Закон на Народното събрание от 22 април 1992 г.; допълнена със закон на Народното събрание от 1 април 1993 г. В сила за Република България от 10 август 1993 г

2. Разпоредбите на точка 4 на член 1 на тази конвенция се прилагат по отношение на лица, родени както преди, така и след влизането Ј в сила.

3. Разпоредбите на член 2 на тази конвенция се прилагат само по отношение на подхвърлени деца, намерени на територията на договаряща се държава след влизането в сила на Конвенцията за тази държава.

Чл. 13. Тази конвенция не трябва да се тълкува като засягаща каквито и да било разпоредби, които са по-благоприятни за намаляването на случаите на лица без гражданство, съдържащи се в законите на договарящите се държави, които са в сила или ще влязат в сила, или се съдържат в други конвенции, договори или споразумения, които са в сила, или които ще влязат в сила между две или няколко договарящи се държави.

Чл. 14. Всички спорове между договарящите се държави относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, които не могат да бъдат решени по друг начин, се предават в Международния съд по искане на която и да е от страните по спора.

Чл. 15. 1. Тази конвенция се прилага по отношение на всички несамоуправляващи се, подопечни, колониални и други територии неметрополии, за международните отношения на които носи отговорност някоя от договарящите се държави; заинтресуваната договаряща се страна, като се спазват разпоредбите на точка 2 на този член, декларира по време на подписването, ратифицирането или присъединяването на териториите, по отношение на които тази конвенция се прилага “ipso facto” в резултат на такова подпис-

ване, ратифициране и присъединяване.

2. В случаите, когато за целите на определяне на гражданството една територия неметрополия не се приравнява с територията на метрополията или в случаите, когато за прилагането на Конвенцията към тази територия конституционните закони или практика на договарящата се държава или на територията неметрополия изискват предварителното съгласие на територията неметрополия, тази договаряща се държава трябва да гарантира необходимото съгласие на територията неметрополия в течение на дванадесет месеца от датата на подписването на Конвенцията от тази договаряща се държава; когато такова съгласие е получено, договарящата се държава съобщава това на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Тази конвенция се прилага по отношение на територията или териториите, посочени в такива съобщения, от момента на тяхното получаване от Генералния секретар.

3. След изтичането на дванадесетмесечния период, посочен в точка 2 на този член, засегнатите договарящи се страни съобщават на Генералния секретар резултата от консултациите с тези територии неметрополии, за чиито международни отношения те отговарят и които не са дали съгласието си за прилагането на тази конвенция.

2. Тази конвенция е открита за подписване от името на :

а) Държавите – членки на ООН;

б) Всяка друга държава, поканена да участва в конференцията на ООН по изкореняването и намаляването на случаите на лица без гражданство в бъдеще;

в) Държави, които Обото събрание на ООН е поканило да подпишат или да се присъединят към Конвенцията.

3. Тази конвенция подлежи на ратифициране и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на ООН.

4. Тази конвенция е открита за присъединяване от държавите, посочени в точка 2 на този член. Присъединяването се извършва с предаването на документ за присъединяване на Генералния секретар на ООН.

Чл. 17. 1. При подписването, ратифицирането или присъединяването държавите могат да правят резерви по отношение на член 11, 14 или 15.

2. Не се допускат други резерви към тази конвенция.

2. За всяка държава, ратифицираща или присъединяваща се към Конвенцията след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване, Конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден от датата на депозиране на ратификационния документ или документ за присъединяване от съответната държава или в деня, когато тази конвенция влиза в сила съгласно разпоредбите на точка 1 на този член в зависимост от това коя дата е по-късна.

2. В случаите, когато в съответствие с разпоредбите на член 15 тази конвенция започва да се прилага по отношение на територия неметрополия на договаряща се държава, тази държава може по всяко време след това със съгласието на засегнатата територия да съобщи на Генералния секретар на ООН за денонсирането на Конвенцията само по отношение на тази територия. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на такова съобщение от Генералния секретар, който уведомява всички останали договарящи се страни за съобщението и за датата на неговото получаване.

а) за подписването, ратифицирането и присъединяването към Конвенцията съгласно член 16;

б) за резервите в съответствие с член 17;

в) за датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с член 18;

г) за денонсациите съгласно член 19.

2. Най-късно след депозирането на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване Генералният секретар на ООН трябва да постави на вниманието на Общото събрание въпроса за създаването на органа, предвиден в член 11.

Съставена в Ню Йорк на 30 август 1961 г. в един екземпляр, като китайският, английският, френският, руският и испанският текст на този екземпляр имат еднаква сила. Този екземпляр се депозира в архивите на ООН, като заверени копия от него се изпращат от Генералния секретар на ООН на всички членове на Организацията и на държавите, които не са членки, посочени в член 16 на тази конвенция.

