Закон по време и място
ВЕЩЕСТВЕНИ И НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
ВЕЩЕСТВЕНИ И НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА1 Доказателствата се делят на веществени и невеществени в зависимост от тяхното естество. 2.1. Веществени доказателства са вещи, предмети и книжа, които могат да се явят като такива, послужили за предмет, средство или оръдие на престъплението, като такива, които са били предназначени за извършване на престъплението, както и всички други, върху които са открити някакви следи от престъплението (106 НПК). 2.2. Веществените доказателства, обикновено се прилагат по делото, ако това е възможно с оглед тяхното естество и големина. Но дори когато са приложени, 107 ал.1 изисква да бъдат внимателно огледани и подробно описани в съответен протокол, а и фотографирани. Вещите, които не могат да се приложат по делото се възпроизвеждат чрез трите вида доказателствени средства. 2.3. За вещ. доказателства е установен принципа, че те се пазят докато завърши нак. производство. Но от този принцип са допуснати изключения, когато собствениците на вещ. доказателства могат да поискат тяхното връщане преди приключване на процеса. На досъдебната фаза, разследващите органи със съгласието на прокурора могат да върнат вещ. доказателство. Отказът на разследващия орган да върне се обжалва пред прокурора, а отказа на прокурора – пред първоинстанционния съд – чл.108 ал.2 и ал.4 НПК. 2.4. Разпореждането с предмети-вещ. доказателства, които подлежат на бързо разваляне, които са наркотични вещества или парични и други ценности се извършва по правилата на 108 ал.3 и ал.5. 2.5. Кой вещ. доказателства се отнемат в полза на държавата и кога е установено в чл.109 НПК. 3 По нашето право, към вещ.доказателства се причисляват и т.нар “писмени доказателства от категорията на веществените”. Писмените доказателства от категорията на веществените могат да се обособят в две самостоятелни подгрупи: 3.1. На първо място става въпрос за всички документи, които обаче интересуват нак.процес или със свой външен белег (че е подправен, окървавен, мястото, където е намерен и т.н) или със свой външен белег, но и със своето съдържане. В тези хипотези, макар и да става въпрос за документ, той няма да се оцени като писмено док. средство, а като доказателство. Това са първата група книжа, които са доказателства. 3.2. Във втората група писмени доказателства се отнасят всички онези книжа или т.нар “случайни документи”, които са доказателства, а не писмени док. средства, защото нямат белега на документ, т.е не са документи. От тази група са например, заплашителното писмо, личния тефтер с адреси и телефони; книжата по водено двойно счетоводство и всякакви други записвания, които имат значение и са приложени по делото. Очевидно, че големия проблем на практиката е как да бъдат разграничени онези книжа, приложени по делото, които са документи от другите, в които също се съдържа писмено изявление или писмено удостоверяване на факти, но не са документи. Единствения критерий за такова разграничение е целенасочеността на приложените по делото книжа. Всички книжа ще бъдат оценени като документи при условие, че са създадени за да послужат в една бъдеща процедура за доказване на направено изявление или на направените удостоверявания на факти. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|