Раздел III Застраховка „Отговорност на туроператора”

(2) При първоначална регистрация в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти договорът за задължителна застраховка се сключва и представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 60 дни от уведомяването за издаденото удостоверение за регистрация.

(3) Договорът за задължителна застраховка не може да съдържа клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя по този раздел.

Чл. 99. (1) Задължителната застраховка по чл. 98, ал. 1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност.

(2) Застраховката по ал. 1 трябва да покрива:

1. възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването, в случай че то не се осъществи не по вина на потребителя;

2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;

3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.

Чл. 100. (1) Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му.

(2) .В случай на прекратяване на договора за застраховка преди изтичане на срока му, регистрираното лице е длъжно да сключи нов договор за застраховка и да го представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не по-късно от 7 дни от прекратяването му.

(2) Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка по ал.1 в 14-дневен срок от сключването или подновяването му.

(4) Условията и редът за сключване на застрахователния договор по чл. 98, ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

(5) Наредбата по ал. 4 регламентира още застрахователното покритие, лимитите на отговорност и начина на определяне на застрахователната премия.

Чл. 101. (1) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя сертификат, издаден от застрахователя, удостоверяващ наличието на договор за задължителна застраховка.

(2) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя сертификата по ал. 1 преди сключването на договора за организирано пътуване с обща цена и преди заплащането на цената или авансово плащане от потребителя, но не по-късно от 7 дни преди началото на пътуването.

(3) Когато туроператорът пряко или чрез туристическия агент не представи на потребителя сертификата по ал. 1, потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.

(4) Отказът на потребителя по ал. 3 трябва да е направен писмено пред туроператора или туристическия агент преди началото на пътуването.

2. наименование, регистрационен номер, седалище, адрес на управление и телефон на туроператора;

3. номер и дата на застрахователната полица;

4. номер и дата на издаване на сертификата;

5. период на валидност на застраховката;

6. наименование, седалище на управление, адрес и телефон на застрахователя;

7. застрахователно покритие;

8. застрахователна сума;

9. срок и начин за предявяване на претенцията на потребителя към застрахователя;

10. срок и начин на изплащане на обезщетението от застрахователя;

11. подпис и печат на застрахователя;

12. подпис и печат на туроператора.

(2) Сертификатът може да съдържа и друга полезна за потребителя информация, отнасяща се до сключения договор за застраховка.

Чл. 103. При поискване от страна на потребителя туроператорът или туристическият агент е длъжен да му представи документа за платена застрахователна премия.

Чл. 104. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да обезщети потребителя, осъществил връщането си до началния пункт на пътуването със собствени средства, в рамките на договорния лимит на отговорност. Обезщетението трябва да покрива направените от потребителя разходи за връщането, включително необходимите подслон и храна за времето на принудителния му престой.

(2) Потребителят сам определя начина, по който ще извърши връщането си до началния пункт на пътуването, като спазва условията на пътуване, предвидени в договора за туристическо пътуване с обща цена.

(2) В случая по ал. 1 застрахователят определя начина, по който ще се извърши връщането на потребителя до началния пункт на пътуването, като зачита правата на потребителя и спазва условията, предвидени в договора за организирано пътуване.

(3) Уведомяването от туроператора, контрагента му или потребителя до застрахователя за връщането до началния пункт на пътуването се извършва в писмена форма.

Чл. 106. (1) Туроператорът е длъжен веднага, но не по-късно от един ден след узнаването на обстоятелства, които биха могли да доведат до настъпване на застрахователното събитие, да уведоми застрахователя и да му предостави информация за своите контрагенти, доставчици и за потребителите на услугите му, както и да му оказва необходимото съдействие.

(2) Уведомяването и предоставянето на информацията по ал. 1 се извърша писмено, с копие до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Потребителят може да предяви претенциите си направо срещу застрахователя.

(2) В случаите, при които имуществената отговорност на туроператора се определя от съда, след влизането в сила на съдебното решение правоимащите задължително представят на застрахователите заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите, както и заверени преписи от изпълнителните листове.

(2) Когато предприетите мерки не са съобразени с регламента по ал. 1, лицата с увреждания или с ограничена подвижност могат да претендират обезщетение за причинените им вреди. Искът за обезщетение се предявява срещу туроператора или туристическия агент пред съответния съд.

(2) Категоризацията се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и от кметовете на общини или оправомощени от тях лица, за видовете обекти и категории, посочени в този закон.

(3) За предоставяне на туристически услуги на деца и ученици под формата на детски лагер, категоризираните по този закон туристически обекти следва да спазват изискванията за детски лагер, посочени в наредбата по чл. 80, ал. 5.

Чл. 113. Разпоредбите на този раздел не се прилагат: 39
1. за хотелиерски услуги, предоставяни в ротели, ботели и флотели;

2. за ресторантъорски или кетъринг услуги, предоставяни на борда на кораби, самолети или влакове.

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава членка;

2. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация ;

3. има персонал с изискуемото образование, езикова квалификация и стаж.

(2) Хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище.

Чл. 116. Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;

2. предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория;

3. поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 135, ал. 1 и следната информация:

а) фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца;

б) работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения;

в) имената на лицето, управител на обекта с телефон за контакт.

Чл. 117. Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да:

1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място, в близост до рецепцията и във всяка стая;

2. обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;

3. обявяват цените задължително в левове, при необходимост и в друга валута, при спазване изискванията на чл. 3, ал. 5 и 6;

4. спазват българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България.

Чл. 118. (1) Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да водят регистър за настанените туристи, гражданството им и за броя на реализираните от тях нощувки. 40
(2) Образец на регистъра по ал. 1 се утвърждава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Лицата по ал. 1 са длъжни ежемесечно да подават информация в съответната община за броя на реализираните нощувки, чрез справка – декларация, подписана от лицето, предоставящо услугата.

(4) Справките – декларации по ал. 3 се заверяват ежемесечно от кмета на съответната община или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 119. (1) Лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи: лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.

(2) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.

(3) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват на български език и по желание или необходимост и на друг език.

(4) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3, ал. 5 и 6.

(5) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава фискален бон, съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 120. Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство могат да сключват договори с регистрирани туроператори и туристически агенти, с хотелиери и ресторантьори, с категоризирани туристически обекти и с лицензирани по Закона за автомобилните превози превозвачи.

Чл. 121. (1) Лицата, предоставящи кетъринг услуги, са длъжни да:

1. предоставят услугите след писмено уведомяване на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. имат персонал, с подходящо образование и квалификация;

3. имат подходящо оборудване за пренос и сервиране на храна и напитки;

4. гарантират качеството и безопасността на предлаганата храна;

5. съставят и обявяват ценоразписи за предлаганите услуги: за кетъринг оборудване под наем – посуда и друго оборудване; за менюто за кухненската и сладкарската продукция (хапки, плата и десерти) – по брой и грамаж; за менюто за алкохолни и безалкохолни напитки – по брой и грамаж;

6. предоставят контактна информация

7. издават фискален бон за всяка продажба, съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 2 и 3 се конкретизират в наредбата по чл. 143.

Раздел II Категоризиране на места за настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащите към тях заведения за хранене

Чл. 122. (1) Местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални, и прилежащите към 41
тях заведения за хранене подлежат на категоризиране по този закон, независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.

(2) На категоризиране по този закон подлежат и заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове.

1. заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители;

2. бюфети, павилиони, каравани, баничарници или мекичарници, чийто капацитет е до 12 места за сядане или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти;

3. обособени като места за хранене части от помещения или дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се предлага домашно приготвена храна само на гостите, вписани в Регистъра на настанените туристи на съответния обект;

4. ловните бази по Закона за лова и опазване на дивече: ловна резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон.

Чл. 124. (1) Местата за настаняване са два класа „А” и „Б”. Местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в следните категории: "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди".

(2) Видовете места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, и техните характеристики се определят в наредбата по ал. 5.

(3) На място за настаняване може да бъде определена само една категория, независимо от броя на сградите и капацитета му.

(4) Заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към местата за настаняване, могат да получат категория, различна от тази на мястото за настаняване, като разликата между тях е не повече от една звезда.

(5) Изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и редът за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на определената им категория се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет.

(6) Наредбата по ал. 5 съдържа и всички образци на заявления, формуляри и справки, които се отнасят за местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.

(2) Видовете туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене, и техните характеристики се определят в наредбата по ал. 4.

(3) Заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, могат да получат категория, различна от тази на туристическата хижа, като разликата между тях е не повече от един еделвайс.

(4) Изискванията към туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и редът за определяне на категория, отказ, прекратяване и понижаване на определената им категория се уреждат в наредба, издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. 42

1. хотели - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";

2. мотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

3. апартаментни туристически комплекси – "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или „пет звезди”;

4. вилни селища - "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";

5. туристически комплекси - "две звезди", "три звезди" или "четири звезди";

6. вили - "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди".

(2) Местата за настаняване клас Б се категоризират в следните категории:

1. семейни хотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

2. хостели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

3. пансиони - "една звезда" или "две звезди";

4. почивни станции - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

5. стаи за гости- "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

6. апартаменти за гости – "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

7. къщи за гости - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

8. бунгала - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";

9. къмпинги - "една звезда", "две звезди" или "три звезди".

Чл. 127. Прилежащите към места за настаняване и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, се категоризират в следните категории:

1. ресторанти - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";

2. заведения за бързо обслужване - "една звезда", "две звезди" и "три звезди";

3. питейни заведения - "една звезда", "две звезди", "три звезди" или "четири звезди";

4. кафе сладкарници - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";

5. барове - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди".

(2) Туристическите учебни центрове се категоризират в следните категории: "два еделвайса" и "три еделвайса".

(3) Туристическите спални се категоризират в следните категории: "един еделвайс", "два еделвайса" и "три еделвайса".

Чл. 129. Прилежащите към туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални заведения за хранене, се категоризират в следните категории:

1. туристическа столова- категория "един еделвайс" и "два еделвайса";

2. туристически бюфет - категория "един еделвайс" и "два еделвайса";

3. туристическа столова със сервитьорско обслужване - категория "два еделвайса" и "три еделвайса".

а) хотели - категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди" и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

б) апартаментни туристически комплекси - всички категории, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 3;

в) вилни селища – всички категории, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 4;

г) туристически комплекси - "три звезди" и "четири звезди";

д) вили – всички категории, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 6.

2. самостоятелни заведения за хранене и развлечения - категория "четири звезди" и "пет звезди";

3. туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене – всички категории, съгласно чл. 128 и 129.

1. местата за настаняване, както следва:

а) хотели - категория "една звезда" и "две звезди" и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

б) мотели – всички категории и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2;

в) туристически комплекси - категория "две звезди";

г) семейни хотели – всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 1;

д) хостели - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 2;

е) пансиони - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 3;

ж) почивни станции - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 4;

з) стаи за гости - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 5;

и) апартаменти за гости - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 6;

й) къщи за гости - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 7;

к) бунгала - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 8;

л) къмпинги - всички категории, съгласно чл.126, ал. 2, т. 9.

2. самостоятелни заведения за хранене и развлечения - категория "една завезда", "две звезди" и "три звезди".

3. заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове – всички категории за съответния вид съгласно чл. 127.

1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава членка;

2. декларация, че лицето не е в ликвидация (за лицата, които не са търговци);

3. справка по образец за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;

4. копия от документите, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект, съгласно изискванията на наредбата по чл. 124, ал. 5; 44

5. формуляр по образец за определяне на категорията;

6. копия от документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност (за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове);

8. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

9. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3.

(2) Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление за категоризиране по образец, към което прилага:

1. формуляр по образец за определяне на категорията;

2. копие от документа за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта (в случай, че това лице е различно от собственика на обекта);

3. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията

4. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник

5. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3.

(3) Лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и прилежащи към тях заведения за хранене, или упълномощено от него лице подава до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление за категоризиране по образец, към което прилага:

1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава членка;

2. декларация, че лицето не е в ликвидация (за лицата, които не са търговци);

3. формуляр по образец за определяне на категорията;

4. копия от документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;

5. копие от договор за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

6. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

7. документ за платена такса за разглеждане на документи за категоризиране, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3. 45

(5) Документи по ал. 1, 2 и 3, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с официален превод на български език.

(2) В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 132, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок от 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и указва 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността.

(3) Ако в указания срок по ал. 2 не се отстранят непълнотите и/или нередовностите, съответния категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. Заповедта се изпраща на заявителя.

(4) Временното удостоверение за открита процедура по категоризиране, с изключение случаите по чл. 134, е със срок на валидност, както следва:

1. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 2, т. 3 и 4 – 4 месеца;

2. за туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите заведения за хранене към тях – 6 месеца.

3. за туристически обекти, подлежащи на категоризиране от кметовете на общини - 2 месеца;
(5) В срока по ал.4 на временните удостоверения по решение на съответните експертни комисии по категоризация на туристически обекти се определят експертни работни групи за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория.

(6) За проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект.

(7) Категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на експертна комисия по категоризация на туристически обекти в съответния срок по ал. 4 определя вида и категорията на обекта и издава удостоверение за определена категория или със заповед мотивирано отказва определянето на категория.

(8) Определянето на категория на прилежащите към местата за настаняване заведения за хранене и развлечения се извършва в сроковете, предвидени за заявената категория на съответното място за настаняване.

(9) Отказът по ал. 3 и 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 134. (1) За туристически обекти със сезонен режим на работа, когато в срока на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта 46
не е извършена проверка на място за съответствието му с изискванията за заявената категория, по причина, която не се дължи на хотелиера или ресторатъора, срокът на временното удостоверение може да бъде еднократно удължен.

(2) Съответната експертна комисия за категоризиране на туристически обекти преценява срока по ал. 1 конкретно за всеки случай.

(3) Категоризиращият орган по предложение на съответната експертна комисия за категоризиране със заповед определя срока по ал. 1 и издава ново временно удостоверение, с актуален срок на валидност.

Чл. 135. (1) На категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Категорийната символика по ал. 1 е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Категорийната символика се получава лично или чрез упълномощен представител от заявителя, който при получаването й прилага копие на документ за платена такса за вписване в Националния туристически регистър, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3.

(4) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти по ал. 1 не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.

(2) Срокът на издаденото удостоверение за определена категория на туристическите обекти по ал. 1 е 5 години, с изключение срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.

(3) За изтичането на срока по ал. 2 администрацията на съответния категоризиращ орган следи служебно.

(4) В срок до 3 месеца преди изтичане на 5-годишния срок, съответната администрация по ал. 3 уведомява лицето, че в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомяването следва да заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3 и да декларира желанието си да продължи категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента.

(5) В случай, че съответното лице не предприеме действията по ал. 4 в указания му срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай, за същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 132 и 133.

(6) Документът за платена такса и декларацията за категорията на обекта по ал. 4 се подават до съответния категоризиращ орган на място, по пощата или по електронен път. 47

(8) За определената категория на обекта по ал.7 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.

(9) В случай на промяна на категорията на обекта, новата табела по чл. 135, ал. 1 се получава след връщане на предходно издадената.

Чл. 137. (1) Лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство в категоризиран туристически обект, или упълномощено от него лице може да подаде до съответния категоризиращ орган заявление за промяна на категорията на туристическия обект в по-висока от определената му, по реда на чл 132.

(2) На лицето по ал. 1 не се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

(3) До издаване на новото удостоверение за категория, издаденото удостоверение запазва своето действие.

(4) При получаване на новото удостоверение, лицето по ал. 1 връща предходно издаденото.

(5) В случай, че лицето по ал. 1 заяви промяна на категорията на туристическия обект в по-ниска от определената му категория и към заявлението по ал. 1 приложи декларация, с която да удостовери, че вписаните данни в Националния туристически регистър за него и за обекта не са променени, в 14-дневен срок от постъпването на заявлението, по предложение на съответната експертна комисия по категоризация, на лицето се издава ново удостоверение за категория, съгласно искането му.

(6) За промяната по ал. 5 се събира такса, съгласно тарифата по чл. 70, ал. 3.

(2) Понижаването на категорията на обекта е принудителна административна мярка и се налага със заповед на категоризиращия орган по решение на ЕККСТО, съответно на ОЕККТО.

(3) Заповедта на категоризиращия орган по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.

Чл. 139. (1) Действието на удостоверението за определена категория на местата за настаняване може да бъде спряно по заявление на лицето, извършващо дейност в обекта, за определен срок от време, в рамките на съответната година.

(2) Заявението по ал. 1 се подава до съответния категоризиращ орган.

(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца и по-къс от 1 месец.

(4) Причините и срокът, за който се иска спирането се посочват в заявлението по ал. 1.

(5) Срокът на спирането на действието на удостоверението за категория се отразява в Националния туристически регистър.

(6) За периода на спиране действието на удостоверението за категория, съответното лице няма право да извършва дейност в обекта. 48

1. с изтичане на срока на определената категория;

2. по искане на собственика или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект- с подаване на заявлението;

3. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, извършващо дейност в туристическия обект;

4. ако в 3-месечен срок от издаването на категорийната символика на туристическия обект, лицето извършващо дейност в него не се яви за получаването й, а за сезонните обекти – в 1-месечен срок;

5. при подаване на заявление за промяна на категорията на обекта – с получаване на новото удостоверение.

(2) Категорията на туристическите обекти по ал.1 се прекратява със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него лице:

1. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на хотелиера или ресторантъора;

2. при промяна на вида на туристическия обект;

3. при реконструкция, основен ремонт или преустройство на туристическия обект по смисъла на Закона за устройство на територията;

4. при повторно нарушение на изискванията за определената категория;

5. при неизпълнение на задълженията по чл. 118, ал. 1 и 3.

(3) След прекратяване на категорията на туристически обект, издаденото удостоверение се обезсилва. Нова категория на обекта се определя по реда на чл. 132.

(4) Заповедта на категоризиращия орган по ал.2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, освен ако съдът определи друго.

(5) При прекратяване на категорията на обекта категоризиращият орган предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.