Игра със съдбите на хората

Болните са информирани формално как ще ги лекуват

- Не, не се е повишило. За това се съди по различни европейски изследвания, направени на базата на анкетни проучвания и данни от нашите статистически институции. Истината е, че по удовлетвореност българският пациент е на четвърто място отзад напред от общо 33 страни в Европейската общност. След нас са Румъния, Албания и Черна гора. Неудовлетвореността става ясна и от жалбите, подавани в Изпълнителната агенция Медицински одит", броят им се увеличава.

- За периода 2015-2016 година те са 1027, като за 2015-а те са 689. От януари до юни на 2016-а - 338. От тях тези, които са свързани с морал -но-етични проблеми за миналата година, са 82, а за първите шест месеца на този - 40. Тоест за година и половина имаме 122, които се отнасят точно до моралш-етичните проблеми лекар - пациент. Освен това имаме и 54 повторни жалби и писма, в които се изразява неудовлетвореност от констатациите от първичните проверки на агенцията. Имаме и благодарствени писма. Наистина броят им не е толкова голям, колкото на жалбите, но все пак ги имаме. Към момента те са 15-20, като са и от хора, и от болници. Например някои лечебни заведения ни благодарят, че след направена от нас проверка са отстранили грешките и пропуските си и като цяло ефективността от работата им и удовлетвореността от пациентите се е увеличила.

- Дължи на няколко факта. От една стара, хората вече имат доверие в контролната институция, каквато е Изпълнителната агенция Медицински одит", затова се обръщат към нас с очакването да ги подкрепим. От друга страна, увеличеният брой се дължи на по-добрата информираност на пациентите. Изглежда, повишаващият се брой на жалбите е и заради влошаващо се качество на медицински услуги.

Прави впечатление, че през последните няколко години хората вече имат нюх и изработен рефлекс за защита на своите собствени интереси, както и интересите на близките си. Те вече знаят какво би трябвало да получат като медицинско обслужване, все по-наясно са и с медицинското право. Нещо повече, след като ние извършим проверка, те се интересуват от констатациите ни, какви санкции сме наложили, дори ако не са удовлетворени, искат повторна проверка. Последните случаи все още са малко, но фактът, че ги има, говори, че българският гражданин повишава културата си в областта на своите права в здравеопазването, което е добре.

Позицията на неудовлетвореност, свързана с морално-етични проблеми - било от отношението на медицинския персонал или от чисто човешки елементи при общуването, доказва стара истина: болният човек е лесно раним, той винаги иска да бъде поставен в центъра на вниманието, да повярва, че за него се полагат специални грижи. Това впрочем се отнася не само на българския болен, такива изисквания имат и болните в чужбина.

- 67% от жалбите са за проблеми с качеството на лечението, 9 на сто засягат морално-етични проблеми, 4% за нарушено право на информация, 5% за нарушени икономически права, а 15 на сто за други неща, понякога дори от проблеми, които не се отнасят до нас.

- Повече от жалбите са основателни. Например една голяма частна болница в София е разбила ВИЛ услугите си на пакети. Например в единия в цена от 600 лв. са включени разговор с анестезиолога и екипа му преди операция, персонално медицинско обслужване и време и място, осигуряващо индивидуална операционна зала и завишени критерии по безопасност, още повече че има и избор на екип от900 лв., което по същество дублира тази част от пакета. Калкулирано е и лечение с най-модерни лекарства, както и 24-часова възможност за общуване с медицинско лице, което е задължително по смисъла на алгоритмите за добра медицинска практика.

Някои лечебни заведения се изхитрят да искат дарения, тъй като сумите са по-високи от законово установената сума максимум 900 лева за избор на екип независимо от това на колко възлиза операцията и цялостното лечение. Така например една болница е искала "дарение" от 30 000 лв. за човек в кома. Друг е въпросът, че това е състояние, което се поема от здравната каса. Освен това пациентът е бил застрахован и в частен здравно-застрахователен фонд. Това са все примери от практиката, които нарушават икономическите интереси на пациентите и техните близки.

