Закон на Народното събрание от 22 април 1992 г.; допълнена със закон на Народното събрание от 1 април 1993 г. В сила за Република България от 10 август 1993 г

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

* Тук се публикуват само Глава I и II.

проявен интерес и преданост към решаването на бежанския проблем.

ГЛАВА II

А. (I) Всяко лице, което е било разглеждано като бежанец по силата на Договореностите от 12 май 1926 г. и 30 юни 1928 г. Или по силата на Конвенцията от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., Протокола от 14 септември 1939 г. или по силата на Устава на международната организация по въпросите на бежанците;

(ii) Всяко лице, което в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност или политическо мнение, се намира извън страната, чийто гражданин е, и не може поради такива опасения или поради причини, несвързани със съображения за лично удобство, не желае да се ползва от закрилата на тази страна; или което, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене, не може поради такива опасения, или поради причини, несвързани със съображения за лично удобство, не желае да се върне в нея.

Решения по въпроса за правото да се счита бежанец, взети от Международната организация за бежанците през периода на нейната дейност, няма да препятстват предоставянето на статут на бежанец на лица, които отговарят на условията на настоящия параграф.

Компетенцията на Върховния комисариат ще прекрати своето разпростиране към всяко лице, попадащо под определението на раздел А, ако лицето:

а) Доброволно отново се възползва от закрилата на страната, чийто гражданин е; или

б) След като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило; или

в) Е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или

г) Доброволно отново се е установило в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или

д) Не може повече да се позовава на причини, несвързани със съображения за лично удобство, за обосноваване на своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин е, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са премахнати. Позоваването на причини от чисто икономически характер е недопустимо; или

е) Бидейки лице без гражданство, то не може повече да се позовава на причини, несвързани със съображения за лично удобство, за обосноваването на своя отказ да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са премахнати и то може да се върне в тази страна.

Б. Всяко друго лице, което се намира извън страната, чийто гражданин е то, или ако е лице без гражданство, извън страната на неговото обичайно местоживеене, защото то има или е имало основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност или политически убеждения и не може или поради подобни опасения не желае да се ползва от закрилата на правителството на страната, чийто гражданин е то, или ако то е лице без гражданство, да се върне в страната на неговото предишно обичайно местоживеене.

а) Което е гражданин на повече от една страна, докато то не удовлетвори условията на предишния параграф по отношение на всяка от страните, чийто гражданин е то; или

б) За което е признато от компетентните власти на страната, където то живее, че има правата и задълженията, които са свързани с гражданската принадлежност на тази страна; или

в) Което продължава да получава от други органи или организации на ООН закрила или помощ; или

г) По отношение на което има сериозни основания да се предполага, че е извършило престъпление съгласно разпоредбите на договорите за екстрадиция или престъпление, предвидено в член VI на Лондонския статут на Международния военен трибунал или в разпоредбите на член 14, параграф 2 на Всеобщата декларация за правата на човека.

8. Върховният комисариат ще осигури закрила на бежанците, влизащи в компетенцията на неговата служба чрез:

а) Съдействие за сключване на ратификация на международни конвенции за закрила на бежанците, наблюдаване изпълнението и предлагане на поправки към тях;

б) Съдействие чрез специални съглашения с правителства за осъществяването на всякакви мерки, имащи за цел облекчаване положението на бежанците и съкращаване на числото на нуждаещите се от закрила;

в) оказване на помощ на правителствените и частните усилия за поощряване на доброволното репатриране или асимилация в нови национални общности;

г) Поощряване приемането на бежанци, без да се изключват тези, които принадлежат към най-нуждаещите се категории, на територията на държавите;

д) Полагане на усилия за получаване на разрешение за прехвърляне на имуществото на бежанците и особено на имуществото, необходимо за тяхното заселване;

е) Получаване от правителствата на информация за броя и условията на бежанците на тяхна територия и за законите и разпоредбите, които ги засягат;

ж) Поддържане на тесни контакти със заинтересованите правителства и правителствени организации;

з) Създаване на контакт, който според него е най-целесъобразен, с частни организации, занимаващи се с въпросите на бежанците;

и) Облекчаване координирането на усилията на заинтересованите частни организации, занимаващи се с благосъстоянието на бежанците.

