представата за най-ранното състояние на нашата планета - преди зараждането на живота на нея.

Славяните - езичници смятали, че някога е съществу­вало само море, от което след това се е появила Земята. Същата представа за първичните води, които някога са изпълвали света, намираме и у народите на Сибир,

В "Ригведа" (Индия) също се казва, че светът е про­излязъл от водата, "от великата вода, която е изпълва­ла вселената".

Китайски ръкописи твърдят, че в началото на нача­лата цялата Земя е била покрита с вода.

Във всички египетски текстове също се говори за Пър­вичния океан, който покривал целия свят, и от който впоследствие произлязъл животът.

А Библията? И там се твърди, че преди възникването на живота цялата Земя е била покрита с вода. "И каза Бог: да бъде суша сред водата."

Същата представа съществувала и у индианците от Северна и Южна Америка. В свещената книга "Попол-Вух" се чете: "Нямало нито човек, нито животно, нито птици, риби, раци, дървета, камъни, пещери, долове, треви, нямало гори; съществувало само небе. Земната повърхност тогава още не се била появила. Имало само студено море и голямо небесно пространство."

Подобна представа за първичното състояние на нашата планета съществувала и у шумерите, асирийците, майте, полинезийците, хетите и в древно Перу. Много малко е вероятно такава единна космологична концеп­ция да е могла да възникне в различните краища на Зе­мята от само себе си. По-вероятно е да се предположи, както и по отношение на други знания, че е съществувал единен източник на тези представи.

В полза на това предположение освен изброените по-горе факти говорят и толкова многозначителните и не по-малко странни съвпадения, свързани с календара.

В Близкия Изток, в древния Египет и в Индия годи­ната се разделяла на 12 месеца. Но защо подобно деле­ние на годината е съществувало и от другата страна на Атлантика, дори и в Южна Америка?

Аналогията се оказва още по-пълна, ако я разгледа­ме подробно.

У майте годината се състояла от 360 дни, към които се прибавяли още 5 нещастни или безименни дни. През тези пет дни законите не се спазвали, можело да не се връщат дълговете, да се лъже и т.н. Точно такъв обичай съществувал в древния Египет, във Вавилон и по-далеч на изток - в Индия.

Нещо повече, и в Европа, и в древно Перу новата го­дина започвала по едно и също време - през септември.

Свещените предания и митовете от двете страни на Атлантика твърдели, че времето от появата на човека се дели на четири епохи, при които сега светът е навлязъл в последната, четвъртата епоха. При това всяка епоха или период си има своя цвят. Ето как си представяли то­ва различните народи:

По този начин можем да констатираме, че се изразя­ва прискърбно единодушие по отношение на последна­та епоха, в която се намира сега човечеството.

Вижда се, че списъкът на големите познания и списъ­кът на аналогиите постоянно се сгъстяват. И това е твър­де многозначително.

Ето как например библейският текст разказва за,въз­никването на различните езици:

"На цялата Земя имало само един език и един вид го­вор. Идвайки от изток, хората намерили в земята Сенаар равнина и се заселили там... И казали те: да си пос­троим град и кула, висока до небесата... И казал Гос­под: ето един народ и всички говорят на един и същ език; и ето какво започнали те да правят и няма да се откажат от това, което са намислили да направят. Да слезем и да смесим езика им така, че единият да не разбира реч­та на другия. Затова му е дадено (на този град) името Вавилон; защото там Господ смесил езиците и оттук ги разпръснал Господ по цялата земя."

По-ранен източник (писанията на вавилонския жрец и историк Бероз) предава това събитие така: "Разказват, че първите хора се възгордели от силата и величието си, започнали да презират боговете и да смятат себе си по-горе от тях. Те построили висока кула на мястото, къ­дето сега се намира Вавилон. Кулата почти докосвала небесата, когато изведнъж ветровете дошли на помощ на боговете и съборили съоръжението върху строители­те му. Развалините получили името "Бабел". Дотогава хората говорели на един език, но боговете ги принуди­ли да говорят на различни наречия."

А ето как разказва същото предание една толтекска легенда (Мексико): "Когато след потопа оцелели малко хора и след като успели да се размножат, те построили висока кула... Но езиците им изведнъж се смесили, те не могли повече да се разбират един друг и се разпръсна­ли да живеят в различни части на Земята."

Подобни митове имат и много други народи на Аме­рика. Характерно е и сходството в наименованието на кулата. Юдеите я наричали Баб-или (оттук Вавилон), ко­ето преведено означава "Портата на Бога". В някои пре­дания, срещащи-се в Америка, кулата се нарича точно така: "Портата на Бога".

Твърдението, че някога всички хора са говорили на един и същ език, се среща не само в свещените текстове на Америка и Близкия Изток. Тази мисъл намираме и в ранноиндийски, и в будистки текстове, и в древния Еги­пет.

В случая е важно не доколко е вярно това сведение, което не може да се провери при равнището на сегаш­ните знания (макар че в известната си теория академик Н. Я. Мар приема именно такова единство в праезика на човечеството). В този случай се има предвид само ед­но - да се подчертае общото в тези сведения.

Очевидно толкова поразителни аналогии не могат да бъдат обяснени само като обикновено съвпадение.

"За мене е ясно - пише в тази връзка известният нем­ски изследовател А. Хумболт, - че паметниците, методи­те за изчисляване на времето, системите на космогонията и много други митове в Америка, които представля­ват поразителни аналогии с идеи, съществуващи в Из­точна Азия, са указания за древни връзки, а не са прос­то резултат на еднакви условия, в които се намират всич­ки нации в зората на цивилизацията."

Действително все по-очевидно става наличието на ня­какви връзки между много отдалечени райони на света и през най-древните периоди. Тези връзки се простират от Югоизточна Азия през Тихия океан към американс­кото крайбрежие, от бреговете на Европа - към Юкатан, от Индия - към Северна и Южна Америка. Именно с те­зи ранни връзки се обясняват и удивителните аналогии на онези висши познания и представи, които намираме у народи, отдалечени един от друг на много хиляди ки­лометри. Но тези контакти, които свидетелствуват само за миграция на представите и движение на идеите, не по­сочват самия първоизточник на тези идеи и представи.

Колкото повече сведения и факти за миналото нат­рупва науката, толкова по-нови и нови потвърждения придобива мисълта за съществуването на подобна ци­вилизация.

"Археологията и етнографията от последната поло­вина на века - констатира един съвременен изследовател - изясниха, че древните цивилизации на Стария свят Египет, Месопотамия, Крит и Гърция, Индия и Китай водят началото си от една единствена основа и че това единство на произхода им обяснява и единството във формите на митологическата и ритуалната им структура."

География. Отбелязвайки голямата точност на някои средновековни мореплавателни карти и сходствата помежду им, редица изследователи изказват мисълта, че всички те са копия на някакъв древен оригинал, който не е достигнал до нас. На някои от тези карти се виждат доста точни очертания на земи и континенти, които е предстояло да бъдат открити и които са били открити едва едва няколко века по-късно. Авторите на тези кар­ти сами отбелязват, че ги начертали, копирайки някакви древни карти, намиращи се в Александрийската библи­отека или произхождащи от времето на Александър Ма­кедонски.

Така турската карта на Хаджи Ахмед от 1559 г. дава очертанията и бреговата линия на Северна и Южна Аме­рика, като изпреварва с цели два века пътешественици­те и картографите, които са били по тези места.

Според съветските изтоковеди Л. Гумилиев и Б. Кузнецов сведения за Америка може да се намерят в тибет­ски текстове, отнасящи се към 1500 г. пр. н. е.

Съществува карта на Антарктида на Оронций Финей, изработена през 1532 година. Във всеки случай две обс­тоятелства в нея не се вместват в каноните на общопри­етите обяснения.

Първо, контурите на континента на картата на Орон­ций Финий възпроизвеждат доста точно онова, което се вижда на днешните карти. За този факт няма никакви обяснения, тъй като е известно, че едва в XIX в. бяха предприети плавания към бреговете на Антарктида.

И второ. Като се сравнява тази карта с днешната, се вижда, че на нея са изобразени реки, които се вливат в дълбоки фиорди. В съвременна Антарктида няма нито реки, нито фиорди. Но на местата, където са означени .реките, днес има ледници, които бавно се свличат към океана. Този факт кара да се предполага, че картата би­ла съставена в далечното минало, когато на мястото на ледниците е могло да има реки. Кога ще да е било то­ва? Във всеки случай, не по-късно от 4000 г. Пр. н. е. Го­дини, когато леденият щит е покрил изцяло Антаркти­да.

Друго обстоятелство. Известна е картата на Птолемей, на която Северна Европа е изобразена покрита с някакви бели зони. Според съвременната реконструкция на хода на последното заледяване контурите на тези зо­ни съвпадат с области, в които има останки от ледници. Ако това е така, то картината, изобразена на картата на Птолемей, се отнася към периода не по-късно от VIII хи­лядолетие пр. н. е.

Математика. Сведенията, които трябва да отнесат към доста далечно минало, са очевидно и необяснимо големите познания на древните в областта на математиката, които също не могат да бъдат резултат на практическа дейност, иначе тя би била из­вестна. Понятието "милион" е било прието в европейската ма­тематика едва през XIX в. Но то е било известно на древните египтяни, които са имали дори специален знак за означаването му.

Числото "пи" е известно в историята на математика­та като "числото на Лудолф" - холандски учен от XVII в., открил съотношението на дължината на окръжност­та към диаметъра й. Но в Москва в музея за изобрази­телни изкуства "Пушкин" се пази египетски папирус, от който става ясно, че на египтяните отдавна е било извес­тно числото "пи":

Но оказва се, че за това число са знаели в Шумер още преди египтяните. В Шумер знаели и теоремата, която Питагор открил след повече от хиляда години. Учени, жреци и пазител на знанията в древния Шумер са ре­шавали сложни алгебрични задачи, квадратни уравне­ния с няколко неизвестни, сложни задачи при сложни проценти и дори задачи извън пределите на алгебрата. Те се отдавали на тези занимания всред окръжаващата ги дивост и варварството на своята епоха. Пишели с дър­вени пръчици върху влажна глина и това, което те вър­шели, изпреварвало твърде много както практическите нужди на живота около тях, така и общото равнище на знанията на тяхната епоха. Отново се виждат висши поз­нания, появяващи се като че ли изневиделица и на рав­нище, което човечеството достига едва след няколко хи­лядолетия. Достатъчно е да се каже, че сред клинописните текстове, намерени в Шумер, има математически ред, крайният сбор на който се изразява с числото 195 955 200 000 000. Това е било число, с което по мнение на специалистите европейската наука не е умеела да оперира дори по времето на Декарт и Лайбниц.

Металургия. Спомена се вече за някои просветители, които са носели знания в най-отдалечени райони на све­та. Как да си се обясни някои странности на бронзовия век в Европа? Както е известно, бронзът представлява сплав от мед и калай. От само себе си се разбира, че отделната употреба на медта и калая би трябвало да пред­шествува появяването на тяхната сплав. Хората би тряб­вало да употребяват изделия от мед хилядолетия преди да открият, че могат да получат сплав с удивителна якост, ако добавят към медта 1/10 калай.

Но фактически в Европа не е имало меден век, изде­лията от мед са извънредно редки., А изделията от бронз се появяват внезапно и се разпространяват повсеместно.

Необяснимо е и това, че даже първите изделия от бронз според редица изследователи свидетелствуват за високо майсторство на създателите им, т.е. не се вижда, че хората са овладявали постепенно това изкуство. То се появява изведнъж на високо ниво, без каквито и да ' било предварителни етапи.

Както съобщава Пол Риве, най-големият изследовател на културата на народите в Америка, нещо подобно се наблюдава и на територията на Мексико. Там производството на бронз се е появило изведнъж в много развита форма с множество сложни технически способи. Етапи на предхождащо го развитие също не са установени. Подобен поразителен пример е леенето на желязото. От първите случаи на употреба на желязото до умението да бъде отливано във форми минава цяла епоха, период от 2 - 2,5 хиляди години. А в Югоизточна Азия изкуството на леенето му се появява изведнъж, внезап­но като че внесено отвън.

Не говори ли това, че хората не винаги са се учили на изкуството да топят и обработват металите, а понякога са го получавали в готов вид? Има и други факти, кои­то потвърждават това предположение.

Един от тях е поразителното сходство на различните бронзови предмети и оръжия, намерени от археолозите на територията на цяла Европа. Изделията до такава сте­пен са копие едно на друго, та според някои изследова­тели може да се помисли, че те са излезли от една рабо­тилница.

Доказателство, че изкуството за добиването на бронз може би е внесено отвън, а не е възникнало в резултат на ежедневната практика и на случайни открития е и обстоятелството, че най-развитите цивилизации - египетс­ката и месопотамската, които са били пионери в упот­ребата на бронза, не притежавали необходимата суро­вина. Оттук се предприемали експедиции в най-далечни земи: за калай са пътешествували до Кавказ или до Пиренейския полуостров. Това били най-близките находи­ща на калай. А още по-далече? на север, се намирали бо­гатите с калай Британски острови, които финикийците наричали "Калаените острови".

Възможно е сведенията за обработване на бронза да са част от оцелелите знания, които дълго време са били монопол на затворени групи от посветени. Не случайно производството и обработката на метали в Европа и в други територии дълго време са се смятали за тайнстве­ни знания, свързани с магия. В старославянските предс­тави например ковачът обикновено е магьосник - човек, който притежава някакви тайнствени знания.

Известният археолог Дж. А.Мейсон, позовавайки се на точния анализ на находките, съобщава, че във висо­кото плато на Перу е открил древни украшения, излети от платина. Обаче платината се топи при температура 1780, за обработката й е нужна технология, близка до съвременната.

Доскоро бе прието 1786 г. да се счита за начало на епохата на електричеството, когато Луиджи Галвани е извършил знаменитите си опити. Някои археологически открития обаче ни карат да се съмняваме в това. При разкопки край бреговете на Тигър археолозите открили в развалините на античния град Селевкия малки гледжосани глинени съдове, високи около 10 см. В тях имало железни пръчки и запоени медни цилиндри, разядени от киселина, съдейки по външния им вид. Това не била пър­вата подобна находка и било изказано предположение, че тези непонятни съдове са своего рода галванични еле­менти.

Когато след внимателно изследване се опитали да възстановят тези елементи в първоначалния им вид, те дали ток!

Дали в това откритие не се крие обяснението за из­куството на шумерските бижутери, които умеели да пок­риват сребърните изделия с извънредно тънък пласт зла­то? В такъв случай трябва да се приеме, че още тога­ва, в самата зора на човешката култура е била известна галванизацията. Във всеки случай няма друго обяснение за голямото изкуство на древните бижутери в Шумер. Това предположение, колкото и невероятно да изглеж­даше до вчера, днес, както се вижда, получи потвържде­ние от археологията.

Но тогава може да се спомене и за друг факт, който, доскоро също нямаше обяснение. В Китай има гробница на известния пълководец Чжоу-Чжу (265 - 316 г. от н. е.). Когато бил направен спектрален анализ на някои елементи на орнамента на гробницата, резултатът се оказал толкова неочакван, че анализът трябвало да бъ­де повторен няколко пъти. Но грешка нямало. Орнамен­тът бил от сплав, съставена от 10% мед, 5% магнезий и 85% - алуминий. Последното било най-невероятното.

Първият алуминий, както се знае, бил получен едва през 1808 г., когато за това била приложена електролиза. И досега електролизата остава главният начин за по­лучаване на алуминий. Значи трябва да допуснем едно от двете: или че преди 1600 години е бил известен друг начин за получаване на алуминий, за който нищо не се знае, и над който съвременната наука безуспешно си блъска главата, или пък че още тогава някаква ограни­чена група хора е познавала явлението електролиза. За вероятността на последното предположение говорят най-новите открития, които са установили, че още в Шумер са били известни "галваничните елементи".

И досега още медицинската наука не е могла да раз­крие много медицински познания от миналото, запазе­ни в алхимически текстове, магии и у т. нар. изостанали племена.

Във в. "Вечерная Москва" от 17. юли 1963 г. в една кратка бележка под заглавие "Великият инстинкт" се разказва следният случай. В една къща имало куче и котка, които много се били сприятелили. Котката си родила котенце, но след няколко дни тя случайно загинала. То­гава кучето поело грижата за сляпото котенце. То ста­рателно се грижело за него, а след няколко дни у куче­то се появило мляко, с което котенцето било откърмено! Този случай е съвършено изключителен от гледна точка на физиологията. Неговият механизъм засега е не­известен на съвременната наука.

Обаче това, изглежда, е било известно в древността. Етнографите съобщават нещо странно. У ирокезите, ескимосите и маорите в Нова Зеландия е разпространен следният обичай. Когато се роди дете, майките, млади и работоспособни жени, не го кърмят сами, а обикнове­но го предават веднага в ръцете на бабите. Магьосни­кът, който играе ролята на племенен лекар, приготовля­ва някакво лекарство, след изпиването на което у тези възрастни и дори стари жени внезапно се появява май­чино мляко.

Друг пример можем да дадем с "питието на забрава­та". Известно е, че след силно нервно сътресение или бо­лест човек може напълно да загуби паметта си. Този човек не знае вече нито името си, нито миналото си, не поз­нава своите близки. Съвременната наука изучава това явление. Но има съобщения, че за него са знаели в ми­налото. Става дума за известното на алхимиците "питие на забравата", което водело до пълна загуба на памет­та. Рецептата му била загубена през средните векове.

Строителство. Могат да се изброят редица сложни съоръжения на древността, строежът на които е изиск­вал дълбоки инженерни познания и които остават непов­торими.

Спомена се вече за Тиахуанаку - града в Андите. Той е построен от огромни каменни блокове. Тежестта на някои от тях достига до 200 тона. При това най-близките находища на подобни камъни се намират най-малко на 5 км разстояние.

Как хората, които не са познавали колелото, са прид­вижвали такива блокове на големи разстояния?

Тиахуанаку не е единственото място на земното кълбо, където има подобни съоръжения. Сред развалините на град Баалбек (в днешна Сирия) има постройка, отделните монолитни части на която достигат до 1200 тона. В Индия и до днес съществува храмът "Черната пагода". Този храм, висок 75 м, е увенчан с покрив от грижливо обработена каменна плоча, тежка повече от 2000 тона! Както твърдят специалистите, съвременната строителна техника не може да премества подобни тежест, не само във вертикално, но и в хоризонтално положение. Тежестта на този покрив надминава 10 пъти възможностите на най-мощните съвременни подемни кранове.

Едно от седемте чудеса, за които са писали древните, бил Александрийският фар. Той бил построен по запо­вед на Птолемей Филаделф (III в. пр. н. е.). Това било огромна сграда от бял мрамор, която се извисявала на 150-200 м над сините морски води. Огромно подвижно огледало отразявало огъня и светлината на фара може­ла да се види от десетки километри разстояние.

Много легенди имало за този фар. Арабите, които завладели Египет през VII в., разказвали, че сферичното огледало можело да бъде поставено под такъв ъгъл, че събирало слънчевите лъчи на сноп и можело да запали кораби, намиращи се в морето. Названието на остров Фарос, на който се намирал Александрийският фар, влязло във всички европейски езици. От него произлиза думата "фар".

Ние никога не бихме узнали името на архитекта на това удивително съоръжение, ако той не е бил тъй ост­роумен и дързък., Когато наближавало да бъде завър­шен, фараонът заповядал да издълбаят на една от ка­менните плочи надписа:

ЦАР ПТОЛЕМЕЙ - НА БОГОВЕТЕ-СПАСИТЕЛИ

ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ

Заповедта била изпълнена. Фараонът разгледал фара, надписа и останал доволен. Сега за него, за Птолемей, хората ще помнят и говорят много столетия.

Но минали години, надписът се напукал и изронил. Оказало се, че архитектът го направил не върху мрамо­ра, а върху втвърдена вар, покрита с мраморен прах. И тогава изпод олющения надпис излезли на бял свят гор­дите и дръзки думи, издълбани дълбоко в мрамора:

СОСТРАТУС ОТ ГРАД КНИДОС

СИН НА ДЕКСИПЛИАН - НА БОГОВЕТЕ-СПАСИТЕЛИ

ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ

Струва си също да се разкаже как престанало да съ­ществува това огромно съоръжение. Александрийското пристанище било най-големият и силен съперник на Константинопол. Особеното предимство на Александ­рия бил фарът. Като изпробвал всички средства за бор­ба, християнският император в Константинопол се ре­шил на чисто византийска хитрост. Спомена се вече, че по онова време арабите завладели Египет и Арександрия. Императорът изпратил свой посланик при двора на халифа. Преди отпътуването си посланикът получил ус­тни и строго секретни инструкции от самия император.