Закон на Народното събрание от 22 април 1992 г.; допълнена със закон на Народното събрание от 1 април 1993 г. В сила за Република България от 10 август 1993 г

1. Когато ползването на някакво право от апатрид обикновено изисква помощта на административните власти на чужда държава, към които апатридът не може да се отнесе, договарящата се държава, на чиято територия апатридът пребивава, взема мерки тази помощ да му бъде оказана от нейните власти.

2. Властите, споменати в точка 1, предоставят или осигуряват предоставянето под тяхно наблюдение на документите или удостоверенията, които обикновено се издават на чужденците от или с посредничеството на властите на държавите, чиито граждани са те.

3. Документите или удостоверенията, издадени по този ред, заменят официалните документи, издавани на чужденците от властите или с посредничеството на властите, чиито граждани са те, и се признават за действителни, докато не се докаже обратното.

4. С изключение на случаите на специални облекчения, предоставяни на бедни лица, за услугите, споменати в този член, може да се иска заплащане, което обаче трябва да бъде умерено и съразмерно със заплащането, което се взема от гражданите за аналогични услуги.

5. Разпоредбите на този член не накърняват разпоредбите на член 27 и 28.

Всяка договаряща се държава предоставя на апатридите, живеещи на законно основание на нейна територия, правото да си избират място за пребиваване и да се придвижват свободно в рамките на нейната територия при условие, че спазват правилата, които обикновено се прилагат по отношение на чужденците при същите обстоятелства.

Договарящите се държави поемат задължението да издават документи за самоличност на апатридите, намиращи се на тяхна територия и непритежаващи действителни документи за пътуване.

Договарящите се държави се задължават за издават на апатридите, временно пребиваващи на законно основание на тяхна територия документи за пътуване извън тяхната територия, освен ако това противоречи на неотложни причини, свързани с държавната сигурност и обществения ред; по отношение на такива документи се прилагат разпоредбите на приложението към тази конвенция.

Договарящите се държави могат да издават такива документи за пътуване на всеки друг апатрид, намиращ се на тяхна територия; в частност те разглеждат благосклонно въпроса за издаване на такива документи за пътуване на апатриди, намиращи се на тяхна територия, и които не могат да получат документи за пътуване в страната, където те законно пребивават.

Чл. 29. Данъци

1. Договарящите се държави се задължават да не облагат апатридите с мита, такси или данъци, освен тези или по-високи от тях, с които се облагат или могат да бъдат наложени на техните граждани при подобни обстоятелства.

2. Разпоредбите на предишната точка не изключват прилагането по отношение на апатридите на законите и правилниците относно вземането на такси за издаване на административни документи на чужденци, в това число и на документи за самоличност.

Чл. 30. Изнасяне на имущество

1. В съответствие със своите закони и правилници всяка договаряща се държава разрешава на апатридите да изнесат имуществото, внесено от тях на нейна територия, в друга страна, в която им е било разрешено да се заселят.

2. Всяка договаряща се държава поема задължението да разглежда благосклонно молбите на апатридите за разрешение да изнесат имущество, където и да се намира то, и което им е необходимо за преселване в друга страна, на чиято територия те са допуснати.

Чл. 31. Екстрадиране

1. Договарящите се държави се задължават да не екстрадират апатриди, намиращи се на законно основание на тяхна територия, освен по съображения, свързани с държавната сигурност или обществения ред.

2. Екстрадирането на такива апатриди става само в изпълнение на съдебни решения. С изключение на случаите, когато неотложни съображения за държавна сигурност налагат друго, на апатридите се предоставя правото да представят доказателства в свое оправдание, правото да обжалват пред компетентните инстанции или пред лице или лица, специално определени от компетентните инстанции.

3. Договарящите се държави предоставят на такива апатриди разумен срок за получаване на законно разрешение за влизане в друга страна. Договарящите се държави си запазват правото да прилагат в течение на този срок такива вътрешни мерки, каквито счетат за необходими.

Доколкото е възможно, договарящите се държави се задължават да облекчават асимилирането и натурализацията на апатридите. В частност те се задължават да положат всички усилия да ускорят процедурата за натурализиране и да намалят, в рамките на възможното, таксите и разходите, свързани с тази

процедура.

ЧАСТ VI

Договарящите се държави изпращат на Генералния секретар на Организацията на обединените нации текстовете на закони и правилници, приети от тях, за да осигурят прилагането на тази конвенция.

