Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание
Изтегляне 2.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.5. Административно деление и демографска характеристика на ЗБР за БУ
- Сравнителен анализ на населението по основни речни басейни за периода 2006г.-2011г.
- 5.1.6. Специфични особености на ЗБР за БУ - трансграничен характер
- Водосборна площ на трансграничните реки
- Трансгранична река Площ на извънбългарска територия (км 2 )
- 9 9 наводнения;
- поройни или внезапни речни наводнения
- 6.2. Документирани минали наводнения
- Информация за исторически наводнения по литературни източници
5.1.5. Административно деление и демографска характеристика на ЗБР за БУ Западнобеломорски район за басейново управление включва населените места в: 6 области - изцяло областите Благоевград, Перник и Кюстендил, и части от област Смолян, област Пазарджик и област София); 31 общини (29 изцяло и 2 частично), чието население по данни на Националния Статистически Институт е 613 181 души, към 31.12.2010г. За последните няколко години населението в ЗБР за БУ е намаляло с 17131 души. Според НСИ, през 2006г. населението в ЗБР за БУ е било 630 312 души. В ЗБР за БУ преброеното население през 2011 г. е намаляло с 2,79% спрямо населението през 2006 г. В момента населението, живеещо на територията на Западнобеломорски район представлява 8,13% от общото население на страната, в сравнение с 2006г., когато то е било 8,28 %. В таблицата по-долу е представено разпределението на населението в брой жители и в %, по основни речни басейни. Сравнителен анализ на населението по основни речни басейни за периода 2006г.-2011г.
Сравненията на темпа на изменение на населението показват, че в басейните на Струма и Доспат той е отрицателен, а в басейна на Места е положителен. Като цяло тази неблагоприятна тенденция в демографското развитие е по-силно изразена за населението, живеещо в басейна на р. Струма. 5.1.6. Специфични особености на ЗБР за БУ - трансграничен характер Характерно за Западнобеломорски район е, че основните реки Струма, Места и Доспат са трансгранични между РБългария и РГърция. Реките Струмешница и Лебница (притоци на река Струма от първи порядък) са трансгранични между РБългария и РМакедония. Река Драговищица (приток на река Струма от първи порядък) е трансгранична между РБългария и РСърбия. Водосборите на посочените реки са дадени в таблицата: Водосборна площ на трансграничните реки
6. Оценка на миналите наводнения 6.1. Основни причини за наводненията Обобщената и обработена информация за минали наводнения в ЗБР за БУ включва 132 събития, разпределени по основни речни басейни както следва: В басейна на река Струма – 99 наводнения; В басейна на река Места – 28 наводнения; В басейна на река Доспат – 5 наводнения. Регистрираните 132 минали наводнения по своя характер са: 128 речни и 4 дъждовни /поройни/. Съгласно методиката за ПОРН, миналите речни наводнения се класифицират по следния начин:
Тези наводнения се проявяват, когато реките излязат от коритата си и прииждащите високи води се разлеят в крайречните им тераси. Причината е в драстичното нарастване на речния отток (вследствие интензивни валежи с рядка повтаряемост и снеготопене), както и подприщване от различен характер (обрасли речни корита, задръстени водостоци от отложени наноси и влачен дървесен материал и др.). Защитата от речни разливи се състои в изградени частични корекции или защитни диги на реки в застрашените от наводнения речни участъци. Този защитен фонд, макар и недостатъчен от съвременна гледна точка е изпълнявал и продължава да изпълнява предназначението си в рамките на заложените му проектни параметри. Относно изграждането и състоянието на защитата против речни разливи могат да се направят следните общи констатации:
наблюдават сериозни отклонения от конструктивната им цялост и изискуеми форми (насипни тела, напречни сечения и др.);
Поройните наводнения се дължат на водообразуване върху земната повърхност при интензивни валежи. Когато интензивността на водобразуването надвишава отточния модул на естествения или дренажен (канализационен) капацитет на терена, върху земната повърхност се формират големи обеми вода, които във вид на порои се стичат и запълват ниските теренни форми. Поройните наводнения обхващат ограничени територии и не е задължително да са свързани с наличието на речна мрежа. Основен подход при прогнозирането и предупрежденията за поройни наводнения са детайлните и комплексни метеорологични прогнози на валежите, локални дренажи и др. Националният институт по метеорология и хидрология в момента разполага с базова хидрометрична мрежа и хидроложките прогнози са ориентирани към скалата от нива към съответната станция. За нуждите на спасителните и аварийни мероприятия са нужни аварийни прагове за речните нива и поройните валежи, валидни за съответната община, производствено или транспортно съоръжение, и др. В национален мащаб е необходимо да бъдат създадени:
обявяване на тревога, аварийно спасителни дейности;
наблюдавани нива в хидрометричните станции;
Защитата от поройни наводнения се провежда главно чрез изграждане на дъждовни канализационни системи в населените места и откритите технологични площадки на стопанската инфраструктура, както и чрез дренажни системи в мелиоративните площи на земеделието. Относно състоянието на защитата от поройни наводнения могат да се направят следните констатации и изводи:
Този вид наводнения се дължат главно на две основни причини:
НЕК ЕАД - Предприятие „Язовири и каскади” осъществява непрекъснат технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения с помощта на контролно-измерителни системи и прибори, както и визуални огледи. Тази дейност се осъществява по утвърдени програми за технически контрол, като стриктно се спазват изискванията на нормативните документи в тази насока. Особена опасност представляват малките общински язовири, поради факта, че стените и облекчителните им съоръжения не се поддържат в техническа изправност и не се осъществява технически контрол в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Необходимо е общините, собственици на такива язовири да бъдат безусловно задължени да осигуряват финансиране за техническия контрол и поддръжката им. Най-често срещаните причини за аварии с тези язовирни стени, са:
Това са изкуствено предизвикани наводнения в резултат на преднамерени действия, насочени против сигурността на страната. Възможните причини за настъпване на този вид бедствие могат да се систематизират в следните групи:
Първите три причини са особено опасни, защото се характеризират с трудната им предвидимост в мирна обстановка и възможността за внезапно нанасяне на големи по размер щети. Обекти на преднамерени действия за предизвикване на наводнение могат да бъдат крупни хидротехнически съоръжения, като язовирни стени, изравнителни басейни, резервоари, големи напорни тръбопроводи, големи деривационни канали и др. Обработената информация за миналите наводнения в ЗБР за БУ показва, че по своя характер тези наводнения се определят като поройни или внезапни речни наводнения, проявили се в резултат на течни и/или смесени валежи, както и води от снеготопене в по-голямата си част, и отчасти като дъждовни наводнения в резултат на паднали проливни дъждове. В БДЗБР - Благоевград няма информация за минали наводнения от подземни води. Единствено е известно, че в с. Барутин, община Доспат училището е наводнявано от високи подземни води. Документирана информация за това наводнение обаче не е налична.
Събраната и обработена информация за минали наводнения е с различен формат и съдържание в зависимост от източника и. По-долу е представена в хронология, по източници цялата налична, допълнително събрана и обработена информация за миналите наводнения.
Каталог: docs -> plans -> PORN -> porn2012 PORN -> Обяснителна записка за определяне на Районите със значителен потенциален риск от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление porn2012 -> Приложение №1. Минали наводнения в збр за бу речен басейн струма Изтегляне 2.36 Mb. Сподели с приятели:
|