Върховният комисариат може да откаже всякакви предложения, които той счита за неподходящи или които не може да бъдат използвани.

Върховният комисариат няма да се обръща с молба към правителствата за предоставяне на фондове или да прави общ призив без предварителното одобрение от Общото събрание.

Върховният комисариат ще включи в своя годишен доклад официален отчет за своята дейност в тази област.

Върховният комисариат ще докладва ежегодно на Общото събрание чрез Икономическия и социален съвет; неговият доклад ще бъде разглеждан като отделна точка от дневния ред на Общото събрание.

Приета на 28 септември 1954 г. от конференция на пълномощни представители, свикана в съответствие

с резолюция 526 (ХVII) от 26 април 1954 г. на Икономическия и Социален съвет на ООН.
ПРЕАМБЮЛ

Високодоговарящите се страни,

Като имат предвид, че Уставът на Организацията на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., утвърдиха принципа, според който всички хора се ползват от основни човешки права и свободи без дискриминация,

Като имат предвид, че ООН е проявявала нееднократно своята дълбока загриженост за съдбата на апатридите и е полагала усилия за да осигури на апатридите възможно най-широко ползване на посочените основни права и свободи,

Като имат предвид, че само апатридите, които са също и бежанци, попадат под действието на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и че има много апатриди, които не попадат под тази конвенция,

Като считат, че е желателно да се уреди и подобри статутът на апатридите чрез сключване на международно споразумение,
се споразумяха за следното:
ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. За целите на тази конвенция понятието „апатрид“ означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

2. Разпоредбите на тази конвенция не се прилагат по отношение на:

i) За времето, през което получават такава помощ, лица, които в момента получават от други органи или организации на ООН, с изключение на Върховния комисар за бежанците, защита или помощ;

ii) Лица, по отношение на които компетентните органи на страната, в която те пребивават, признават правата и задълженията, свързани с гражданството на тази страна;

iii) Лица, за които има сериозни основания да се предполага, че:

а) Са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството, така, както са определени в международните документи, съставени с цел да се санкционират тези престъпления;

б) Са извършили тежко неполитическо престъпление извън страната, където пребивават, преди да бъдат допуснати в тази страна;

в) Са виновни за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на ООН.

Чл. 2. Общи задължения

Всеки апатрид има задължения по отношение на страната, в която се намира, по силата на които той е длъжен в частност да се подчинява на законите и правилниците, а също така на мерките, предприемани за поддържане на обществения ред.

Договарящите се държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция по отношение на апатридите без да провеждат каквато и да било дискриминация във връзка с тяхната раса, религия или родна страна.

Договарящите се държави поемат задължението да се отнасят към апатридите, намиращи се на тяхна територия, по същия начин, както към своите граждани, във връзка със свободата да изповядват своята религия и свободата да дават религиозно образование на децата си.

За целите на Конвенцията изразът „при същите обстоятелства“ означава, че апатридът е длъжен да отговаря на всички изисквания (включително и изискванията относно срока и условията за временно и постоянно местопребиваване), на които конкретното лице би трябвало да отговаря, за да се ползва от въпросното право,

ако не е апатрид, с изключение на изискванията, на които един апатрид не може да отговаря поради тяхното естество.

Чл. 7. Освобождаване от принципа на взаимност

1. С изключение на случаите, когато по силата на тази конвенция на апатридите се предоставя по-благоприятно правно положение, договарящите се държави се задължават да се отнасят към тях както обикновено към чужденците.

2. След като са живели в продължение на три години на територията на договарящите се държави, всички апатриди се освобождават от изискването за взаимност, установено по законодателен път.

3. Всяка от договарящите се държави се задължава да продължи да предоставя на апатридите правата и преимуществата, на които те без наличието на взаимност са имали право в деня на влизането в сила на тази конвенция за тази държава.

4. Договарящите се държави поемат задължението да разгледат благосклонно възможността да предоставят на апатридите, без да има реципрочност, права и преимущества освен тези, на които те имат право съгласно точки 2 и 3, а също така възможността да изключат от изискването за взаимност апатридите, които не отговарят на условията, предвидени в точки 2 и 3.

5. Разпоредбите на точки 2 и 3 се прилагат както към правата и преимуществата, посочени в член 13, 18, 19, 21 и 22 на тази конвенция, така и към правата и преимуществата, които не са предвидени в нея.

Нищо в тази конвенция не лишава договарящата се държава от правото по време на война, или при наличието на други сериозни и изключителни обстоятелства, да предприема временно мерки, които тя счита за необходими в интерес на държавната сигурност, по отношение на конкретно лице, преди договарящата се държава да установи, че това лице действително е апатрид и че по-нататъшното прилагане на такива мерки по отношение на него е в интерес на държавната сигурност.

1. Ако апатридът е бил депортиран по време на Втората световна война и изпратен на територията на една от договарящите се държави и живее там, то времето на такъв принудителен престой се разглежда като време на законно пребиваване на тази територия.

2. Ако апатридът е бил депортиран по време на Втората световна война и изпратен от територията на една от договарящите се страни и до влизането в сила на тази конвенция се е върнал там с цел да живее постоянно, то периодът на живеене преди и след такава депортация се разглежда като непрекъснат период във всички случаи, когато се изисква непрекъснато живеене.

Чл. 11. Апатриди-моряци

Ако апатридите са лица, нормално служещи в екипажите на кораби, плаващи под знамето на една от договарящите се държави, то тази държава се задължава да се отнася благосклонно към заселването на тези лица на нейна територия и към издаването на документи за пътуване или към временното им допускане на своя територия специално с цел да се облекчи тяхното заселване на територията на друга страна.

ЧАСТ II

ПРАВЕН СТАТУТ

1. Личният статут на апатрида се определя от закона на страната на неговото постоянно местожителство, или, ако няма постоянно местожителство – от закона на страната на неговото местопребиваване.

2. Правата, придобити по-рано от апатрида и свързани с неговия личен статут, и по-специално правата, произтичащи от брака, се уважават от договарящите се държави, след като са изпълнени, ако това е необходимо, формалностите, изисквани от законодателството на тази държава, при условие, че въпросното право е такова, което би било признато от законодателството на тази държава, ако това лице не е станало апатрид.

Чл. 13. Движима и недвижима собственост

По отношение на придобиването на движима и недвижима собственост и на други свързани с това права, а също така по отношение на договорите за наем и другите договори, свързани с движима и недвижима собственост, договарящите се държави ще предоставят на апатридите възможно най-благоприятно правно

положение, но във всеки случай не по-малко благоприятно от това, което обикновено се предоставя при същите обстоятелства на чужденците.

Чл. 14. Авторски и промишлени права

По отношение на защитата на промишлени права, такива като:

права на изобретение, на чертежи или модели, на търговски марки, на търговски наименования и защитата на права на литературни, художествени или научни произведения на апатридите се предоставя същата защита в страната, в която те имат обичайно местожителство, каквато се предоставя на гражданите на тази страна.

На територията на всяка друга договаряща се държава на апатридите се предоставя същата защита, каквато се предоставя на тази територия на гражданите на страната, в която те имат обичайно местожителство.

По отношение на сдруженията, които не преследват политически и търговски цели, и по отношение на професионалните съюзи договарящите се държави предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, колкото е възможно по-благоприятно правно положение, но във всеки случай на по-малко благоприятно от това, което обикновено предоставят на чужденците при същите обстоятелства.

1. Апатридите имат свободен достъп до съдилищата на територията на всички договарящи се държави.

2. На територията на договаряща се държава, в която има обичайно местожителство – по отношение на въпросите, свързани с правото на достъп до правораздаване, всеки апатрид се ползва от същото правно положение, както и гражданите на тази държава, включително по въпросите, свързани с правната помощ и освобождаване от плащане на съдебни разходи (cautio juridicatum solvi).

3. В страните, различни от тази, в която апатридът има обичайно местожителство, по въпросите, посочени в точка 2, на това лице се предоставя същото положение, както на гражданин от страната на неговото обичайно местожителство.

ЧАСТ III

УПРАЖНЯВАНЕ НА ДОХОДОНОСНИ ЗАНЯТИЯ

1. Договарящите се държави предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, по отношение на тяхното право да се наемат на работа възможно най-благоприятното правно положение, но във всеки случай на по-лошо от това, което обикновено се предоставя на чужденците при същите обстоятелства.

