Загадки на древната история Ал. Горбовски

А преди още когато лъкът и стрелата се смятали за най-унищожителното оръжие, специална папска була се опитвала да внесе ограничения и в тази област. Булата забранявала да се използува тринога или поставка за по­точно прицелване на арбалетите. "Това приспособление - казвало се в булата, - добавено към личните качества на стрелеца, прави сражението безчовечно." Забраната била в сила и се спазвала цели две столетия. От същите хуманни съображения се ръководил и Шамба Болонгонго, един от кралете на Бечуаналенд (в Африка), който забранил да се използуват метални копия при сражения. Знаменитият "гръцки огън", чиято рецепта се пазела в най-строга тайна, бил завинаги загубен. Възможно е желанието да се скриват такива знания от хората да е причина за някои странни явления, свързани с историята на барута.

В Германия, в град Фрайбург, има паметник на човек в монашеско расо. Името на този човек е Бертолд Шварц. Францисканският монах Бертолд Шварц бил об­винен в магьосничество и бил хвърлен в затвора. Там той продължил опитите си и веднъж, като смесвал сяра, селитра и въглища, получил състав със страшна разру­шителна сила - барута. Това се случило през 1330 година. Скоро рецептата става известна навсякъде и от нача­лото на XIV в. барутът се разпространява в Европа. Над бойните полета, където по-рано се чували само ударите на мечовете и звуците на тръбите, се понесла тежката ми­ризма на първите топове. Четиринадесети век станал ве­кът на раждането на барута. Но ако се порови в миналото. ще се открият малко известни факти и съобщения, които разкриват удивителни неща до тази дата барутът внезапно се появява ту на друго място, ту внезапно изчезва за векове,,

Известно е, че много преди официалното раждане на барута, още през 1257 г. арабите са го използували при обсадата на един град в Испания. Преди този случай пак арабите са употребили барут през 690 година. Прекъсване - пет века и половина! През VII в. от н. е... !

Необяснимо е защо такова важно средство за водене; на война не е получило разпространение. Натрапва се мисълта, че е имало хора, които са се стремели тайната на гибелното оръжие да не стане достояние на всички.

Сведенията за барута се пазели в най-строга тайна. Кой ги е пазел? Във всеки случай не военните и не поли­тиците, които не биха се въздържали да използуват то­ва могъщо средство. Като пример за откритие, направе­но някога, а след това нарочно унищожено, може да пос­лужи това, което пише Леонардо да Винчи. "Как и за­що не пиша за своя способ да се стои под водата толко­ва време, колкото може да. се издържи без ядене. Аз не обнародвам това и не го съобщавам заради злите хора, които биха използували този способ за избиване в мо­рето, като продупчват дъното на корабите и ги потопя­ват заедно с хората, които се намират в тях."

Разбира се, сега е мъчно да се каже, какви са били познанията, които древните така грижливо са пазели. Може би някакъв отговор може да ни даде казаното по-долу.

В "Махабхарата", древния индийски епос, чийто текст бил съставен преди 3000 години, има съобщение за някакво страшно оръжие. Описанието на взрива му няма ни се стори преувеличено за съжаление на нас, хората от атомния век.

"Пуснатият снаряд притежаваше ослепително сияние на огън, но без дим. Гъста мъгла внезапно покри войс­ката. Всички страни на хоризонта потънаха в мрак. Из­виха се зловещи вихри. Облаците с рев се устремиха към висините... Сякаш слънцето се завъртя. Светът, подпа­лен от това оръжие, изглеждаше така сякаш е в треска. Обгорените от пламъците на оръжието слонове бягаха, обзети от ужас." По-нататък се говори за хиляди колес­ници, за хора и слонове, които били изгорени, превър­нати в пепел на мястото на страшния взрив. "Никога не сме чули и не сме видели нещо, равно на това оръжие."