Всички спорове между страни по тази конвенция относно нейното тълкуване или прилагане, които не могат да бъдат решени по друг път, се предават в Международния съд по искане на една от страните по спора.

1. Тази конвенция е открита за подписване в централното седалище на ООН до 31 декември 1955 г.

2. Конвенцията е открита за подписване от името на:

а) Всяка държава-членка на ООН;

б) Всяка държава, поканена да участва в конференцията на ООН за статута на апатридите;

в) Всяка държава, получила покана от Общото събрание на ООН да подпише или да се присъедини към Конвенцията.

3. Конвенцията подлежи на ратифициране, като ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на ООН.

4. Тази конвенция е открита за присъединяване от държавите, посочени в точка 2 на този член. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на ООН.

1. Всяка държава може в момента на подписването, ратифицирането или присъединяването към Конвенцията да заяви, че действието на тази конвенция се разпростира върху всички или някои от териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност. Подобна декларация става валидна в деня на влизане в сила на Конвенцията за засегнатата държава.

2. Във всеки следващ момент подобно разпростиране на действието на Конвенцията може да бъде обявено чрез уведомление до Генералния секретар на ООН и влиза в сила на деветдесетия ден след получаването на уведомлението от Генералния секретар на ООН или в деня на влизане в сила на Конвенцията по отношение на тази държава, в зависимост от това коя дата е по-късна.

3. По отношение на териториите, върху които действието на Конвенцията не е разпространено по време на подписването, ратифицирането или присъединяването, всяка заинтересована държава разглежда възможността да предприеме необходимите стъпки с цел да разпространи действието на тази конвенция върху такива територии, при условие, че е получила съгласието на правителствата на тези територии, когато това е необходимо по причини от конституционен характер.

За федералните или неунитарните държави се прилагат след ните разпоредби:

а) По отношение на тези членове на тази конвенция, които попадат под законодателната юрисдикция на федералната законодателна власт, задълженията на федералното правителство ще бъдат в тази степен същите като задълженията на страните, които не са федерални държави;

б) По отношение тези членове на тази конвенция, които попадат под законодателната юрисдикция на влизащите в състава на федерацията държави, провинции или кантони, които в съответствие с конституционната система на федерацията не са задължени да вземат законодателни решения, федералното правителство при първа възможност представя на вниманието на съответните власти на държавите, провинциите или кантоните тези членове, придружени от неговата благосклонна препоръка;

в) Федералните държави, страни по тази конвенция, се задължават по искане на всяка друга договаряща се държава, предадено чрез Генералния секретар на ООН, да представят информация за действащите във федерацията и в нейните съставни части закони и практика по отношение на всяка отделна разпоредба на Конвенцията, като покажат степента, в която дадената разпоредба е била приложена със законодателен или друг акт.

Чл. 38. Резерви

1. По време на подписването, ратифицирането или присъединяването всяка държава може да прави резерви към членовете на Конвенцията с изключение на член 1, 3, 4, 16, точка 1 и от член 33 до 42 включително.

2. Всяка държава, направила резерва в съответствие с точка 1 на този член, може да оттегли по всяко време резервата чрез уведомление до Генералния секретар на ООН.

Чл. 39. Влизане в сила

1. Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицираща или присъединяваща се към Конвенцията след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване, Конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден от датата на депозиране на ратификационния документ или документ за присъединяване от съответната държава.

Чл. 40. Денонсиране

1. Всяка договаряща се държава може да денонсира по всяко време тази конвенция чрез писмено съобщение до Генералния секретар на ООН.

2. Денонсирането влиза в сила за засегнатата договаряща се държава една година след датата на получаване на съобщението от Генералния секретар на ООН.

3. Всяка държава, направила декларация съгласно член 36, може по всяко време след това чрез уведомление до Генералния секретар на ООН да заяви, че действието на Конвенцията спира да се разпространява по отношение на такава територия една година след получаването на уведомлението от Генералния секретар.

1. Всяка от договарящите се държави може да поиска по всяко време преразглеждането на тази конвенция чрез уведомление до Генералния секретар на ООН.

2. Общото събрание препоръчва, ако е необходимо, какви стъпки да бъдат предприети по отношение на такова искане.

Чл. 42. Информация, изпращана от Генералния секретар на ООН

Генералният секретар на ООН информира всички членове на Организацията и държавите, които не са нейни членове, споменати в член 35, за следното:

а) Подписването, ратифицирането и присъединяването към Конвенцията съгласно член 35;

б) Декларациите и уведомленията съгласно член 36;

в) Резервите и оттеглянето на резерви в съответствие с член 38;

г) Датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с член 39;

д) Денонсациите и уведомленията съгласно член 40;

е) Исканията за преразглеждане в съответствие с член 41.