- В последните години има доста информация за лекарските грешки. Всъщност какво означава това понятие и припокрива ли се то с медицинска грешка?

- По данни на Световната здравна организация има над 260 определения за тези понятия. Като изводи от работата на медицинските одитори се очертават няколко фактора. Основният акцент е безопасността на медицинското обслужване, а от там и лекарските, и меди- цинските грешки, се очертават няколко фактора, които влияят върху безопасността. Това е липсата на система за отчитане на допуснатите медицински грешки поради незнание, страх от обвинение и уволнение, невъзможност да се извлекат съответните поуки с цел превенция за подобряване на работата на системата. Освен това липсва и т. нар. риск-мениджмънт на всички потенциални рискове, които влияят директно или индиректно върху безопасността на пациента, и недостатъчна осигуреност с медицински персонал. В България няма медицинска специалност, в която да няма дефицит. Освен това средната възраст на лекарите е 51 години както в болничната, така и в извънболничната помощ, да не говорим колко малко са медицинските сестри.

Няма и система за задължително продължаващо медицинско обучение, макар и Българският лекарски съюз в последните две години да предприе инициативи в тази насока. Проблем за нашето здравеопазване е и информираното съгласие.

- Какво точно имате предвид?

- Попълването и подписване на съответния цЪормуляр в болниците от пациента като цяло е формален. На болния не се предоставя необходимата ин4юрмация за възможните рискове от лечението му. Имахме случай на пациентка с тумор в гърдата. Жената постъпва в болницата, диагностицират я, оперират я, никакви проблеми по отношение на лечението. Във формуляра за информираното съгласие, който тя е подписала, е записано, че ще се отстрани само тази част от гърдата, която е поразена. В хода на операцията лекарите правят изследване на частица от тумора и се оказва, че той е злокачествен. Освен това е засегнат и лимфният басейн. Професионалният подход в медицинското лечение е, че гърдата на пациентката трябва да бъде отстранена. Лекарите правят точно това. Когато обаче пациентката се събужда от упойката, е ужасена от факта, че гърдата й я няма. Тя пита кой им е разрешил да направят това. Независимо че така се действа при добрата медицинска практика, тя е неуморима и заявява, че не е питана, като изтъква, че не е подписвала съгласие за това. Независимо че лекарите са спасили живота й, сега се води дело срещу болницата, където тя е оперирана. Освен права, пациентът има и задължение, като това да се съобразява с препоръките на лекарите. Случва се някои да ги пренебрегват, а при неблагополучие да винят медиците. Например имаше (шедния случай: мъж влиза в болница за опериране на цирей на деликатно място. Хоспитализиран е, операцията протича нормално. Той се чувства добре и вместо да остане дните, в които се полага да е в лечебното заведение за наблюдение, си отива вкъщи, без да се обади на никого. Същевременно в болницата откриват липсата му, но за да си вземат парите по здравна каса, оформят документите му като изписан. Мъжът по-късно му става зле, припада при личния лекар, изпада в кома и постъпва в друга болница по спешност. Ако беше в болницата, в която е опериран и имаше някакво влошаване, лекарите щяха да овладеят положението.

- Съвместно с Националния център по наркомании проверяваме психиатричната помощ както болнична, така и индивидуални практики, които работят по програми за превенция на наркоманиите. Скоро резултатите ще бъдат готови, очакваме на базата на пропуските да бъде променен стандартът за психиатричната помощ, която се занимава с лечението на наркомании.

***

Визитка

- Има три специалности: анестезиология и реанимация, клинична токсикология и здравен мениджмънт

- В продължение на 13 години е работила в ИСУЛ като анестезиолог

- 1992-1994 г. е била заместник-министър на здравеопазването и главен секретар на МЗ

- Преподавател е в Медицинския университет в София