Външно оръжието "приличало на огромна желязна стрела, която изглеждала като гигантски пратеник на смъртта." За да обезвреди една такава "желязна стрела", която не била употребена, героят заповядал да я разру­шат и стрият на прах. Но дори и това се оказало недос­татъчно безопасно за хората. Смлените останки той за­повядал да потопят в морето.

Трудно е да се обясни защо са постъпили така, щом, предполага се, става дума за гигантска барутна ракета. Също така не може да се обясни и поведението на вой­ниците, оцелели след взрива на това оръжие. Още пре­ди да свърши битката, всички, които са се намирали в зоната на взрива, тичали към най-близката река, за да измият дрехите и оръжието си.

В Индия това оръжие се наричало "Оръжие на Брама" или "Пламъкът на Индра", в Южна Америка -"Машмак", в келтската митология - "Изкуството на Гръма". Мощността на "Изкуството на Гръма" се измерва­ла, както на съвременното оръжие, в единици "Сто", "Петстотин" или "Хиляда", което означавало приблизи­телно броя на хората, които унищожавало при взривя­ването си. В същите предания се споменава за някакво оръжие, което се наричало "Окото на Бахор". Този апа­рат бил толкова сложен, че четирима души го привеждали в действие.

Ето как разказва "Махабхарата" за действието на то­ва оръжие. "Кукра започнал да хвърля над града мъл­нии от всички страни. Но това се оказало недостатъчно и тогава "бил пуснат снаряд, който вмествал в себе си силата на цялата вселена", и градът започнал да гори... "Избухването му било ярко като 10 000 слънца в зени­та." Нашите съвременници , които са видели избухване­то на атомен взрив, също го сравняват със сиянието на слънцето. Книгата на Юнг така се и нарича - "По-ярко от хиляди слънца".

В други съобщения това оръжие се нарича "мълнии" или се сравнява с мълнии. Възможно е това да не е само образ, предаващ зрително възприятие. Последните изследвания говорят, че съществува реална възможност да се създаде подобно оръжие.

Английското списание "Discovery" ("Откритие") съ­общава, че понастоящем в много военни лаборатории се работи трескаво именно в това направление. Възна­мерява се да се използуват като оръжие за нападение и отбрана, както и за унищожаване на ракети в полет син­тетични кълбовидни мълнии, които мигновено ще пора­зяват целта.

Може да се изкаже предположението, че зад всички тези свидетелствувания на древните се крие някакъв ре­ален спомен.

Някои находки на археолозите могат да бъдат изтъл­кувани като потвърждение на това. Стените на крепос­тите Дундалк и Екос (Ирландия) пазят следи от въздействието на огромна температура, толкова висока, че са били разтопени гранитни каменни блокове. Температу­рата на топенето на гранита е над 1000! Може да се до­пусне, че именно тук е било употребено страшното оръ­жие от келтските предания.

Друга следа от възможната употреба на това оръжие е била открита в Мала Азия при разкопките на загина­лата столица на древните хети Хатушаш. Някога градът е бил унищожен от много висока температура, получе­на по неизвестен начин. Според думите на археолога Би-тел обикновени пожари никога не биха могли да вдиг­нат такава температура, колкото и горивни материали да е имало в града. Кирпичената зидария на къщите е разтопена в червена обща маса. Камъните са се спекли и напукали. Нито една къща, стена, нито един храм не са пощадени от страшния огън.

Позовавайки се на данни от археологическите разкоп­ки, К. Керам пише: "За да стигне до това състояние, гра­дът трябва да е горял много дни, а може би и седмици."

В друг район на Близкия Изток, на територията на древния Вавилон са запазени развалини от кула, които дори сега се издигат на 46 метра височина. Това е кула­та на цар Нимврод, същия, когото Йосиф Флавий нари­ча строител на Вавилонската кула. Въз основа на това някои изследователи смятат развалините за останки от легендарното вавилонско съоръжение.

Преданието гласи, че именно тук, "слизайки долу", бог поразил строителите на кулата, като ги разпръснал после по цялата земя. Но археолозите били заинтригу­вани не толкова от възможната връзка с библейското предание. Те намерили тук същите следи от изкуствено създадена висока температура, както в Дундалк и Хату­шаш. Един от изследователите пише: "Не може да се на­мери обяснение откъде се е взела такава висока темпе­ратура, която не само нажежила, но"и разтопила стотици изгорени тухли, обгорила целия скелет на кулата и всичките й глинени стени."

Липсата на каквото и да било приемливо обяснение на такива находки принуждава изследователите да се ог­раничат само с констатиране и описване на откритите факти.

Сведение за още едно място, където може би е било употребено предполагаемото оръжие, се намират у Страбон. Той пише в своята "География", че край Мър­тво море има скали, стопени от неизвестен огън.

Известни са и други факти, които може би се нами­рат във връзка с изложените и които също така вкарват изследователя в задънена улица. В тази връзка може да се спомене за намерения в Индия човешки скелет, ради­оактивността на който е 50 пъти по-висока от нормалната. За да имат отлаганията, открити в костите, тол­кова висока радиоактивност, умрелият преди 4000 годи­ни човек трябва дълго време да е приемал храна със сто­тици пъти но-висока радиоактивност от нормалната.

Не трябва да бъдем лековерни. Но не трябва да бъ­дем и скептици, които предварително отхвърлят всичко необикновено, неочаквано, всичко, което не съвпада с установените, добити от детството представи. В наука­та трябва смело да се поема риск, да се правят едни или други предположения, да се строят хипотези, да се тър­си тяхното потвърждение или опровержение. Без това няма издирвания и няма открития.

Говори се за случаи, когато у древните внезапно се появяват знания, които в никакъв случай не могат да бъ­дат резултат на практическата дейност през съответния период. Има основания да се предполага, че тези познания са били по-обширни, отколкото може да си предс­тавим.

У различните народи има многобройни предания за богове и герои, живели в най-отдалечени времена, кои­то са можели да се движат във въздуха на крилати ко­лесници. Трябва, разбира се, да се има предвид, че по­добни легенди може да са въплъщение на поетичната мечта на човека да лети като птиците.

Спират вниманието ни някои древноиндийски леген­ди, предания на древните келти и библейски текстове. Те дават твърде подробно и реалистично описание не само на външния вид, но и на устройството на летателните апарати.

Полетът се придружавал със си­лен звук. "Когато настанало утрото - четем в древноиндийския епос "Рамаяна", - Рама се качил на небес­ната колесница, която Пушпака му изпратил с Вивпишанда, и се приготвил за отлитане. Колесницата се дви­жела сама. Тя била голяма и красиво изпъстрена. Има­ла два етажа с много стаи и прозорци... Когато колес­ницата пътувала по въздуха, тя издавала монотонен звук." В момента на отлитането обаче звукът бил друг. "По командата на Рама тази прекрасна колесница се вдигнала във въздуха с гръмък шум." На друго място се чете, че когато летящата колесница се вдигала, "грохо­тът изпълвал четирите страни на хоризонта". В една древна санскритска книга се казва, че в моментална от­литането си колесницата "реве като лъв". В Библията има сведение, което също може да се приеме като извес­тие за летателен апарат. В момента на приземяването си той издавал оглушителен шум, "тръбен звук"...

По време на полета, се виждал огън. В епоса на древна Индия се казва, че небесната колесница светела "като огън в лятна нощ", била "като комета в небето", "пламтяла като червен огън" ("Рамаяна"), "привеждала я в движение крилата мълния" и "цялото небе било осветено, когато тя прелитала по него"

(Махабхарата").

Летателните апарати, за които, както ни се струва, споменава Библията, също изхвърляли огън.

Но още по-учудващи в индийските и келтските предания са описанията на вътрешното устройство на летателните апарати. В санскритския поетичен източник "Самарангана Сут-радхара" цели 230 строфи са посветени на летателните апарати и тяхното приложение. Но има и следната важ­на уговорка: "не съобщаваме как се изготвят частите на летящата колесница не защото не знаем, а защото иска­ме да остане тайна. Не съобщаваме подробности и за конструкцията, защото ако тези сведения станат досто­яние на всички, апаратът би бил използван и за зло."

А ето какво се говори по-нататък за общото устройс­тво на летателния апарат: "Тялото му трябва да бъде здраво и издръжливо, направено от лек материал, по­добно на голяма летяща птица. Вътре трябва да се пос­тави механизъм с живак и с желязно загряващо приспо­собление под него. Посредством силата, която се крие в живака и която привежда в движение носещия вихър, чо­векът, който се намира в тази колесница, може да пре­лети големи разстояния по небето по най-удивителен на­чин. Четирите устойчиви съда за живака трябва да бъ­дат монтирани вътре. Когато те бъдат загрети от управ­ляемия огън из железните приспособления, колесницата развива силата на гърма благодарение на живака. И тя веднага се превръща в "бисер в небето".

Тибетските свещени текстове разказват за летателни апарати, които също се сравняват с "бисери в небето".

А ето как описва летателен апарат друг санскритски извор "Гхатотрачабадма": "Това беше огромна и ужас­на въздушна колесница, направена от черно желязо... Тя беше снабдена с приспособления, разположени на над­лежни места. Не я возеха нито коне, нито слонове. Тя се придвижваше от механизми, които имаха размерите на слон."

В друг източник се говори, че за съоръжаването на та­къв апарат се използува мед, желязо, олово ("Самарангана Сутрадхара").

Във Ведите съществува дори специален термин, с кой­то се обозначават тези апарати: "вимана" или "агникотра".

"Агнихотра, това е кораб, който се вдига в небето." ("Сатапатха Брахмана")

Древните келтски предания също говорят за летател­ни апарати, които имали^някакви вътрешни механизми. Те се привеждали в движение от "магически коне", кои­то обаче външно никак не приличали на коне. Те били "покрити с желязна кожа", не се нуждаели от храна, ня­мали нито кости, нито скелет.

Друго сведение за устройството на тези летателни апарати се споменава и в описанието на въздушния дву­бой на героя на келтските предания Кучулаин с врагове­те му. По време на една схватка Кучулаин успява да из­хвърли от колесницата на противника два бели предме­та, "огромни като воденични камъни". Лишена от тези предмети, въздушната колесница на врага "се съборила на земята с грохота на падащи доспехи".

И в келтските, и в дверноиндийските предания се раз­казва за летателни апарати, снабдени с някакви уреди, които ги вдигали във въздуха.

Древните гърци разказват за хиперборейците, няка­къв народ, който живеел на север. Слънцето над тях из­грявало само веднъж в годината. Те също умеели да ле­тят във въздуха.

Тук е мястото да се припомни, че именно у арийци-те, които донесли в Индия сведенията за летателни апа­рати, се е запазил споменът за онова далечно време, ко­гато слънцето изгрявало над тях само веднъж в година­та.

На едно плато в Андите преди години бяха открити т.нар. "пътища на инките". Въздушните снимки показа­ли, че това не са толкова пътища, колкото система от огромни, правилно образувани геометрични и други фи­гури, видими само от определена височина. Страни на триъгълници, успоредни линии с безупречна точност се простират на 10-15 километра. Някои фигури се повта­рят в точна последователност. Някои учени смятат, че в Андите се намира най-големият астрономически кален­дар на света, където посоката и дължината на линиите изразяват различните астрономически закономерности и пътя на движението на звездите.

Има ли право да се предположи, че тези гигантски, видими само отвисоко, изображения са могли да имат някакво отношение към летателните апарати? Оказва се, че и в Америка може да се намерят съобщения, които карат да се замислим.

В свещената книга на индианците киче "Попол-Вух" се разказва за четиримата прадеди на този народ, кои­то, виждайки на небето "нещо", започнали припряно да се сбогуват с близките и жените си и се изкачили на вър­ха на планината. Тези хора, гласи текстът, "веднага след това изчезнали там, на върха на планината Хакавиц. Те не били погребани от жените и децата им, защото не се разбрало кога изчезнали."