[от 10 септември 1969 г.]

(Извлечение)
Чл. I. Определение на понятието бежанец

1. За целите на настоящата конвенция понятието бежанец се отнася за всяко лице, което поради основателен страх от преследване по причини на раса, религия, националност, участие в определена социална или политическа група, е извън страната на своето гражданство и не може, поради основателен страх, да ползва

протекцията на тази страна, и което, непритежаващо гражданство и намиращо се извън страната на предишното си местопребиваване, в резултат на горепосочените причини не желае да се върне в съответната страна.

2. Понятието бежанец се отнася и за лица, които в резултат на външна агресия, окупация, чуждо господство или събития, сериозно нарушаващи обществения ред в страната им на произход, са принудени да напуснат местопребиваването си и да потърсят убежище извън страната си на произход.

3. Ако дадено лице има повече от едно гражданство, понятието „страна, на която той е гражданин“ се отнася за всяка от страните, на които лицето е гражданин и ще се счита, че лицето не страда от липса на протекция на страна, ако без основателна причина то не се възползвало от протекцията на една от страните, на които е гражданин.

4. Настоящата конвенция престава да действа, ако даден бежанец:

а) доброволно се е възползвал повторно от протекцията на страната на която е гражданин, или,

б) веднъж изгубил гражданството си, доброволно го е придобил отново, или,

в) придобил е ново гражданство и ползва протекцията на страната на новото си гражданство, или,

г) доброволно се е установил повторно в страната, която е напуснал поради страх от преследване, или,

д) не може, понеже условията, поради които е признат за бежанец, вече не са валидни, да продължи да ползва протекцията на страната на своето гражданство, или,

е) извършил е сериозно неполитическо престъпление извън страната на убежище, или,

ж) сериозно е нарушил целите и изискванията на настоящата конвенция.

5. Условията на настоящата конвенция не се отнасят за лица, по отношение на които страната на убежище има сериозни основания да смята следното:

а) извършили са престъпления против мира, военно престъпление, престъпление срещу човечеството;

б) извършили са сериозно неполитическо престъпление извън страната на убежище преди допускането им в последната;

в) обвинени са в действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията за Африканско единство (ОАИ);

г) обвинени са в действия, противоречащи на целите и принципите на ООН.

6. За целите на настоящата конвенция договарящата страна на убежище определя дали кандидатът е бежанец или не.

Чл. II. Убежище

1. Страните-членки на Организацията за африканско единство трябва да положат усилия съгласно съответните законодателства за приемане на бежанци и за гарантиране на настаняването на бежанци, които поради основателни причини не могат или не желаят да се завърнат в страната си на произход.

2. Предоставянето на убежище на даден бежанец е мирен и хуманитарен акт, който не трябва да се възприема като акт на враждебност от която и да е страна-членка.

3. Никой няма да бъде подложен на някоя от следните мерки:

отхвърляне на границата, връщане или експулсиране, които биха го принудили да се върне или да остане на територията, където животът, физическата му безопасност и свобода са застрашени поради причините, посочени в член 1, ал. 1 и 2.

4. Ако дадена страна-членка се затруднява в предоставяне на убежище на бежанци, същата може да се обърне директно към други страни-членки и чрез ОАЕ – към други страни, които в дух на африканска солидарност и международно сътрудничество да облекчат положението на въпросната страна.

5. Ако даден бежанец не е получил право да пребивава в страната на убежище, той може да получи разрешение за временно пребиваване в страна на убежище, в която е потърсил убежище за първи път.

6. От гледна точка на сигурността, страните на убежище трябва да настаняват бежанците на разумно разстояние от границата на страната им на произход.

Приета и провъзгласена с резолюция 217А (III)

на Общото събрание на ООН от 10 декември 1948 г.
ПРЕАМБЮЛ

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че пренебрегването и неуважението на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи, Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от голямо значение за пълното осъществяване на този обет,

Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Чл. 1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Чл. 2. Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.

2. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Чл. 17. 1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.

2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.

2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавните служби на своята страна.

3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Чл. 22. Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване – чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава – на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Чл. 23. 1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.

3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.

4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползват с еднаква социална защита.

2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на обединените нации за поддържане на мира.

3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.

Чл. 27. 1. Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения.

2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите наОрганизацията на обединените нации.

Чл. 30. Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.
КОНВЕНЦИЯ ПРОТИВ ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ

Приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г.

Ратифицирана с Указ № 3384 на Държавния съвет на НРБ

от 9 октомври 1986 г.

В сила за Република България от 26 юни 1987 г.

Обн., ДВ, бр. 42 от 3 юни 1988 г.