Чл. 28. Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Чл. 29

(2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 над 60 на сто от брутния вътрешен продукт в средносрочната бюджетна прогноза и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление в размер, не по-малко от 5 на сто от установеното превишение, до постигане на съотношението по ал. 1.

(3) Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.

(4) В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове.

(2) По-висок темп на нарастване на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на собствените общински приходи и да нямат еднократен характер.

(3) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи по бюджетите на общините, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите.

Чл. 32. (1) Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.

(2) Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

(3) Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг.

(4) Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера, определен с ал. 1.

(5) В ограничението по ал. 1 не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор „Държавно управление“.

(6) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определя максимален размер на дълга, който може да бъде поет от общината през бюджетната година извън ограниченията по ал. 1 и извън случаите по ал. 5 за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз.

1. временни безлихвени заеми;

2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание;

3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа.

(2) Със законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове за съответната година може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3.

(3) Социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции.

1. временни безлихвени заеми;

2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание;

3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа.

(2) Със закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да издават гаранции.

(4) Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат и за всички останали лица от подсектор „Централно управление“, чиито бюджети са включени в консолидираната фискална програма и не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 5.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 3 се прилагат и за лицата от подсектор „Централно управление“, чиито средства и операции са включени в консолидираната фискална програма по реда на чл. 171, освен ако със закон не е определено друго.

(2) Министърът на финансите може да изисква информация за състоянието и движението на дълга и от други субекти, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

(2) Официалната информация за гаранциите на сектор „Държавно управление“ се публикува от Министерството на финансите в месеца, следващ месеца, през който тези данни са публикувани от Европейската комисия (Евростат) .

1. новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, като се посочват поотделно максималните размери на поемането на дълг:

а) по Закона за държавния дълг;

б) чрез финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ, L 145/1 от 10 юни 2009 г.) ;

2. новите държавни гаранции по Закона за държавния дълг, които могат да бъдат поети през годината;

3. държавния дълг към края на годината;

4. други гаранции, за които това е предвидено в закон.

(2) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определят и ограничения за максималния размер на дълга на подсектор „Централно управление“.

(3) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и всички одобрени от Министерския съвет инвестиционни проекти и специфични програми съгласно Закона за държавния дълг, които ще се финансират с държавни или държавногарантирани заеми.

(4) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и проекти, надвишаващи стойностен праг, определен с акт на Министерския съвет, които ще се финансират с финансов лизинг и други форми на държавен дълг извън тези по Закона за държавния дълг.

(5) Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

Чл. 38. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на държавния бюджет.

Чл. 39. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя:

1. максималния размер на новия общински дълг;

2. общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината;

3. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година.

Глава трета

СТРУКТУРА НА БЮДЖЕТИТЕ

Раздел І

(2) В държавния бюджет не се включват самостоятелните бюджети на общините, бюджетите на социалноосигурителните фондове и на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4.

(3) В държавния бюджет се предвиждат резерви за непредвидени и/или неотложни разходи – по централния бюджет, по бюджета на Народното събрание и по бюджета на съдебната власт. Размерът на резервите се определя със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 43. (1) Основните постъпления и плащания на централния бюджет включват приходите от данъци, постъпления и плащания, произтичащи от емитирането и обслужването на държавни ценни книжа и заеми в подкрепа на платежния баланс, разходи, свързани с обслужване на сметки и плащания, постъпления от приватизация, плащанията на вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както и трансферите за бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз.

(2) Чрез централния бюджет се предвиждат разходи и се осигурява финансиране за останалите бюджети, включени в консолидираната фискална програма, както и за други лица. Разходите се извършват по реда на този закон, закона за държавния бюджет за съответната година и въз основа на акт на Министерския съвет.

(3) Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по централния бюджет се разходва въз основа на акт на Министерския съвет.

Чл. 44. (1) Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се разходва по решение на председателя на Народното събрание.

(2) Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на съдебната власт се разходва по решение на Висшия съдебен съвет.

Раздел ІІ

Структура на общинския бюджет

Чл. 45. (1) Общинският бюджет включва:

1. приходи от:

а) местни данъци – при условия, по ред и в граници, установени със закон;

б) такси – при условия и по ред, установени със закон;

в) услуги и права, предоставяни от общината;

г) разпореждане с общинска собственост;

д) глоби и имуществени санкции;

е) лихви и неустойки;

ж) други постъпления;

з) помощи и дарения;

2. разходи за делегирани от държавата и за местни дейности, както и във функционален разрез съгласно единната бюджетна класификация, за:

а) персонал;

б) издръжка;

в) лихви;

г) помощи и обезщетения за домакинства;

д) текущи субсидии;

е) капиталови разходи;

3. бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз;

4. бюджетно салдо;

5. финансиране.

(2) Държавата компенсира намалението в приходите по ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“, когато то произтича от провеждането на държавна политика.

Чл. 46. (1) По бюджетите на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджет по бюджетите на общините не се предвиждат приходи, с изключение на помощи и дарения.

(2) Алинея 1 не се прилага за делегираните бюджети.

Глава четвърта

БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Раздел І

(2) Годишният размер на бюджетните взаимоотношения по ал. 1 се определя със закона за държавния бюджет за съответната година.

(3) Показателите по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса и другите социалноосигурителни фондове трябва да съответстват на относимите показатели по държавния бюджет и на разчетите по консолидираната фискална програма.

(4) При неизпълнение на приходите по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за финансирането на утвърдените им разходи, ако това не води до влошаване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и не са налице възможности за финансиране с наличности по сметките им.

(5) При превишение над предвидените разходи за пенсии, помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на държавното обществено осигуряване, Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване, ако това не води до влошаване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма и не са налице възможности за финансиране за сметка на преизпълнение на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване.

Чл. 49. (1) В държавния бюджет се включват и бюджетните взаимоотношения с други бюджетни организации по чл. 13, ал. 3 и 4 при условията и по реда, предвидени в съответните специални закони.

(2) Предвидените средства по ал. 1 се предоставят чрез бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет или директно от централния бюджет, когато това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.

Раздел ІІ

(2) Бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променят по реда на този закон въз основа на друг закон или акт на Министерския съвет, ако това е предвидено със закон.

1. трансфери за:

а) обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;

б) местни дейности, включително обща изравнителна субсидия;

в) целева субсидия за капиталови разходи;

г) други целеви разходи;

д) финансови компенсации от държавата;

2. временни безлихвени заеми.

(2) В общинския бюджет се включват и бюджетните взаимоотношения с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз.

(3) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят въз основа на закона за държавния бюджет за съответната година и/или с акт на Министерския съвет.

(4) Средствата по ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ се предоставят в срокове, определени със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 53. (1) Държавата финансира делегираните на общините държавни дейности с обща субсидия за тези дейности.

(2) Общата субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности се определя въз основа на приети от Министерския съвет стандарти за финансиране и натурални показатели за съответната дейност.

(2) Размерът на общата изравнителна субсидия не може да бъде по-малък от 10 на сто от отчета на собствените приходи на всички общини по последния годишен отчет за касовото изпълнение на бюджетите им.

(3) Проектът на механизма по ал. 1 се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 55. (1) Размерът на целевата субсидия за капиталови разходи и механизмът за неговото разпределение по общини се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

(2) Проектът на механизма по ал. 1 се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България.

(2) Промените по показателите на общинския бюджет в резултат на получени като трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет и от други бюджети и сметки се извършват, без да е необходимо решение на общинския съвет.

Глава пета

ФИНАНСОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И С ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ

Раздел І

Плащания към общия бюджет на Европейския съюз

Чл. 57. (1) Размерът на вноската от централния бюджет в общия бюджет на Европейския съюз се одобрява със закона за държавния бюджет за съответната година и се определя в съответствие с европейското законодателство относно системата на собствените ресурси на Европейските общности.

(2) Вноската по ал. 1, лихвите за забавено предоставяне и другите корекции се превеждат по сметка, открита в Българската народна банка на името на Европейската комисия, съгласно условията и сроковете, установени в европейското законодателство относно системата на собствените ресурси на Европейските общности.

Раздел ІІ

1. от бюджета на бюджетната организация – бенефициент;

2. чрез трансфер от централния бюджет или от друг бюджет.

Чл. 61. За покриване на по-високо от разчетеното усвояване на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз, Министерският съвет може да одобрява предоставянето на допълнително финансиране при спазване на фискалните правила по този закон.

Чл. 62. Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори.

Чл. 63. В случай на наложени финансови корекции, когато не подлежат на възстановяване от бенефициентите и източникът на изплатените недопустими разходи са сметките за средствата от Европейския съюз, те се възстановяват в рамките на бюджетната година към тези сметки от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго.

Чл. 64. (1) В случаите, когато проекти се оттеглят от финансиране със средства от Европейския съюз, органът за финансово управление на съответната програма/механизъм преустановява плащанията, като изплатените недопустими разходи за тези проекти са за сметка на разпоредителя с бюджет, в чиято структура е органът.

(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът, по съответната сметка за средства от Европейския съюз или по съответния бюджет, от които са получени.

(3) Необходимият финансов ресурс за финализирането на проектите по ал. 1 се осигурява от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, в рамките на средносрочната бюджетна прогноза. Тази разпоредба се прилага, доколкото не е налице прекратяване на договора или не са предприети процедури за прекратяване на договора.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

Глава шеста

СЪСТАВЯНЕ НА БЮДЖЕТИТЕ

Раздел І

(2) Средносрочната бюджетна прогноза по ал. 1 се съставя за срок три години.

(2) Бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет.

(3) Бюджетната процедура обхваща всички разпоредители с бюджет по бюджетите на бюджетните организации.

(4) С бюджетната процедура Министерският съвет може да определя първостепенни разпоредители с бюджет, извън тези по чл. 18, ал. 2, които да прилагат програмен формат на бюджет.

(5) Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

(6) Министърът на финансите дава указания по изпълнението на бюджетната процедура.

(7) Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на финансите и председателя на Националния статистически институт.

Чл. 68. (1) В рамките на бюджетната процедура министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза в срок съответно до 25 март и до 25 септември.

(2) Макроикономическите прогнози, включително основните допускания, на които тези прогнози се основават, се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след тяхното изготвяне.

1. от разпоредителите с бюджет по бюджетите на бюджетните организации, включително общините – по показатели от единната бюджетна класификация;

2. от първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет – и по области на политики и бюджетни програми;

3. от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание – и по функционални области и бюджетни програми;

4. за бюджета на съдебната власт – и по органи на съдебната власт;

5. за държавните висши училища и за Българската академия на науките – чрез съответния първостепенен разпоредител с бюджет, консолидирано и по отделни бюджети по показатели от единната бюджетна класификация.

(2) Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите.

(3) Информацията за делегираните от държавата дейности, финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, се представя на министъра на финансите по общини от министрите, отговорни за провеждането на съответната политика.

(4) Първостепенните разпоредители с бюджет представят на министъра на финансите бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети.

(5) Първостепенните разпоредители с бюджет представят и прогноза за получаването и разходването на средства от Европейския съюз и на средства по други международни програми и договори.

(6) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт внасят бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети в Министерския съвет в определените с бюджетната процедура срокове. Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се представят и на министъра на финансите за целите на изготвянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавен бюджет в определените с бюджетната процедура срокове.

(7) Министърът на финансите уведомява писмено Народното събрание и Висшия съдебен съвет за становището си по проектите на бюджети на Народното събрание и на съдебната власт по ал. 6.

(8) При различия по ал. 6 и 7 относно проекта на бюджет на Народното събрание окончателният проект на бюджет на Народното събрание се съгласува от председателя на Народното събрание и министър-председателя или от упълномощени от тях длъжностни лица, който се включва като част от проекта на държавния бюджет.

(9) За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“ и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първо­степенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал. 6. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал. 6.