Закон за противодействие на тероризма обн. Дв бр. 103 от 27 Декември 2016г. Глава първа. Общи положения чл. (1) Този закон урежда противодействието на тероризма



страница2/2
Дата19.01.2018
Размер403.47 Kb.
#48682
ТипЗакон
1   2
    Навигация на страницата:
  • Член 97
§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Тероризъм" е всяко престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.

2. "Терористичен акт" е акт, с който се осъществява тероризъм.

3. "Антитерористична операция" са съгласувани по цел, време, място и задачи действия, провеждани под единно ръководство за предотвратяване и/или пресичане на терористичен акт или за преодоляване на последиците от извършен терористичен акт.

4. "Граница на зона на операция" е териториален обхват от наземно, водно или въздушно пространство на Република България, включително намиращите се на територията му сгради, съоръжения, превозни средства, плавателни съдове или въздухоплавателни средства, в рамките на които се извършва антитерористичната операция.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. (1) Наредбата по чл. 23, ал. 2 се издава в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

(2) Мерките по чл. 23, ал. 1 се изготвят от задължените лица в срок до 4 месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1.


§ 3. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 и 22 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22 ал. 2 се изменя така:

"(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиване на българското гражданство освен в случаите, когато данните и фактите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм, и при условие че лицето не остава без гражданство."

2. В чл. 35:

а) в ал. 1 се създава т. 7:

"7. един месец - по предложенията за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство, когато данните и фактите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм или влязлата в сила присъда е за престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и по чл. 110, ал. 2 от Наказателния кодекс";

б) в ал. 3 се създава т. 6:

"6. по ал. 1, т. 7 - не по-късно от 20 дни преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно 10 дни преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност"."


§ 4. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр.14, 24 и 61 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се създава ал. 5:

"(5) Взаимодействието между Държавна агенция "Национална сигурност" и други държавни органи може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции."

2. В чл. 123, ал. 2 се създава нова т. 3:

"3. задържат лица, за които имат данни, че са извършили описаните в чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13 посегателства, осъществяващи състав на престъпление;".

3. Създава се чл. 124б:

"Чл. 124б. (1) Органите на агенцията, оправомощени със заповед на председателя на агенцията, могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13.

(2) За задържането по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по ал. 6;

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(4) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(5) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

(6) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(7) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(8) От момента на задържането му лицето има право на защитник.

(9) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(10) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

(11) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден с инструкцията по чл. 3, ал. 5.

(12) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(13) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед.

(14) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, когато основанието за задържането е отпаднало."

4. Създава се чл. 125б:

"Чл. 125б. (1) В случаите по чл. 124б и 125 органите на агенцията могат да извършват обиск на лице.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство.

(3) За всеки извършен обиск органът на агенцията съставя протокол.

(4) Протоколът по ал. 3 се подписва от органа на агенцията, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него."

5. Създава се чл. 125в:

"Чл. 125в. (1) За осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13 органите на агенцията могат да провеждат интервю с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи без законово основание на територията на страната чужденци.

(2) За провеждането на интервюто се съставя протокол.

(3) На интервюто може да се прави звукозапис и видеозапис, което се отразява в протокола по ал. 2. При започване на интервюто чужденецът се уведомява за осъществяването на аудио- или аудио-визуално записване.

(4) Интервюто се провежда с участието на преводач на разбираем за чужденеца език. Когато чужденецът е глух или ням, интервюто се провежда с участието на тълковник.

(5) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника и от интервюиращия орган. Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двама свидетели."

6. В чл. 128 ал. 2 и 3 се отменят.

7. Създава се чл. 128а:

"Чл. 128а. (1) Органите на агенцията могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Органите на агенцията писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

(4) За призоваването задължително се изготвя протокол."

8. Създава се чл. 133а:

"Чл. 133а. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 128а, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини се налага глоба в двоен размер."


§ 5. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г. и бр. 13, 17, 50, 81 и 98 от 2016 г.) в чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думата "международен" се заличава;

б) в т. 2 думите "участие в" се заличават и думите "в операции за пресичане на терористични действия" се заменят с "провеждане на специални операции за противодействие на тероризма и преодоляване на последиците от тероризъм".

2. В ал. 2 накрая се добавя "и със Закона за противодействие на тероризма".
§ 6. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г. и бр. 33 и 97 от 2016 г.) в чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 6:

"(6) Когато новите данни, даващи основание за отнемане или прекратяване на международната закрила, съдържат сериозни основания да се предполага, че чужденецът е бил съпричастен или е съпричастен към тероризъм, срокът за вземане на решението от председателя на Държавната агенция за бежанците е до един месец от образуване на производството."

2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.


§ 7. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15, 33 и 97 от 2016 г.) се създава чл. 20в:

"Чл. 20в. (1) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да провеждат интервю с влезлите на територията на Република България чужденци с цел осъществяване на контролна дейност.

(2) За интервюто се изготвя протокол.

(3) Интервю може да се провежда и от други органи по ред, предвиден в закон."


§ 8. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 от 2016 г.) в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3:

а) създава се нова буква "в":

"в) е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма;"

б) досегашната буква "в" става буква "г".

2. В ал. 2 след цифрата "3" се поставя запетая и се добавя "букви "а", "б" и "г" и се създава изречение второ: "Решението по ал. 1, т. 3, буква "в" се постановява по иск на главния прокурор на Република България."

3. В ал. 3 накрая се добавя "освен в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в".
§ 9. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г. и бр. 39 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1 след думите "чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ" се поставя запетая и се добавя "чл. 320, ал. 2".

2. В чл. 10в:

а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "Закона за отбраната и въоръжените сили" се заменят със "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване";

б) създава се ал. 2:

"(2) Служителите на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 се използват за прилагане на специални разузнавателни средства и по искания на структурите на Държавна агенция "Национална сигурност"."

3. В чл. 13:

а) в ал. 3, изречение първо след думата "следовател" се поставя запетая и се добавя "включително и в случаите по ал. 4";

б) създава се нова ал. 4:

"(4) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", председателя на Държавна агенция "Разузнаване", директора на служба "Военна информация" или оправомощени техни заместници и от главния секретар на МВР.";

в) досегашната ал. 4 става ал. 5;

г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1, 2 и 3" се заменят с "ал. 1 - 4".

4. В чл. 14 се създава ал. 3:

"(3) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:

1. посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;

2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват - когато тези данни са налични;

3. срока, за който се иска ползването;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати."

5. В чл. 15:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Специализирания наказателен съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства, като мотивира акта си.";

б) досегашната ал. 2 става ал. 3;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в текста преди т. 1 думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 1 и 3, включително и в случаите по чл. 13, ал. 4".

6. В чл. 21:

а) в ал. 1, т. 2 думите "шест месеца" се заменят с "две години";

б) в ал. 2, т. 2 думите "дванадесет месеца" се заменят с "три години".

7. В чл. 22, ал. 2, чл. 23, чл. 25, ал. 5, чл. 26 и чл. 27, ал. 1 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4".

8. В чл. 29:

а) в ал. 1, изречение второ думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4", а в изречения трето и четвърто думите "чл. 13, ал. 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 2 - 4";

б) в ал. 3, т. 1 и ал. 7 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4".

9. В чл. 31:

а) в ал. 4 и 5 думите "чл. 13, ал. 1, 2 или 3" се заменят с "чл. 13, ал. 1 - 4";

б) в ал. 6 думите "Националната разузнавателна служба" се заменят с "Държавна агенция "Разузнаване".

10. В чл. 32 след думите "доказване на престъпления" се добавя "и за защита на националната сигурност".
§ 10. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 23 от 2015 г.; изм., бр., 24, 29, 61 и 79 от 2015 г. и бр. 50, 95 и 97 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В глава седма, раздел III се създава чл. 138г:

"Чл. 138г. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, нямат право да регистрират и/или да активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги."

2. В чл. 251г:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 24 часа от постъпване на мотивираното писмено искане, когато данните по чл. 251б, ал. 1 са необходими за предотвратяване и разкриване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.";

б) досегашната ал. 2 става ал. 3;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "Алинея 2" се заменят с "Алинея 3";

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 1 и 3";

д) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.

3. Създава се чл. 251г1:

"Чл. 251г.1 (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 1.

(2) Искането по ал. 1 задължително съдържа:

1. правното основание за предоставяне на достъпа;

2. данните, които следва да се отразят в справката;

3. периода, който да обхваща справката;

4. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.

(3) Ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1 уведомяват незабавно органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 за осъществения достъп, прилагат искането и излагат мотиви.

(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, предоставени по реда на ал. 1, се унищожават незабавно от структурите по чл. 251в, ал. 1, ако в срок от 24 часа бъде постановен отказ от органа по чл. 251г, ал. 1 или 3, за което се уведомява незабавно предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(5) В случаите по ал. 1 - 3 с разпореждането на органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 се потвърждават извършените действия до момента."

4. В чл. 251д навсякъде след думите "251з, ал. 2" се добавя "и на искането по чл. 251г1, ал. 1".

5. В чл. 251е:

а) в ал. 1 навсякъде след думите "разпореждане за достъп" се добавя "или искане по чл. 251г1, ал. 1";

б) в ал. 2, изречение първо думите "чл. 251г, ал. 4, т. 3" се заменят с "чл. 251г, ал. 5, т. 3" и се създава изречение трето: "В случаите по чл. 251г1, ал. 1 данните по чл. 251б, ал. 1 се изпращат незабавно след постъпване в предприятието на искането за достъп.";

в) в ал. 3 думите "чл. 251г, ал. 4, т. 3" се заменят с "чл. 251г, ал. 5, т. 3";

г) в ал. 5 след думите "в разпореждането" се добавя "или в искането по чл. 251г1, ал. 1";

д) в ал. 6 след думите "разпореждането на съдията" се добавя "или искането по чл. 251г1, ал. 1".

6. В чл. 251ж:

а) в ал. 2 думите "чл. 251г, ал. 5" се заменят с "чл. 251г, ал. 6";

б) създава се ал. 3:

"(3) В случаите по чл. 251г1, ал. 4 справката по чл. 251е, ал. 1, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава незабавно от тричленна комисия в състав, определен от ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1, за което се изготвя протокол. Протоколът се изпраща незабавно на председателя на съответния съд и се вписва в регистъра по чл. 251г, ал. 6."

7. В чл. 261а, ал. 4, т. 1 думите "чл. 251г, ал. 6" се заменят с "чл. 251г, ал. 7".

8. В чл. 261б, ал. 6 думите "чл. 251г, ал. 6" се заменят с "чл. 251г, ал. 7".

9. В чл. 301, ал. 3 след думите "Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се поставя запетая и се добавя "по чл. 5 и 7 от Закона за военната полиция", а след думите "на Държавна агенция "Национална сигурност" се поставя запетая и се добавя "на служба "Военна полиция".


§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г. и бр. 81, 97 и 98 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 97 се изменя така:

"Чл. 97. (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.

(2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.

(3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.

(4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет."

2. В чл. 226:

а) в ал. 1, т. 7 се създава буква "к":

"к) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служители от структури по чл. 97, ал. 1, които са станали служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.";

б) създава се ал. 8:

"(8) На служителя не се предлага друга длъжност и не се отправя предизвестие по чл. 228 при прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 7, буква "к"."

3. В чл. 229 думите "буква "а" се заменят с "букви "а" и "к".

4. В чл. 234, ал. 7 думите "букви "а", "д" и "з" се заменят с "букви "а", "д", "з" и "к".
§ 12. (В сила от 28.06.2017 г.) В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 47 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 2 се създава т. 11:

"11. идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 и боеприпаси за тях на стрелбища."

2. В чл. 95а:

а) в ал. 2 след думите "протоколите по ал. 1" се добавя "и идентификационни данни за лицата, употребяващи огнестрелни оръжия по чл. 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и 3 и боеприпаси за тях";

б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Лицата по ал. 1 в срок до 10 работни дни след приключване на месеца представят на директора на ГДНП на МВР или на съответния началник на РУ на МВР, издал разрешението, данни от регистъра по ал. 2 за изтеклия месец по електронен път или на електронен носител.";

в) (В сила от 27.12.2016 г.) създава се ал. 7:

"(7) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за предоставяне на данните от регистъра по ал. 2."
§ 13. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 95а, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
§ 14. (1) Потребителите по Закона за електронните съобщения, на чието име са регистрирани и/или активирани повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги, имат право в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да заявят пред предприятието по чл. 138г от Закона за електронните съобщения кои телефонни номера ще продължат да ползват.

(2) В случай че потребители не упражнят правото си в срок, предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения са длъжни да деактивират (закрият) всички регистрирани и/или активирани на името на съответния потребител телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.


§ 15. (1) Предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения са длъжни да информират потребителите си на предплатени телефонни услуги за правото им по § 14, както и за последиците от неупражняването му.

(2) Информационната кампания на предприятията по чл. 138г от Закона за електронните съобщения се провежда в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон чрез:

1. кратко текстово съобщение или телефонно обаждане и страницата на предприятието в интернет - за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез мобилни наземни мрежи;

2. телефонно обаждане и страницата на предприятието в интернет - за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани мрежи.


§ 16. Параграф 12 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", с изключение на т. 2, буква "в", която влиза в сила от деня на обнародването му.

-------------------------



Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 декември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Каталог: files -> documents
documents -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
documents -> На 14 февруари съвпадат три празника
documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност
documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г
documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница