Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност

129
При същинския факторинг, факторинговият институт поема кредитния риск и той купува вземанията без право на регресен иск към продавача на стоките и услугите.
При несъщинския факторинг, продавачът остава регресен длъжник и е потенциално изложен на претенции от страна на фактора за изплащане на дължимите суми по вземанията.
”Стандартен” и “падежен” факторинг.
При стандартния факторинг, моментът на откупуването на вземането е преди падежа на плащането (респективно менителницата) и факторинговият институт кредитира продавача на вземането като му заплаща авансово парична сума преди настъпването на падежа(70-90% от стойността на вземането).
При падежния факторинг, сумата се изплаща от факторинговия институт при конкретното настъпване на падежа на плащането и в този случай не съществува финансиране в тесния смисъл на понятието.
Механизъм на факторинговата сделка
В основата на обстоятелствата, които пораждат среда за приложението на факторинга, лежи наличието на търговски кредит. Той се предоставя в стокова форма, а се погасява в парична (много често и валутна). Тоест с предоставянето му за продавача възниква право на парично вземане от купувача. В същото време за него възниква и риск от несъбираемост на вземането поради неплатежоспособност или нелоялност на лицето, на което го е предоставил. Класическо средство за преодоляване на този риск е кредитните отношения между участниците в търговските сделки да се оформят с търговски ценни книжа.
Най-често за тази цел се използват менителниците на срок, издадени от продавача срещу купувача и акцептирани от последния (чрез неговия подпис и посочената сума, приета за дължима). Също и записите на заповед, издадени от купувача в полза на продавача. Оформянето на кредитните отношения по този начин се нарича секюретизиране, което позволява кредитното задължение на купувача във връзка с доставката да се обвърже с допълнително документално доказателство с право на извънсъдебно изпълнение. Това намалява кредитния риск за продавача, и освен това му дава възможност да осребри вземането си преди договорения срок за плащане. След получаването на ценната книга, с която е оформена сумата, която му се дължи за продажба на кредит продавача може:
• да задържи книгата до падежа й и тогава да получи плащането от длъжника.
Тогава сам финансира предоставения търговски кредит, за което на падежа получава и лихвата, включена в номинала на полицата. Но това означава блокиране на собствени средства, което намалява неговата ликвидност;
• да продаде вземането си преди падежа му на специализирани в кредитната дейност институции - търговски банки и финансови посредници.
Конкретните механизми и възможности за финансиране, или рефинансиране на краткосрочните кредити, които предоставят институциите в такива случаи, са много и разнообразни, но по-голямата част от тях са свързани със сконтирането на книжата (т. нар. сконтови кредити).Краткосрочното кредитиране без право на регресен иск към продавача на взимането се нарича факторинг, а дългосрочното - форфетиране. Освен в срочността на вземането разликата между факторинга и форфетирането е и в схемата за

130 неговото погасяване, както и в начина за оформяне и протичане на операцията.
Форфетирането обикновено е с раздвижена (на няколко части) схема за погасяване на вземането, в което задължително участва банка - гарант.
Сделките по факторинг обикновено са със срочност от 30 до 90 дни. В много редки случаи се прилага и при вземания със срочност до 180 дни.
•

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: