ОПИСАНИЕ НА ВИК СИСТЕМИТЕ – КАНАЛИЗАЦИЯ

ОПИСАНИЕ НА ВИК СИСТЕМИТЕ – КАНАЛИЗАЦИЯ

1. Канализационна мрежа

Пропуските в проектирането, некачественото строителство, остарелите технологии, липсата на средства за подържането на нормалното функциониране на канализационните системи са само част от предпоставките за крайно незадоволителната им работа на този етап.

Нито едно село обслужвано от „В и К” ООД - Перник няма изградена канализационна мрежа. Голяма част от населението са включили битово -фекални отпадъчни води в изградени от самите тях примитивни съоръжения, като попивни ями, филтрационни кладенци и т.н. Тези съоръжения събират, но не пречистват отпадъчните води и чрез инфилтрация се явяват фактически замърсители на почвата, подпочвените и повърхностните води, което води до влошаване показателите на питейните води и респективно се явява заплаха за здравето на населението, както и за екологичното равновесие в района на населеното място.
Kанализационна и събирателна система.
Град Перник

В по–голямата си част канализационната система на града е смесена, а останалата малка част разделна (битова и дъждовна). Мрежата и колекторите са изпълнени от тръби от бетон и стоманобетон с кръгъл и яйцевиден профил.

Информацията относно материала, диаметрите и дължините на канализационната мрежа на град Перник са обобщени в следващите таблици.

Общата дължина на изградената канализационна мрежа и колектори на град Перник към края на 2015 г. е 190 607 m.

По голямата част от територията на града е разположена в речната тераса на река „Струма”. Колекторите са положени на дълбочина между средно и високо ниво на реката. Връзките между тръбите са предпоставка за филтрация и инфилтрация от и в колекторите. В уличните канали има инфилтрация както от амортизираната водопреносна и топлоснабдителна мрежи, така и от високото ниво на подземните води. Тази инфилтрация се движи в граници между 40 – 50 %.

Канализационните колектори са проектирани с дренажни канали за намаляване на нивото на подземните води. Водите от каналите се вливат в канализационните шахти, което от своя страна води до голямо разреждане на отпадъчните води.

Квартал „Калкас” на град Перник е един от последно канализираните квартали на територията на града през последните години. През 2011 година по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 год.” е осигурено финансирането от Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет на Република България за строителството на канализационната мрежа в квартал „Калкас”.

Неканализиран към настоящият момент остава все още квартал „Бела Вода” на град Перник.

Квартал „Църква“ на град Перник има изградена канализация, която не се експлоатира от „ВиК” ООД, гр. Перник, тъй като тръбите са положени плитко на дълбочина 1,50 м без подложен и укрепващ бетон и не отговарят на условията да са част от канализационната система на града.

В квартал „Рудничар“ на град Перник също има изградена канализация, но само част от нея е предоставена на „ВиК” ООД, гр. Перник, поради същите причини.

Основният събирателен и отвеждащ колектор на отпадъчните води от канализацията на град Перник е главен колектор I – нов. През 2011 година последните му горни участъци влизат в експлоатация, с което изграденоста на колектора е 99%. Необходимо е да се изградят още 178 м, за да се стигне до края на регулацията на града.

Главния колектор започва от улица „Владайско възстание” при квартал „Църква”. Проектиран е с капацитет да приема отпадъчните води от селата Драгичево, Руднарци, Кладница и Студена. Колектора пресича последователно река „Рударщица”, път Е871 – София – Кюстендил и ж.п. линията София – Кулата. До тук диаметъра на колектора е 600 мм. Следва трасе с диаметър 800 мм по улицата успоредна на ж.п. линията, като в колектора се включва друг колектор, който отвежда отпадъчните води на квартал „Църква”, а също и отпадъчните води от квартал „Ладовица”. Главния колектор пресича река „Бучащица” и продължава с трасе успоредно на десния бряг на река „Струма”. В него се включва и колектор отводняващ източната част на квартал „Изток”, а по надолу и колектор отводняващ западната част на квартала. Следва преминаване на дере „Мошино” и промишлен ж.п. клон.

По левия бряг на река Струма е трасето на стария главен колектор, който започва в близост до квартал „ Църква”, преминава през промишлената зона, от която приема отпадъчните битови и промишлени води. Канализацията на промишлената зона е изградена при разделна система. Дъждовните води от нея заустват с дъждовни канали в река „Струма”.

Новият главен колектор I върви по десния бряг на реката с диаметър 1000 мм. Приема последователно отпадъчните води от източните зони на квартал „Тева”, от индустриалния колектор и от западната част на квартал „Тева”. Следва преминаването на колектора под промишлена ж.п. линия и ж.п. линията Перник – Волуяк – София, където се включват отпадъчните води от квартал „Калкас”. Има няколко включвания от кварталите „Димова махала”, „Твърди ливади” и „Рудничар” и отводнява източната част на квартал „Байкушева махала”. Продължава участък с диаметър 1500 мм и преминаването под река „Струма”, изпълнено гравитачно с диаметър 1200 мм към левия бряг на реката. След премиването под реката отново следва участък с диаметър 1500 мм, от които 64 м са вътре в реката зад подпорните стени. Следват няколко последователни участъка, чието изпълнение е осъществено от тръби с диаметър 1000 мм., от правоъгълен стоманобетонов профил с размери 200/185 см, преминаване под дере с правоъгълен канал 300/80 см, участък с размери 200/185 см и отново преминаване под дере с две тръби с диаметри 1200 мм. Крайните участъци на колектора са строени от правоъгълни профили с размери 200/185 см и 125/205 см, където е изграден дъждопреливник.

Цялата дължина на колектора от преминаването на река „Струма” до дъждопреливника отводнява квартал „Рено”, чиято площ е затворена между река „Струма” и ж.п. линията София – Кулата. На 60 м преди дъждопреливника в колектора зауства колектор, който събира отпадъчните води от кварталите „Могиличе”, „Ралица” и „Каменина”. Отвеждащата тръба след дъждопреливника е с диаметър 1200 мм и на 45 м след него в колектора се включват отпадъчните води от квартал „Варош”. Дъждопреливника, като съоръжение има за цел да отлее разредените над два пъти битови и промишлени води с дъждовни в река „Струма”, като разредените битови и промишлени води се отвеждат към ГПСОВ – град Батановци.

От тук започва довеждащия колектор до пречиствателната станция за битови отпадъчни води. Същият е построен изцяло. Преди град Батановци колектора пресича ж.п.линия, минава през южните квартали на града, като приема отпадъчните му води и се отправя към пречиствателната станция за битови отпадъчни води. Преди станцията колектора отново пресича ж.п. линията и река „Струма” с дюкер. Довеждащия колектор е изпълнен с диаметър 1400 мм.

Типът на системата е смесена. Съществуващата канализация на град Радомир е решена от няколко главни колектора с големи диаметри.

На 2,5 км южно от град Радомир се намира квартал „Върба”. През квартала минава коригираното дере „Широки Дол” и разделя селището на северна и южна част. Дерето се явява естествен приемник на дъждовните води. В южната част на квартала има новоизградена канализация от последните години (тип смесена), а в друга част стара канализация, която в повечето участъци е компрометирана, не може да изпълнява предназначението си и не е предоставена за експлоатация на „ВиК” ООД - Перник. В останалата част от квартала, която не е канализирана събирането на битовите отпадъчни води става в септични ями и поливни кладенци, които не се почистват и периодично преливат. Това води до силно замърсяване на повърхностния слой на почвата от дрениралите отпадъчни води.

Общата дължина на мрежата на град Радомир е 52 581 m.

Цялата западна част на град Радомир, считано от улица „Райко Даскалов” се отводнява от два основни колектора. Диаметрите на колекторите достигат до 600Б, а крайните участъци са изпълнени с профили с големина 120/76Б-160/110Б.

В най-горната си част главния колектор с трасе по улица „Райко Даскалов” отвежда отпадъчните битови и дъждовни водни количества от квартал „Арката”. Колектора е проектиран и изпълнен с големи диаметри достигащи 1200Б. В този главен колектор се зауства главният колектор положен по Западния бряг на градската река (Централната градска част).

Централната част, както и източната част на града се отводняват от дублираният колектор с трасе по улица „Люлякова”, положен от двете страни на притока на река „Струма” преминаващ през града. Колектора от западния бряг на реката, както вече по-горе споменахме зауства в колектора по улица „Райко Даскалов” и отводнява по-голямата част от територията между главната улица и реката на града. В този колектор чрез дюкер се свързва главния колектор разположен по източния бряг на реката, който отводнява цялата източна част на града. В непосредствена близост след кръстовището на улица „Люлякова” и улица „Дупнишка” от двете страни на реката на двата колекторa са изградени два дъждопреливника с цел хидравличното облекчаване на канализационната мрежа и намаляването на диаметрите на основните колектори. Двата преливника са в изключително лошо техническо състояние и се нуждаят от рехабилитация.

Цялото отпадно водно количество от града се събира в най-западната му част в събирателна шахта разположена преди преминаването на ж.п. линиите, където се събират главният колектор с трасе по улица „Райко Даскалов” и главните колектори отвеждащи битовите отпадъчни и дъждовни води от западната част на град Радомир. До събирателната шахта е изграден преливник, в който се разпределят водните количества за пречиствателната станция за града, разположена след квартал „Върба” и водните количества, които се заустват директно в река „Струма”. Двата колектора след преливникът преминават ж.п. линията и са с големи диаметри.

Общата дължина на изградената канализационна мрежа и колектори на квартал „Върба” е 4 494 m.

Съществуващата стара канализация в северната част на квартал „Върба” зауства в изграденият през 1979 година извънплощадков битов колектор от ЗТМ „Радомир”, който преминава през централната част на квартала.

Единственият реализиран проект в близките години в град Радомир е Работен проект относно ВиК инфраструктурата на квартал „Върба”, финансиран по ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на Околната среда). През 2004 година с трасе по най-крайната улица се изгради главен колектор и канализационна мрежа на част от квартала, чието предназначение е да обере отпадъчни и дъждовните води и да ги отведе към пречиствателната станция. Новоизградената система работи като смесена. Събирателният колектор е с дължина L=995 m и е с диаметри до 800Б. Непосредствено след пътя Радомир-Кюстендил се изгради дъждопреливник и посредством отводнителен канал 1000Б, дъждовните води заустват в съществуващото дере. От дъждопреливникът до колектора към ГПСОВ, от град Радомир, битовите води се отвеждат с колектор с диаметър 300Б и дължина L=262 m. Новоизградената канализация е от бетонови тръби.

Към момента отпадъчните води на град Радомир и на частта с новоизградена канализация на квартал „Върба” по довеждащ колектор с диаметър 1200Б се поемат от ПСОВ „ЛЕКО КО” ЕООД, гр.Радомир, частна собственост. Пречистените отпадъчни води се заустват в река Струма, която е приемник ІІ-ра категория.

Проект „Интегриран воден проект за град Радомир” финансиран по ОП „Околна среда 2007 – 2013”, Приоритетна ос 1, Процедура BG161PO005/10/1.11/03/19 „Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации на 10 000 е.ж.”, Договор за БФП № DIR-51011119-C005, Проект № DIR-51011119-4-16, по данни на МРРБ ще бъде реализиран през новия програмен период 2014 г. – 2020 година.
Град Брезник

Типът на каналиазицонната мрежа е смесена.

Работният проект за канализационната мрежа на гр. Брезник е изработен от ИИПП „Водоканалпроект” при МАБ гр.София през 1966 година.

През 1984 година от същия проектантски институт е изработен проект за канализация на квартал „Могилица” и квартал „Петров камък” на града. Проектите са реализирани в периода от 1971 год. до 1995 година.

Общата дължина на мрежата на град Брезник е 23170 m.

Основният скелет на съществуващата смесена система на град Брезник е изграден от 6 главни колектора. Канализационната мрежа на града е изградена от бетонови тръби и профили.

През централната градска част преминава река Романска. От източната и страна с трасе по улица „Елена Георгиева” е положен главен колектор, на който е изграден дъждопреливник №2. След дъждопреливника колектора пресича реката и променя трасето си по улица „Йордан Стефанов”. Диаметрите достигат 600Б и малка част е изпълнен с яйцевидни профили 60/90.

Битовите отпадъчни и дъждовни водни количества от цялата източна част на град Брезник се отвеждат посредством два събирателни колектора разположени успоредно един на друг на двата бряга на „Мала река”. Колектора от източният бряг се включва в главния колектор от другата страна на реката малко преди дъждопреливник №1. Отливния канал от дъждопреливника зауства във водите на река „Турска”. След преливника главния колектор продължава трасето си от северната страна на река „Турска” до края на града. Диаметрите на колектора достигат 1000Б. В този главен колектор заустват още двата колектора отводняващи цялата западна част на град Брезник, колектора от южната част на река „Турска”, както и колектора отводняващ централната градска част.

На кръстовището на улици „Цвета Лумбарова” и .„Александър Филипов” е изграден дъждопреливник №3 отново по трасето на главния колектор положен по северния бряг на река „Турска”.

Дъждопреливник №4 е разположен на главния колектор преминаващ в най-западната част на град Брезник, а дъждопреливник №1М в най-северната му част.

Общата отводнявана площ за град Брезник е 148ha.

Към настоящият момент отпадъчните води на града не се пречистват и се заустват директно в река „Турска”, което е предпоставка за възникването на сериозен екологичен проблем от една страна и от друга страна проблем застрашаващ сериозно здравето на населението. Настоящото разрешителното за заустване е с №43110014/20.11.2007 г. и се осъществява извън населеното място, в землището на града.

Типът на системата е смесена. Общата дължина на мрежата на гр. Батановци е 11261 м. Съществуващата канализационна система е проектирана и изградена от 4 основни колектора от бетонови тръби с големи диаметри. През града текат водите на река „Струма”. От северната страна на реката с трасе по улица „Илинден” е положен част от единият от четирите главни колектора, който преминава под река „Струма” с диаметър 400Б от южната страна на реката и зауства в друг главен колектор. Голяма част от кварталите от северната страна на реката не са канализирани, а съществува и канализация в малка част от тях, която зауства директно във водите на река „Конска”.

Територията простираща се между река „Струма” и ж.п. линията в южната част на града се отводнява посредством два главни колектора (Градски колектор и Главен колектор от град Перник-1400Б). Главния колектор от град Перник се явява отвеждащ колектор и за част от отпадъчни води на град Батановци към съществуващата ГПСОВ – град Батановци. В началото на града колектора пресича чрез дюкерно съоръжение река „Струма” и преминава с трасе по улица „Александър Стамболийски” до края на града. Градския колектор е изграден основно от големи диаметри 800Б-1000Б и зауства директно в река „Струма”.

Площта от южната страна на ж.п. линията се отводнява от един главен колектор, който зауства в колектора от град Перник. Тази територията е слабо канализирана е се нуждае от доизграждане на места на мрежата.

Към настоящият момент много малка част от отпадъчни води на град Батановци се пречистват от съществуващата ГПСОВ – град Батановци.

След ГПСОВ пречистените води се заустват в река „Струма”.

Общата дължина на съществуващата канализационна система на град Трън е 9819 м.

Функциониращата канализационна мрежа на град Трън е от смесен тип. Основно територията в рамките на агломерацията се отводнява посредством 3 главни колектора.

Равнинните и ниски централни зони на града около река „Ерма” се отводняват от два смесени главни колектора – главен колектор, трасиран по северния бряг на реката и главен колектор, разположен по южния бряг. В общата схема на града, високата източна жилищна зона се отводнява от трети главен колектор.

По трасетата на съществуващите главни колектори няма построени дъждопреливни съоръжения.

Основен приемник на разредените битово-фекални и повърхностни отпадъчни води е река „Ерма”. Според разрешително за заустване на фекално-битови, производствени и дъждовни отпадъчни води в повърхностни водни обекти с №13140097/05.11.2008г. от БДДР е видно, че се вземат под внимание и регламентират три броя зауствания от канализационната мрежа на града:

Поток № 1 (на главен колектор от северният бряг на река „Ерма”) заустваща тръба 1000Б; Поток № 2 (на главен колектор от южният бряг на река „Ерма”) заустваща тръба 1000Б; Поток № 3 (на второстепенен клон от мрежата) заустваща тръба 400Б – от действащата канализационна мрежа на квартал „Мурговица”;

За отпадъчните води от град Трън все още няма действаща ПСОВ, но има отредена площадка за изграждането на такава. Избраната площадка за ГПСОВ се намира на около 140 м от съществуващ асфалтов път, който излиза от града и е за село Ломница. Площадката е в непосредствена близост до последната жилищна постройка в границите на град Трън, което налага разполагането на съоръженията възможно най-отдалечено от жилищната постройка. Теренът е изключително подходящ за строителни дейности.

През 2012 година по ОП „Околна среда 2007-2013 год.” е изработено ПИП-Актуализация „Проектиране на инфраструктурата на водния сектор на град Трън – реконструкция и разширение на съществуващата водопроводна мрежа, разширение на канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води – №58-131-C029/U-03”.

На основание Договор с Община Трън, както и решение от Общински експертен съвет по устройство на територията с приет вариант за канализационната мрежа е изготвен „Работен проект за реконструкция и разширение на канализационната мрежа на гр. Трън – разделна схема”.

На територията на село Драгичево не съществува канализационна мрежа, която да се експлоатира от „ВиК” ООД, гр. Перник. На места има изградена частична канализация, строена по стопански начин с годините, за която няма никакви архивни данни, както и данни за техническото и състояние и възраст.

Канализационната система на град Перник е проектирана и строена през 60 те - 70 те години на миналия век. Състоянието на канализацията се влошава значително през последните няколко години. Главните причини за това са - малките диаметри на канализационните колектори; около 60% от канализационната мрежа на град Перник е изпълнена с диаметри под 300 мм; запушените колектори и канавки; незадоволителното изпълнение по отношение на качеството на строителството, както и пропуските в проектирането.

Бъдещото разширяване на града, което ще доведе до засилване на проблемите с отвеждането на отпадъчните води.

Основните проблеми с канализационната мрежа на град Перник могат да се обобщят в следният вид:

Кварталите „Варош”, „Ралица”, „Драгановец” и „Клепало” са със смесена канализационна мрежа и няма изградени охранителни канали. При проливни дъждове поради малките диаметри, допълнителното застрояване и включване на нови количества отпадъчни води, канализационната мрежа се претоварва и не може да изпълнява предназначението си.

Малките диаметри и допълнителните количества отпадъчни води, поради интензивното ново строителство водят до затруднения на нормалната работа на канализационната мрежа в квартал „Рено”.

Разрастването на квартал „Изток” и некачествено изпълнение на канализационната мрежа (недобре изпълнени връзки и обратни наклони) по някои улици.

Канализационни колектори трасирани през парцели и под жилищни блокове.

Кварталите „Могиличе” и „Ралица” са проектирани с разделни канализации, но е изпълнена само битовата канализация. Проблемите с отводняването им са свързани с неизградените охранителни канали и дъждовната канализация.

Инфилтрацията в канализационната система е изключително висока - факт, който предопределя много разредените отпадъчни води на вход на ГПСОВ, което от своя страна има много отрицателно влияние върху процеса на пречистване.

Необходимо е доизграждане на селищната канализационна система и реконструкция на изградената мрежа с цел да се увеличи проводимостта й и намаляване на инфилтрацията.
Град Радомир

Съществуващата канализационна мрежа на град Радомир, както вече по-горе споменахме е от смесен тип. Изграждана е основно през 70 -те години на XX век. Използваните материали са бетонови тръби и профили без необходимата киселинна защита и в настоящият момент мрежата е силно амортизирана. В централната градска част мрежата е още по-стара, изградена през по-миналия век от каменни блокове т.н. „геризи”.

Честите аварии по остарялата и изцяло компроментирана канализационна мрежа водят до замърсяване на подземните водоизточници, което е свързано със сериозни рискове за здравето на населението и нарушаване на екологичното равновесие в района. Множеството нарушени тръбни връзки от друга страна водят до значителна инфилтрация на дренажни води по канализационната мрежа.

Основните проблеми с градската канализационна мрежа са главно в централната част, където мрежата е най-стара и с малки диаметри. Преобладаващи са каналите с диаметри 200Б-250Б, които с годините са намалили светлото си сечение в пъти и са в противоречие с изискванията на нормите за минимален диаметър 300mm.

След реализираните през последните години градоустройствени решения и проекти, в централната част на град Радомир е останала недоизградена канализация по една от улиците с дължина L=400 м, а в кв. „Върба”, където има частично новоизградена канализация, съществува необходимост от доизграждане на мрежата с L=5300 m, с цел цялостно обхващане на отпадъчните води.

Така описаното състояние на канализационната мрежа в град Радомир налага неободимостта от реконструкция на съществуващата система и на съоръженията по нея, както и доизграждането и на места.

Основно канализационната мрежа на град Брезник е изграждана през 70 те и 80 те години на миналия век. Системата е тип смесена, а използваният материал на положените тръби и профили е бетон.

Липсата на средства и ресурси за подържането на правилното функциониране на системата е довело до нейната лоша експлоатация и намален капацитет. Почти 50% от дължината на съществуващата канализационна мрежа е изградена от тръби с диаметри 200Б-250Б, които са в лошо техническо състояние и не провеждат оразмерителните количества.

От проектираните улични оттоци в момента съществуват на терена 175 броя. От тях само 26 броя с решетки функционират нормално, а запушените без решетки са 63 броя.

На места по трасетата на съществуващите главни колектори диаметрите на тръбите и профилите са с недостатъчен капацитет да поемат и отвеждат водните количества.

Съществуващата канализационна мрежа към настоящият момент не е обхванала цялата територия на града и е необходимо да се предвиди дължината на мрежата за пълното доизграждане на системата.

Значителен процент от съществуващата смесена канализация на град Батановци е строена през 50-те години на миналия век, основно с бетонови тръби. Към настоящия момент част от населението не я ползва и замърсява река „Струма” и околната среда.

С годините връзките на бетоновите тръби са остарели, на много места са разрушени и това е довело до висока стойност на инфилтрацията в почвата и се е превърнало в основен замърсител на речните води.

След извършено проучване двете преминавания под река Струма, както и преминаването под ж.п. линията в южната част на града са в задоволително добро техническо състояние.

Основната причина за недобрият хидравличен капацитет на канализационната мрежа са преобладаващите малки наклони на територията на населеното място и малките по диаметър тръби. Това е предпоставка за често запушване и аварии, и необходимост от съществени разходи за подръжка на мрежата.

Съществуващия отвеждащ колектор от град Перник 1400Б е силно амортизиран и е наложително да се предвиди цялостна или частична рехабилитация.

Основните приоритети по отношение на незадоволителното състояние на ВиК инфраструктурата на територията на град Батановци са:

Да се прекрати изхвърлянето на непречистени отпадъчни води в приемниците, чрез отвеждане им в ГПСОВ – град Батановци.

Да се намали инфилтрацията в канализационната мрежа;

Като краен резултат с реализирането на посочените приоритети ще бъде постигнат известен социален и екологичен ефект, ще се намали замърсяването на околната среда и ще се подобрят санитарно хигиенните условия за населението на град Батановци.

Главните и разпределителни канализационни клонове на град Трън са строени с малки прекъсвания през 1971 г., 1975 г. и 1977 г., което е преди повече от четиридесет години.

Некачественото строителство и отклонения от проектните надлъжни профили са довели до повдигане на нивата на тръбите на места по трасетата на канализационната мрежа, създали са условия за подприщване в определени участъци и невъзможност за провеждане на оразмерителните водни количества по време на интензивни дъждове.

Друг основен проблем е липсата на много места на дъждовни оттоци за поемане на повърхностните атмосферни води, особено за високите части на града.

Огледите на място и анализа за състоянието на каналната мрежа в централната градска зона показват, че мрежата е в доста незадоволително състояние. Тръбните участъци не са праволинейни и наклона на дъното не е постоянен, което води до състояния на затлачване. На много места муфените връзки между бетоновите тръби не са водоплътни и се наблюдава както инфилтрация на външни води при покачване на нивото през пролетните месеци и такива от аварии по водопроводната мрежа, така и ексфилтрация на фекално-битови води в почвата.

Поради ниските теренни коти по трасето на главния колектор от северния бряг на река „Ерма” при интензивни дъждове прилежащите терени и частни дворове се заливат, а при сухо време и минимален отток се наблюдава застояване на фекално-битова отпадъчна вода, съпроводено със загниващи процеси. Това води до създаване на неблагоприятна санитарно-хигиенна обстановка за населението и неприятни миризми през летните горещи месеци. Състоянието на колектора като цяло е крайно незадоволително. Основни причини са: некачественото строителство на колектора през 70-те години на миналия век, липсата на каквато и да е поддръжка на канала през годините и свързаното с това затлачване и запушване в някои части на тръбите и шахтите, както и обратни наклони в определени участъци. Повечето шахти от началния участък на главния колектор са затлачени с наноси и кал, което намалява проводимостта на канала с около 50%.

Експлоатационното състояние на главния колектор от южният бряг на реката е значително по-добро в сравнение с колектора от другата страна на реката. Установено е значително добро протичане на водните отпадъчни количества, по-добро състояние на ревизионните шахти, като заустванията на страничните канали са на подходящи нива.

Поради сравнително големия и постоянен наклон на третият главен колектор не са установени проблеми или аварии при експлоатацията през последните години. На няколко места има предвидени и функционирщи дъждоприемни оттоци, някои от които монтирани през последните години за включване на дъждовни води, оттичащи се по главната улица.

По отношение на разпределителната мрежа, слабите места са свързани с изпълнението на канализационните тръби в някои участъци с диаметри под стандартите – 200Б, както и с липсата на такава по някои улици. Особен социален проблем в момента представлява състоянието на съществуващата канализация в ромската махала. Поради лошо изпълнение на уличната канализация и малките диаметри (Ф200 бетон), тръбите и шахтите са пропаднали, затлачени са с наноси и отпадъци и практически не функционират. През летните месеци се откриват повърхностни течове на фекална вода, което води до лоши хигиенни условия на живот на местното население.

Неизпълнението на външен довеждащ колектор, ПСОВ и някои участъци с грешни хидравлични параметри от вътрешната мрежа, представляват основни пропуски и недостатъци по действащата в момента цялостна канализационна система на града.

2. Главни канализационни колектори

Главния колектор започва от улица „Владайско възстание” при квартал „Църква”. Проектиран е с капацитет да приема отпадъчните води от селата Драгичево, Руднарци, Кладница и Студена. Колектора пресича последователно река „Рударщица”, път Е871 – София – Кюстендил и ж.п. линията София – Кулата. До тук диаметъра на колектора е 600 мм. Следва трасе с диаметър 800 мм по улицата успоредна на ж.п. линията, като в колектора се включва друг колектор, който отвежда отпадъчните води на квартал „Църква”, а също и отпадъчните води от квартал „Ладовица”. Главния колектор пресича река „Бучащица” и продължава с трасе успоредно на десния бряг на река „Струма”. В него се включва и колектор отводняващ източната част на квартал „Изток”, а по надолу и колектор отводняващ западната част на квартала. Следва преминаване на дере „Мошино” и промишлен ж.п. клон.

По левия бряг на река Струма е трасето на стария главен колектор, който започва в близост до квартал „ Църква”, преминава през промишлената зона, от която приема отпадъчните битови и промишлени води. Канализацията на промишлената зона е изградена при разделна система. Дъждовните води от нея заустват с дъждовни канали в река „Струма”.

Новият главен колектор I върви по десния бряг на реката с диаметър 1000 мм. Приема последователно отпадъчните води от източните зони на квартал „Тева”, от индустриалния колектор и от западната част на квартал „Тева”. Следва преминаването на колектора под промишлена ж.п.линия и ж.п.линията Перник – Волуяк – София, където се включват отпадъчните води от квартал „Калкас”. Има няколко включвания от кварталите „Димова махала”, „Твърди ливади” и „Рудничар” и отводнява източната част на квартал “Байкушева махала”. Продължава участък с диаметър 1500 мм и преминаването под река ” Струма”, изпълнено гравитачно с диаметър 1200 мм към левия бряг на реката. След премиването под реката отново следва участък с диаметър 1500 мм, от които 64 м са вътре в реката зад подпорните стени. Следват няколко последователни участъка, чието изпълнение е осъществено от тръби с диаметър 1000 мм., от правоъгълен стоманобетонов профил с размери 200/185 см, преминаване под дере с правоъгълен канал 300/80 см, участък с размери 200/185 см и отново преминаване под дере с две тръби с диаметри 1200 мм. Крайните участъци на колектора са строени от правоъгълни профили с размери 200/185 см и 125/205 см, където е изграден дъждопреливник.

Цялата дължина на колектора от преминаването на река „Струма” до дъждопреливника отводнява квартал „Рено”, чиято площ е затворена между река „Струма” и ж.п. линията София – Кулата. На 60 м преди дъждопреливника в колектора зауства колектор, който събира отпадъчните води от кварталите „Могиличе”, „Ралица” и „Каменина”. Отвеждащата тръба след дъждопреливника е с диаметър 1200 мм и на 45 м след него в колектора се включват отпадъчните води от квартал „Варош”. Дъждопреливника, като съоръжение има за цел да отлее разредените над два пъти битови и промишлени води с дъждовни в река „Струма”, като разредените битови и промишлени води се отвеждат към ПСОВ – град Батановци.

Град Радомир. Цялата западна част на град Радомир, считано от улица „Райко Даскалов” се отводнява от два основни колектора. Диаметрите на колекторите достигат до 600Б, а крайните участъци са изпълнени с профили с големина 120/76Б-160/110Б.

В най-горната си част главния колектор с трасе по улица „Райко Даскалов” отвежда отпадъчните битови и дъждовни водни количества от квартал „Арката”. Колектора е проектиран и изпълнен с големи диаметри достигащи 1200Б. В този главен колектор се зауства главният колектор положен по Западния бряг на градската река (Централната градска част).

Централната част, както и източната част на града се отводняват от дублираният колектор с трасе по улица „Люлякова”, положен от двете страни на притока на река „Струма” преминаващ през града. Колектора от западния бряг на реката, както вече по-горе споменахме зауства в колектора по улица „Райко Даскалов” и отводнява по-голямата част от територията между главната улица и реката на града. В този колектор чрез дюкер се свързва главния колектор разположен по източния бряг на реката, който отводнява цялата източна част на града. В непосредствена близост след кръстовището на улица „Люлякова” и улица „Дупнишка” от двете страни на реката на двата колекторa са изградени два дъждопреливника с цел хидравличното облекчаване на канализационната мрежа и намаляването на диаметрите на основните колектори. Двата преливника са в изключително лошо техническо състояние и се нуждаят от рехабилитация.

Цялото количество отпадъчни води от града се събира в най-западната му част в събирателна шахта разположена преди преминаването на ж.п. линиите, където се събират главният колектор с трасе по улица „Райко Даскалов” и главните колектори отвеждащи битовите отпадъчни и дъждовни води от западната част на град Радомир. До събирателната шахта е изграден преливник, в който се разпределят водните количества за пречиствателната станция за града, разположена след квартал „Върба” и водните количества, които се заустват директно в река „Струма”. Двата колектора след преливникът преминават ж.п. линията и са с големи диаметри.

Общата дължина на изградената канализационна мрежа и колектори на квартал „Върба” е 4 494 m.
Град Брезник- Основният скелет на съществуващата смесена система на град Брезник е изграден от 6 главни колектора. Канализационната мрежа на града е изградена от бетонови тръби и профили.

През централната градска част преминава река Романска. От източната и страна с трасе по улица „Елена Георгиева” е положен главен колектор, на който е изграден дъждопреливник №2. След дъждопреливника колектора пресича реката и променя трасето си по улица „Йордан Стефанов”. Диаметрите достигат 600Б и малка част е изпълнен с яйцевидни профили 60/90.

Битовите отпадъчни и дъждовни водни количества от цялата източна част на град Брезник се отвеждат посредством два събирателни колектора разположени успоредно един на друг на двата бряга на „Мала река”. Колектора от източният бряг се включва в главния колектор от другата страна на реката малко преди дъждопреливник №1. Отливния канал от дъждопреливника зауства във водите на река „Турска”. След преливника главния колектор продължава трасето си от северната страна на река „Турска” до края на града. Диаметрите на колектора достигат 1000Б. В този главен колектор заустват още двата колектора отводняващи цялата западна част на град Брезник, колектора от южната част на река „Турска”, както и колектора отводняващ централната градска част.

На кръстовището на улици „Цвета Лумбарова” и .„Александър Филипов” е изграден дъждопреливник №3 отново по трасето на главния колектор положен по северния бряг на река „Турска”.

Дъждопреливник №4 е разположен на главния колектор преминаващ в най-западната част на град Брезник, а дъждопреливник №1М в най-северната му част.

Общата отводнявана площ за град Брезник е 148ha.

Територията простираща се между река „Струма” и ж.п. линията в южната част на града се отводнява посредством два главни колектора (Градски колектор и Главен колектор от град Перник-1400Б). Главния колектор от град Перник се явява отвеждащ колектор и за част от отпадъчни води на град Батановци към съществуващата ГПСОВ – град Батановци. В началото на града колектора пресича чрез дюкерно съоръжение река „Струма” и преминава с трасе по улица „Александър Стамболийски” до края на града. Градския колектор е изграден основно от големи диаметри 800Б-1000Б и зауства директно в река „Струма”.

Площта от южната страна на ж.п. линията се отводнява от един главен колектор, който зауства в колектора от град Перник. Тази територията е слабо канализирана е се нуждае от доизграждане на места на мрежата.
Град Трън

Основно територията в рамките на агломерацията се отводнява посредством 3 главни колектора.

Равнинните и ниски централни зони на града около река „Ерма” се отводняват от два смесени главни колектора – главен колектор, трасиран по северния бряг на реката и главен колектор, разположен по южния бряг. В общата схема на града, високата източна жилищна зона се отводнява от трети главен колектор.

По трасетата на съществуващите главни колектори няма построени дъждопреливни съоръжения.

На територията на село Драгичево не съществува канализационна мрежа, която да се експлоатира от „ВиК” ООД - Перник.

3. Съоръжения по мрежата – помпени станции, резервоари, други

4. Очаквано изграждане и предоставяне за стопанисване на публични активи през периода на бизнес плана (извън инвестиционната програма на ВиК оператора)

4. ОПИСАНИЕ НА ВИК СИСТЕМИТЕ – ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

1. Точки на заустване без пречистване

2. ПСОВ – механично пречистване

3. ПСОВ – биологично пречистване

Технологичната схема по пътя на водата включва механично, пълно биологично пречистване и обеззаразяване с течен хлор. Утайките (първична и излишна активна утайка) се стабилизират при анаеробни условия в отопляеми метантанкове на мезофилен режим – 33°С и се обезводняват на изсушителни полета.Капацитетът на станцията е определен първоначално на 60.000 m3/d и 11.400 kg/d по БПК5.

През 1982 г. е осъществен частичен пуск за експлоатация на ПСОВ без първични утаители и изгниватели за утайките. Първичните утаители са завършени, но не са въведени в действие, тъй като станцията не разполага с достатъчна площ на изсушителните полета за обезводняване на утайките. Поради силно разредените отпадъчни води метантанковете не са пуснати в експлоатация и ПСОВ работи на ниско калово натоварване. Така частичният пуск през 1982 г. осигурява биологично пречистване без първично утаяване на част от отпадъчните води (Qср.дн = 45000 m3/d).

През 2000 година се финансира и изцяло е завършена строителната част на новите съоръжения за грубо механично пречистване: нова сграда решетки и нов аериран пясъкозадържател.

Също така през 2003 година се финансира и подмяна на аерационната система в два биобасейна (№1 и №2) – скара от надупчени тръби, подмяна на 1 бр. въздуходувка и частичен ремонт на мостовите утайкочистачи.

Основните недостатъци на станцията са следните:

• 
  Много високото ниво на инфилтрация в системата за събиране на отпадъчни води, което води до много разредени отпадъчни води;
  
• 
  Позиционирането на решетките в сградата затруднява тяхното експлоатиране;
  
• 
  От фините решетки са премахнати пръти поради затруднената работа;
  
• 
  Задържаните плаващи вещества създават експлоатационни проблеми в аерирания пясъкозадържател;
  
• 
  Схемата на пречистване не е пригодена за отстраняване на N и P;
  
• 
  Значителна част от технологичните съоръжения са извън експлоатация;
  
• 
  Първичните радиални утаители не са били използвани никога, тъй като постъпващите в ПСОВ отпадъчни води са много разредени, съответно не са използвани никога и разпределителното устройство към първичен радиален утаител и помпената станция за първична утайка;
  
• 
  Биобасейните не са почиствани от началото на работата им досега, и при реконсрукцията се вижда, че 20-30 % от обемът им е зает от утайки и минерални вещества. В момента работи само една секция след почистване на утайката, а останалите пет се почистват.
  
• 
  Само 3 от 4-те вторични радиални утаители са в експлоатация. Утайкоуплътнителят е извън експлоатация. Утайкоизгнивателите не са въвеждани въобще в експлоатация. Стъпалото за обеззаразяване така и не е финализирано и то не работи. Излишната активна утайка и утайките от вторичния утаител не се третират в съоръженията за стабилизане на утайки, тъй като няма работещи такива, те се насочват директно към изсушителните полета.
  

4. ПСОВ – третично пречистване

5. Очаквано изграждане и предоставяне за стопанисване на публични активи през периода на бизнес плана (извън инвестиционната програма на ВиК оператора)

5. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО

   1. Организационна структура – диаграма - приложена към текстовата част

   2. Географска организация – експлоатационни райони

С Решение №РД-02-14-2234 от 22 декември 2009 г., на основание на § 34, ал.2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г.), във връзка с чл.198а от Закона за водите, Министърът на Регионалното развитие и благоустройството, под т.26 е обявил обхвата на обособената територия на действие на „ВиК”ООД - Перник : Община Перник, Община Брезник, Община Земен, Община Радомир, Община Трън.

Таблица с броя на селищата и броя на населението по общини към 30.09.2015 година.

От общо 125 бр. населени местта в обособената територия, населени местта са с население ≥1% от общото обслужвано население са 10 броя , в т.ч. с измерване на вход към 30.09.2015 година-6 населени места.

Зониране на вътрешните водопроводни мрежи - от общо 125 бр. населени местта в обособената територия, населени местта са с население ≥10 000 жители са град Перник и град Радомир. В град Перник са изградени 9 водомерни зони. в град Радомир са изградени 3 водомерни зони. В град Брезник с налеление 3 999 жители са изградени 3 водомерни зони. В град Батановци и град Трън с население съответно 2 188 и 2 356 са изградени по две водомерни зони. В град Земен с население 1 648, в с.Дивотино с население 1800, в с.Драгичево с население 2010, с.Рударци с население 1467 и с. Студена с население 1730 жители не са изграждани водомерни зони.

Списък

с общия брой водомерни зони за всяко населено място с население над 2 000 жители в съответствие с планираните инвестиционни и експлоатационни мерки по години
От общо 125 бр. населени местта в обособената територия, населени местта с население :

1. 
   >10 000 жители са :
   

2. 
   гр.Радомир - В град Радомир са изградени 3 водомерни зони.
   

1. от 2 000 до 10 000 жители са :

гр.Брезник - В град Брезник с напеление 3 632 жители са изградени 3 водомерни зони;

2. 
   гр.Трън - В град Трън с население 2 341 жители са изградени две водомерни зони;
   
3. 
   гр.Батановци - В град Батановци с население 1 965 жители са изградени две водомерни зони.
   

Броя на населението е към 15.03.2016 г. - НСИ

6. ПЛАН ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

1. 
   Създаване на оптимална организация за недопускане и свеждане до минимум на човешки и материални загуби при:
   
   • 
     земетресение;
     
   • 
     наводнение;
     
   • 
     пожари;
     
2. 
   Планиране на дейността на силите на “ВиК”ООД-Перник за действие при стихийни бедствия, аварии и катастрофи.
   
3. 
   Създаване на организация за оцеляване на работниците и служителите и запазване на материалните ценности.
   
4. 
   
   

• 
  следнте бедствия:
  

1. 
   земетресения
   
2. 
   наводнения
   
3. 
   пожари
   
4. 
   свлачища
   
5. 
   бурни ветрове
   
6. 
   горски и по-леки пожари
   

• 
  следните аварии - В рисковите обекти, работещи с взривоопасни и пожароопасни, промишлени отровни вещества и токсични газове.
  

1. 
   РМЦ – в Централно управление – бутилки с пропан-бутан и кислород.
   
2. 
   ПСПВ – Перник и всички хлораторни на територията на дружеството – бутилки и варели с хлор.
   
3. 
   “ВиК”ООД, гр. Перник се състои от няколко технически експлоатационни райони, разположени на територията на Пернишка област. Това са:
   

1. 
   Хидровъзел яз.”Студена” – включително и ВЕЦ “Студена”. Вследствие на силно земетресение е възможно, разрушаване на стената на яз. “Студена”, поради което в зоната на катастрофално наводнение в Община Перник ще попаднат кметствата Студена, Църква, Изток, част от ниските квартали на гр.Перник и кметство Батановци. Обектът има авариен план за действие при кризисни ситуации, който се актуализира ежегодно и се съгласува с Д “ГЗ” – Област Перник.
   
2. 
   Технически експлоатационен район “Църква” – поддържа водопроводните съоръжения на територията на кметствата Студена, Църква, Драгичево, Рударци, Кралев дол, Боснек и Кладница. Районът може да бъде застрашен от :
   

• 
  земетресение-персоналът участва при отстраняване на аварии.
  
• 
  наводнение-от разрушаване на стената на яз.”Студена” или проливни дъждове и силно снеготопене. Персоналът при първия случай трябва да
  
• 
  се придвижи към високите части на квартала, в района на стария стопански двор.
  
• 
  свлачище-действа се по указание;
  
• 
  бурен вятър - действа се по указание;
  
• 
  снежна буря - действа се по указание.
  

Технически район “Църква” няма собствен авариен план, но е включен в плана за аварийно водоснабдяване на гр. Перник от естествени водоизточници. През почивните и празничните дни в района се дават дежурства.

Телефонният номер за връзка с:

• 
  района – 076 67 05 32
  
• 
  ръководител звено „Църква” – 076 67 05 32
  
• 
  ПСПВ “Перник” и ПСПВ “Рударци”. Обектите имат собствени аварийни планове, които се актуализират ежегодно.
  

3. 
   Технически експлоатационен район “Мошино” – сградата и персоналът могат да бъдат застрашени при:
   

• 
  земетресение – участва се в отстраняване на аварии.
  
• 
  наводнение – от яз.”Студена” от проливни дъждове. Персоналът се евакуира по посока на рудник “Република”.
  
• 
  снежна буря – участие по указание.
  
• 
  силни ветрове - участие по указание.
  

Телефонният номер за връзка с:

• 
  района – 076 67 05 21
  
• 
  Н-к технически район – ПСПВ Перник 076 67 05 21
  
• 
  Н-к техн. район – ПСОВ Рударци
  
• 
  5.Технически район “Могиличе”. Сградата и персоналът могат да бъдат застрашени при:
  
• 
  земетресение – участва се в отстраняването на авариите.
  
• 
  наводнение – само на персонала, когато е на авария.
  
• 
  снежна буря – участие по указание.
  
• 
  силни ветрове - участие по указание.
  

Телефонният номер за връзка с:

• 
  района – 076 68 91 20
  
• 
  р-л звено „Могиличе” – 076 68 91 20
  
• 
  Сграда “Централна администрация” и гараж “Кристал”.
  

Персоналът и сградата на ЦУ и гараж “Кристал” могат да бъдат застрашени при:

• 
  земетресение – действа се по отстраняване на авариите в техн. район “Варош”.
  
• 
  наводнение – от яз.”Студена” или проливни дъждове. При това бедствие персоналът следва да се евакуира по посока на средновековната крепост “Кракра Пернишки”.
  
• 
  снежна буря – участва се по указание.
  

• 
  Управител: 076 64 98 14
  
• 
  Гл. инженер: 076 64 98 16
  
• 
  Техн. секретар: 076 64 98 15
  
• 
  ЦДП: 076 64 98 28
  

6. 
   Експлоатационен район “Батановци”. Персоналът и сградата на обекта са застрашени при:
   

• 
  земетресение – действа се при отстраняване на аварии.
  
• 
  наводнение – от яз. “Студена” или проливни дъждове. Персоналът трябва да се евакуира в северна посока по шосето за гр. Брезник.
  
• 
  силни ветрове – участие по указание.
  
• 
  снежни бури– участие по указание.
  

Телефонният номер за връзка с района е: 077122361

Р-л звено „Батановци” - 077122361

ПСОВ и ПС “Батановци” – Обектът има собствен авариен план, който се актуализира ежегодно.

6. 
   Експлоатационен район “Радомир”. Поддържа ВиК системите в Община Радомир. Персоналът и сградата на обекта са застрашени при:
   

• 
  земетресение – действа се при отстраняване на аварии.
  
• 
  наводнение – от покачване нивото на р. Струма при авария със стената на яз. “Студена”, а също така при проливни дъждове. Персоналът трябва да се евакуира по посока високите части на града.
  
• 
  силни ветрове – участие по указание.
  
• 
  снежни бури– участие по указание.
  

Телефонните номера за връзка с:

• 
  района – 0777 8 04 49
  

0777 8 21 30 - денонощно

• 
  Р-л звено „Радомир” – 0777 8 04 49
  
• 
  Технически район “Земен”. Поддържа “ВиК” системата в Община Земен. .Персоналът и сградата на обекта са застрашени при:
  
• 
  земетресение – действа се при отстраняване на аварии.
  
• 
  наводнение – при проливни дъждове, отчасти от яз.”Пчелина”. Персоналът се евакуира във високите части на града.
  
• 
  силни ветрове – участие по указание.
  
• 
  снежни бури– участие по указание.
  

Телефонните номера за връзка с:

- района- 07741 21 45

- Р-л звено „Земен” – 07741 21 45

Технически район “Брезник”- обслужва “ВиК” системата на територията на Община Брезник. Персоналът и сградата на обекта са застрашени при:

• 
  земетресение –участие в отстраняване на аварии след бедствието.
  
• 
  наводнение – от проливни дъждове.
  
• 
  снежни бури – участие по указание.
  
• 
  силни ветрове – участие по указание.
  

• 
  района – 07751 21 68
  
• 
  Р-л звено „Брезник” –07751 21 68
  

6. 
   Технически район “Трън”. Персоналът и сградата са застрашени при:
   

• 
  Земетресение - участва се при отстраняването на аварията.
  
• 
  наводнение- от проливни дъждове.
  
• 
  силни ветрове.
  
• 
  снежни бури.
  

• 
  района: 07731 22 87
  
• 
  Н-к техн. район – 07731 22 87
  

Област Перник попада в земетръсна област със степен на проявление осма по скалата на МШК, при което части от жилищните и промишлени сгради и комунално-енергийната система ще бъдат разрушени. Най-тежки поражение при едно силно земетресение се очакват в кварталите със стари жилищни сгради. Големи загуби на хора се очакват при разрушаване на сгради с масово пребиваване на хора – болници, училища, детски градини и административни сгради.

При силно земетресение има вероятност да се разруши стената на яз. “Студена” , при което ще възникне катастрофално наводнение. Ще бъдат залети кметствата Студена, Църква и Изток, ЦГЧ на Перник, кв. “Бела вода” и гр. Батановци.

В заливната зона ще попаднат и обекти от Нац. стопанство, разрушения ще получат пътните и комунално-енергийните мрежи. В аварийния план на хидровъзел яз. “Студена” са разгледани действията, които произтичат при степените 3 ^та, 5 ^та и 6 ^та по скалата на МШК.

Катастрофални наводнения на територията на Област Перник могат да се очакват от водите на язовирите: Студена, Пчелина, Извор, Долна Диканя, Бегуновци, Красава, Слаковци, Ярловци.

Наводнения могат да станат и от поройни води на р.Струма, Конска, Ерма и др. Времето за пристигане на водите от яз.Студена и Пчелина до застрашените селища е от 10 мин. до 2 часа.
В/ Снежни бури:

Възможни са най-вече в общините Трън и Брезник, през месеците декември, януари, февруари. При обилни снеговалежи в Община Перник могат да бъдат затворени пътищата: София-Кулата, Драгичево, Кладница.

Възможни са на територията на цялата област, като преобладаващи са от северната и южната четвърт.

Възможни са в планините Витоша, Голо Бърдо, Люлин и др. планински масиви.

1. 
   Спасяване на оцелелите работници и служители при земетресение и наводнение.
   
2. 
   Оказване на първа медицинска помощ на пострадалите.
   
3. 
   Локализиране и гасене на пожарите.
   
4. 
   Провеждане на СР по комунално-енергийните мрежи.
   
5. 
   Обеззаразяване, дегазиране на територии, съоражения, техника, имущество, вода.
   
6. 
   Създаване на условия на пострадалите работници и служители за оцеляване.
   

1. 
   За оповестяване на ПОБК за действие при БАК в дружеството е въведено денонощно дежурство чрез дежурни в централен диспечерски пункт /ЦДП/.
   

2. 
   На територията на общината, за действие при аварийни ситуации на денонощно дежурство са специализираните органи на фирмите “Електроразпределение” ЕАД, Технологичен район-далекосъобщения”, “Топлофикация”-Перник ЕАД, “ВиК”ООД-Перник, язовир “Студена”, РДВР – Перник , РСПАБ и ЦСМП. Същите са включени в схемата за изграждане на невоенизирани формирования на ГЗ в общината.
   

3. 
   За наблюдение състоянието на яз.”Студена” и техническите му съоражения се носи денонощно дежурство. Свръзката на поста с дежурния по СС е чрез телефон.
   

Редът за въвеждане на плана за действие при бедствия, аварии и катастрофи на ПОБК е следния:

1. Доклад на деж. диспечер за обстановката на председателя на ПОБК или секретаря й.

2. Привеждане на ПОБК в готовност за работа и заемане на работните места.

3. Запознаване на ПОБК с обстановката.

4. Изграждане на преки телефонни канали към района, в който са възникнали аварията, бедствията или катастрофите.

5. Установяване на свръзка с Постоянната общинска комисия.

6. Събиране и обобщаване на информацията за състоянието на обстановката в района на бедствието.

7. Докладване на председателя на ПОБК за изменение на обстановката.

8. Вземане на решение от председателя на ПОБК.

9. Свеждане на решението до заинтересованите институции и формирования.

10. Оформяне на решението на председателя на ПОБК (текстуално и графично).

11. Събиране на нова информация и предаване на същата в Постоянната общинска комисия.

12. Ръководене на спасителните работи в района на бедствието.

13. Възстановяване готовността на формированията, участвали в спасителните работи.

Съобщенията в средствата за масова информация за възникналите бедствия, аварии и катастрофи и за дейността на ПОБК се извършва от нейното ръководство или упълномощено за целта лице.

2. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads
   uploads -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
   uploads -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
   uploads -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
   uploads -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
   
   
   
   Изтегляне 3.13 Mb.
   
   Сподели с приятели: