Загадки на древната история Ал. Горбовски

-О, това е напълно изключено! - възкликнал без ни най-малко колебание ученият.

И все пак само след 10 години е взривена първата атомна бомба.

Ако находките, някои от които се споменаха, се пот­върдят, това ще покаже, че разумът на нашата планета е съществувал много по-отдавна.

В подкрепа на тезата, че разумен човек е имало на на­шата планета много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим, говорят откритията през последните десети­летия.

Черепът на зиджантропа и каменните оръдия, намерени през 1950 г. от Л. Лики, отдалечиха времето на човешкото съществуване с 600 000 години, като го доведоха почти до 2 000 000 години. През 1969 г. международна археологическа експедиция (в чийто състав имаше I белгийски, френски и американски изследователи), направи в Южна Етиопия ново откритие. Тази находка показва, че човекът се е. появил още по-рано - преди 4 000 000 години.

По такъв начин излиза, че периодът на историята (по- вярно - на праисторията) на човека е бил двойно по-дълъг. Едновременно с това по-продължителното съществуване на човека е още един довод за възможността на Земята да са съществували някакви ранни, неизвестни нам цивилизации.

За това, че през периода, който е предшествувал катастрофата, би трябвало да съществуват някакви циви­лизации, притежаващи високи познания, сочат и мно­гобройните съобщения за опити да се спасят някакви знания пред лицето на надвисващото бедствие.
ОПИТИ ДА СЕ СПАСЯТ ЗНАНИЯТА

А ние, мъдреци и поети, Пазители на тайни и вери, Ще отнесем запалените светлини В катакомби, в пустини, в пещери. В.Брюсов

Известният арабски учен Абу Балкхи (IХ-Х в.) писал, че в навечерието на потопа мъдреци, предвиждайки катастрофата, "построили в Долен Египет многр пирамиди от камък, за да се спасят там през време на наближа­ващата гибел. Две от пирамидите превъзхождали оста­налите; те били 400 лакти високи и по толкова широки и дълги. Изградени били от големи шлифовани мрамор ни блокове, прилепени един към друг така плътно, че местата на съединяването били едва забележими. Вътре в пирамидата били изписани, както съобщава Абу Бал­кхи, различни сведения за удивителните знания, които мъдреците искали да запазят.

Масуди, друг арабски историк, като се позовавал нанедостигнали до нас източници, писал: "Сурид, един от царете, който живял преди потопа, построил две голе­ми пирамиди и заповядал на жреците да скрият в тях записи на техните знания и онова, което те са достигнали в различните изкуства и науки, за да оцелеят за онези, които после ще могат да ги разберат. Той записал също и положението на звездите, техните цикли..."

Древноегипетският историк Манетон съобщава за текстове, съдържащи важни знания, които при прибли­жаването на катастрофата са записани от една полулегендарна личност - мъдрецът Тот. По-късно Тот влязъл в пантеона на египетските богове като бог на знанията, който дал писменост на хората. Тези текстове според ду­мите на Манетон "направени от Тот, от първия Хермес, на свещен език със свещени знаци, били преведени след потопа... (пропуск в ръкописа)... и записани с йерогли­фи".

Древният историк и учен Йосиф Флавий писал за мъд­реците, които "открили науката за небесните тела и уст­ройството им". Те били предупредени за приближава­щата катастрофа, за гибелта "отчасти от силата на огъ­ня, и отчасти вследствие огромно количество вода". "За да не бъдат забравени техните открития и да не загинат преди хората да се запознаят с тях, те издигнали два стълба - един от тухли, друг от камък, и записали върху тях съобщение за тяхното откритие. Това било направе­но с оглед, ако тухленият стълб загине при наводнение­то, каменният, оставайки невредим, да даде възможност на хората да се запознаят с надписа". По думите на Фла­вий, каменният стълб още съществувал в негово време, т.е. през 1 в. от н.е.

Старогръцкият учен Страбон съобщава за някакви текстове, написани преди потопа, които се пазели по не­гово време на Пиренейския полуостров. Келтските жре­ци - друидите, се позовавали на някакви "книги на Ферилт", анали, написани уж преди катастрофата. В ин­дийските свещени книги "Агни-Пурана", "Бхагавата-Пурана", също се говори за книгите на знанията "Веди", които могли да бъдат спасени през време на катастро­фата.

За това, че хората са се опитвали в навечерието на ка­тастрофата да запазят писмени сведения за постижени­ята си, разказва и вавилонският историк и жрец Бероз (III в. пр. н. е.). Когато цар Ксисутрос, пише той, бил предупреден за предстоящия потоп, той заповядал да напишат "история на зараждането, развитието и завър­шека на всички неща и да заровят тази история в града на слънцето Сипар". След потопа Ксисутрос и спътни­ците му "намерили книгите в Сипар, написали много но­ви книги, построили храмове и отново основали Вави­лон".

В един от клинопйсните шумерски текстове някой си цар писал, че обича да чете текстове, "написани в епоха­та преди потопа".

Може да се предположи, че известна част от знания­та е оцеляла при катастрофата и по-късно е станала дос­тояние на онези, които са се спасили.

"О, Солоне! Солоне! - казвали египетските жреци на Солон - Вие, гърците, сте като децата, нищо не знаете за старите времена. Нищо.не ти е известно на тебе за отко­лешните знания на миналото." Жреците съобщили на Солон, че след катастрофата, която унищожила населе­нието на градовете по крайбрежията на моретата и ре­ките, оцелели само "най-примитивните и неграмотните", "пастирите и скотовъдците", които били в планините.

Ако отделни представители на някога високо цивили­зован народ са успели да се спасят по време на катаст­рофата, повечето от тях очевидно са се оказвали безсил­ни пред лицето на враждебните стихии и дивите племе­на.

Дори и от по-близката ни история се знае многоброй­ни примери за частично изчезване, заглъхване на знания. Както е известно, през ХIV-ХV в. в Северна Америка имало нормански заселници. Преселниците умеели да топят и обработват метали. Но когато, се прекъснала връзката им с родината и те били асимилирани от окол­ните племена, които се намирали на много по-ниско стъ­пало на развитие, тези знания били безвъзвратно загу­бени. В този район отново, се възцарил каменният век.

В града Тиахуанаку, в Андите, някога живял народ, който знаел астрономия, изучавал движението на небес­ните светила. Има съобщения, че испанските конкистадори намерили тук върху някои исполински каменни ста­туи лети сребърни украшения, тежки до половин тон. Самият град бил безлюден. Племената, които обитава­ли околността, живеели в тръстикови колиби. Те съвсем не познавали нито топенето на метали, нито астрономията. Основната им храна били коренищата на водорас­ли.

Или друг пример. Някога маорите били велик народ - мореплавателите на Тихия океан. Обаче, отсядайки в Нова Зеландия, те все повече забравяли това изкуство, докато внуците и правнуците на мореплавателите го заб­равили напълно.

Историците и географите означават това явление с термина "вторично подивяване". Такъв културен регрес може да се срещне у различни народи. Известни са пле­мена в Югоизточна Азия, които са се върнали на равни­щето на първобитното състояние. Народите на Конго и Ангола някога са имали своя писменост, а след това са я загубили.

Както е известно, майте не са познавали колелото. Оказва се, че това не е съвсем тъй. При разкопките са намерени странни играчки - каручки от печена глина с четири колелца. Но това е било само възпоминание за времето, когато тук може би са познавали и колелата, и колата. Тези знания, както и много други, били изгубе­ни.

Смътни възпоминания за някакви знания, загубени след катастрофата, са дошли и чрез различни текстове. "Попол-Вух" съобщава, че първите хора са "имали поз­нания за всичко, което съществува на света. Когато гле­дали наоколо, те изведнъж виждали и наблюдавали от горе до долу небесния свод и вътрешността на Земята. Те виждали даже неща, скрити в дълбока тъмнина. Те виждали изведнъж целия свят, без да се опитват дори да се помръднат, виждали го от мястото, където се намирали. Велика била тяхната мъдрост..."

Но боговете започнали да негодуват: "Нима и те тряб­ва да станат божества?... Нима трябва да станат равни на нас?..." И тогава ревнивите богове отнели големите способности и знанията на хората.

Съобщение за загуба на някакви големи познания в резултата на катастрофата е достигнало до нас и в сим­волична, традиционно зашифрована форма.

"Той сразил враговете си - гласи един египетски текст - и вкусил от техните знания." Изразът "вкусвам" със зна­чение "узнавам" срещаме и в Библията. Там се говори за някакво символично дърво, "вкусвайки" от неговите плодове, хората можели да станат "като боговете, поз­наващи доброто и злото", т.е. да се приобщят към вся­какви висши знания. И когато въпреки забраната Адам и Ева вкусили от това дърво, бог, подобно на древно-мексиканските богове, се разгневил: "Ето Адам стана като един от нас (боговете - А. Г.), позна доброто и зло­то и сега как да не простре и да не вземе също от дър­вото на живота и да не вкуси и да не започне да живее вечно."

Дървото на познанието, като някакъв символ, се среща у най-различни народи - и в древния Вавилон| и у ацтеките. Ирландският фолклор разказва Томас, който добил дар на ясновидец, като вкусил плод от това дърво. Именно под дърво станало "просветле­нието" на Буда, когато изведнъж пред него се разкрили висшият смисъл на битието и висшата мъдрост. Индийската традиция често изобразява бог Вишну също под дърво, под т.нар. "космическо дърво", чиито плодове символизират висшето знание, знанието на миналото и бъдещето.

В Япония тази роля; изпълнява портокало­вото дърво, в Китай -дървото касия, в Близкия Изток - смокинята, у друидите - дъбът и т. н.

Но ето какво е характерното: с дървото на познание­то винаги е свързан символът на катастрофата, позна­тият вече символ на змия, води или дракон. С други думи, непременно се съчетават трите символа: змей (дракон), вода и дърво.

Така в келските предания за свещеното дърво, чиито плодове даряват свръхестествени познания и мъдрост, се казва, че дракон, който живее в езеро, прегражда пъ­тя към дървото. Също и в гръцките митове змеят Ладон пази дървото на Зевс, което дава златни плодове. Херакъл трябвало да убие змея, за да вземе плодовете. Така постъпил и древноегипетският Нанеферкаптах, който убил "безсмъртния змей", пазача на книгата с магическите знания. Такова изображение се намира и в Шумер.

Според традиция­та на будизма в Индия, Япония и Китай се смята, че змиите Нага, символизиращи на­воднението, "голямата вода", жи­веят също в езеро, преграждайки пътя към свещеното дърво. Който вкуси плодовете на това дърво, по­лучава "свръхестествено зрение, пред него се открива всичко мина­ло".

Не правят изключение и преда­нията на славяните - езичници: на остров Буян живее огнената змия Гарафена. Тя пази анатъра - ка­мък, средоточие на мъдростта и магическите знания. Той се намира под един дъб, до липов храст.

Също и в древно Мексико пътят към свещения как­тус, който расте на брега на езеро, се прегражда от бо­га на водите и наводненията Тлалок, живеещ в езерото (рис.16).

Така навсякъде змеят, символът на потопа, на катас­трофата като че ли прегражда пътя към символа на зна­нията - към свещеното дърво на познанието. Възможно е с тази символика да е свързано и това, че с изображе­нието на пречупено дърво ацтеките са обозначавали своята загубена прародина Тамоанман.

Както видяхме, от съобщенията на древните автори (Абу Балкхи, Манетон, Йосиф Флавий, Страбон и др.) става ясно, че известна част от знанията е могла да бъ­де спасена. Всред общото подивяване и варварство тех­ни пазители станали очевидно ограничен, затворен кръг хора. На Британските острови това били друидите, в Индия брамините (жреци на Брама - бел. ред.), в Египет - онези, които условно са наречени жреци. По-късно, ко­гато тук възникнала държавата,,, те действително обра­зували жреческото съсловие в нея, което затвърдявало своето господство, използувайки монопола на знанието.

Много хилядолетия от поколение на поколение изб­раници предавали древните знания, пазени в дълбока тайна. В едно от светилищата египетските жреци пока­зали на Херодот 341 статуи на върховни жреци, после­дователно заемащи тази длъжност. Не е мъчно да се пресметне, че за да достигнат статуите такъв брой, жречеството би трябвало да съществува тук не по-малко от Ю 000 години, с други думи - да се появи нейде веднага след катастрофата.

Може да се предположи, че подобни групи пазители на миналите знания са се опитвали да ускорят бавния процес на еволюцията на човечеството, като предадат на хората практическите знания, които те са имали възмож­ност да усвоят. Спомен за това намираме у различни на­роди под формата на предания за някакви просветите­ли, които са се появили неизвестно откъде и са им до­несли знания.

Най-напред, разбира се, трябва да си спомене за ле­гендарния Прометей, който научил хората да си служат с огъня. Но Прометей не бил единствен.

В Южна Америка първият монах, легендарният Манко Капак, който дошъл от задморски земи, научил окол­ните племена на земеделие и занаяти. Бог Бочика, кой­то се появил на изток като брадат старец, донесъл ка­лендара на хората. Ицамна (Юкатан) или Саме (Южна Америка), който дошъл също от изток, отвъд океана, ги научил да се занимават със селско стопанство и скотовъдство, да правят мостове и да секат дървета. Пак той според преданията донесъл писмеността.

Но над всички тези образи на просветители се изви­сява героят на мексиканския епос Кецалкоатл, прише­лец от изтока, който пренесъл познанията по металур­гия и селско стопанство...

Сведения за подобни герои-просветители, които до­несли на хората различни практически знания, се нами­рат и у народите на Южна и Предна Азия. Вавилонският историк Бероз, придавайки фантастични черти на някакво същество на име Оанес, писал, че то периодич­но се явявало при хората и им съобщавало много полез­ни знания. Според думите на Бероз Оанес научил хора­та "да разбират писмеността и ги обучил в различни из­куства. Той ги научил да строят градове и да издигат храмове, да съставят закони и им обяснил законите на геометрията."

Няколко любопитни подробности. Оанес пристигнал от някъде си отвъд морето, той не можел да яде храна­та, с която се хранели останалите жители на Шумер, и говорел език, който никой не знаел.

Раннохристиянският апокриф "Книга за Енох" също съдържа сведения за някакви същества, които донесли знания на хората. Авторът на това писание ги нарича ангели. "Азазел научил хората да правят мечове и ножо­ве, и ризници и ги научил да виждат какво е било преди тях, Баракеал - да наблюдават звездите, и Асрадел ги научил как де движи Луната."

Жителите на Великденските острови разказват за своя велик бог просветител Маке-Маке, който ги научил да си служат с риболовните мрежи. Маке-Маке бил крал на островите Мото-Марио-Хива, които били потънали на дъното на океана.

Не трябва да ни учудва, че тези, може би реално съ­ществували хора, са били издигнати до ранга на богове. Историята познава факти на подобно обожествяване на герои-просветители. Мореплавателят Кадъм, който до­несъл писмеността в Гърция, бил официално издигнат в ранг на полубог.

Във всеки случай Сведенията за някакви просветители - пришълци, носители на знания, са повсеместни.
ЗНАНИЯ НЕИЗВЕСТНО ОТКЪДЕ

Да вниквам в названията на неизвестни книги.

Да следя думите; сричка след сричка

Да поглъщам словото на чужд език;

Да отгатвам великото в малкото...

В.Брюсов

Майте не са употребявали колелото, не са открили грънчарския кръг, не са познавали желязото, но затова пък с удивителна точност знаели периодите на въртене­то на небесните тела.

Времето, за което Земята се завъртва около Слънцето според Григорианския календар, е 365,242 500 денонощия.

Майте са изчислили, че този период е равен на 365.242 129 денонощия.

Понастоящем с помощта на най-точни астрономичес­ки уреди е установено, че продължителността на годи­ната е равна на 365,242 198 денонощия.

Следователно съвсем доскоро цифрата на майте, ко­ито съвършено не познавали нито телескопите, нито ня­какви други приспособления и апаратури, била най-точ­на.

Майте са знаели продължителността на лунния месец с точност до 0,0004 дена.

Също и в Шумер се намират внезапно появили се го­леми астрономически познания.

Времето на завъртането на Луната е било известно с точност до 0,4 секунди. Продължителността на година­та определяли на 365 дни, 6 часа и 11 минути, което се различава от продължителността на годината, опреде­лена днес въз основа на най-точни научни данни, само с 3 минути. (При това все още не е известно дали това наистина е грешка, или такава е била продължител­ността на годината по онова време, когато са били направени изчисленията.)

Но кой е могъл да направи тези изчисления и кога?

Това ние не се знае.

Също така, както не се знае от какъв източник гръц­кият астроном Хипарх, живял преди 2000 години, е мо­гъл да почерпи сведения за лунната орбита, която му би­ла известна с точност до 1/100 от градуса.

Очевидно корените на тези големи познания трябва да се търсят в доста по-далечното минало. И действи­телно на една глинена табличка на древния Шумер са изобразени наред с Луната и две звезди - алфа и бета, от съзвездието Близнаци. Ако се съди по разположени­ето им, изображението възпроизвежда картина на звез­дното небе преди 6000 години.

Според Диоген Лаертски у египтяните имало записани 373 слънчеви затъмнения и 832 лунни. Изчисле­нията показват, че за да се получи такъв брой за­тъмнения, са пра­вени наблюдения не по-малко от 10 000 години. Някои историци по астрономия смятат, че наблюденията са би­ли правени и по-рано - до 15 000 години пр. н. е. С дру­ги думи - преди предполагаемата катастрофа. Има дан­ни, които свидетелствуват и за още по-ранна изходна да­та,

В наше време в периода на -пролетното равноденст­вие Слънцето се намира, в съзвездието Риби. Преди 2000 години то е било в съзвездието Овен, а още по-рано, през периода на ранния Шумер - в съзвездието Близнаци. Бав­ното движение на звездния свод завършва пълния си ци­къл за 25 920 години.

Тази цифра се открива в редица Шумерски текстове.

Между астрономическите факти, които са се оказали по необясним начин известни на хората преди открива­нето им в по-късни времена, е и следният.

През XVIII в. живял човек, известен повече като пи­сател, автор на "Пътешествията на Гъливер" - Джонатан Суифт. Той се интересувал много от древни учения, от старинни книги и ръкописи. Дали не е почерпил от тях сведенията за двата спътника на Марс, много преди да се появят достатъчно мощни телескопи, с които въ­обще е могло да се видят спътниците на планетите от Слънчевата система?

И едва 156 години след като Суифт писал за тях, те­зи спътници били открити от астрономите, като при то­ва данните за характера и времето на тяхното завъртва-не, които посочва Суифт, са много близки до действи­телните.

През XVI и XVII в. европейската култура след про­дължително развитие дошла до важни космологически изводи. Научната истина с мъка си пробивала път. Ту тук, ту там по градските, площади избухвали кладите на инквизицията. На 17 февруари 1600 г. след осемгодиш­но заточение бил изгорен Джордано Бруно. Той бил ек­зекутиран само заради това, че изказал мисълта за без­крайността на Вселената и за съществуването на мно­жество обитаеми^ светове, подобни на нашата Земя.

Но хиляди години преди него същата идея ( и не ка­то предположение, а като неоспорима истина) се среща в текстове на пирамиди, в свещени книги на древна Ин­дия и Тибет. В един от най-ранните текстове на пирами­дите (1434 г.) се изказва идеята за безкрайността на Кос­моса. А в древната санскритска книга "Вишну-Пурана" направо се казва, че нашата Земя е само един от хилядите милиони, подобни на нея, обитаеми светове във Вселената. Според един тибетски текст "във Вселената има тъй много светове, че дори сам Буда не може да ги преброи". Както казва будистката-традиция, "всеки от тези светове е заобиколен с обвивка от син въздух или ефир".

Както съобщава археологът Дж. А. Мейсон, и в древ­но Перу съществувала представата, че на далечните звез­ди живеят същества, подобни на хората. Тази традиция по негово мнение се корени в периода преди инките. Ясно е, че древните жители не са могли да придобият тези знания нито от всекидневната си практика, нито от знанията, които са съответствували на ни­вото на тяхното обществено раз­витие. Най-вероятно е източни­кът им да лежи някъде извън рам­ките на познатите ни цивилиза­ции.

Друга група факти свидетелс­твуват за твърде ранното и също толкова необяснимо възникване на представата за формата на Зе­мята.

През 1633 г. в "Залата на изте­занията" членовете на светата инквизиция осъдили ста­реца Галилей, понеже твърдял, че Земята е кълбо, което се върти около Слънцето.

На времето подобно обвинение заплашвало и Колумб. И той трябвало да бъде благодарен на съдбата, че излязъл жив от ръцете на трибунала. Този трибунал, който бил съставен от светилата на тогавашния универ­ситет в Саламанка, имал за цел да наказва всеки, който се осмелявал, макар и косвено, да твърди, че Земята има форма на кълбо.

И отново с удивление се убеждаваме, че същите аст­рономически истини, към които научната мисъл си е пробивала път с толкова мъки и жертви, са били запи­сани в свещените текстове на Индия, Египет и Америка в самата зора на историята на човечеството.

По мнението на редица изследователи египтяните например знаели, че Земята е кълбо, което се върти в пространството. Богинята казва на Слънцето: "Гледай земята... на бога е пред мен като кръгла топка" (Лайденски демотичен папирус"). Египтяните са смятали, че дви­жението на Земята се подчинява на същите закони, кои­то важат и за другите планети - Юпитер, Сатурн» Марс, Меркурий и Венера. А за Слънцето, което по-късната ев­ропейска наука считаше за неподвижно, в древните еги­петски текстове пише, че се движи в пространството (рис. 18) и го наричат "кълбо, плаващо в недрата на бо­гиня Ну" (в небето), макар че те нямали нито астроно­мически уреди, нито познания, на които да се опрат, за да стигнат до такъв извод.

Тези следи на реални астрономически представи на­мираме и в най-ранните християнски текстове, където се казва, по-специално за Земята, че виси в пустотата "на нищо" (книга на Йов, 26 7).

А ето какво казва "Кабала" (Книга на Зохар): "Цяла­та обитаема Земя се върти подобно на кръг. Едни от жи­телите се намират отдолу - другите отгоре. Докато в ед­ни райони на Земята е нощ, в други е ден, а когато хо­рата на едни места виждат зазоряването, над други се спуска вечерният здрач". "Кабала " при това се позова­ва на някакви древни книги.

Дали от тези източници не е почерпил сведенията си и Платон, когато говори, че Земята е кръгло тяло, вър­тенето на което е причина за смяната на деня и нощта?

Ацтеките очевидно също са знаели за движението на планетите и тяхната кълбовидност. Те изобразявали планетите във формата на кръгли предмети или топки, с които боговете играели.

Не е чудно тогава, че редица по-късни открития на ев­ропейската астрономия били направени не при наблю­дение на небето, а... при прочитане на древни манускрипти. Например Коперник, който се смята за автор на идеята за въртенето на Земята около Слънцето, пише в предисловието към трудовете си, адресирано до Римс­кия папа, че е взел идеята от древните автори.

Може би това са били същите недостигнали до нас съчинения, които е чел известният арменски учен А. Ширакаци, живял през VII в. Той писал за кълбовидността на Земята, като я сравнявал с яйце, където жълтъкът е Земята, която има форма на кълбо, а белтъкът е заоби­калящата я атмосфера.

Истината за кълбовидната форма на Земята и на не­бесните тела, която древните народи получили в наследство от някакво далечно минало, е била, както се знае, изгубена, а след това и забравена. Разбира се, подобни загуби били неизбежни: тези големи познания твърде много надвишавали общото равнище на тогавашните човешки представи.