2. Договарящите се държави се отнасят благожелателно към възможността да приравнят правата на всички апатриди да се наемат на работа с правата на гражданите, и в частност на тези апатриди, които са влезли на тяхна територия по силата на програми за набиране на работна сила или в съответствие с планове за имиграцията.

Чл. 18. Работа в собствено предприятие

Договарящите се държави предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, възможно най-благоприятно правно положение, но във всеки случай не по-лошо от това, което обикновено се предоставя на чужденците при същите обстоятелства по отношение на правото да се занимават самостоятелно със селско стопанство, промишленост, занаяти и търговия, а също така да създават търговски и промишлени дружества.

Всяка договаряща се държава предоставя на апатридите, намиращи се на законно основание на нейна територия и притежаващи дипломи, признати от компетентните власти на тази държава, желаещи да упражняват свободни професии, възможно най-благоприятно правно положение, но във всеки случай не по-лошо от това, което обикновено се предоставя на чужденците при същите обстоятелства.

ЧАСТ IV

СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Там където съществува система на дажби, регулираща общото разпределение на дефицитните продукти, такава система се прилага и по отношение на апатридите на равно основание с гражданите.

Що се касае до настаняването в жилища, договарящите се държави, доколкото този въпрос е уреден със закони или се контролира от държавни органи, предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, колкото е възможно по-благоприятно правно положение, но във всеки случай не по-лошо от това, което обикновено се предоставя на чужденците при същите обстоятелства.

1. По отношение на началното образование договарящите се държави предоставят на апатридите същото правно положение, както и на своите граждани.

2. По отношение на другите видове образование в държавни учебни заведения договарящите се държави предоставят на апатридите колкото е възможно по-благоприятно правно положение, но във всеки случай не по-лошо от това, което обикновено се предоставя на чужденците при същите обстоятелства, и в частност по отношение на достъпа до образование, признаването на чуждестранни учебни свидетелства, дипломи и степени, освобождаване от училищни такси и вземания, предоставянето на стипендии.

Чл. 23. Държавна помощ

Договарящите се държави предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, същото правно положение във връзка с държавната помощ, както на своите граждани.

1. Договарящите се държави предоставят на апатридите, живеещи на законно основание на тяхна територия, същото правно положение, както на собствените си граждани, по отношение на:

а) Работната заплата, включително и семейните помощи, ако тези помощи представляват част от заплатата, продължителността на работния ден, извънредната работа, платения отпуск, ограниченията за надомна работа, минималната работна заплата, чиракуването и стажуването, използването на труда на жени и на подрастващи, използването на преимуществата на колективни преговори;

б) Социално осигуряване (правни разпоредби относно трудови злополуки, професионални заболявания, майчинство, болести, инвалидност, старост, смърт, безработица, задължения по отношение на семейството и други случаи, които съгласно националното законодателство се покриват от системата за социално осигуряване) със следните ограничения:

i) Може да е предвиден съответен ред за запазване на придобити права или на права, които са в процес на придобиване;

ii) Законите или правилниците на страната на пребиваване могат да предвиждат специален ред за получаване на пълна или частична помощ, която се плаща изцяло от държавни фондове, и на помощи, изплащани на лица, които не отговарят на условията, изисквани за получаване на нормална пенсия.

2. Не влияе на правото на апатрида на компенсация в случай на смърт или професионално заболяване фактът, че бенефициентът пребивава извън територията на договарящата се държава.

3. Договарящите се държави предоставят на апатридите преимуществата, произтичащи от споразумения, които са сключени или могат да бъдат сключени в бъдеще между тях и касаещи запазването на придобити права и на права, които са в процес на придобиване, по отношение на социално осигуряване, като се спазват само условията, които се прилагат към гражданите на държавите, подписали въпросните споразумения.

4. Договарящите се държави разглеждат благожелателно въпроса за предоставяне на апатридите, доколкото е възможно, на преимуществата, произтичащи от подобни споразумения в сила между такива договарящи се държави, които не са страни по такива споразумения.

ЧАСТ V