Закон на Народното събрание от 22 април 1992 г.; допълнена със закон на Народното събрание от 1 април 1993 г. В сила за Република България от 10 август 1993 г

ЧАСТ ТРЕТА

2. Тази конвенция подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозирането на двадесетия ратификационен документ или документ за присъединяване, тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден, след като тази държава депозира своя ратификационен документ или документ за присъединяване.

2. Всяка държава – страна по Конвенцията, която е направила резерви съгласно точка 1 на този член, може по всяко време да оттегли своите резерви чрез нотификация до Генералния секретар.

2. Поправка, приета съгласно точка 1 на този член, влиза в сила, когато две трети от държавите – страни по тази конвенция, уведомят Генералния секретар на ООН, че са приели тази поправка в съответствие с конституционните си изисквания.

3. Когато поправките влязат в сила, те стават задължителни за държавите – страни по Конвенцията, които са ги приели, като за другите държави – страни по Конвенцията, остават задължителни разпоредбите на тази конвенция и всички предшествуващи поправки, които те са приели.

Чл. 30. 1. Всеки спор между две или повече държави – страни по Конвенцията, относно тълкуването и прилагането на тази конвенция, който не може да бъде разрешен по пътя на преговори, се предава по молба на една от тях на арбитраж. Ако в рамките на шест месеца от датата на подаване на молбата за арбитраж страните не са в състояние да постигнат съгласие по въпроса за организирането на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора с молба до Международния съд съгласно статута на съда.

2. Всяка държава при подписване или ратифициране на тази конвенция или при присъединяване към нея може да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на точка 1 на този член.

Другите държави – страни по Конвенцията, не са обвързани с разпоредбите на точка 1 на този член по отношение на държавата, направила такава резерва.

3. Всяка държава – страна по Конвенцията, която е направила резерва съгласно точка 2 на този член, може по всяко време да оттегли резервата си чрез нотификация до Генералния секретар.

2. Такова денонсиране не освобождава държавата – страна по Конвенцията, от задълженията Ј по тази конвенция по отношение на всяко действие или бездействие, извършено преди датата на влизането на денонсирането в сила, и денонсирането по никакъв начин не препятствува продължаващото разглеждане на всеки въпрос, който Комитетът е започнал да разглежда преди датата на влизането на денонсирането в сила.

3. След датата, на която денонсирането от държава – страна по Конвенцията, влиза в сила, Комитетът не започва разглеждане на никакъв нов въпрос, отнасящ се до тази държава.

Чл. 32. Генералният секретар на Организацията на обединените нации информира всички държави – членки на ООН, и всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за:

а) подписвания, ратификации и присъединявания в съответствие с член 25 и 26;

b) датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с член 27 и датата на влизане в сила на всяка поправка в съответствие с член 29;

c) денонсирания в съответствие с член 31.

2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверени копия на тази конвенция до всички държави.