В уверение на което долуподписаните надлежно упълномощени представители подписаха тази конвенция от името на своите правителства.

Съставена в Ню Йорк на двадесет и осми септември 1954 г., в един екземпляр, като английският, френският и испанският текст на този екземпляр имат еднаква сила. Този екземпляр се депозира в архивите на ООН, като заверени копия от него се изпращат от Генералния секретар на ООН на всички членове на Организацията и на държавите, които не са членки, посочени в член 35 на тази конвенция.

Приета на 30 август 1961 г. В сила от 13 декември 1975 г.

а) по рождение, по закон, или

б) по молба до съответните власти, подадена от заинтересуваното лице или от негово име в съответствие с националното законодателство. Като се отчитат разпоредбите на точка 2 на този член, такава молба не може да бъде отклонена.

Договарящите се държави, които предвиждат в законодателството си предоставяне на своето гражданство в съответствие с буква б) на тази точка, могат също така да предвидят предоставянето на своето гражданство по закон на такава възраст и при такива условия, каквито могат да бъдат определени от националното законодателство.

2. Договарящите се държави могат да поставят предоставянето на своето гражданство съгласно буква б) на точка 1 на този член в зависимост от едно или няколко от следните условия:

а) Молбата се подава в период, определен от Договарящата се държава, който започва да тече не по-късно от осемнадесетгодишна възраст и завършва не по-рано от двадесет и една годишна възраст, но така, че заинтересуваното лице да разполага поне с една година, в течение на която то да може само да подаде молба, без да е необходимо да получава законно разрешение за това;

б) Заинтересуваното лице да е имало постоянно местожителство на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, който може да бъде определен от тази държава, при условие, че *не превишава пет години непосредствено преди подаването на молбата, или общо десет години;

в) Заинтересуваното лице не е било осъждано за престъпление против националната сигурност и не е било осъждано на затвор за пет или повече години по наказателно обвинение;

г) Заинтересуваното лице никога не е имало гражданство.

3. Независимо от разпоредбите на точка 1, буква „б“ и точка 2 на този член, дете, родено в брак на територията на една от договарящите се държави, чиято майка е гражданка на тази държава, придобива по рождение това гражданство, ако иначе би било без гражданство.

4. Всяка договаряща се държава предоставя своето гражданство на лице, което иначе би било без гражданство и което не е в състояние да получи гражданството на договарящата се държава, на чиято територия то се е родило, тъй като е преминало възрастта, необходима за подаване на молба, или не отговаря на изискваните условия за местожителство, ако един от родителите в момента на раждането на това лице е бил гражданин на първата спомената договаряща се държава.

Ако родителите на заинтересуваното лице не са имали едно и също гражданство в момента на неговото раждане, то въпросът за това, дали неговото гражданство трябва да следва гражданството на неговия баща или това на неговата майка, се решава от закона на тази договаряща се държава. Ако за получаването на такова гражданство е необходимо подаването на молба, тя трябва да бъде подадена до съответните власти от молителя или от негово име в съответствие с националното законодателство. Като се отчитат разпоредбите на точка 5 на този член, такава молба не трябва да бъде отклонена.

5. Всяка договаряща се държава може да постави предоставянето на своето гражданство в съответствие с разпоредбите на точка 4 от този член в зависимост от едно или няколко от следните условия:

а) Молбата се подава преди молителят да е достигнал възрастта, определена от договарящата се страна, но тя не трябва да бъде по-малко от двадесет и три години;

б) Заинтересуваното лице е живяло обичайно на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, непосредствено предшестващ подаването на молбата, който може да бъде установен от тази държава, но да не превишава три години;

в) Заинтересуваното лице никога не е имало гражданство.

лицето не са имали еднакво гражданство, въпросът за това, дали гражданството на заинтересуваното лице трябва да следва гражданството на бащата или това на майката, се определя от националното законодателство на тази договаряща се държава. В съответствие с разпоредбите на тази точка гражданство се предоставя:

а) по рождение, по закон, или

б) по молба до съответните власти от заинтересуваното лице или от негово име в съответствие с националното законодателство. Като се спазват разпоредбите на точка 2 на този член, такива молби не трябва да бъдат отклонявани.