В Централна Америка се е запазило предание за ня­каква могъща владетелка, наречена "Летящата тигрица". Тя донесла на хората знания. А след известно време на­редила да я отнесат на върха на планината, където "из­чезнала всред гръм и мълнии".

Между т.нар. "тъмни места" в библейските текстове се споменава за някакви, може би летателни апарати, ко­ито също уж се приземявали на върховете на планини­те: "На третия ден при настъпването на утрото имало гръмотевици и мълнии и гъст облак над планината Синайска и се чувал много силен тръбен звук... Цялата Синайска планина димяла, понеже Господ слязъл в огън на нея. И излизал от нея дим, като дим от пещ... И тръб­ният звук ставал все по-силен и по-силен." Едва след ка­то съществото, наричано "бог", пристигнало на върха и облакът (димът) се разнесъл, Мойсей и придружаващи­те го няколко души се изкачили на планината.

Възможно е по-късно посветените, висшето жречество, извличайки "непозволени" сведения от "общото дос­тояние" да са правили сами опити да строят летателни и други апарати. Във всеки случай само така може да се обяснят няколко странни съобщения, дошли до нас.

В един превод на египетски ръкопис, написан 15 века преди нашата ера и съдържащ официална хроника на царуването на Тутмос III, се казва, че за ужас на всички "на двадесет и втората година, в третия месец на зима­та, в шестия час на деня на небето се появил огромен предмет с правилна форма, който бавно се движел на юг".

Приблизително по същото време се датира и едно иранско съобщение за някой си човек, който бил напра­вил сложен летателен апарат и се движел с него във въз­духа.

Другият случай се отнася вече за XIII в., по-точно за 1290 година. В латинския ръкопис на един английски ма­настир се говори, че веднъж над главите на изплашени­те монаси, които подкарвали по пътя манастирското стадо, "се появило огромно, овално сребристо тяло. приличащо на диск, което бавно прелетяло над тях, вся­вайки голям ужас!

Не пише ли за подобни апарати Роджър Бейкън (1214-1294 г.), учен и философ, затворен в тъмница заради приобщеност към "тайни знания"? "Науката дава възмож­ност да се създават апарати без мачти и изискващи за управление не повече от един човек, които могат да развиват огромни скорости." Бейкън подчертавал, че таки­ва устройства се движат без помощта на животни. "Мо­же да бъде създаден и апарат - пише той,- който ще мо­же да се движи във въздуха с човек, намиращ се вътре в него."

В някои древноиндийски текстове, които споменават за летателни апарати; се говори и за височината на по­лета. За да покаже колко високо се е издигнал героят с въздушната си колесница, неизвестният автор съобща­ва, че той литнал "по-високо от царството на ветрове­те".

Можем ли да се допусне мисълта, че представители на някаква друга, съществувала преди нас, земна циви­лизация са притежавали необходимите знания, за. да се опитват да достигнат други планети? Разбира се, труд­но е да се повярва това. Обаче ето какво говорят източ­ниците.

"Посредством тези апарати (приспособления, устройства) - се чете в санскритски ръкопис - жителите на Земята могат да се вдигат във въздуха, а небесните жители - да се спускат на Земята". В друг откъс на същия ръкопис се говори, че въздушните колесници могат да летят както в "слънчевите области", така и по-далеч - в "звездните области".

Според преданията въздушните колесници на древни­те келти също можели да се вдигат Ъ небето, там, къде­то се намирали чудните селения - "дворци на боговете".

Запазени са редица съобщения за посещенията на от­делни хора в тези "дворци на боговете", разположени извън пределите на Земята.

Таоистите споменават за някои си "съвършен човек" Чен Джан, който посетил други планети и почерпил там мъдрост и знания. "Между раннохристиянските апокрифни книги е прословутата "Книга за Енох" или "Кни­га на тайните Енохови". В нея се разказва как Енох бил отведен за известно време на някакви земи, които се намирали на небето. Там му били преподадени основите на астрономическите знания: порядъкът в движението на Слънцето, причините за намаляването на деня и удъл­жаването на нощта, лунният календар, фазите и движе­нието на Луната. "Книга за Енох" така уверява. "Вревоил - пише в нея Енох - ми разкриваше всичко това 30 дни и 30 нощи и не замлъкнаха да говорят устата му... и седях още 30 дни и 30 нощи и записвах точно всичко." Тези знания били преподадени на Енох с цел да ги съ­общи на'хората, като се върне на Земята.

На мисълта за вероятността от подобни контакти на­вежда и следният епизод, който ни разказва една френ­ска хроника. Споменавайки за появата на някакви "летящи кораби", хрониката съоб­щава, че веднъж в Лион "се спуснали на Земята от няка­къв летящ кораб трима мъже и една жена. Около тях се събрал целият град, крещейки, че това са магьосници, изпратени от Грималди, херцог Бенвантю, враг на Карл Велики, за да унищожат реколтата във Франция. Нап­разно четиримата невинни се опитвали да се оправдаят, като казвали, че са местни хора, че са били отнесени мал­ко преди това от едни чудни хора, които им показали небивали чудеса и ги спуснали обратно, за да разкажат това, което са видели.

Очаквало ги изгаряне на клада, ако в последния мо­мент Лионският епископ не им дошъл на помощ. Един­ствената възможност да ги спаси била да заяви, че не е вярно твърдението, че те уж били слезли от въздушен кораб. Така епископът заявил пред тълпата и събрани­те с готовност му повярвали. Четиримата обвинени би­ли освободени.

Едно споменаване на подобни летателни апарати, по-близко до нас по време, намираме у известния руски ху­дожник Н. Рьорих. В книгата си "Сърцето на Азия", пос­ветена на едно пътешествие в предпланините на Хималайте, той пише: "И ето един от бурятските лами вди­га ръка към синьото небе.

- Какво е това там? Онова бяло въздушно кълбо?

-Аероплан?

И ние забелязваме, че нещо блестящо се движи на го­ляма височина с посока от север към юг. От палатките донесоха три силни бинокъла. Ние наблюдавахме едно обемисто сферично тяло, светещо на слънцето, което се виждаше ясно сред синьото небе. То се движеше много бързо. След това наблюдавахме как то промени посока­та по към югозапад и се скри зад снежната верига на Хумболд." Към същия род документи може да се отне­се, изглежда, и съобщението на Херодот за странната лодка, която с голяма скорост навлязла в Гибралтарския пролив и отплавала към Средиземно море. Херодот твърди, като се позовава на очевидци, че тя не е имала нито платна, нито весла.

Аз зная повече от онова, което говоря.

А нима на времето не са смятали за кощунствена ми­сълта, че може да има "камъни, които падат от небето" - метеорити? Френската академия на науките обявила подобни съобщения за измислици, а великият учен Лавоазие ги заклеймил като "антинаучни".

Този термин не се е появил случайно. .През всички времена общественото съзнание е имало някакво мери­ло на нещата, което се е провъзгласявало за неоспори­мо и единствено правилно. Някога за такъв еталон слу­жел религиозния мироглед. Всичко, което е влизало в рамките на този мироглед се е признавало за правилно, всичко, което е излизало извън неговите рамки, се е обя­вявало за лъжливо.

С течение на времето религиозното мислене в общественото съзнание било изместено от сбора на предста­вите, който се обозначава с термина "научно". Сега за правилно се приема това, което е в унисон с дадената, господствуващата мирогледна система. И лъжливо -всичко, което й противоречи.

Ето защо, желаейки да опровергае съществуването на метеорити, Лавоазие обявил за антинаучни съобщения­та за тях, т.е. противоречащи на канонизираната систе­ма на схващанията.

Но нека се опитаме да погледнем без предубеждение на света, който сега ни заобикаля. Ще видим, че целият е буквално наситен от факти, които на времето са били така или иначе отхвърлени или обявени за лъжливи.

В нашето съвремие летят самолети. Въпреки че извес­тният астроном професор С. Нюком е доказал матема­тически невъзможността да се създадат летателни апа­рати, по-тежки от въздуха.

Имаме въртолети. Макар че на времето си отговор­ни авиационни експерти в редица страни категорично са отхвърляли възможността да бъдат създадени.

Използуваме радио. Въпреки авторитетното мнение на известния учен Х. Херц, който твърдял, че това е не­възможно. (За далечна радиовръзка, пише той, "ще са необходими отразители с размерите на континент".)

Днес всички знаем чудовищната мощ на ядреното оръжие. Но някога висшите военни експерти на САЩ твърдяха, че принципно е невъзможно създаването на атомна бомба.

Сега влизат в строя атомни електроцентрали. Макар че някои най-големи учени, включително и Н. Бор, смя­таха за малко вероятно използуването на атомната енер­гия за такива цели.

Ние изучаваме химичния състав на небесните тела. Въпреки че известният френски философ О. Конт кате­горично твърдеше, че никога човек няма да може да нап­рави това.

Сега е признато, че 99% от материята на Вселената се намира в състояние на плазма. Обаче 30 години след от­криването й ученият свят упорито й отказваше правото на съществуване.

Откритието на Пастьор било отхвърлено от Меди­цинската академия. Откриването на рентгеновите лъчи е посрещнато с насмешка. Откриването на хипнозата от Месмер е категорично опровергано от светилата на то­гавашната наука. Френската академия на науките дълго време не признаваше съществуването на изкопаем човек, а намерените каменни оръдия обясняваше като "игра на природата".

Този списък може да бъде доста дълъг. Списъкът на анатеми и забрани, провъзгласени някога от името на науката.

В най-добрия случай причина за това е била инерт­ността на мисленето, когато, по думите на Шопенхауер, "всеки приема края на своя кръгозор за край на света".

Сега със закъснение от векове и десетилетия се изди­гат паметници на онези, които някога са били обект на тези анатеми и отлъчвания. Ние се опитваме да увекове­чим делата и имената на тези хора, като предаваме на забрава обидите, страданията и кръвта, пролети за тях. "Ако аз - пише един от тях - работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, никой нямаше да ми обръща внимание, малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи, който ме гледа, ме заплашва, който ме следи, ме напада, който ме догонва, ме ухапва. А който ме хване, изяжда ме, и това вършат не един или двама, а мнозина и почти всички."

(Джордано Бруно, "За безкрайността, вселената и световете".)

Защо е така?

Защо например Наполеон, човек с гъвкава мисъл и силно въображение бил уверен, че е невъзможно да се създаде параход. Толкова уверен, че изгонил Р. Фултън, изобретателя на парахода, смятайки го за мечтател и фантазьор.

Впрочем, да се осъждат грешките и заблужденията на миналото от позициите на мъдрото настояще е твърде леко занимание, за да си струва да му се отдаваме.

Възможно е читателите да не са съгласни с всичко, написано в тази книга. Това е естествено. Авторът ни най-малко не си е поставил за цел да направи някакъв сборник от окончателни и неоспорими истини. Иначе то­ва не би било книга на хипотези. Ето защо становище­то на автора не само не изключва, но предполага и дру­ги възможни мнения и друг подход.

Сега, когато пиша последната страница, аз мисля за човека, който ще държи в ръце тази книга. За вас, кои­то четете сега тези редове. Искам да вярвам, че онова, което сте прочели, ще ви даде повод за размишление. Толкова повече, колкото се окажете по-готов да излезе­те вън от границите на установените представи и пър­вични истини.

Защото бъдещето ще донесе нови факти и нови зна­ния за миналото. Много неща ще имат пряко отноше­ние към онова, което сте прочели, което се казва в тази книга. И нашето съзнание трябва да бъде готово да при­еме тези знания. Тъй както големите океански кораби вървят само към големи пристанища и отминават мал­ките. Нека се готвим за неочакваното и новото, което трябва да дойде.