2. Всяка договаряща се държава може да постави предоставянето на своето гражданство съгласно разпоредбите на на точка 1 на този член в зависимост от едно или няколко от следните условия:

а) Молбата се подава преди молителят да е достигнал възрастта, определена от договарящата се страна, но тя не трябва да бъде по-малка от двадесет и три години;

б) Заинтересуваното лице е живяло обичайно на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, непосредствено предшестващ подаването на молбата, който може да бъде установен от тази държава, но не превишава три години;

в) Заинтересуваното лице не е било осъждано за престъпление против държавната сигурност;

г) Заинтересуваното лице никога не е имало гражданство.

Чл. 5. 1. Ако законодателството на една договаряща се държава предвижда загуба на гражданство вследствие на промяна в личния статут, такава като: сключване на брак, прекратяване на брак, узаконяване на извънбрачно дете, признаване или осиновяване на дете, такава загуба на гражданството възниква при наличие или придобиване на друго гражданство.

2. Ако съгласно законодателството на договаряща се държава извънбрачно дете загубва гражданството на тази държава вследствие на признаването на роднински връзки, на това дете се предоставя възможност да възстанови това си гражданство, като подаде писмена молба до съответните власти; условията, определящи подаването на такава молба, не трябва да бъдат по-строги от условията, изложени в точка 2 на член 1 от тази конвенция.

б) разпоредбите на подточка „а“ на тази точка не се прилагат в случаите, когато тяхното прилагане би било в противоречие с принципите, изложени в член 13 и 14 на Всеобщата декларация за правата на човека, одобрена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.

2. Гражданин на договаряща се държава, който моли за натурализация в чужда страна, не губи гражданството си, освен когато получава гражданството на тази чужда страна или му е дадено уверение, че ще го получи.

3. Като се спазват разпоредбите на точка 4 и 5 на този член, гражданин на договаряща се държава не губи гражданството си, при което би станал апатрид, вследствие на отпътуване, пребиваване в чужбина, пропуск да се регистрира или на друго подобно основание.

4. Ако натурализирано лице не декларира пред съответните власти намерението си да запази своето гражданство, то може да го загуби в резултат на това, че е живяло в чужбина в течение на период от време, законодателно определен от засегнатата Договаряща се държава, но не по-малък от седем последователни години.

5. Ако гражданин на договаряща се държава е роден извън нейната територия, тази държава може законодателно да обуслови запазването на нейното гражданство от това лице една година след като то достигне пълнолетие с това дали то живее на нейна територия по това време, или с това дали е регистрирано при съответните власти.

6. С изключение на обстоятелствата, изброени в този член, едно лице не губи гражданството на договаряща се държава, ако това би го направило лице без гражданство, независимо от това, че такава загуба не е изрично забранена с друга разпоредба на тази конвенция.

Чл. 8. 1. Договарящите се държави не лишават лице от гражданство, ако това лишаване би го направило апатрид.

2. Независимо от разпоредбите на точка 1 на този член едно лице може да бъде лишено от гражданството на договаряща се страна:

а) При обстоятелствата, при които в съответствие с точка 4 и 5 на член 7 се допуска загуба на гражданство от лицето;

б) В случаите, когато гражданството е било получено чрез заблуда или измама.

3. Независимо от разпоредбите на точка 1 на този член всяка от договарящите се страни може да си запази правото да лишава лице от неговото гражданство, ако по време на подписването, ратифицирането или присъединяването тя си запази това право по силата на едно или няколко от следните условия, съществували по това време в нейното законодателство:

а) В противоречие с дълга си за вярност към договарящата се държава, лицето:

i) Игнорирайки пряката забрана на договарящата се държава, оказва или продължава да оказва услуги на друга държава, или е получавало и продължава да получава възнаграждение от друга държава, или

ii) Се е държало по начин, нанасящ сериозна вреда на интересите на държавата;

б) Лицето се е заклело или е направило официална декларация за вярност към друга държава, или е дало определени доказателства за своята решимост да се откаже от своята вярност към договарящата се държава.

4. Договарящата се държава няма да упражнява властта си да лишава от гражданство съгласно точка 2 и 3 на този член, освен когато тя действа в съответствие със закон, в който трябва да е предвидено правото на лицето да бъде изслушано безпристрастно от съд или друг независим орган.

2. При отсъствие на такива разпоредби договарящата се държава, на която се предава територия или която по друг начин получава територия, дава своето гражданство на лица, които иначебиха станали апатриди в резултат на предаването или получаването на територия.